Какво представлява човешкото тяло?

Човешкото тяло далече не е съвкупност от органи, клетки и молекули. В основата си то има вълнов характер. Тъкмо за това учените започват да осъзнават, че както човека, така и целия заобикалящ го свят е илюзия

Какво представлява човешкото тяло?

„…Всичко в този свят, включително и самия човек, не е нищо повече от комбинация от определени вълнови процеси. Изобщо цялото мироздание има една единна вълнова природа.
– Така, така, ако може за „самия човек“ по конкретно, – скорострелно произнесе отец Йоан, все едно се боеше, че Сенсей ще завърши интересната тема с това изречение.
– Моля! Човек – представлява концентрирана вълна…
– Виж сега, Не съм ти някой академик по физическите науки, обясни ми го по човешки, – прекъсна го отец Йоан. – За да може, както се казва „да стопля“, – шеговито подчерта той, натъртвайки на буквата „о“.
– Добре де. Първо. Какво представлява човешкия организъм? Това е природен механизъм за акумулиране на външни вибрации, който възприема звукови вълни от всякакъв произход. Второ. Какво представлява главния мозък? Това е своеобразно приемно-предавателно устройство, което работи на различни честоти, като приемник. Трето. Какво представлява самото човешко тяло? Това са три големи акустични зони – купола на черепната кутия, гръдния кош и коремната област, които са съединени идеално с гъвкав гръбначен стълб. Между другото, тази своеобразна човешка конструкция много наподобява музикалния инструмент лютня, – Сенсей погледна изчакващо към Вано и с лека насмешка произнесе: – Какво, стопли ли?
– Особено с образите, – с многозначителен шеговит тон произнесе втория.
– Прекрасно. Продължаваме по-нататък. Човешкия организъм, също както един своеобразен музикален оркестър, всяка една секунда изпълнява своя собствена мелодия. В него има определен ритъм на дишане, съкращения на сърцето, пулсации при ходенето, бягането, съня и т.н. Цялото това зараждане на „мелодията“ е свързано с шумовете в мозъка – биотоковете, алфа, бета, тета, и делта ритмите, а също така и собствената честота на работа на различните органи. При това за всеки орган е свойствен определен брой колебания в секунда. Периодически се сменя и основния ритъм, който работи може да се каже в автономен режим. Но всяка негова „симфония“ може да бъде коригирана и да бъде зададен съответния тон („затихващ“ или „жив“) от главния диригент, музикант и композитор – в случая самия човек, или по-точно от силата на неговата вяра. Тъкмо за това, в каквото повярва човека, това и ще се отрази в симфонията на неговия организъм.
– Беше казал, че слабите резонансни колебания стимулират мозъчната активност. Защо именно слабите?
– Защото човешкия организъм възприема слабите колебания като информация, като е своеобразно ръководство към определено действие. При силните той, един вид се блокира, а от акустичните удари – „боледува“… Ето например в Китай и Япония е развито много добре изкуството на музикотерапията, което се изразява в умението да се предизвика необходимия резонансен ефект в конкретния орган с помощта на определени звуци или специално подбрана мелодия. В резултат на това, органа оздравява.
– Ама че работа! – възхитено произнесе отец Йоан.
– Нещо повече, с помощта на хармоничната музика може не само да се излекува кой да е орган, но и да се подобри общото самочувствие, да се повдигне настроението, работоспособността на организма или пък обратно, да се отпусне, да се намали болката, да се нормализира съня и много други. Между другото с подобни оздравителни свойства е надарена народната и класическата музика, която в своята основа позволява на човека да обогати своя вътрешен свят и му помага да се замисли за своята духовна същност.
– Относно народната музика… Наскоро бях чел едно изследване, мисля, че беше на български учени, че ако в дадена страна националната музика звучи по-малко от 65% от общото ефирно време, то националния манталитет започва да се размива. Дори в една Франция, такава цивилизована държава, която яростно отстоява своята национална самобитност, националната музика звучи в ефира не повече от 40%. Какво остава да говорим за нас!
– Абсолютно правилно. Отново в същата китайска натурфилософия – в книгата „Люйши джунцю“, още в III век преди н.е. е написано, че музиката се разглежда като символ на цивилизацията и реда, който се внасят в хаотичната среда с цел хармонизация на вътрешния обществен живот на социума. Според въззренията на автора, дисбаланса в обществения живот, както и в природата се предизвиква от различни аномалии в двата вида жизнени енергии: „ин: и „ян“. Тяхната хармония се постига именно с помощта на същата тази музика, която е способна да премахне хаоса и да установи космическия порядък. А например, при ученика на Сократ, древногръцкия философ Платон, същата тази идея се разглежда под малко по-различен ъгъл: и от това, каква, с какви тонове и ритми музика звучи в държавата, пряко е свързана силата и мощта на самата държава…"

Откъс от книгата на А.Нових – Съдбоносен Кръстопът.

allatra_detail04

Коментари

сеп 11, 2015 | Публикувано от в Статии