Ти си този, който не достига

Една вечер, както винаги, преглеждах лентата с новините в социалната мрежа. Какво ли нямаше – покани за нощни клубове, снимки на приятели, реклами, различен род новини, видео, музика, цитати и изведнъж – „съвпадение“. Разказът на един мой познат привлече вниманието ми. Зачетох се с интерес. Разказът се оказа продължение на притчата за белия и черния вълк, ставаше въпрос за един дядо и неговия внук. Действието се развиваше много години, след като момчето вече се бе научило да контролира своите същности, когато силата в него се бе събудила и бе разбрал, че гласа в главата му не е неговия глас. Някога дядото му бе препоръчал да изгледа филма Револвер и му бе казал, че хората уж гледат, а всъщност нищо не виждат. Беше го посъветвал да прочете и книгите и внукът бе доста възхитен от всичко това.

– Дядо, защо се случва така? На земята има повече от 7 милиарда души, 7 милиарда потенциални ангела. Всеки човек има огромен потенциал за развитие, във всекиго се таи частичка от Бога, а всичко върви в грешна посока. Човек трябва просто да започне да работи над себе си!
– За съжаление е така. Хората съществуват лутайки се в търсене на себе си, без да виждат същността. На всекиго съзнанието му разказва, че трябва да намери своя уникален смисъл на живота, а смисълът на живота на всеки човек е простичък до нема и къде, всеки трябва да достигне до Бога, да стане ангел. Просто да стане себе си – истинния.
Внукът живеел както всички. Учил в училище, в университета, удивявал се, как съзнанието мъти главата на човека и извращава всички благи намерения, заменяйки ги със стремеж към временното и тленно.
– Дядо, кажи ми, защо се случва така. Виждам огромен потенциал в едно момиче, чувствам нейната дълбочина, а тя се вълнува само от вещите, какво ще си помислят за нея, манипулира със своята красота, на това отгоре гласът вътре в нея и разказва колко е щастлива. А аз гледам и виждам какво се случва, как продава своята вътрешна сила за това, чиято същност е прах. Виждам как след време, ще се опустоши и ще рони крокодилски сълзи.
– Това се нарича свобода на избора – това е право от Бога и на никой не позволено да го нарушава. Е, вярно, има същества, които му посягат, но и здрави шамари ядат за това. Жалко, че тези, които раздавали шамарите практически ги няма, тези, които живеели с източника на живите води. И макар монадата да се е преобърнала, все още не е изгубен шансът да бъде върната в посока на доброто.
– Монадата? За която се разказваше в книгата Езоосмоз, за пресечната точка на силите и борбата на Хелиарите с тъмните сили, които в наше време правят каквото си поискат?
– Да, точно тя. Сега е дадено много на хората, възможностите за растеж, които им се разкриват са наистина уникални! Но хората трябва да започнат да работят в над себе си, искрено да пожелаят да бъдат източници на Светлината. В света от древни времена съществува борбата между две противоположни сили. Всичко е устроено така, че повечето хора следват избора на единици, тези, които взимат отговорност за своя живот и човечеството като цяло. Времената днес са такива, че ако хората си спомнят кои са и пробудят в себе си истинската Любов, то ще успеят да направят много и също толкова много ще им бъде дадено. Ако приложат мъничко усилия.
– А колко души са нужни за това?
– За мащабите на Земята – не много. На днешен ден само един милион. Милион души, които приемат Изконните Знания и започнат да работят усърдно над себе си. А за да се преобърне монадата дори по-малко.
– А колко души не стигат, за да се преобърне монадата?
– Ти си този, който не достига…

allatra_detail04

Коментари

Feb 24, 2017 | Публикувано от в Статии