Животинският разум – що е то?

Животинския Разум - що е то?

Ригден: Това, разбира се, е доста сериозен въпрос. Но след като съвременните хора започват да се замислят и за това, може би си струва да се обясни изначалната причина за това явление. В материалния свят има единен Животински разум, за който вече споменах неведнъж. Днес дори съвременната наука успява да фиксира част от неговите проявления, най-вече забележими в поведението на различните общности сред живите същества. Например, започвайки от размножаването, нападането на клетките от кворум бактерии и стигайки до колективната миграция, агресия, самоунищожението на животните и т.н. Между другото, латинската дума „quorum“ означава „които са достатъчно“, т.е. достатъчен брой от обществото. В науката това явление се нарича колективен разум. Чувството на кворум (особено насочено към доминиране, контрол, пленяване на материята и нейното поглъщане) управлява много процеси както на микро, така и на макрониво. В медицината, например, е било забелязано, че раковите клетки се държат, като разумно съобщество. При въздействието на лекарствата те си предават сигнали и замръзват за момент, т.е. „съвместно“ блокират действието на лекарството. Всяка клетка, получавайки определени сигнали от кворума, променя своето поведение, съгласно общото поведение (колективния разум). Т.е. по същество това е разумен организъм в разумния организъм. Днес вече има много насъбрана информация в областта на биологията за обществата на пчелите, мравките, мишките, делфините, едрите бозайници, при които много добре се наблюдава доминирането на колективния разум.

Проявите на доминация на една материя над друга съществуват навсякъде, включително и в космоса. Това е забелязано от астролозите в поведението на планетите и звездната система. Например, недалеч от нас, в звездните струпвания на Млечния път, се намират огромни звезди, които по своята същност се явяват вампири. Това са двойни звезди, в които една от тях просто привлича към себе си материя във вида на газ от своя „партньор“, до който е разположена много близко. А след това и напълно поглъща тази звезда, съответно, удължавайки своя живот и превръщайки се за известно време в звезда супер гигант. Всичко е едно и същото, същите закони за доминация на материята. Вече не говоря за колективното въздействие на съобществата от планети и галактики на случващите се космически процеси, т.е. това, което човечеството днес все още не може да изучи, като се има предвид недостатъчното ниво на технологичните възможности. Но тези явления съществуват, и дори днес можем да намерим множество косвени доказателства за тяхното съществуване.

Така че, подчинението на единния Животински разум е свойствено за всяка материя, включително и на човешкото общество, състоящо се от същества, които отчасти имат материална природа. Единният Животински разум има общо начало (това е самият той) и свои подразделения под формата на колективни индивидуални разуми. Образно казано, това е самостоятелен организъм със своя многопластова структура и организация. Между другото, думата „организъм“ произлиза от гръцката дума „organon“ и означава „оръдие, инструмент“. За да бъде по-разбираема цялата сложност и съгласуваност в управлението, ще дам пример с организма на човек, който функционира като едно цяло.

Организмът има различни нива на организация (молекулярно, клетъчно, тъканно и т.н.). В него има и общ разум (мозъка), който координира работата на всичките биологически системи и по този начин поддържа живота на целия организъм. Има системи, на които се подчиняват органите. Има органи, в които клетките работят в определен общ ритъм. Клетката, като най-ниската степен на органична индивидуалност притежава своя структура и способност за самовъзпроизводство, съществуване и т.н. Но, същата тази клетка, обаче, се явява част от органите, част от системите и част от целия организъм. Така е и в структурата на единния Животински разум на материята. Там има много подразделения на колективни и индивидуални разуми, които плътно си взаимодействат, създавайки по този начин цели системи на микро и макрониво, подчинени на единния Животински разум.

Анастасия: След като говорим за управляемата материя, значи, към това трябва да има някакво отношение и Ариман?

Ригден: Съвършено вярно. Ариман е този, който има власт над единния Животински разум и го използва, да кажем така, за прецеждане на „чистата Душа“ през материалните филтри за света на Бог.

Анастасия: Мисля, че за всеки човек, който върви по пътя на самоусъвършенстването, ще бъде интересно да научи как действа Животинският разум в човека.

Ригден: Той проявява своята Воля по различни начини: чрез Животинското начало (чрез активността на задната и страничните Същности, когато те работят в неговия режим), материалното тяло…

Анастасия: Да, имайки предвид, че повечето хора идентифицират себе си главно чрез своето отражение в огледалото, мислейки, че тялото – това са те.

Ригден: Ако човекът представляваше само тяло, той щеше да има задълбочени познания за всички фини нюанси за управлението му и щеше да живее така, че да управлява десетките хиляди най-различни жизнено необходими функции и операции, които се случват в неговия организъм постоянно. Но тялото като единен организъм функционира основно в автономен режим от съзнанието на Личността. А какво вижда човек в своето тяло без огледало? Какво вижда тук и сега с отворени очи във видимия свят? Той вижда само това, което му позволяват тези две „прозорчета“ (очи) изначално предназначени за наблюдението на този триизмерен външен свят от „тъмната стая“ на своето съзнание. Много ли ще види и познае Личността за себе си или за многообразието на света по този начин? Нима мислите и емоциите се явяват продукт на това съзнание? И знае ли човек изобщо откъде и как се появяват?

Животинският разум, така или иначе, постоянно въздейства на човека чрез своето подразделение – Животинското начало, което се явява част от материалния свят. В повечето случаи хората дори не разбират това. Мислите просто изникват и човекът си мисли, че те са негова „собственост“. На хората им е трудно да уловят действията и мислите от Животинския разум в себе си, особено когато не знаят за свята двойствена природа и, естествено, без да контролират тези процеси в себе си. Като резултат от това, Волята на Животинския разум възприемат като свои мисли, желания, емоции и т.н. Човек, в действителност, е свободен единствено в своя Избор, но няма свобода над мислите си, защото неговото съзнание (Наблюдателят) всъщност не ги произвежда, то просто избира между двата потока – мисли и стимули от Духовното начало (Неговата Воля) или мисли и желания от Животинското начало (неговата Воля). Т.е. човек може да избира между това, което му харесва или привлича в едната или другата Воля и да отдели силата на своето внимание, която поражда действия. Това е и ключовият момент в човешкия Избор.
Анастасия: Да, човек просто избира, да приеме едно или друго нахлуващо настроение, емоция, мисъл или не. Много читатели вече разбират това на практика, контролирайки своите мисли ежедневно. Ето например, типична ситуация, която хората описват в своите писма: „Колко пъти забелязвам, привидно всичко е наред, но изведнъж се появява отрицателна емоция или мисъл и настроението веднага се разваля. Възниква апатия към всичко, чувство на вътрешно напрежение, безпокойство, страх. Та аз не съм го искала, това се случва тъкмо от само себе си, някак си въпреки моето желание. Най-интересно е, че ако започнеш просто да игнорираш нахлуващите лоши мисли или емоции и целенасочено се съсредоточаваш над хубавите такива, например позитивни мисли или добри дела, след време този негативизъм отстъпва, все едно изобщо не се е появявал. А ако се поддадеш на лошото настроение, и започнеш да се самосъжаляваш, като цяло, отдаваш свето внимание на отрицателните емоции и това състояние само се изостря и започва да живее в теб, по-скоро да те трови, като паразит. След това е някак трудно да вляза в медитация, налага се да се заставям. Но когато вече изпълняваш духовна практика, тутакси се превключваш на своето родно състояние на вътрешна свобода, чувство на дълбока Благодарност и Любов към всичко насъщно, на чистота на чувствата…“

Ригден: Безусловно в това превключване, в игнорирането на мислите от Животинското начало, в избора и утвърждаването на доминацията на Духовното начало се крие същинската работа над себе си. Животинският разум заставя хората да се противопоставят на своята духовна природа, да вярват само в доминацията на материята, в своето „неделимо“, „нетленно“ материално тяло. Когато човек изпада в депресия, самосъжалявайки се или обратно – е обхванат от мечти за материални облага, преследване на земна слава, богатство и т.н. – всичко това свидетелства за това, че в дадения момент той, без да осъзнава, е подчинен на Волята на Животинския разум и е лесно управляем в неговата система.

Анастасия: Човек всъщност може да проследява моментите на проявление на Животинския разум по наличието на вълнуващи мисли и материални желания от Животинското начало.

Ригден: Да, но при условия, че човек следи за проявлението в себе си на подобни мисли и желания, а не да участва в този процес и да го подхранва. Управлението на Животинския разум в живота на човека е толкова рутинно, че самият човек практически не го забелязва, приписвайки го на свои собствени мисли, желания, навици, характер и др. Но, явното подчинение на Волята на Животинския разум се проследява най-добре в действията на така наречената от психолозите експресивна, а още по точно – действаща тълпа, ако ключов момент в нейната активация се явява доминацията на Животинското начало. В това се изразява контролът на Животинския разум, неговото проявление чрез колективния разум в „беснеещата тълпа“.

Като цяло, трябва да се разбере, че всички „характерни“ индивиди в тълпата много бързо губят своята „индивидуалност“. Те стават податливи на общия импулс, на колективния разум. В такава среда всички стремително се заразяват от обща възбуда, импулсивност, бърза неосмислена взаимна отзивчивост. Като цяло, хората в тълпата се обезличават и се превръщат в маса. Индивидът губи своето самосъзнание, в него се пробуждат пориви и емоции, характерни за общата Воля на тълпата. При това тези пориви и емоции вече не са ограничавани и не подлежат на контрола, който обикновено човек осъществява над тях. Т.е. на човешкото общество е присъщ колективния разум (подчинен на Животинския разум), отчитайки факта, че хората също се явяват част от материалния свят.

Има значителна разлика, когато човекът е в тълпата и е подчинен на Волята на Животинския разум и когато човекът се намира в група от хора, но всеки в нея съхранява своята истинска индивидуалност. В първия случай в неговото съзнание тече пълна доминация на Животинското начало, то е свито и в него са активни само материални желания и стимули, животински инстинкти, а Духовното начало е блокирано. В тълпата индивидът се анулира като Личност, съществува само тълпата като организъм на единния Животински разум. А когато в човека доминира Духовното начало и той се намира в група от единомишленици, които например заедно правят общо добро, съзидателно дело, то той съхранява своята истинска индивидуалност, под която се има предвид връзката на Личността с Душата (Бог). Той може да чувства другите хора, да бъде с тях, както се казва, на една вълна, да се радва на техните успехи, но съзнанието му ще бъде разширено, и ще съхранява своята постоянна индивидуална връзка с Душата чрез своето внимание и дълбочинни чувства. Аналогичен процес се извършва и при колективната медитация, когато хората заедно изпълняват духовна практика, но всеки запазва лична връзка със своето Духовно начало.



Източник: книга „АллатРа"
Илюстрация: Jeff Christensen
allatra_detail04

Коментари

дек 28, 2014 | Публикувано от в Статии