Вниманието – що е то?

Всеки човек усеща, че вниманието е безценен ресурс. Не случайно хората се стремят към вниманието на околните. Някои по-любознателни личности дори си задават въпроса, какво реално представлява и как влияе на живота им. В статията ще дадем отговор именно на тези въпроси, все пак вниманието е нещо напълно реално и има своето обяснение. Ще започнем от съвременната наука:

Съгласно квантовата физика човек може да влияе на биологичните, енергийните и информационните процеси както в своето тяло, така и в заобикалящия го свят. Защо това е възможно? От гледна точка на квантовата физика, нашата действителност е източник на безброй потенциални възможности, тъй като представлява едно единно информационно поле. Това поле е динамично и постоянно се видоизменя. А човека притежава сила, с която може да въздейства на това поле, тази сила е нашето – внимание.

През 20 век, учените провеждали най-различни експерименти с елементарните частици. В един от тези експерименти обектът на изучаване била частицата разпространяваща светлината – фотона. Учените станали свидетели на много интересен резултат. Когато експериментът бил наблюдаван непосредствено от тях, резултатът бил различен от случаите, когато не е бил наблюдаван. Оказало се, че това, на което обръщаме внимание започва да реагира по съвсем друг начин от обичайния.

И въпреки, че експериментът бил документиран и потвърден опитно в много лаборатории по света, той не спира да удивява учените дори и днес. А опитът е следния: имаме източник на светлина и екран с два успоредни прореза в него. В качеството си на източник на светлина използваме устройство, „изстрелващо“ фотони във вид на единични импулси.

В първия случай експериментът бил наблюдаван. След завършването му, върху фотохартията, която се намирала зад екрана с прорезите се появили две успоредни линии. Това били следите от фотоните, които преминавали през прорезите и осветявали фотохартията.

Когато експериментът бил повтарян, но вече в автоматичен режим, без участието на наблюдател, картината на фото хартията се променяла. Там вече се появявало множество вертикални линии. Това били следите от същото излъчване, но рисунъка вече бил съвсем друг.

Структурата на следите върху фотохартията имала формата на вълна, която преминавала през прорезите.

Светлината може да проявява свойствата, както на частица, така и на вълна. В резултат на просто наблюдение вълната изчезвала и се превръщала в частица. Ако не е извършвано наблюдение на фото хартията се фиксирали следи от вълна. Този физичен феномен бил наречен „Ефектът на наблюдателя“.

Този резултат бил получен и с други елементарни частици. Експериментът бил повтарян многократно и било установено, че на квантово ниво материята реагира на човешкото внимание. Това било нещо революционно във физиката. Според официалната наука материята произлиза от пустотата, тази пустота била наречена – квантово поле или матрица. Пустотата съдържа енергия, която е способна да се материализира, тоест материята е съставена от концентрирана енергия. Това е фундаментално откритие на физиката от 20 век.

Атомът е последния елемент, който може да се нарече твърда материя, елементарните частици, от които е съставен вече имат вълнов характер, а предметите са съставени от атоми, защо тогава са твърди? Ако натиснем с пръст една тухлена стена, той едва ли ще мине през нея. Защо? Това е свързано с различията в честотните характеристики на елементарните частици, от които е изграден атомът. Всяка елементарна частица си има своя честота на вибрация. Това определя различните физични свойства на предметите. Ако можеше да се променя честотата им на вибрация, то пръста, а и цялото ни тяло, което е изградено от тях щеше да премине спокойно през тухлената стена. Но вибрациите на елементарните частици в нашето тяло са много близки с тези в тухлата. Именно за това пръстът се опира в стената.

За да има взаимодействие е необходим честотен резонанс. Това може лесно да се разбере със следния простичък пример: ако осветим тухлената стена с едно джобно фенерче, то светлината ще се отрази от повърхността й, но излъчването на мобилния телефон ще мине през стената без никакви затруднения. Цялата работа е в разликата на честотите на светлината от фенерчето и излъчването на телефона. Докато четете този текст през вашето тяло преминават множество потоци от най-различни излъчвания. Това е космическото излъчване, радио вълните, вълните от мобилните устройства, различни земни излъчвания, слънчевата радиация, и много други. Дори да се намирате в тиха стая със затворени очи, през вашата глава ще преминават безчет телефонни разговори, радио предавания и канали от телевизията. Вие не сте способни да ги усетите, защото няма резонанс между елементарните частици на вашето тяло и тези на излъчванията. Но ако се появи резонанс, тогава моментално ще реагирате. Още един пример за закона на резонанса е когато се сещате за някого, след като той си е помислил за вас.

Светът е съставен от енергии, а на най-ниско ниво от информация. От тук изниква резонния въпрос, как от света на енергиите се ражда материята? Коя е тази Сила, която организира информацията и енергията в материя?
Изследванията на учените ги довели до неочакван отговор. Ето какво е казал създателят на квантовата физика Макс Планк: „Всичко във Вселената се създава и съществува благодарение на невидима Сила. Длъжни сме да предположим, че зад тази сила стои съзнателен Разум, който определя матрицата на всяка материя."

Материята се управлява от Разум.

В началото на 21 век в теоретичната физика се появили нови идеи, които позволяват да се обяснят свойствата на елементарните частици. А именно възможността внезапно да възникват от нищото и също така внезапно да изчезват. Едно от предположенията на учените е, че това се случва поради съществуването на паралелни светове. Частиците преминават от единия свят в друг. Самите светове напомнят люспите на лука. Колкото по-далече са слоевете един от друг, толкова по-малко сходства имат помежду си. Теоретично, за да се премине от един паралелен свят в друг не е нужен космически кораб. Всички възможни варианти съществуват един в друг. В края на 20 началото на 21 век тези идеи получили математическо потвърждение. Днес тази информация се възприема лесно от публиката, но само преди няколко века, за такива изказвания човек е можело да бъде обявен за луд и изгорен на кладата.

Всичко възниква от информацията, която се намира в постоянно движение. Материята е илюзия. Всичко това е било известно на хората от древни времена.

Всичко в света е изпълнено с енергии.
Вселената реагира на мисълта.
Енергията следва вниманието.
Това върху, което фокусираш вниманието си започва да се променя.

Тези мисли могат да бъдат открити в Библията, гностичните текстове, древните учения по всички континенти на света. Тези Знания се явяват ключът към нашето бъдеще и най-важното е, че отново са дадени в своята чистота и цялостност на хората:

Ригден: А вниманието – е сила, началото на творческия процес. Концентрирайки вниманието си, ние сме способни да натрупваме определен вид енергии, чийто изблик поражда акта на действие или създаването на нещо (емоции, мисли, действия, събития) във видимия и невидим свят. Това на свой ред формира съдбата на човека, както по време на физическия му живот така и след него. Дали резултатът от това творение ще бъде позитивен или негативен – зависи от човешкия избор, неговите приоритети, ежедневните навици в начина на мислене, до колко успява да контролира и дисциплинира своите мисли и емоции.
из книга: АллатРа:

Ето и един откъс от доклада по физика, базиращ се на Знанията от книга АллатРа:

Съгласно древните изконни знания, силата на вниманието – това е огромна жизненоважна сила, в която е скрита творящата сила на Аллата. Именно благодарение силата на своето вниманието Личността осъществява своя избор, и благодарение на всеки миг формира своята послесмъртна съдба. Там, където човек влага своето внимание (Своя вътрешен потенциал), това става и негова реалност. Всеки опит за влагане вниманието в материалния свят и неговите съблазни неизменно довежда до продължително във времето страдание. Защо в духовните практики се говорило колко важно е човек постоянно да концентрира вниманието си върху своя вътрешен духовен свят. Само в този случай човек ще трупа ценен вътрешен потенциал, формиращ живота отвъд предела и няма да го разпилява за формирането на своята смърт приживе (субличността).
Говорейки с езика на ИЗКОННАТА ФИЗИКА АЛЛАТРА, ако човек изразходва не повече от 10% от силата на своето внимание върху материалния живот и 90% от вниманието върху духовното начало на своя вътрешен свят, то тогава той се преобразява духовно. В обратния случай, когато 90% от вниманието се отделя върху материалния живот, желанията и мислите от Животинското начало, а 10% – се отделя за грижа на своето духовно състояние, човек още приживе формира бъдещето си на субличност. Това не е философия или религия, а неотменим физичен закон.
из доклада: Изконна Физика АллатРа

Ето още един пример, който всеки среща в ежедневието си: Ходите си по улицата сред тълпата, или пък седите в някоя зала сред много хора, някой се заглежда във вас и без да имате видим досег, моментално завъртате глава и го поглеждате. Как е възможно това? Много просто. Вниманието е реална сила, която усещаме на подсъзнателно ниво, а и не само, от там възниква и тази несъзнателна реакция, завъртането и поглеждането към човека, който ни наблюдава.

Както вече бе споменато в книга АллатРа, вниманието е силата на творението. Насочвайки своето внимание ние активираме процеса в първото измерение. Между другото именно там се появява първичния тласък или езоосмоза за всяко едно действие във Вселената. Насочвайки своето внимание в нас се появяват определени мисли или идеи и ние правим избор коя от тях да проявим, този процес вече се случва във второто измерение. Направили избор ние предприемаме някакво действие в третото измерение. Всяко наше действие в живота следва този принцип. Но изниква резонния въпрос, а от къде идва вниманието?
Вниманието е първичната сила на творението, то идва от Твореца и тъй като всеки има в себе си Негова частичка, наречена Душа, можем уверено да кажем, че вниманието е сила идваща от душата.

Фотография на човешката душа или по-скоро обвивката която я обгръща

Нека да завършим статията с една древна притча, което за кой ли път доказва, че хората още от древни времена са притежавали и използвали тези Знания:

Един търговец изпратил сина си да научи каква е тайната на Щастието при най-мъдрия сред всички хора. Юношата вървял дълго през пустинята и накрая достигнал до прекрасен замък издигащ се на една планина. Там живеел Мъдрецът, когото той търсел. Пътникът вместо очаквана среща на тихо и спокойно място, попаднал в зала, където всичко кипяло от живот: влизали и излизали безчет търговци, в единия край имало място за срещи, където хората седели и си говорели, до тях огромна маса с множество кулинарни изкушения, а в дъното на залата оркестър свирел галеща ухото музика. Мъдрецът беседвал с различни хора и на юношата му се наложило да изчака известно време своя ред.
Дошъл и неговия ред. Мъдрецът внимателно го изслушал и му отговорил, че няма време, за да му разказва в какво се крие тайната на Щастието и му предложил да обиколи двореца и да се върне след два часа:
– Но преди това искам да те помоля нещо, – добавил Мъдрецът, приготвяйки на юношата една малка лъжичка с две капки зехтин в нея.
– Дръж лъжичката през цялото време така, че зехтинът да остане в нея. Юношата започнал да обикаля двореца на длъж и на шир, без да изпуска от поглед лъжичката и след два часа се върнал при мъдреца.
– Как беше, – попита го той, – видя ли какви невероятните килими в столовата? Видя ли парка, който главния ми градинар аранжира цели десет години? А древните пергаменти в библиотеката ми успя ли да разгледаш? Юношата се смутил и признал, че не забелязал нищо от това, което му изредил. Неговата единствена грижа била да не излее зехтина от лъжичката.
– Няма страшно, сега се разходи още веднъж и разгледай чудесата на моята вселена, – произнесъл Мъдреца. – Не трябва да се доверяваш на човека, без да опознаеш дома му. Юношата се успокоил, взел лъжичката и отново тръгнал да разглежда двореца. Този път обръщал внимание и на най-малките детайли. Разгледал произведенията на изкуството, градината с невероятните зелени плетове, нежните цветя и намиращите се там изящни скулптури. След два часа се върнал и разказал своите впечатления.
– А къде са двете капки зехтин от лъжичката? – попитал Мъдрецът. Тогава юношата погледнал към нея и установил, че маслото се е изляло.
– Единствения съвет, който мога да ти дам е следния: тайната на Щастието е в това, независимо, колко чудеса виждаш в своя живот, никога да не забравяш за двете капки зехтин в лъжичката.

Затова драги читатели, вниманието е най-ценният ресурс, с който разполагаме. Преценяйте мъдро къде го влагате.

allatra_detail04

Коментари

Apr 16, 2017 | Публикувано от в Статии