Трите ключа към духовното освобождение

В желанието си да върви по пътя към спасението на своята душа, човек често си задава въпроса: Как да го постигна? Днес реших да поразсъждавам над този въпрос и да формулирам своите мисли в една кратка статия. В книгата на А.Нових „Сенсей 1 – Изконният от Шамбала“ например прочетох, че за духовното освобождение на човека е нужно той: да сложи ред в мислите си, да има Вяра и постоянно да се намира в чувственото състояние на Любов. До тук добре, но някой веднага ще каже: Да бе, просто, ама как точно да го постигна?
Както са казали мъдреците, всичко просто се постига с много труд. Без труд няма да се размине и това трябва да е ясно още в самото начало. Тоест човек трябва да е готов да достигне до края, каквото и да става. Без тази нагласа по-добре да не започва.

А сега идва реда на трите ключа към успеха в това духовно пътешествие. Това са: Вяра, Знание и Работа над себе си, трите своеобразни основи, на които стъпва вървящия, и които формират условията за достигането на Целта. Бих искал също така да отбележа, че всеки от ключовете сам по себе си, та дори и два от тях, не са достатъчни. Нужни са трите заедно, защо? Ако има Вяра и усилена работа над себе си, но няма Знание как да се работи, човека е като слепец, сам ще се изгуби, а с него и много други ще погуби. Знанието без вяра и работа над себе си не струва, тъй като само силата на вярата и практическия опит го осмислят. А ако човек има силна вяра и Знание, но не работи над себе си, тоест не ги прилага в действителност, от него ще излезе най-много философ, много знаещ, много убедителен, дори фанатично вярващ, но без реален опит. Всяка една от тези комбинации води в задънена улица, ето затова са нужни и трите ключа заедно. Вяра и нейната сила, Знанието, даващо посока и смисъл на вярата и прилагането на Знанието на практика.

Сега бих искал да насоча вниманието ви към всеки ключ по отделно. Какво е вярата? Това е силата на нашата вътрешна увереност, сила идваща от душата. Без тази сила Изконното Знание не е устойчиво, а всяка работа над себе си е обречена на провал, тъй като няма да издържи на безспирните атаки на съмненията, страховете и изкушенията.

Второ, какво визирам под Знание? Ето откъс от книга АллатРа, който прекрасно формулира що е то Изконно Знание:

„Знанията не като „собственост” или „свои умозаключения”, а в понятието за Мъдрост Свише, протичаща през вековете. Мъдрост, като Отворена Порта, за навлизане в това удивително висше състояние на одухотвореност, през която идва озарението от Този, Който е създал всичко. Мъдрост, която винаги е била, и винаги ще бъде, дори тогава, когато паметта за нейните човешки проводници изчезне в прахта на вековете.“

Знанието е своеобразен компас, който позволява на вървящия по пътя да се ориентира правилно в лабиринта, наречен живот. Лично аз, прочитайки всички книги на Анастасия Нових, мога смело да заявя, че са носител на Изконното Знание, което е давано не еднократно на хората, но изкривявано и загубвано в прахта на хилядолетията от самите тях. Днес това Знание отново е дадено на хората в своята чистота.

И последният ключ, наречен работата над себе си, ще дефинирам така – добри мисли, добри думи, добри дела; контрол на вниманието, тоест къде насочваме тази жизненоважна сила във всеки един момент; и пребиваване тук и сега, не да се лутаме из дебрите на отминалите събития или унесени в бъдещите мечти, а тук и сега – да чувстваме всеки един миг!

Няколко думи за най-ценният ни ресурс – Вниманието. То представлява нещото, с което всеки ден творим. Където го насочим, това и активираме. Нека вземем за пример болката. Ако изпитваме някаква болка и фокусираме вниманието си върху нея, тоест надарим я с нашата сила, то тя се усилва многократно. Ако успеем да се абстрахираме от нея, то тя става напълно поносима, дори пренебрежима. Това е доказано и с научни експерименти, който се интересува ще намери информация за тях. Нашето внимание е реална сила!

Използвайки тези три ключа, човек започва да се преобразява. Този процес е практически незабележим, но неговите проявления са напълно осезаеми в нашия живот. Най-прекрасния плод от този духовен труд е възвишеното чувство на чиста и искрена Любов към всички и всичко. Ако изборът и духовният труд са устойчиви, човек започва да я изпитва все по-често и по-често. Живеейки постоянно в Любовта, човек се ражда втори път, това е неговото духовно раждане. Пребивавайки в това чувствено състояние той се намира в Бога и Бог се намира в него, защото Бог е Любов. И както бе казал Игор Михайлович: “Смисълът на живота е в безсмъртието”: Няма нещо, което да спре търсещият да върви към Бога." А аз ще допълня: Oще повече, когато е почувствал какво е да живее истински ЖИВОТ.

Нека обобщим. За постигането на нирвана, святост, самадхи, просветление или както ви харесва, човек трябва да използва трите ключа. С тяхна помощ да се научи да пребивава в състояние на Любов и Благодарност, тук и сега. А когато това състояние стане постоянно и неотменно, както например дишането, той ще може да отвори портата към своето Божествено Аз и да се слее с Него, ставайки част от един съвършено нов и безграничен свят на Любовта.
Духовното освобождение е нещо напълно реално ако човек си го постави като цел номер едно в живота.
Нека да има все повече и повече хора, смело вървящи към тази Цел.

allatra_detail04

Коментари

May 29, 2017 | Публикувано от в Статии