Тайната на щастието

Тайната на щастието

Представете си, че знаете смисъла на своя живот. Освен вас и голяма част от хората на планетата също знаят кой е смисъла на техния живот. Нека да предположим, че смисълът на живота за всички е еднакъв и той е да се усъвършенстваме и да станем по-добри. Как смятате, какъв би бил тогава нашия живот?
Някои учени твърдят, че преди 7-10 хиляди години, нашите предци знаели и разбирали смисъла на своето съществуване и в зряла възраст приблизително 25-30 години всички хора постигали смисъла на своя живот. Какъв е смисълът на нашия живот? Можем ли да го осъзнаем, приемем и реализираме още днес? Надяваме се всеки да успее да си отговори на тези въпроси, прочитайки статията.

В началото ви предлагаме една игра:
Нека всички читатели да вземат участие сега. Та нали информацията получена посредством личния опит се превръща в знание. Вземаме лист хартия и химикалка и записваме най-отгоре въпроса „Кой съм аз?“.

След това записваме всички отговори, които ни идват на ум през следващите 2-3 минутки.
Много хора записват отговори от рода: аз съм учител, бизнесмен, ученик, студент, майка, татко, пенсионер и т.н.

Сега си задаваме следните въпроси:
1. Какво ще се случи ако загубя своята работа и изведнъж престана да бъда този, за когото се смятам?
2. Или ако загубя обичайния си начин на живот (например стана инвалид), това не означава, че ще спира да съществувам, нали?
3. А ако бях се родил в някое африканско племе дълбоко в Африка, какъв щях да бъда тогава? Дали щях да искам да бъда бизнесмен или щяха да ме интересуват други неща?

Това ни води към очевидния факт – че човек е такъв, какъвто е, благодарение на средата, в която съм израснал. Тоест действа по строго зададени шаблони като: трябва да отгледам деца, да построя къща, да си намеря престижна работа и т.н. Но тогава по какво се отличава човек от всяко едно животинче? У всекиго ще възникнат свои доводи и размисли, но идеята е да се улови същността и за това най-важния момент е да сме честни пред самите себе си.

Продължаваме:
1. Заповядваме си да не мислим! След това 2-3 минутки наблюдаваме и записваме всички мисли, които ни идват на ум. Не пропускаме нищо, просто пишем.
2. Малка почивка. Отново заповядваме да не мислим, следим и записваме всяка неканена мисъл. Смисълът е да няма никакви мисли, а ако се появяват моментално ги записваме.
3. Малка почивка и повтаряме точка 2

Сега си задаваме следните въпроси:
1. От къде се взимат всички мисли в моята глава?
2. Защо не мога по собствено желание да се откажа от мислите, та нали аз ги създавам?
3. Защо, когато видя някакъв нестандартен човек в мен възникват мисли? Какви мисли възникват? Пожелал ли съм да възникнат такива мисли? Ако не съм, защо и от къде изникват?
4. Спомняме си за какво си мислим всеки ден. И си задаваме въпроса: Искам ли да мисля толкова много?

Ако възникват подозрения относно появата на мислите – тоест, че не са наши, вземаме едно тефтерче и химикалка и си записваме всички мисли, които възникват в главата ни в продължение на един ден. Тогава ще ни станат понятни много неща. Скоро след това ще си изясним, че мислите ни лъжат най-безогледно, че не знаем почти нищо за хората, които обсъждаме в ума си. Също така, че не е възможно да се провери истинността на това, за което си мислим. А ако наблюдаваме по-внимателно ще забележим как мислите ни командват. Например: решаваме да променим живота си, да започнем да спортуваме или просто да си имаме дневник и изведнъж се отказваме. Защо се случва така? Опитвали ли сме се да стигнем до причината? Нека да опитаме, срещу малко усилие ще научим за себе си толкова ценни неща, колкото не сме и подозирали.

Отново си задаваме няколко въпроса:
1. Как чуваме мислите? Как разбираме, какво ни говорят?
2. Кой слуша мислите и взема решения? Струва ли си да се доверяваме изцяло на мислите и да постъпваме така, както ни казват?

Сега един въпрос към тези, които успяха да разберат от своя личен опит, че мислите в нашата глава изобщо не са наши:
Как да разбера, коя информация в главата ми се явява истинна и коя не? Как мога да бъда сигурен, че един или друг човек е искрен с мен?

Можем да намерим отговора на тези въпроси с още един експеримент. Помолете някой приятел или близък да ви разкаже две правдоподобни истории. Разказвачът трябва да знае, че едната е истинска, а другата не. Нашата задача е да се отпуснем, да спрем да обръщаме внимание на мислите и да се опитаме да почувстваме кое е истина и кое не е. Ако успеем да се абстрахираме от мислите, то почти сигурно ще разберем кое е истина и кое лъжа. Това се нарича интуиция. Това е най-важното сетиво в човека, без което той практически не би могъл да съществува нормално. Истината е, че винаги чувстваме, само че отделяме внимание то си към своите мисли. Нашите чувства никога не лъжат, въпросът е, че сме си изградили навика да ги пренебрегваме за сметка на мислите. Отговорът на въпроса от къде изникват чувствата и каква е тяхната роля в нашия живот, може да ни разкрие тайната относно смисъла на живота и истинското щастие.

И така: за да се разбере, до колко е истинна информацията е необходимо да се отпуснем, да игнорираме мислите и просто да чувстваме. Важно е да направим това сега, тъй като след малко ще стане въпрос за чувствата. Много е важно да разберем, че чувствата и усещанията са две различни неща. Може да усещаме топлина, болка, студ, глад, скука, но чувствата – са нещо съвсем различно, неописуемо. Какво ще стане ако опитаме да разкажем на някого как обичаме? Не става въпрос за външните прояви, а за вътрешните чувства, извиращи от вътрешния невидим източник. Трудничко нали? И това е напълно нормално, тъй като думите никога не са достатъчни за описването на чувствата.

„Тайната на щастието

Кой е Източникът на всички чувства?
Душата. Няма как да докажем наличието на Душата в човека, но всеки един може да я почувства. Нека си представим, че Душата се намира в слънчевия сплит. Това не е толкова важно за нашия разговор, но все пак така ще ни е по-лесно да почувстваме.

Кой съм аз в действителност?

Човешката личност – е този, който се явяваме всъщност, който прави избор, трупа опит, това сме истинските Ние. Личността е частица от Светия Дух и е своеобразно отражение на Душата. Тоест във формирането на Личността играе роля както Светия Дух, който я дарява с индивидуалност, така и Душата.

Душата – е нематериална структура (не можем нито да я видим, нито да я пипнем). Тъй като Личността е произлязла от нематериалното то и тя носи нематериален характер. Душата и Личността са постоянно свързани със своеобразен канал, наречен – сребърна нишка.

Душата реално не принадлежи на човека тя е чист потенциал, частица от духовния свят или ако си я представим образно, то тя е своеобразен прозорец, врата или порта към другия свят. Всяка секунда, по сребърната нишка, Личността получава огромна сила от Душата. Без тази сила Личността не би могла да се развива, както и да твори. Именно благодарение на силата идваща от Душата ние можем да насочваме вниманието, където си поискаме. Вниманието е производно от тази сила, то не ни принадлежи, но по време на своето съществувание ни е дадена възможността да го управляваме. Реално ние само използваме силата, която не ни принадлежи, насочваме я към желаната цел и съответно получаваме желаното, тоест заплащаме за резултата с това, което реално принадлежи на Този, който е създал всичко.

Можем да си представим нещата според следната схема:

„Тайната на щастието

Универсалният смисъл на живота и щастието.

А сега нека да си припомним уроците по физика от училище и си представим следната картинка. Имаме два скачени съда и между тях има канал, по който тече някаква сила, да предположим от долния съд към горния. Самия канал е изработен от такъв материал, който му позволява да се свива и разширява. Силата идваща от долния съд е неизчерпаема. Горния съд има кранчета, които по негово собствено желание могат да се отварят и да поливат най-различни неща, които привличат неговото внимание. Какво ще се случи ако горния съд се откаже да изразходва тази сила и запуши кранчетата? Ще започне да трупа тази сила и благодарение на растящото налягане ще започне да се разширява самия канал. Тогава двата съда ще започнат да се сближават все повече и повече и най-накрая ще се слеят в един. И това, което наричаме долен съд (Душата) съдържащ неизчерпаема енергия и горния съд (Личността) ще се превърнат в нов съд (Ново духовно същество).

Тъкмо това знаели нашите предци и се стремили с всички сили към него! Стремили се към универсалната формула на смисъла на живота – отдавали са цялата сила или вниманието към чувствата изникващи от Душата, за да може Личността да се слее с Душата и да се появи ново Духовно Същество. В християнството наричат тези същества – Ангели.

Ние сме Личности и постоянно получаваме от нашите души сила, която наричат Любов. Чувствайки я, всеки от нас изпитва неописуемо щастие, свобода, отвореност, пълнота, хармония – просто не е възможно да се опише с думи. Това трябва да се почувства!

Когато осъзнаваме, че мислите не ни принадлежат, започваме да се абстрахираме от тях и да чувстваме, обръщайки се все по-често и по-често към източника – наречен Душа. Тогава започваме да трупаме сила и изпитваме щастие, независимо къде и с кого се намираме. Сребърната нишка ни свързва с Душата, когато разширяваме този своеобразен канал, ние се приближаваме към Нея и накрая се ражда ново, духовно същество, за което няма граници, няма смърт, а свобода, щастие и безкрайно познание.

Представете си, че това е смисъла на нашия живот. Нима не е? Нима ако знаехме това, на земята щеше да има войни и неразбиране, ако всички умеехме да чувстваме и се стремяхме към смисъла на своя живот?

Вижте колко красиво се получава. Благодарение на нашите майки и татковци се ражда ново телце. В това телце на осмия ден влиза Душата и благодарение на Нея и Светия Дух се заражда Личността. Тя е толкова чиста, както и Душата. Постоянно получава сила или любов от Душата и започва да се развива. Развива се, за да се опознае. Смисълът на живота в тялото е един. За да може Личността, благодарение на опита си от материалния свят, да успее да се само познае, да се почувства като зряло осъзнато същество. След това да почувства своя източник, който е най-близкото за всеки от нас, по близо от сърцето, по близо от сънната артерия. Когато почувстваме този източник в нас се заражда потребността да насочим неговата сила, любов обратно към него. Ден след ден ние си го припомняме и се сближаваме и в един прекрасен момент се случва чудото – превръщаме се в нещо ново и безсмъртно. Всичко това трябва да се случи в настоящото ни физическо съществувание. Изборът е ясен – или към Душата – портата към вечността, или към Материята във всички нейни проявления – временното и тленното.

Знанията за това са се давали на хората неведнъж. Но били изкривявани и унищожавани. Защо? Мислим, че всеки може да си отговори на този въпрос. Притежавайки тези Знания – тези Изконни Знания, чувствайки тяхната пълнота и истинност, всеки човек става истински свободен. Не е възможно свободния от материята човек да бъде манипулиран и управляван, просто не е възможно! Не може да бъде излъган с фалшиви лозунги и призиви към илюзорната физическа свобода. Човек знае, че във всеки един от нас живее любовта, той знае, че всеки човек на планетата – му е по роден от брат или сестра. Без значение какъв е цвета на кожата, вероизповеданието или местообитанието. Той знае, че най-важното – е да постигне Живота вечен и да помогне на брата да постигне същото. Той знае, че неговият път води към Душата, към свободата. Затова полага всички сили за постигането на главната Цел в своя живот.

Не ви призоваваме да вярвате на всичко написано по-горе. Изучете всичко сами, почувствайте го, придобийте свой опит в познанието. Всичко, което е написано в статията – е нашия опит, благодарение, на който изпитахме вътрешна необходимост да споделим с вас. Опит, получен благодарение на работата над себе си и Изконните Знания, почерпени от книга „АллатРа“, поредицата от книги „Сенсей“ и предаванията:

allatra_detail04

Коментари

апр 10, 2016 | Публикувано от в Статии