Какво представлява Душата?

Откъс от книгата „АллатРа" в който подробно се описва Душата и човешката енерго-информационна структура в която тя се намира.

Какво представлява Душата?

Ригден: Човек чувства, че не е просто двукрако същество, че в него се крие нещо много повече, че неговия вътрешен свят е друг и се отличава от този, който го заобикаля. В него се намира Душата – частица от вън – от духовния свят. Тя има само един вектор на движение, едно желание. Душата всъщност се стреми да се изтръгне от този свят. Тя се стреми към Бога, в своя свят. Но в условията на материалния свят този стремеж, това дълбочинно чувство, извиращо от нейните недра се сблъсква с човешкото съзнание, а то вече тълкува тези мощни дълбочинни импулси по друг начин, изхождайки от знанията и опита, натрупани в този живот. И тъкмо тук важна роля играе доминиращия мироглед на човека, неговите Знания за света и самия себе си. Ако в него доминира материалистичния мироглед, неговото съзнание е свито и отсъстват духовните Знания, то в съзнанието се случват множество подмени. Тоест Личността използва тази сила не за духовното си развитие, а за реализация на своите материални желания. Силата на единното духовно чувство просто бива раздробявана на множество желания от Животинското начало. В резултат на това, вместо човек да се стреми към Вечността, той започва панически да се страхува от нея и да приема този триизмерен свят за единствена реалност на своето битие. Той изразходва своята жизнена сила, за да постигне в този материален свят удовлетворение на собственото Его, придобиване на власт над себеподобните, натрупване на земни богатства. Но след смъртта на тялото човек загубва всичко това, оставяйки в своята послесмъртна съдба само едно гъсто кълбо негативна енергия, което още дълго време ще му носи мъки и безпокойства. А ако в човека доминира духовния мироглед, и той не просто притежава Знанията за света и себе си, но и целенасочено ги използва в правилната посока работейки над себе си, то той се променя качествено. Той се придвижва по духовния вектор на своя живот, благодарение на дълбочинните чувства, извиращи от неговата Душа. За духовно зрелия човек смъртта на физическото тяло се явява освобождение. Това е само преход в качествено ново състояние, състоянието на истинската свобода във Вечността.

Анастасия: Знаете ли, много от читателите акцентират своето внимание на това, че при цялото това разнообразие от литература, е много трудно да се намери каквато и да било конкретна информация за Душата. Още повече в съвременното потребителско общество дори самия термин „Душа“ все по-често се подменя с диаметрално противоположни понятия на Душата, като: „разум“, „психика“, човешко „аз“, „самосъзнание“. В най-добрия случай читателите намират обща философия добре премесена с теории от етнологията, религията, мистиката, психологията или пък социологията.

Още от дълбока древност се е считало, че духовно богатата Душа се явява най-ценното достояние на истинския Човек. По идея, в човешкото общество, движещо се в духовна посока трябва да се отделя първостепенно внимание на изследването на духовното. Та нали познаването на Душата способства за познаването на коя да е друга истина, в това число и научна. Съществува огромен спектър от идеалистични и материалистични мнения за Душата, догматични твърдения, в това число и от спекулативна природа. Но всичко това са търсения на множество хора в различни времена, започвайки от мъдреците, пророците, светците и завършвайки с учените, педагозите, естествоизпитателите и обикновените хора. И всички спорове са се водили заради липсата на Знания. Интересното в случая е как хората и до ден-днешен разбират, че ако притежаваха систематичните знания за човека и на първо място за Душата, то щяха да имат възможност да се ръководят от нейните потребности и да държат под контрол стремежите на ума. Познавайки по-добре самите себе си, те щяха по-добре да разбират всички съставни на своя живот: интуицията, мислите, чувствата, емоциите, тайните желания, мотивите на поведението, последиците от своите действия и т.н. А в този случай, ако тези Знания станат не само достъпни, но и разбираеми за по-голямата част от хората, тогава би се разкрила реалната възможност в света да се построи и утвърди едно общество основано на добротата и съгласието, общество, за което хората мечтаят от хилядолетия.

Има читатели, които по природа са надарени с умението да чувстват проявите на невидимия свят малко повече, от колкото обикновените хора. При това като правило скриват тези способности от околните. В голямата си част това са достатъчно умни хора, които вече са се „реализирали в живота“ според човешките разбирания: отгледали са деца, достигнали са определено положение в обществото, станали са утвърдени специалисти в своите области, имат научни степени. Но не са открили главния смисъл на своя живот сред всички тези достижения, това, което винаги са чувствали чисто интуитивно вътре в себе си. И това ги тревожи. Те се опитват да намерят отговор на този техен важен въпрос, да разберат себе си, своята Душа, а следователно и да определят основната посока на развитие в своя живот. На тях не им достигат Знания за разбирането на своята същност, как да живеят в този живот, и как да се подготвят за живота след смъртта. Някои от тях докосвайки се с проявите на невидимия свят и получавайки безценен личен опит, кардинално променят своя мироглед. Най-главния въпрос, който задават тези хора е: „как да спася своята Душа?“ Аз смятам, че те и дори бъдещите поколения, които някога ще се докоснат до тези Знания, ще бъдат много благодарни ако отговорите на този главен, жизненоважен за всеки човек въпрос.

Ригден: Как да спасят своята душа? Всъщност, няма нищо сложно, ако действително се стремиш към това във всеки ден от своя живот, знаеш и разбираш своята Душа, а от там и смисъла на своето съществуване. За това безусловно са нужни Знания, както за самия себе си, своята природа, така и за най-важното действие в живота – работата над себе си. Човек съдържа в себе си зрънца от най-различни възходи на своята Същност, но само едно от тях се явява истинно. Защо търсейки смисъла на своето идване в този свят, човек е толкова обезпокоен до самия миг, когато го напуска тайната на житието? Защото дори и да е тук, временен, той има силите да промени своята природа. Смисълът на пребиваването му в този свят е – в духовния растеж, стремежа към изхода от състоянието на занижено материалистично съзнание в посока духовно извисяване, преображение, достигане до своето предназначение и разцвета на всичко най-добро, което се таи в него. Когато човек надява крилата на саморазвитието, те го извисяват към висотите на познаването на Истината, преобразявайки качествено неговата природа. Ще се наложи да разкажа за вътрешната човешка структура малко по-подробно. Тези Знания са почти изгубени в реката на времето, но техни отзвуци могат да бъдат намерени на бреговете на съвременния свят.

И така, какво представлява душата? Както вече говорих, Душата се явява истинска антиматерия, частичка дошла от вън – от духовия свят, света на Бога. Единствено човешкото същество притежава в себе си Душа. Тя представлява негов основен потенциал, портал, пряка връзка на всеки човек с духовния свят. Нея я няма нито в растенията, нито в животните, нито в коя да е друга материя, в това число и разумна. Душата се внедрява във формиращата се енергийна човешка конструкция на осмия ден след рождението на физическото тяло (новороденото). Ако се ориентираме по строежа на физическото тяло, нейното местоположение е областта на слънчевия сплит, т.е. фактическият център на човека. Но тя не пребивава нито в слънчевия сплит, нито в сърцето, нито в кои да е други органи или системи на човешкото тяло, в това число мозъка, ума, съзнанието, мисленето, разума, умствените способности. Всичко изброено не представлява нито продукт, нито свойство на душата, защото се отнася към материалния свят. Хирургическото отстраняване, присаждане на едни или други органи на физическо тяло (например сърцето), или преливането на кръв нямат никакво отношение към душата. Акцентирайки внимание върху това, че тя се намира в енергийната конструкция на човека, а не във физическите части на тази структура. Душата в човека е една. Тя е единна и неделима. Няма разлика между тази на мъжа и тази на жената. Душата няма пол. Душите на всички хора са еднакви по своята природа. И в този смисъл може да се каже, че хората са много близки и родствени един с друг. Душата не е материя, тя не се износва, не старее, не боледува. Тя е съвършена по отношение на материалния свят, но не достатъчно индивидуално съвършена по отношение на света на Бога. Вследствие на многократните прераждания в материалния свят, Душата се натоварва и напряга от информационни обвивки около себе си.

Какво представлява човешкото същество? Човешкото същество в своя живот представлява многоизмерен пространствен обект, изграден около Душата, притежаващ собствена разумна Личност. Видимата за окото обичайна форма и устройство на физическото тяло, заедно с неговите физикохимични процеси и система на управление (в това число и материалния мозък) – е само част от общата конструкция на човека, която се отнася към трето измерение. Т.е. човек се състои от Душа заедно с нейните информационни обвивки, Личността и структури, състоящи се от различни полета намиращи се в различни измерения (в това число физическото тяло разположено в трето измерение).

Какво представлява разумната Личност? В новата конструкция, новото тяло се формира и новата Личност – това е този, който извършва избор между Духовното и Животинското начала, който анализира, прави изводи, трупа личен багаж от чувствено емоционални доминанти. Ако в течение на своя живот, човек се развие духовно толкова, че се случи сливане на неговата Личност с Душата, то тогава се образува качествено ново, зряло Същество, различно от човешкото, което отива в духовния свят. Точно това се нарича „освобождаване на Душата от плена на материалния свят“, „излизане в Нирвана“, „достигане до състояние на святост“ и т.н. Ако в течение на човешкия живот такова сливане не се е случило, то след смъртта на физическото тяло и разрушаването на енергийната конструкция, тази разумна Личност отива заедно с Душата към ново прераждане (реинкарнация), превръща се, да кажем условно за по-добро разбиране на същността, в субличност. Когато умира физическото тяло, човешкото същество продължава своето съществуване. В преходно състояние то има кълбовиден вид със спирални структури. Тъкмо в това образование е заключена и Душата, заедно с нейните информационни обвивки – субличностите от предишните въплъщения, в това число и Личността от предишния живот. Информационните обвивки разположени около Душата представляват чувствено – емоционални сгъстявания, по-точно разумна информационна структура, която асоциативно може да бъде сравнена със своеобразна мъглявина. Простичко казано, това са бившите личности от миналите въплъщения. Такива субличности около душата може да има много в зависимост от това колко реинкарнации е имал човека.

Какво представлява Душата?
Човешката Душа в преходно състояние, след смъртта на физическото тяло, кадрите рисуват напускащата материалния свят Душа.

Информационните обвивки разположени около Душата представляват чувствено – емоционални сгъстявания, по-точно разумна информационна структура, която асоциативно може да бъде сравнена със своеобразна мъглявина. Простичко казано, това са бившите личности от миналите въплъщения. Такива субличности около душата може да има много в зависимост от това колко реинкарнации е имал човека.

Анастасия: Излиза, че субличността е личност, както и ти самия, която е била активна в миналите въплъщения на Душата.

Ригден: Да. С други думи, това е бивша Личност от предишен живот с целия багаж от чувствено емоционални доминанти (положителни или отрицателни) които тя е натрупала по времето на своя живот в резултат на нейния жизнен избор.

Личността, като правило няма пряка връзка със субличностите, затова и човек не помни своите минали животи, и съответно опита и придобитите знания от тези субличности. Но в редки случаи при определени обстоятелства, е възможно да има слабо усещане „дежа вю“, или кратковременни спонтанни проявления на активност от последната (предшестваща текущото въплъщение) субличност. Това е свойствено особено за човека в неговата ранна детска възраст.

Има случаи документирани в трудовете по психиатрия, когато деца, при които не се наблюдават никакви отклонения, при здрави родители се проявяват кратки не естествени поведенчески реакции сродни с разстройство на личността. Ще приведа един от многото примери. Момиченце на четири години започва да сънува един и същ сън: на фона на ярка светлина момче, което я зове при себе, но не я допуска до светлината. Тя започнала да се оплаква на своите родители от този гнетящ сън, а вечерта да проявява не предсказуемо, не свойствено за нея агресивно поведение и необичайна сила. Четири годишното момиче в гнева си преобръща столове, маси, тежки мебели, не разпознавайки своята майка, изпадала в истерия винейки своите родители: „ти не си моята майка“, „ти все едно ще умреш“ и т.н. Тоест думите и поведението на момичето са били неестествени за нея, но характерни за субличността преживяла реинкарнация и намираща се в състояние на „ад“, изпитваща мъки и животинска болка. А на следващия ден детето отново е с нормално поведение, както обикновено. Тъкмо това е типичен случай за кратковременна проява на негативизъм на предишните субличности. Най-доброто, което може да се направи в този случай е активно да се развива интелекта на детето, да се разширява неговия кръгозор опознавайки света и да се изчака кога ще настъпи първичният тласък и се формира новата Личност.

Първичният тласък се случва, като правило между петата и седмата година в живота на човека. Работата е в това, че в ранното детство преди първичния тласък, могат да се случват такива кратковременни активации на предишната Личност (субличнст). Последната, докато се формира новата Личност, се опитва да пробие в съзнанието и да вземе властта над човека.

Но много по-често се случват други прояви на субличностите. Това е, когато децата във възрастта между три и пет години (в периода, когато новата Личност още не е формирана) започват да разсъждават от позицията на възрастен и опитен човек. В редки случаи това могат да бъдат детайлни подробности от техния предишен живот на възрастен, който няма от къде да знаят в тази възраст. А най-често се случва, детето неочаквано да се изкаже мъдро по някакъв повод, очевидно изразявайки мисли на зрял човек, което поражда страх у родителите. Родителите всъщност не трябва да се боят от подобни прояви, а да разбират тяхната природа. Когато Личността на детето се сформира, те ще отшумят.

И така, всяка субличност съхранява индивидуалността от своето минало съзнание във вид на желания и стремежи, които са доминирали в нейния активен живот. Личността, както вече споменах няма пряка връзка със субличностите, т.е. човек съзнателно не помни своите отминали животи. А на подсъзнателно ниво тази връзка на Личността със субличностите се съхранява. Понякога последните могат косвено да влияят на Личността и да я „подтикват“ към определени действия, да я склоняват да взима едни или други решения, но това се случва на несъзнателно ниво. Освен това, субличностите, образно казано, са като „мъгливи светофилтри“, през които е изключително трудно да се осъществи непосредствена връзка между Душата и новата Личност, така да се каже, между източника на светлина и този, които се нуждае от нея.

Анастасия: „Мъгливи светофилтри“? Интересно сравнение.

Ригден: Ще се наложи да разкажа за това малко по-подробно. Но трябва да се разбере, че всички тези процеси произтичат на ниво енергии, ето защо за по-добро възприемане ще направя няколко образни сравнения. И така, субличностите намиращи се около Душата, може да си ги представим… във вида на „разумни“ мъглявини. От една страна са разположени близко до Душата и изпитват влиянието на тази изключително силна антиматериална структура, така да се каже близостта с „диханието на Вечността“, „присъствието на частицата от света на Бога“. А от друга страна, изпитват силното влияние и въздействие на плътните материални структури на Животинското начало. Т.е. субличностите се намират в притиснато състояние между двете мощни сили на духовния и материалния свят. Те постоянно изпитват този мощен натиск от двете си страни. Така че, всяка субличност се превръща в своеобразен „светофилтър“ по пътя на осъществяването на връзката между сегашната Личност и Душата. Степента на „затъмнение“ на този „светофилтър-субличност“ зависи от натрупаните по време на бившия и живот доминиращи жизнени избори, предпочитания, чувствено – емоционални приоритети.

Например ако човек в миналия живот е бил добър, направил е много за своето духовно развитие, но не достатъчно, за да се освободи окончателно от материалния свят, тогава в съответната негова субличност ще има повече покой и по-малко вибрации. Следователно през този „светофилтър“ ще преминава повече енергия, импулси от Душата. А ако човек е изразходил своя минал живот главно в преследването на материалистични ценности, то този „светофилтър-субличност“ ще бъде по-плътен заради повишените вибрации, т.е. пропусквателната способност, да го кажем така, на „светлината“ извираща от Душата ще бъде по лоша. Това асоциативно може да се сравни със стъкло оцапано със сажди, през което се изкривява или по-трудно пробива светлината. С други думи, колкото повече по време на своя живот в човека е доминирала Животинската страна, преобладавали са материалистичните ценности, толкова по-трудно ще му бъде после, защото ще бъде носител на тези високи изкривявания. Ако такива субличности с плътни, тъмни „светофилтри“ са много, то и на живеещата по това време Личност ще и бъде много трудно да се бори със своето Животинско начало, да свие от пътя на материалистичните доминанти, да почувства своята Душа.

Анастасия: Получава се така, че такъв човек един вид е много по-омотан в материята и му е трудно да промени вектора на своя живот в посока на духовното си развитие?

Ригден:Да. Но за всеки човек, било то и такъв, никога не е трудно да преобърне ситуацията, защото Личността притежава жизнена сила и правото на избор… В противен случай го чака това, което изпитват неговите субличности. Между другото, именно опита на субличностите се отразява косвено в подсъзнанието на човека и предизвиква страха от смъртта. Това, какво изпитват субличностите в новата Личност – изразявайки се с езика на религията за тях е своеобразен „ад“. След смъртта на тялото Личността, която се превръща в субличност, придобива своя опит и разбиране, какво в действителност представлява истинския материален свят, какво представлява Душата и каква е нейната важност в човешкото същество. Но в конструкцията на новото тяло субличността вече се намира в отчаяното положение на скован разум, който разбира всичко, изпитва силна чувствено – емоционална болка, но не може да направи нищо, в това число и да предаде своя опит на новата Личност. Това е все едно, че са те затворили в тялото, но то не служи на твоето съзнание, не се подчинява и не прави онова, което му заповядваш. Тоест изобщо не ти служи, а живее самопроизволно. Ти осъзнаваш всичко това, но не можеш да направиш нищо, само усещаш неимоверно силен натиск, виждаш същите тези грешки на новата Личност, и осъзнаваш своето безсилие да промениш посоката на изразходване на жизнената енергия. От където реално възникват страховете, например страха от затворено пространство. Корените на основните причини при проявата на това изкривено пространствено възприятие, пораждащо дълбоко чувство на страх и паника в човека, е свързано с частта на неговата конструкция, в която се намират субличностите.

Защо например хората биват привличани от призива за „вечен живот в тялото“, използван в много секти и религии? Психолозите обикновено свързват това с тайното желание в човека, което възниква в отговор на ирационалния страх от смъртта (танатофобия). Тази фобия има свои определени поведенчески прояви, целта, на които е или да се избегне предмета на фобията, или да се намали страха от нея с помощта на някакви действия (съблюдаване на религиозни правила, ритуали, повишен интерес към информация свързана с „вечния живот в тяло“ и други). Тоест човек се скрие зад всичко това поради неразрешимия за него вътрешен конфликт, породен от ирационалния страх, който обикновено е съпроводен с мрачни предчувствия. От къде възникват тези предчувствия и този страх? От подсъзнанието, и това е свързано с чувствено – емоционалното състояние на субличностите, които имат отлично практическо разбиране за това, какво представлява смъртта и прераждането. Образно казано, поради страха, породен от осъзнаването, че по никакъв начин вече не е възможно да достигнат Вечността, а следователно от неизбежността на тяхната окончателна смърт в човека присъства това желание да „живее вечно в тялото“. Това е само едно от желанията на Животинското начало и подмяна (на подсъзнателно ниво) на стремежите на Душата.

Анастасия: А ако човек приживе се развие духовно до такова ниво, че да може, като духовна зряла Личност да напусне кръга на преражданията, то тогава какво се случва със субличностите?

Ригден: Те просто биват анихилирани. Защото не са нищо повече от информационна структура.

Анастасия: Независимо от това какви са били в своя живот тези субличности, лоши или добри Личности?

Ригден:Образно казано, „добри“ (според твоето разбиране) субличности няма, щом Личността е станала субличност. Личността може осъзнато духовно да се развие и, съединявайки се с Душата да се освободи за един живот! Всъщност на практика всичко е много просто, ако човек се опитва в настоящия живот да се развива в духовно направление, но не се е старал достатъчно, то условията в следващия живот за новата Личност ще бъдат по-добри. Това ще разшири възможностите за нейното духовно развитите, но и ще усили съпротивата на Животинското начало. И отново всичко (продължението или прекратяването на мъките на субличностите, съдбата на Душата и самата Личност) ще зависи вече от индивидуалния избор на новата Личност.

Анастасия: От това следва, че субличността е просто информационна структура?

Ригден: Да. Която и да е материя – е просто една информационна вълна, в това число и самия човек. Именно от заложената информация зависи какво стои пред теб, например, планета или бактерия, стол или човек. Но в човека присъства Душа, която го отличава от коя да е материя.

Анастасия: А Душата може ли да бъде наречена информационна частица?

Ригден: Не. Душата не се отнася към материалния свят, тя произхожда от съвършено друг свят – света на Вечността… А пък човека в плана на цялата тази многоизмерна структура на материалния свят (в това число и неговото Животинско начало), както вече казах е просто една информационна вълна. Душата – ето кое е истинското в човека, негова главна съставляваща, върху, която е съсредоточена цялата структура. Всичко останало се явява допълнителна информация за развитие, която след съзряването на духовната Личност и сливането и с Душата (духовното освобождение) се дедиферинцира, тоест прекратява своето съществувание, като организирана структура.

Анастасия: На кратко, в разбирането на хората тази информационна вълна не се унищожава, а в същност просто – преминава в друго качество, та нали информацията (информационните блокчета, от които се състои всичко) не се унищожава като такава.

Ригден: Съвършено вярно.

Анастасия: Вие някога разказвахте, че достатъчно силен медиум действително може да призове умрял човек на разговор, защото човек не умира в информационен план.

Ригден: Да. Личността на човека продължава да съществува просто в друга форма – във формата на субличност. Ако медиумът е достатъчно силен и може да пренесе част от своята жизнена енергия (прана) върху субличноста на умрелия човек, да я напълни с тази енергия, то дадената субличност действително ще бъде способна временно да общува с медиума. За самата субличност праната на живия човек условно казано – е „манна небесна“ в „пъкъла на ада“, възможността за не голям период от време да се прояви. По този начин, както се казва сред народа, медиума „призовава душата“ на умрелия човек за общуване. В същност той установява информационна връзка със субличноста. И това се случва само тогава, когато човека отново се е преродил и дадената субличност се намира в материалния свят в новата жива конструкция на тялото заедно с новата Личност. При това целия този контакт се осъществява незабелижимо за новата Личност. А ако човекът е отишъл в Нирвана, тогава нито един медиум не е в състояние „да го издърпа“ за контакт, точно както човека, който все още се намира в стадий на прераждане (до новото си въплъщение на материалния свят). Защо? Защото този своеобразен „контакт“ на медиума – е един от похватите на Животинския разум, негова проява и връзка с материалния свят. А Духовния свят не е достъпен за Животинският разум.

Анастасия: Ама че работа! Та това означава, че при истинския медиум се получава загуба (утечка) на прана, и всичко това само за да подхрани тази субличност. Това си е абсолютно неравностоен обмен: разход на ценната енергия предназначена за духовното развитие на човека за някаква несъществена информация от субличността. Излиза, че това „подхранване“ на субличността, фактически е поредния капан на Животинския разум. Сега вече разбирам защо традиционните религии са против действията на медиумите, и от къде са се появили всичките тези легенди за гладните и ненаситни духове, които живите хора са се опитвали да „подхранят“ в рамките на човешко разбиране.

Ригден: Да, това е една от уловките на Животинския разум. Добре е все пак, че при сегашната не просветеност на хората по тези въпроси, няма чак толкова много истински медиуми и в повечето случаи действат техни подражатели, забавлявайки наивната публика със своите чисто психологически трикове.

Анастасия: До наши дни се е съхранило поверието, че за мъртвите не трябва да си спомняме с лошо, а ако си спомняме, трябва да е само добро. А ако в съня се срещаме с умрял човек, то тогава се счита, че „душата му не се е успокоила“. До колко тези поверия отговарят на действителността?

Ригден: Бих уточнил за мъртвите, че ако си спомняме за тях, то трябва да е от позицията на Духовното начало, от позицията на духовната любов съзидателна за живите, а не с печал към миналото. Също така трябва да се разбират и процесите, които произтичат във всичките тези случаи. Първо, във всички случаи става дума не за Душата на човека като такъв. За нея, по време на човешкия живот, като правило не са знаели нито неговите роднини, нито дори и самия той. Всъщност става дума за човешката Личност, която близките са познавали добре, и която след смъртта се превръща в субличност. Когато Душата отива към ново прераждане, не се връща назад към мястото на своето бивше „заточение“. А ето че субличността, като разумна информационна структура от материалния свят, бидейки „затворена“ в новото тяло, може да се ползва от енергиите на това тяло (основно, докато все още не е съзряла новата Личност). Придобивайки кратковременна сила, тя е способна чрез своите проекции да посещава тези места и тези хора, към които е била привързана в течение на своя живот. Субличността може също така да се прояви, когато живите си спомнят за нея (за умрелия човек), подхранвайки я със силата на свето внимание. По какъв начин всичко това се отразява върху живия човек?

В случая, не мога да разкажа всички подробности, защото е известно, че „знанията преумножават скръбта“. Но за общото разбиране същността на тези процеси, ще кажа следното. Работата е в това, че когато човек започне да си спомня за мъртвия се случва следното. Влагайки своето внимание, не локализирания страх, астеничните емоции, (печал, униние, потиснато настроение), възникващи вследствие на припомнянето на мъртвия, на езика на физиката, даряват субличността с допълнителен „заряд“ (даряват я със сила), което активира за известен период субличността. Тоест процеса на припомняне на мъртвия човек може да се сравни с мигновено пренасяне на заряд (сила) от една елементарна частица към друга, без ограниченията на времето и пространството. Субличността остава в новото тяло, но нейната проекция след подаването на този заряд се проявява мигновено, или по-точно влиза в контакт с Личността на човека, който си спомня за нея. Последният на подсъзнателно ниво започва да чувства връзката със субличнотта на умрелия, така се случва обмяната на информация. Реално, самият той подхранва този контакт със своята жизнена енергия. Нищо добро не може да се очаква от това, защото този подсъзнателен информационен обмен със субличността само усилва проявите на Животинското начало в човека.

След подобен информационен контакт, съответния човек започва да проявява чувства на тъга, скръб, зацикля в своите мисли „само ако беше жив, това не би се случило с мен” или пък, „това нямаше да се случи, ако тя беше жива”, „той не би допуснал да постъпват така с мен” и така нататък. Реално в този случай Животинското начало просто маскира потребителските желания в човека (например желанието за реализация на неговата значимост) под прикритието на загубената Любов, пораждайки в него тъга към миналото, страх от предстояща смърт и т.н.

От това страда, както този, който си припомня, проявявайки в себе си мисли от Животинското начало, така и субличността, за която си спомня. Даденият контакт за самата субличност от една страна е съприкосновение с живителната сила, но от друга страна, този живителен заряд и дава ясното осъзнаване за ступорното състояние и реалната безизходица, в която се намира. И това подлага на още по-големи мъки бившата Личност (превърнала се в субличност). Подобна провокация от страна на Животинското начало допълнително утежнява състоянието не само на тази субличност, но и Личността на човека, в чиято енергийната конструкция се намира.

За по-доброто разбиране, какво в действителност означава за субличността подобен контакт с живия човек, ще дам образен пример. Представи си човек, вървящ посред нагорещената пустиня, който е обречен. Човек, намиращ се на прага на смъртта. Мъчат го болка и нетърпима жажда. И изведнаж на неговите устни от небето пада капчица вода. Тя не утолява жаждата му, а от една страна му дава лъжлива надежда за живот, по-скоро припомняйки неговия минал живот, а от друга страна, ясното осъзнаване, че смъртта му е неизбежна. И това осъзнаване още повече усилва мъката и страданията на обречения.

Анастасия: Да, действително не осъзнаваме какво творим. Оказва се, че със своите припомняния, всъщност носим нови страдания на своите починали близки и после самите ние страдаме от това. А ако се вгледаме в историята? Как ли само страдат историческите, публични Личности, по-скоро техните субличности, които живите хора си спомнят в продължение на векове, понякога и хилядолетия! Излиза, че такова масово припомняне още повече утежнява техните страдания.

Ригден: Ако хората, пребивавайки под доминацията на Животинско начало, си спомнят тези личности, при това влагайки своята емоционална сила, то разбира се, това съществено утежнява тяхното положение, както и на тези, които си спомнят. Но, както са прекарали живота си тук, каквото са заслужили, това и ще получат там.

Анастасия: Да, отчитайки, че нашата история се пише не за доминиращото Духовно начало сред народите по света, а за доминацията на Животинското начало в човечеството: кой над кого бил властвал и с кого е водил войни… Добре, кажете моля ви, как може да си обясним следните явления? Чела съм в работите по етнология за поверия и случаи, свързани със сибирските шамани. Силните шамани молели своите роднини да ги препогребат след смъртта им, три пъти, на всеки сто години. Хората си предавали тази информация от поколение на поколение. Ако това не се случвало, по някакви причини, шаманът започвал да се „явява“ незримо на живите хора от своето потомство, и да ги заплашва с бедствия. И ако тези хора не обръщали внимание на неговите предупреждения, в съответната област започвали да се случват различни нещастия: епидемии, измиране на животни, стихийни бедствия и др. Това се отнасяло, както за „добрите шамани”, така и за „лошите”. За „добрите“ шамани се говорело, че ако хората се отнасяли с почит към тях, те на свой ред ги защитавали от бедствията и каквито и да е други лични несгоди.

Ригден: Тук е нужно да се разделят понятията. В този свят действат сили, както от Животинският разум на материалният свят, така и сили от Духовният свят. Проявленията свързани със силите на Природата в по голямата си част се отнасят към действията на Животинският разум. Що се касае до субличността на човека, (която по време на своя живот като Личност, развивайки в себе си свръхспособности, е достигнала определено равнище на влияние над себеподобните), то тя би могла да провокира единствено изблик на Животинското начало в хората, като им въздейства на ниво подсъзнание посредством информационния обмен. Всяка субличност съхранява своето Его, самоидентификацията си. Тя има опит, знания, навици да влияе на материалния свят, но не притежава жизнена сила. От тук следва, че не починалият шаман твори бедствията сред хората, а вярата на самите хора в това поверие. И всичко това се случва за сметка силите на тези хора. При това, не бива да се забравя и за моментите на активация на силата, знаците, с които е работил шаманът по време на своя живот, духовете на една или друга местност, които също са подчинени на единния Животински разум. Но това вече е отделна тема и не за този разговор.

Анастасия: Получава се, че субличностите съхраняват памет за всичко?

Ригден: Да. Това са разумни структури. Тях най-много ги плаши и мъчи последващата реинкарнация, която от една страна продължава техните мъки, а от друга, ги приближава към окончателната им смърт. Ето защо настоящата Личност трябва да направи всичко възможно и невъзможно, за да се съедини с Душата си. Задача на Животинското начало в живота на Личността е да я отклони от Духовното начало, по какъвто и да е начин, било то в мислите, желанията, постъпките, делата – не е важно, само и само човек да предпочете материалното, земното, смъртното. И за него всички средства са добри, в това число и съответните прояви на субличностите. В Животинското начало няма Добро! То е смъртно. Ето защо неговото намерение, също както и на коя да е друга разумна материя, е да получи власт над другата материя, използвайки нейната жизнена сила за своите цели. Животинското начало прави всичко възможно, за да промени направлението на жизнения вектор на Личността, да я отвлече от Духовното начало. То не се спира пред нищо и използва целия „арсенал“. А това на първо място е агресията и атаката. Постоянно търси слабото място в човека, където може да го „ухапе“ мислено, да го „удари“ емоционално или просто да го съблазни с поредната „сладка“ илюзия. То постоянно натрапва на човека нови шаблони или активизира старите. Животинското начало – това е диктатура на мъртвеца!

Анастасия: Попаднахте направо в целта с това определение – диктатура на мъртвеца. Както е казано, за всеки мъртвец земята е гроб. Всичко, което човек желае в този материален свят, действително е временно и смъртно…

Ригден: Животинското начало е много разнообразно в хитроумните си уловки. Ако човек не съумява да въдвори ред в себе си, то неговия живот става много труден и още по-труден след края си. И работата тук дори не е във външните условия, а в избора човешки. Живота отлита много бързо. И най-страшното при човека не е смъртта на неговото тяло. Най-страшното е, когато е изживял живота си в илюзорното забвение на този свят и не е успял да разбере нищо, тогава неговата Личност не е успяла да се развие в духовно отношение. Тогава за него настъпва абсолютната неизбежност: тука си се мъчил в продължение на цял един живот, а там ще страдаш с векове, при това, без да имаш възможността да промениш каквото и да било, защото вече не разполагаш с основния си инструмент – тялото, за разлика от новата Личност. За субличността това положение е равносилно на гладния човек гледащ огромното изобилие от храна стоейки зад витрината, без да може да я достигне. Тъкмо тогава започват да се сипят въпросите от егоизма на самата субличност от рода на: „За какво?! Та нали бях толкова праведен?“ Тъкмо за това, защото избра мимолетната наслада, материалистичните ценности вместо Вечността. За това, защото си желаел тайно в своите мисли власт над другите, угаждал си на своето Животинско начало, постъпвал си в разрез със Съвестта си. За това, защото си пропилявал всеки свой ден, както в делата, така и в мислите за своя егоцентризъм. И такива „за това“ във всичките дни на твоя кратък живот са навсякъде, където и да се обърнеш…

Анастасия: Да, това е печално… А по-голямата част от хората дори не си представят как може да се живее по друг начин, освен в грижа за материалното. Макар и хората сами по себе си да не са лоши, измъчвайки се от едни и същи уловки на Животинското начало, но тези страдания се преписват на шаблонните „причини“ и „отговори“, навързани на обществото: „всички живеят така“, „живеем в такова време“, „съдбата ми е такава“, „от съдбата не ще избягаш“. Тоест, държат се пасивно по отношение на своето собствено преобразуване и съдба. А други, тъкмо обратното, – активно, но в грешната посока. Срещала съм хора, които по природа притежават, може да се каже вродени лидерски качества. Те практически от своето детство усещат силата в тях, благодарение на която могат да оказват влияние на хората и да предвиждат едни или други събития. Между другото, как може да се обясни тази вродена сила в човека? Може би това е свързано с неговото предишно прераждане?

Ригден: Разбира се, случаите биват най-различни. Но ако става въпрос за вродена дарба в човека, това означава, че в предишното въплъщение на дадената Душа Личността се е развила Духовно, достигнала е определени резултати в работата над себе си и в разбирането на този свят. Тоест, имало е сериозен скок в духовното и развитие, но това се е оказало не достатъчно, за да напусне системата на Ариман, да се изтръгне от кръга на прераждания. И в следващия живот, новата Личност с такава Душа има някои предимства в сравнение с другите хора. Човек се ражда с огромен енергиен потенциал, който при правилното му използване, способства за бързия духовен Личностен растеж, даващ реални шансове да се слее с Душата и да излезе от кръга на прераждания.

Такива надарени хора има много. Тези хора чувстват, че не са такива, както всички. Още от самото си детство са изключително общителни и притежават лидерски качества, вродена дарба да оказват влияние върху хората, своеобразна чувствителност към събитията, проявите на тънките енергии и т.н. Вярно, има и друга категория хора с голям потенциал. В детството си, вследствие условията, в които са попаднали, растат затворени в себе си, скриват се от заобикалящия ги свят. А по-късно, когато вече са станали възрастни, разкриват своя пълен потенциал.

Анастасия: Очевидно, такъв подарък – това е огромна отговорност?

Ригден: Да, на първо място за самия човек. Този, който се е родил с голям духовен потенциал трябва също така да разбира, че ще се сблъска и със същата силата, но обратна по посока в лицето на Животинското начало, което ще направи всичко възможно, за да използва тази сила за свои нужди. Ако в обществото липсват Знания, тълкуващи тези моменти, ако в него, като капани са разпръснати множество шаблонни начини на мислене основани на материалистичните ценности, то тези надарени хора, следвайки приоритетите на обществото, започват да изразходват своята уникална сила за реализация програмите на Животинското начало.

Те забелязват как някои, дори и на пръв поглед сложни въпроси при тях се решават с лекота. Разбират, че притежават влияние над хората, лесно им е да бъдат лидери, в който и да е колектив. Но без съответните Знания за самите себе си, като правило, започват да използват тази дарба, било то за користни цели реализирайки програмите на своето Животинско начало, или като цяло в полза на системата, която съществува в рамките на Животинския разум. По този начин биват увлечени от материята и често правят своя избор в нейна полза, изграждайки живота си в нейна посока. Това е един от начините, по който Животинския разум ги мами. Активизира се Животинското начало в човека, духовните потребности се подменят тънко с материалистичните и жизнената енергия се изразходва в полза на Животинския разум. Много рядко такива надарени хора, преодолявайки силното противодействие на своето Животинското начало и стават, например духовни лидери (има се предвид не тези, които притежават религиозна власт над хората, а тези, които истински вървят по духовния път, реално помагат на другите в духовното им развитие, в освобождаването на съзнанието им от материалистичния плен). А в повечето случай използват тази дарба, за да си изградят кариера, да придобият власт, да натрупат материални ценности и т.н.

Като правило такива хора стават лидери в обществото: някои обществени дейци, бизнесмени, престъпни авторитети и т.н. Понякога просто удивяват околните, които не разбират как и защо се случва така в живота, когато според тях „интелектуално слабия“ човек, не притежаващ висше образование, успява да построи цяла финансова „империя“, притежаваща огромно влияние?

А всъщност, този човек просто притежава голям вътрешен потенциал и естествено съзнание насочено в посоката на материалистични приоритети заради постоянната доминация в него на Животинското начало. Ако такъв човек разшири кръгозора си и избере духовните приоритети в своя живот, тоест кардинално промени своето движение от знака минус към знака плюс, то би могъл да постигне много в духовно си развитие. Преобразявайки се съзнателно в по-добра духовна посока, той придобива повече от добър шанс още в този живот да достигне духовното си освобождение и да излезе от кръга на реинкарнации. Макар, че подобен шанс има всеки жив човек. Решаваща роля тук играе тъкмо личния избор, неговата целеустременост, работата над себе си и неговата безупречност в следването на духовните цели. Подчертавам, такива промени са свързани изключително с преобразуването на вътрешния свят в човека. Ако човек се опитва да промени своите външни условия, без да се променя от вътре, няма да излезе нищо.

Анастасия: Сигурно тези хора, както и болшинството, оставайки насаме със себе си чувстват натиска на материята посредством различни битови проблеми. Те, разбират, че достиженията в тяхното жизнено поприще – не истинското, не е този желан резултат, за който „жадува Душата им“, че всичко това е тривиално и повърхностно… А случва ли се тези надарени хора да бъдат напълно поробени от Животинското си начало?

Ригден: Случва се. Но в такива случаи от тези хора се пръкват истински егоистични, агресивни мутанти, по друг начин не е възможно да се назоват подобни същества… Но всичко това доказва, че субличностите практически не влияят на избора на новата Личност и вектора на развитие в живота и. Да го кажем така, дори ако субличността в своя живот е успяла да достигне значителни духовни висини и не и е стигнала само една крачка до Нирвана (окончателния изход от кръга на преражданията), то това въобще не означава, че следващата Личност ще направи тази стъпка. В живота като правило нещата се случват тъкмо на обратно. Защото такива Личности (с духовно развита предишна субличност) още от ранно детство са изложени на сериозно внимание от страна на Животинския разум. В резултат на това, тези хора, вместо да продължат своето развитие в духовно направление и да достигнат окончателното съединение с Душата, своето духовно освобождение, (изхода в Нирвана), разпиляват този дар, това ценно „наследство“ от тяхната предшестваща Личност за илюзиите на Животинското начало. Накрая вместо очакваната крачка напред в духовно отношение, човек извършва падение назад, усложнявайки ситуацията, както за своята Личност, така и за Душата. Естествено отново попада в кръга на реинкарнациите, само че вече в много по-лоши условия. И реалността е, че на тази Личност ще и се наложи да преживее смъртта, да стане субличност, а после още дълго да се мъчи и страда в новите тела заради своята „груба грешка“.

Анастасия: Тоест тази сила не бива използвана за достигане на Вечността, а за власт над себеподобните в този „смъртен миг“, който минава много бързо.

Ригден: Да, Глупаво е, намирайки се на крачка от Вечността, да се отдава предпочитание на смъртната материя. Тялото все едно ще загине, но с какво ще останеш ти?! Тъкмо страха на разумната материална структура пред неизбежното унищожение се явява основната причина поради, която в човека възниква вътрешно, идващо от Животинското начало противоборство с Бога и неговия свят. Подобно противоборство се появява там, където се сблъскват или пресичат духовния и материалния свят. Това явление в някои религии се нарича битката на архангелите с падналите ангели. Но всъщност, всичко това са само асоциации. Това не означава, че някой, някъде си, води небесна война за човешката Душа. Всичко това се случва тук и сега във всеки човек, и бойното поле, това е – неговото съзнание, неговите мисли, емоции и желания. Техния превес към духовната или материалната страна означава победа или поражение на Личността в ежеминутното сражение за Душата, и на края – за правото да се слее с нея и премине във Вечността. Страшно е да се изгуби сражението, но фаталното е да се загуби войната.

Защо човек се бои от Бога, ту го обича, ту Го ненавижда? Защото всеки, благодарение множеството реинкарнации на неговата Душа, подсъзнателно знае, че има духовен свят, има Бог, има духовни същества, които служат на Бога. Последните пребивавайки сред хората в легендите са наричани „ангели“, само, че не изглеждат така както си ги представят хората в асоциативните религиозни представи. Това са Същества от друго измерение, различно от триизмерния свят. Онази реалност не е възможно да бъде описана с думи. Всеки подобен опит за описване на другия свят ще бъде възприеман от човешкия ум на чисто асоциативно ниво, свързано с триизмерния свят, а това означава да изкриви информацията. А, ако подобни опити на предаване на тази информация се осъществяват и през призмата на ум доминиран от Животинското начало, тогава ти сама вече не еднократно си се сблъсквала с това, виждала си в какво се превръщат тези „легенди“ и с какви подробности биват украсявани. Да вземем например легендата за „Божия съд“. Всичко е толкова просто: всеки път след смъртта на материалното тяло, човек (по точно Личността и Душата със субличностите) има „среща“ с представител на духовния свят и носи, така да се каже, Отговорност за изживяния живот, след който се определя по-нататъшната съдба на този човек. Тъкмо от тук и идват всички легенди за божия Съд, послесмъртната човешка съдба и т.н. Но, как се изопачава и доукрасява всичко това от религиите на различните вярвания?!

Цялото това неразбиране се случва затова, защото в своя живот Личността няма достъп до паметта и опита на субличностите и човека не знае цялата истина за себе си. Ако живота на човека (Личността) не започваше всеки път отначало, както се казва от белия лист и с блокирана памет за предишните животи, то тогава нямаше да има и условия за Избор. Ако хората съзнателно помнеха всички прераждания на своята Душа и невероятните мъки, които ежеминутно изпитват техните субличности, то, гарантирам, че всички хора отдавна да са станали ангели. Но за съжаление паметта за предишните животи се блокира. Всеки път човек е длъжен отново да се гмурне в този свят заради самостоятелното, осъзнато духовно съзряване на своята Личност.

Но, кое е хубавото на този „чист лист“, чистото съзнание на новата Личност? На първо място с това, че в него отново се формират приоритетите, определящи доминиращия Избор по време на живота на Личността, без самата тя да е зависима от предишните „заслуги“ на субличностите. Тоест, ако човек кардинално промени вектора на своя живот в посока Духовното начало, настрои своето мислене към духовното русло, дисциплинира своето съзнание, тогава той (Личността) ще придобие реален шанс за своето спасение и спасението на своята Душа още приживе. При това ще започне качествено да се променя в по-добра посока и да живее с мисълта за духовния свят. Е, ако човек (Личността) и в този живот избере да се ангажира с материалистичния начин на мислене, в него неизменно ще доминират мислите на Животинското начало, тогава тази Личност има само един път – да стане субличност. Защото силата предназначена за освобождаването на Душата, ще бъде разпилявана от човека за безкрайните желания на материалния свят.

Разбираш ли, в какво е съществената разлика между живота на човек с доминиращи материалистични интереси и този с доминиращи духовни интереси? Когато доминира материалното в съзнанието, тогава човек живее с материалния свят и много рядко се замисля за Душата. Той дори може да опита да се упражнява в различни духовни практики. Последните, като правило се разглеждат от него като някакво увлечение, хоби или средство помагащо да се развият „свръх способности“ за усилване на влиянието над хората и т.н. При това човек не се ангажира особено с работата върху самия себе си и укротяването на Животинско си начало. А когато доминира духовното, Личността в своето ново качество започва да живее с духовния свят, със своята Любов към Бога, намирайки се в нея постоянно. В такова състояние човек гледа с хумор на всички проявления на Животинското начало, знае тяхната природа, предвижда по-нататъшните му атаки и действия, които вече не утежняват положението на Личността, защото спира да им се поддава и живее в своите мисли и чувства с духовния свят. А с материалния свят само се докосва, защото продължава съществуването в своето тяло, творейки добри дела.

Анастасия: Да, действително, който е в Любовта, той е и в Бога, и Бог е в него, защото Бог е Любов.

Ригден: Истинно светия човек живее именно с това.

Анастасия: Знанията за субличностите са наистина ценни, но в човека те могат да породят и страх от това, че в своя живот той няма да може да се развие до състоянието на пълно духовно освобождение (себе си и Душата) и да стане смъртна субличност.

Ригден: Е, на първо място, такъв страх бива пораждан само от егоизма, тоест от Животинското начало. На второ място, ти самата беше свидетел, как човек получил, така да се каже, Знанията от нулата, както и всички в групата, но толкова дълбоко повярвал в тези Истинни зрънца и пожелал да се съедини с Духовния свят, че му бяха необходими само две години отговорна работа над себе си, за да бъде приет в Него. При това изключвайки всички неблагоприятни житейски обстоятелства, които го съпровождаха, в сравнение с останалите от групата. Така че, само да имаш желание! И на трето място, когато Любовта към Бога доминира в живота на човека, в него изчезва всеки страх по пътя за достигане на поставената цел. Ще ти дам един пример, за по-добро разбиране същността на духовните дела.

Представи си, че човек е на война, защитава своята Родина. Той толкова силно я обича, че е готов да се сражава за нея с всички сили, смело да върви към победата правейки всичко възможно и невъзможно в името на една цел – освобождението на своята Родина! Заради тази Любов към Родината той е готов да умре. На него му е все едно какво ще се случи с неговото тяло. Главното е – чувството, което изпитва, което го води в боя и му помага да се сражава победоносно. И това чувство на Любовта не го напуска дори тогава, когато пада в плен и знае, че там му е отредено да загине в мъки, защото е преизпълнен с чувството на истинска Любов, заради която е живял, и заради която ще умре. Така, че всичко зависи от човека! Ако той е преизпълнен с истинска Любов към Бога и живее с нея във всеки един ден, то в него няма място за съмнения. Той има само една цел – победа в името на свободата на неговата Душа.



Източник: книга „АллатРа" 78-111стр.
allatra_detail04

Коментари

яну 23, 2015 | Публикувано от в Статии