Единството – учението на Мохаммед

Единството - учението на Мохаммед

Според преданието, когато Мохаммед бил пренесен на планината Синай в своето видение, където се срещнал с великите пророци от миналото Авраам, Моисей и Иисус, му били предложени три чаши: с вода, с вино и с мляко. Тогава Мохаммед чул глас: „Ако избере водата ще потъне заедно със своята общност, ако избере виното – тогава ще блуждаят, а ако избере млякото – ще тръгнат по пътя на Истината“. Мохаммед избрал чашата с млякото…

Хората от общността на Мохаммед го молили да прави чудеса, за да докаже своята божествена сила. Но той нямал такива способности, а и не е искал. Той смятал, че целия свят, всичко, което е сътворил Бог – е едно чудо. Освен това не смятал, че посредством чудеса можел да накара и ли да помогне на някого да повярва. В Корана има следната мисъл „Предишните пророци творили чудеса и въпреки това били убити от неверниците“ (3.180).

Знанията дадени от Светия Дух (Рух Ал Кудс, Ангел Джабраил) на Мохаммед, се давали с цел обединение на всички хора в едно единно семейство, в което да царува Истината. Но не и думите от Корана да бъдат използвани от омърсените с нечисти помисли хора в името на своите лични амбиции. Ползвайки се с доверието, наивността и незнанието на другите хора, те ги изпращали на сигурна смърт.

Учението, което проповядвал Пророк Мохаммед имало за цел да обединява. Учение, призоваващо всички хора да се Обичат, да живеят в Единство с Бога вътре в себе си, и с останалите. Учението за истинната и вътрешнта връзка с Всевишния – било превърнато в религия, която все още съхранява много зрънца от Истината, но превръщайки го в религия, хората направили от него инструмент за управление на народите.

Човекът, намиращ се в заблуда, заменил всичко вътрешно, дълбочинно, на което учил Мохаммед с външна обредност. Само тогава, когато човек става истински свободен, започва да чувства Волята на Твореца в себе си. Неслучайно Мохаммед подчертавал важността на победата над самия себе си и обяснявал, че истинния Джихад бил борбата на човека със своето его: „Разумният човек е този, който управлява своя нафас и се труди за живота след смъртта“.

Неговото учение било простичко, разбираемо и достъпно за всички слоеве на населението. В действията на Пророка няма чудеса и магия, а доброта и простота, състрадание и мъдрост. Виждаме един простичък човек стъпил на труден път, воден от вътрешната потребност да служи на Бога, човек, който изпълнил своето предназначение и приел своята съдба.

Влизайки в религиозни спорове, доказвайки едни на други, чия вяра е истинна, а чия лъжлива, ние забравяме какво искали да ни кажат пророците. Внасяйки своите човешки слабости и меркантилни интереси във вярата, ние изкривяваме истинния смисъл на духовността. Нещата достигат до пълен абсурд, където любовта се превръща в омраза, а лъжата в истина, затова е толкова важно да се помни, че изначално – всичко е Единно.

В различните епохи и култури, великите души в човешкия род говорили за едно и също. Тъкмо това е ЕДИНСТВОТО. Нито един от пророците не е носел нещо ново в човешкия свят, всеки от тях говорил на своя език, но винаги за едно и също нещо. Няма никакво значение, от къде е човека, на какъв език говори или каква вяра изповядва, най-важното е, че всички пророци говорили за Единството на човешкия род, за това, че дълбочинните чувства са безкрайната и непобедима сила в човека, пред която животинското начало е безсилно. Всички пророци говорили простичко, искрено, от душа към душа. Но тъй като хората в огромната си част били затворени и изцяло подвластни на своите мисли и емоции, те не разбирали думите на пророците правилно и предавали Знанията в изкривена форма.

В наше време хората живеят по съвсем различен начин. В живота им доминират бита и мисълта за материалното. Разумът на хората е обвит в пелена, която лесно може да бъде премахната само да го поискат. Стремежът към своето истинско аз, Познанието и вярата са нещата, които са необходими на бъдещия истински Човек. Причината за присъствието на тази пелена се явяват изкривените знания, преминали през безчет интерпретации и преписи през вековете, в които са останали единични зрънца от безкрайната житница на Познанието. Още една причина се явява самото нежелание на човека да прозре и да се отвори. Той толкова се е вживял в тази „виртуална вселена“, че изобщо не му се иска да излиза от нея. Прозирайки истината на този свят, на обикновения човек му е много трудно да я последва, тъй като зоната на комфорт, която е постигнал го държи като воденичен камък, представата за самия себе си го привлича, а мързела и липсата на желание убиват всеки зародил се вътрешен порив.

Всичко е в ръцете на самите хора! Да бъдат камъни или да се освободят от каменните си окови и да полетят като пеперуди. Всички говорели за едно и също: намирайки се в единство със своята душа, светът ще се превърне в зрънце в шепата ти. Тогава ще имаш избора да продължиш напред в своята еволюция и да се превърнеш в ново Духовно същество, пълноценен жител на Духовния свят. Системата ще е абсолютно безсилна пред теб. Трансформирайки се ще се превърнеш в пример за милиони пробуждащи се души, а това неизменно ще доведе до много повече Добруване на нашата Планета. И зажадува ли целия свят за Доброто и Любовта, започне ли активно да се трансформира в духовно съзидателна посока, дори самия господ Бог ще насочи своя взор към хората, за да се наслади на техния успех.

Какво ще се случи с нас, край или начало – изборът остава за всеки.

Коментари

May 29, 2016 | Публикувано от в Статии