„Вътрешният враг" във филма Револвер

Вътрешният враг във филма Револвер

През 2005 година на бял свят излиза филма на Гай Ричи – „Револвер“. На пръв поглед екшън като екшън, но само на пръв поглед. В лентата е скрит дълбок пласт от знания свързани с човешката психика. Това е може би единствения филм, в който на зрителя се разкрива в такава дълбочина същността на „вътрешният враг“, стражът, демонът в нас или простичко казано нашето съзнание.

Нещо повече за вътрешния враг. За него се споменава в множество философии и учения. Това е този страж, когото човек е длъжен да пребори и подчини по пътя към освобождението си от „материалния плен“, изхода от света на илюзиите и постигането на истинския Живот. Всички те утвърждават, че има толкова пътища за постигане на тази цел, колкото и хора, но преградата за постигането на целта е вътре в нас. Ето няколко примера:

Във философската система Темперология, създадена от руския философ и писател Сергей Игоревич Кронин, вътрешния враг е Значимостта:

„Когато човек тръгва по пътя на себеопознаване, първото, с което му се налага да се сблъска е дремещата и хранещата се от неговите сили значимост, която тутакси избухва в ярост. Взимайки решението да контролира своите мисли, да не допуска в своя вътрешен свят деструктивните състояния и емоции, човек влиза в битка със своята значимост…“

При Карлос Кастанеда това се нарича „чувство за собствена значимост“:

„Дон Хуан твърдеше, че голяма част от силите по време на нашия живот, отиват за удовлетворяването на чувството за собствена значимост. Това се забелязва особено силно в нашата постоянна тревога относно това, как околните ни възприемат, какви впечатления предизвикваме в тях. Постоянно ни вълнуват въпросите: дали ще се харесаме на околните, ще ни признаят ли и дали ще ни се възхищават.“

Ошо го нарича Его:

„Човешкото его е източника на всички негови проблеми, всички войни, всички конфликти, завист, страхове, депресии. Чувството на собствената незначителност, подхранено с постоянни нападки към другите носи огромни страдания на всички. Не е възможно да се притежава всичко. Някой е по-красив от теб и това боли; друг има повече пари и това боли; трети е много по-ерудиран от теб и това е доста мъчително. Винаги ще се намерят милион неща да те накарат да страдаш, но това, което не знаеш е, че не самите неща създават чувството за болка – те стават източник на болка за теб, заради твоето его.“

В Будизма се говори за петте пречещи чувства – невежество, привързаност, омраза, горделивост, ревност:

„Умът е длъжен да реагира на всяка възникнала ситуация въз основа на собствена интуитивна мъдрост. Той не трябва да бъде спиран от всякакви не гъвкави идеи, относно това, какво трябва да се прави или да не се прави; в това има малко радост и свобода.“

В книга „АллатРа” „вътрешният враг“ се нарича „Животинско начало“. Ето кратък цитат:

„В Животинското начало няма Добро! То е смъртно. Ето защо неговото намерение, също както и на коя да е друга разумна материя, е да получи власт над другата материя, използвайки нейната жизнена сила за своите цели. Животинското начало прави всичко възможно, за да промени направлението на жизнения вектор на Личността, да я отвлече от Духовното начало. То не се спира пред нищо и използва целия „арсенал“. А това на първо място е агресията и атаката. Постоянно търси слабото място в човека, където може да го „ухапе“ мислено, да го „удари“ емоционално или просто да го съблазни с поредната „сладка“ илюзия. То постоянно натрапва на човека нови шаблони или активизира старите. Животинското начало – това е диктатура на мъртвеца!

Филмът задява зрителя с въпроса: кой в нас кого контролира? Това е прекрасна възможност за любознателните и свободолюбиви личности да поразсъждават над този въпрос и да предприемат мерки за освобождаването от оковите на „вътрешния враг".

Още един интересен момент е как системата се опитва да замаже положението и да омаловажи стойността на този бисер. Ето какво казва един от многото „културни дейци“ Сергей Кудряцов: „Какво значение, кой дирижира оркестъра, щом персонажите във филма, включително и главния, са безинтересни от човешка гледна точка. И за какво изобщо му е трябвало на Люк Бесон да финансира този проект на Гай Ричи, който едва ли е възвърнал своята инвестиция!“
Ясно е, че в нашето потребителско общество, стойностното бива оплювано и смачквано или в най-добрия случай – игнорирано, но добре е все пак, че се появяват подобни експерименти, най-малкото за всички жадуващи това е глътка чист въздух.
Представяме ви интервюто с режисьора на филма „Револвер“ – Гай Ричи от 12 Септември 2005.

От къде черпихте вдъхновение за филма „Револвер“?

Гай Ричи: Това беше най-висшата гледна точка на концепцията за реалността, макар зародишът на тази концепция да се заклещил в ума ми около идеята: „измама на измамите“. Очарован съм от идеята как ума и личността могат да бъдат измамени, тази концепция се оказа толкова смела, толкова радикална, че ме привлече със страшна сила. Формулата на измамата е сравнително простичка – съблазнявате хората посредством тяхната собствена алчност. Всички ние можем да бъдем измамени, но в един момент разбираме, че бидейки измамени, ние самите сме позволили да ни измамят. Има такава известна книга „Голямата Измама“, която разглежда формулата, че не е възможно честния човек да бъде измамен. Тази идея привлече моето внимание. Най-голямата сложност бе в това да се вземе интелектуалната концепция и да се облече в привлекателна за зрителя обвивка. Да се сътвори от нея привлекателен и футуристичен сценарий, тъй като филмите разглеждащи различни понятия далече не са най-интересните. Важното е идеята да бъде вплетена във филма по един увлекателен начин. Това, което зрителя иска от киното – това е развлечение, но на мен много ми харесва да се задявам с различни интелектуални теми и да стимулирам различни чувства в зрителя. Трябваха ми три години, за да напиша сценария за този филм, докато за филма „Гепи“ отидоха три месеца. Реално това е сравнително простичък филм, трудното бе да го облека в повествователна форма.

Защо филма има такова име?

Гай Ричи: Бях удивен, че до сега нито един филм не бе наречен револвер, защото просто звучи яко. Името ми хареса и от гледна точка на идеята, че докато сте в играта, тя продължава да се върти (тоест постоянно се въртите в кръг) до тогава, докато не осъзнаете, че се намирате в игра и е вероятно да започнете да се развивате. Филмът е създаден на основата на играта: къде започва и къде свършва играта, както и кой кого надцаква.

Това филм с послание ли е?

Гай Ричи: Не мисля, че във филма има послание. Идеята е в това, че не съществува понятие като „външен враг“. Джейк Грин играе срещу Джейк Грин. Това е доста жестока концепция – да разтребите кашата в главата си до напълно чисто състояние и ако има „вътрешен враг“, то той не би допуснал това. Това се основава на формулата: ако искаш да станеш по-умен – играй с по-умен противник. Кой е вашия най-силен противник? Вие самите! От тук следва принципа, че вашия най-върл враг ще се скрие там, където най-малко ще го очаквате. Вашата глава ще се окаже най-последното място, където бихте търсили, а най-последното място в нея ще се крие зад вашия страх. Не твърдя, че тази формула е вярна, това е просто една формула, но тя ме заинтригува. В дадения случай Джейк Грин сам си хвърля предизвикателство, правейки това, което не иска да прави.

Този негов опит явява ли се алегория за целия живот?

Гай Ричи: Това действително е забавно. Не очаквах, бидейки сценарист и режисьор, че в крайна сметка ще разказвам за висшите понятия. Влязох в киното с идеята да правя зрелищни филми, чиято липса усещах доста силно. Джейк Грин не е просто – Джейк Грин, той е образ на всички нас. Зеленият цвят (Green) се намира по средата във видимия за човешкото око спектър на електромагнитно излъчване, а името Джейк притежава всички видове числови значения. Във филма на игри и измами всички неща се връщат винаги при него. Джейк търси начини да разбере как се играе играта. Той е много добър в игрите и той много добре разбира формулата, но той не осъзнава, колко широка е действително тя. Той вижда формулата единствено от гледната точка на своя микросвят, и не осъзнава нейното приложение в макросвета.

По какъв начин влиза в играта?

Едно от първите правила в бизнеса се явява защитата на инвестициите. Харесва ми идеята относно това, какво правим със своя мироглед. Решаваме, че нещо е правилно, без да се интересуваме колко истинно е нашето решение и влагаме огромно количество енергия за защита на нашето мнение. Това е основния принцип на мошениците. Те ви карат да вложите малко, след това още малко. Те никога не ви предлагат да купите нещо, само да наблюдавате. Веднага, след като сте изразходвали част от своята енергия в търсене и оценка на какви да е предмети, то вие вече сте направили малка инвестиция. От малките инвестиции се формират големите, а от тях още по-големите, и така до момента, когато не можете да си позволите да не сте прав. Защото ако не сте прав, следователно сте глупави, а никой не би си го признал.

На Джейк ще му предложат да харчи, за да противодейства на смъртоносната опасност, която е надвиснала над него…

Гай Ричи: Единственият начин да се справи с тази концепция в течение на 1 час и 51 минути се явява преследването и нищо по подходящо от смъртта, задаваща се на хоризонта не е достатъчно убедителна, за ускоряването на събитията. Партито започна и единственото, което може да се случи, това е непосредствената заплаха за живота.
Ако Джейк Грин представлява нас самите, тогава кого представляват останалите персонажи?
Гай Ричи: всеки персонаж представлява някоя от човешките характеристики. Джейк, Ави и Зак за една характеристика. Докато Дороти, Мак, Лили, Уокър и лорд Джон, представляват още един аспект от нашата природа

Означавали тогава, че Джейк, Ави и Зак са добрите, а останалите са лошите?

Гай Ричи: не бих си позволил да използвам понятия като „добро“ и „лошо“, защото това не е разказ за морала и етиката, това е просто разказ за играта и в него не съществува правилно и неправилно. Става въпрос за това ще спечелите ли и колко бързо ще го направите. Джейк, Ави и Зак олицетворяват играчите, които са решили да спечелят играта и това води към доста по-радикална концепция за това как може да бъде сторено. Всички ние играем тези малки игрички и въплъщаваме всички тези характеристики, пороци, конкурираме се и се стремим да бъдем успешни в тази игра. Всички персонажи олицетворяват нашите аспекти.

Кой е Сам Голд?

Гай Ричи: харесва ми идеята, че Сам Голд е една колективна халюцинация. Той съществува, макар и действително да го няма. Той няма реална власт, а притежава само тази власт, която му предоставят. Той е толкова реален, колкото му позволявате. В контекста на филма той се явява този враг, който трябва да преодолее личността. Явява ли се Сам Голд зъл или добър зависи? Това зависи от личните понятия. Харесва ми идеята, че ако всичко това е просто игра, то злото може да не е зло. Ако съществува такова нещо като дявола, следователно единствената му задача е да стане по-умен – по този начин и ние можем да станем по-умни. Нямам си ни най-малка представа дали това се явява философски или теософски възглед, но това е доста интересна концепция. Това е самата идея на филма: дявола не е някакъв зъл персонаж, той просто е много умен, и Сам Голд е просто много умен противник.

Има ли такова нещо като случайности?

Гай Ричи: не вярвам, че съществуват случайности. Не знам дали това е така, но това е мой личен възглед. Или всичко е предопределено, или всичко има свобода на избора, вие можете сами да решите за себе си, но в това няма елементи на случайност. Или пък има друг начин на мислене, че всичко е хаос и няма абсолютен ред, всичко е шанс и вие избирате един или друг. Аз се придържам към възгледа, че всичко е подредено, макар и понякога да изглежда като пълен хаос, дали съм прав – нямам си ни най-малко понятие. Племенницата на Джейк се явява много добър пример. Хареса ми идеята, че тя би могла да се вози на влакчето в увеселителния парк, и когато всичко наоколо започне да се руши, земята се превръща мека като пухена завивка, тоест нейната невинност е нейната защита. Естествено има примери, когато нечия невинност не се проектира върху загрижеността за дадения човек, но всичко това ни връща към съществуванието на случайността. Вярвате в случайността? Смятате Вселената за справедлива или не справедлива?

Шахът е ярък пример за това…

Гай Ричи: правилата в шаха са сравними с правилата на всички измами. Харесва ми мисълта, че всички персонажи могат да бъдат фигури на шахматната дъска. Мисля, че всички ние сме въплъщение на пешките, конете, офицерите, топовете, кралиците и кралете. Какъв да бъдем зависи единствено от нашето решение. Аз не бих избрал последната фигура, но на дъската можем да видим различни аспекти на нашата личност и нашия характер, вероятно затова шаха е една от най-популярните древни игри. Аз лично съм много лош шахматист. Джейсън Стейтъм може да ви се стори много уверен шахматист, макар в действителност да играе ужасно на тази игра.

Противопоставянето на Джейк със самия себе си, със своя вътрешен враг се случва на 13 етаж.

Гай Ричи: асансьора започва да се спуска от 32 етаж и спира между 14 и 12 етаж. В американските сгради до ден-днешен няма 13 етаж. Той има негативна репутация, обвит е в мистерии и аз бих искал да променя тази ситуация. Древното тълкувание на тази цифра показва, че това е щастлив номер, това е числото на освобождението. Изхождайки от позицията, че Джейк е заточен, просто няма по-добро място за само освобождение от 13 етаж, който дори не съществува. Това се явява перфектното място за лична среща с вашия демон. Номера, който не съществува е и номера на освобождението.

Тази сцена е една от най-впечатляващите във филма.

Гай Ричи: това е любимата ми сцена. Снимах я три пъти. Първоначално за нея бяха написани четири версии. Когато достигнахме до този фрагмент ни трябваха два часа, за да изстискаме от Джейсън всичко, на което е способен. Разбрах, че попаднахме на нещо изключително интересно и в края на краищата заснех 45 минути, как вика на самия себе си.

Филма започва с това как Джейк излиза от затвора. Можете ли да кажете, че завършва с това, че той придобива нова свобода?

Гай Ричи: Филмът започва и свършва с излизането от затвор, защото илюзията намираща се в неговата глава, не му позволява да осъзнае, че все още се намира в заточение. Тъкмо това е основната идея на филма: трябва да се предприемат радикални мерки и да се извърши финален спринт за само освобождението от своя собствен затвор. Той разказва една история за лъжата, продажничеството и самозалъгването, които съпровождат Джейк по пътя му. Показва невероятните усилия, които героя предприема за своето само освобождение.

Коментари

Jun 14, 2016 | Публикувано от в Статии