Завръщане при нашия Отец

Веднъж във вестник в една южноамериканска страна се появила следната обява: „Педро, скъпи синко, ела след седмица в 11:00 на градския площад. Ще те чакам. Твоя баща.“ Това била обява на един тъгуващ по своя син баща, с когото се бил раздели преди много години. Когато настъпил моментът, бащата бил удивен – на площада чакали десетки мъже на име Педро. Всички те били нечии синове, някога напуснали своите домове и осъзнали, колко много наранили сърцата на любящите си родители с действията си. Всички те отишли на площада в уречения час с надеждата да получат прошка и да се помирят. Сред събралите се бил и сина на бащата, който бе пуснал обявата…

Тази история до болка прилича на безчет други такива, но има една разказана преди 2000 години в зората на новата ера. Това е историята за блудния син, който решил да напусне родния дом и да търси своето щастие в далечна страна. Той започнал всичко от начало, искал да не зависи от никого, но вместо независимост се оказал на дъното. Някогашният син на богат баща бил принуден да пасе свинете и да гладува, докато помощниците на баща му били задоволени и не се нуждаели от нищо. Така е щял да приключи своя живот ако един прекрасен ден не осъзнал своята вина и не решил да се завърне у дома. Той вече бе загубил надежда, че баща му ще му прости и ще го приеме отново като свой син, но стигайки своя дом, той бил удивен, когато баща му изскочил от дома и здраво го прегърнал. Той винаги чакал своя син и не губел надежда, че един ден ще се върне.

Не ви ли напомня тази история на нещо? Това е историята разказана от Иисус Христос и записана е Евангелието. Това е историята за хората и отношенията им с Бога. Човекът напуснал своя Небесен Отец още в райската градина, избирайки своя собствен път, независим от Твореца. Но Бог не спирал да чака завръщането му, дори направил първа стъпка насреща към хората, изпращайки сред тях своя Син Иисус Христос. Благодарение на Неговата жертва, грехът вече не се явявал пречка за общуването на човека с Бога. Всеки можел да достигне до Отеца в своите молитви, да се разкая за сторените грехове и да се върне при Него пречистен и зрял. От нас се иска единствено покаяние. Това означава да се обърнем с лице към Бога, да се откажем от своя предишен живот и своето горделиво „аз“ и здраво да Го прегърнем.

Какво пречи на човека да се опомни и да се върне у Дома? Какво му пречи да се примири с Бога? Защо са толкова малко хората, решили да променят своя живот? В повечето от тях преобладава неверието, горделивостта, страха, убеждението, че са прави и безгрешни… Блудният син преживял всичко това – той взел своята част от наследството и си мислел, че ще се справи сам. Но къде се оказал в крайна сметка?

В тази притча Иисус оставя послание за всички, които желаят да променят живота си. Струва ли си да продължаваме да чакаме, когато към нас разгръща обятия Небесният Отец, готов да ни дари с истински Живот, изпълнен с безкрайна Любов? Та нали ако всеки от нас направи безпристрастна самооценка ще разбере, че Без Бога и Неговата Частичка – Душата нейде дълбоко в себе, която е свикнал да не забелязва, той е слаб, самотен и далече от съвършенството. Не е ли време да се отворим навътре и да почувстваме, към какво се стреми нашата душа, за какво тъгува. Естествено, че тъгува за Дома и Отеца, Единственият, който е способен да ни дари с вечна Любов, покой и да ни прегърне завинаги в Своите обятия.

allatra_detail04

Коментари

May 1, 2017 | Публикувано от в Статии