Истината за Мария Магдалена

Човек – звучи гордо! Човекът умее да обича, да се жертва, да проявява най-висшите човешки качества. Надарен е със силата на творчеството. Дадено му е висшето право на избор…

Н. К. Рьорих  „Трудовете на Богородица“

Фридрих Ницше е написал по този повод: „човекът – е струна, опъната между животинското и свръхчовека, струна над пропастта“. Много красиво казано и най-главното – много точно. Та нали, когато преодоляваме своите страхове и мързел, навързвани от съзнанието, когато разширяваме своя мироглед и се ръководим в своите действия от чувствата изникващи от Душата – тогава във всеки от нас започва да се пробужда същността на истинския Човек. И това се отразява върху цялото общество.

За последните години, в преддверието на планетарните природни климатични промени се наблюдава тенденцията на разкриване на множество многовековни тайни и загадки във всички сфери на обществото: науката, религията, историята… Дойде времето човечеството да узнае за много събития и да намери отговорите на много глобални въпроси. Истинната история на Мария Магдалена е точно една от тях.

Вече много векове подред повечето хора, без дори да се замислят приемат на доверие, че Мария Магдалена е била каеща се грешница. За това има много причини и любознателния човек винаги ще достигне до истината. По този начин на днешен ден са изгубени и подменени Знанията за истинската роля и значение на съзидателното женско начало и по-конкретно ролята на Мария в историята на Иисус и цялото човечество.

Мария Магдалена

Тъкмо това била причината, западната Църква да обяви Мария Магдалена за блудница, която измила нозете на Иисус (Лук. 7:37-38). Въпреки това през 1517 година френския учен доминиканец
Жак Лефевр дьо Етапл (Jacques Lefèvre d’Étaples, 1455 – 1536) заявил, че не съществуват доказателства потвърждаващи твърдението на Папа Григорий Велики. Интересен е и факта, че в изследването (тук и тук) на американския учен Кетрин Людвиг Янсен (Katherine Ludwig Jansen – The Making of the Magdalen) относно култа към Мария Магдалена се споменава, че за основа на нейните изследвания се явяват „превъзхождащи всяко въображение ръкописни сборове на проповеди от Ватиканската библиотека!“ Излиза, че във Ватикана са се съхранили исторически документи, но информацията в тях не се афишира. Скриването на Истината и разпространението на незнанието от заинтересуваните структури се случва само, защото хората се задоволяват с готовите отговори, които им се предоставят и не се стремят да разберат повече.

Изследванията на учения, описани в труда „Мария Магдалена“, обхващат периода на късното Средновековие. През това време в областите Прованс и Италия почитането на Мария достигнало своя пик. Струва си да се отбележи, че през XX век с изследването на образа на Мария Магдалена, историята на текстовете и разпространението на житието на тази светица се заели учени от най-различни сфери на науката.

В тази група влизат и учения Ханс Хансел (Hans Hansel – Die Maria Magdalena Legende – Eine Quellen-Untersuchg – 1937), Елен Мередит Гарт (Helen Meredith Garth – Saint Mary Magdalene in Mediaeval Literature – 1950), Марджори Мелвернс и др. Информацията за тези учени е изключително оскъдна и произведенията им практически е невъзможно да бъдат намерени в интернет, което още веднъж доказва факта, че истинните сведения за Мария Магдалена, та дори и откъсъчнани, моментално се покриват. Но както се казва – „Няма нищо тайно на този свят, което някога да не е станало явно“.

За да се разберат причините за този широко разпространен култ към Мария Магдалена в дадения период е достатъчно просто да бъдат съпоставени някои исторически факта. Известно е, че термина „Късно средновековие“ се използва за обозначението на историческите събития в периода XIV-XVI векове.

Интересен е и факта, че именно в началото на XIV век бива унищожен ордена на Тамплиерите, в който особено силно се е почитало божественото женско начало в образа на София (Мария, като проводник на силите на Аллата).

Тамплиерите разпространявали Знанията за истинното учение на Иисус, както и съзидателните символи и знаци сред хората.

Днес човечеството също се намира на границата на избора. Та нали Изконните Знания отново са в света и с тяхна помощ хората са способни да създадат единно самоуправляващо се общество. Изборът и действията на всеки човек, влизащ в това глобално общество ще повлече след себе си последствия засягащи цялата цивилизация. А в каква посока – това зависи от нашия избор.

Но нека се върнем отново към тамплиерите. Тези всеотдайни хора помагали реално на народите в средновековна европа и успели да повишат значително нивото на живот на обществото. Но най-главното е, че въз основата на чистите Знания те помагали на хората да стъпят на пътя на самостоятелното духовно развитие, тоест това изключвало посредничеството на жреческите структури в отношенията човек – Бог. Тези Знания изключвали страха, човека разбирал, че се явява свободна Личност и над него е единствено Бог. Периода на активна дейност на тамплиерите е отразен в историята като период на разцвет. След екзекуцията на главата на ордена на тамплиерите – Великият Магистър Жак дьо Моле в петък 13 октомври 1307 година започнала поредица от ужасяващи бедствия обхванали цяла Западна Европа, което довело до гибелта на значителна част от населението (Великият глад 1315-1317г. Черната смърт – епидемията от чума през 1347-1351, различни войни)


Печатът на Тамплиерите

Съгласно историческите сведения Мария била родом от град Мигдал-Ел, произлизала от богато семейство, била умна, безкористна, милосърдна и чиста. Мария се отказала доброволно от привилегиите си в богатия род и високото обществено положение, за да постига Учението на Иисус и да Му помага.

Името Мария Магдалена получила от Иисус:



„…В Евангелието от Матей (в глава 16 стих 13-26) се е запазил сюжет, който се формирал на основата на реалната история. Само че неин главен герой не бил Петър, а Мария. Веднъж Иисус попитал своите ученици, кой според тях е Той. Учениците отговаряли, че е техния Учител. И само Мария, разбирайки, че в този момент въпроса идвал от Неговата Същност, отговорила „Ти – Иисус, Син Божий“. И тогава Иисус и отговорил: „Блажена си ти, Мария, защото не плътта и кръвта ти разкриха това, а Моя Отец, Който е на небесата! И аз ти казвам: ти – си Магдалата на Църквата Моят и вратата адова не ще я преодолее“. Именно от тогава започнали да наричат Мария, Магдалена. И това изобщо не е, защото произлизала от град Мигдал-Ел. Просто в арамейския език magdala означава „кула“. За посветените хора „Магдалата на Църквата на Иисус“, „Кулата на Шамбала“, „Стълбовете на Вярата“ – са много близки понятия, показващи, че на този човек били доверени знанията на Шамбала. В различни времена, сред различните народи, тези хора са били наричани по различен начин, но смисъла от това не се променил. Например Древните славяни ги наричали „Вежи“, което означавало „Стълб на Знанието“, същото, както и „Кулите на Шамбала“. Неслучайно дори днес, думата „Вежа“ съхранила сред различните народи в своята етимология такива различни на пръв поглед понятия като „кула“, „знаещ“, „осведомен“.
Така че ако говорим за Мария Магдалена, то тъкмо тя била този най-близък ученик, на когото Иисус не само доверил тайните знания, но и връчил това, което днес хората наричат „Граал“, а всъщност, това е адаптираната формула на Първичния Звук. Тъкмо това са тези същите „ключове от Царството Небесно“, за който Иисус казал: „И ще ти дам ключовете от Царството Небесно; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…“
Из книгата на А.Нових, „Сенсей IV“

Евангелие от Мария - II в.

Ако се върнем към изследването на Кетрин Людвиг Янсен за Мария Магдалена, можем да прочетем следния и извод:

„Съществуват три гностични Евангелия, в които Мария Магдалена играе значителна роля:«Pistis Sophia» и «Евангелие от Мария», за първото се разбрало през XVIII в, а за второто през XIX век, както и «Евангелие от Филип», намерено сред гностичните произведения на Наг Хаммади.

В най-древното от тези съчинения, «Евангелие от Мария» (единственото сред каноническите, апокрифни или гностични Евангелия, в чието заглавие има женско име), Мария Магдалена е в ролята едновременно на пророчица и съвест на апостолите. Тя моли другите ученици да живеят по Божиите закони и разказва за видение, в което Христос я хвали за верността и към християнското учение. Това произведение се явява, както похвала за непреклонната вяра на Мария Магдалена, така и скрит урок за Петър, които не само се отрекъл три пъти за една вечер от Христа, но и сметнал донесената от Мария Магдалена вест за Христовото възкресение за „измислици“.

„Евангелие от Мария“ е преведено на български език и може да бъде свалено свободно от горните два линка. Оригинала датира от II век и е на коптски език

След съприкосновението си с Първичният Звук – Граала – Мария придобила възможност да помага на много хора в техния духовен път:



„…когато Мария Магдалена започнала масово да се явява на хората, църковните служители трябвало да обяснят някак си това, тъй като смятали Мария Магдалена за блудница, каеща се грешница, за да унизят и окалят нейната памет в очите на своето „паство“. Но тъй като дева Мария продължила да се явява на вярващите хора, било разпространено понятието за дева Мария като майка на Иисус, и почитането и като Богородица, Божия майка. Но всичко това е човешко тълкувание, хората обичат да преиначават всичко посвоему. И независимо, че наричат Мария Магдалена дева Мария, майката на Иисус, това не променя нищо. Помощта на Мария не намалява от това. Целия смисъл се крие в придобитата от нея божествена сила на женското начало…“
Из книгата на А.Нових, „Сенсей IV“


В описанието на картината на Николай Константинович Рьорих „Трудовете на Богородица“ могат да бъдат забелязани сходни моменти, отразяващи истинната информация за Духовния подвиг на Дева Мария: „Разтревожил се Апостол Петър, Райският ключар. Тогава казал на Господ: „Денем и нощем пазя портите, никого не пускам, а на сутринта отново нови хора в Рая“. И казал Господ: „Хайде Петре да отидем и да видим“. Отишли нощем и гледат: Пресвета Богородица спуснала отвъд стените на Рая Своя белоснежен шал и приема по него някакви души. Петър започнал да ревнува и понечил да се намеси, но Господ прошепнал: „Ш-шш! Не пречи!““

По този начин, благодарение на самоотвержеността и неизчерпаемата сила на Любовта, много хора от цял свят до ден-днешен получават Божията помощ чрез чистия Проводник – Мария Магдалена – БогоРодица! Духовната помощ, която оказва на страдащите – ето в какво е нейната главна заслуга!

Със своя личен пример Мария Магдалена вдъхновява мнозина да служат на Бога. И именно такива духовни подвизи трябва да бъдат идеала на едно съзидателно общество. Ако искаме да живеем в единение и хармония, подобни примери трябва да се възпитават в младежта, трябва да бъдат достойни за подражание и най-главното, самите ние да се стараем да следваме нейния път! Духовният подвиг на Мария Магдалена предизвиква огромно уважение и поражда вътрешната потребност да се развиваме духовно, да разкриваме красотата на своите Души, а нейната самоотверженост уважение и стремеж да се преумножават Любовта и Добротата към всички хора. Тъкмо това се явява истинския живот: Любовта към Бога и хората и изпълване на всеки миг от нашия живот с тази Любов.

Източник: allatravesti.com

allatra_detail04

Коментари

Jan 7, 2016 | Публикувано от в Статии |

Коментари (4 коментара)

  1. Тепърваще се запознавам ,дано да е направо с правдата ??!!!

  2. Тепърваще се запознавам ,дано да е направо с правдата ??!!!

  3. […] е повече от загадъчна, какво да говорим за съдбата на Мария Магдалена, която била най-добрия ученик и верен сподвижник на […]

Добавете своя коментар

Вашата електронна поща няма да бъде публикувана.