Тамплиерите и техния велик духовен Подвиг

Истинските Божии служители

След като намерили Граала тези хора създали свой Орден под названието Тамплиери. Тази дума е образувана от френското temple – „храм“. Казано с други думи, това бил Ордена на хората от храма. Даденото название се родило от само себе си още по времето на търсенето на Граала, когато били наричани „Рицарите на Соломоновия Храм“ или „рицарите от храма“. Чисто формално, глава на Ордена станал Гуго де Пейн. Това бил един от тези, които работели в групата на търсачите и в чието присъствие била разкрита силата на Граала. Той принадлежал към дворянството на Шампан и бил васал, влизащ в дружината на Шампанския граф. Орденът бил реално ръководен от Гуго Шампански от Европа. Той встъпил официално в него много по-късно, оставайки известно време в сянка. Но зад всички решения на Гуго стояла още по-значимата фигура на Белия Монах… Хората, намиращи се в Ордена, първоначално не били много. Благодарение на Граала те придобили огромна сила на лично влияние.

– Сила на лично влияние?! – с любопитство попита Костик.

– Да. Разкривайки Граала, тези хора били надарени с необикновена сила. Например, бил достатъчен един поглед, човек да изпълни кое да е желание на притежателя на тази сила.

– Ама че работа! – възхитено произнесли момчетата.

– Дистанционно въздействие на невербално ниво? – на свой ред попита психотерапевтът.

– Точно така! Но не се старайте, докторе да разберете механизма на даденото въздействие. – Виждайки неговото озадачено лице, Сенсей добави: – Това не е хипнотично въздействие… Пред тази сила Животинското начало не само утихва, а напълно се подчинява пред носителя на тази сила. За науката даденото въздействие все още остава тайна зад седем печата. – И, вече обръщайки се към групата, Сенсей продължи: – Това била само една незначителна част от новите възможности на тези, които разкрили Граала. Осъзнавайки какво могъщество се намира в техните ръце, тези хора дали обет за бедност, за да не провокират своето Животинско начало, което да ги изкуши с аримановските ценности. Те решили да се посветят на борбата със злото в света, служенето на Бог и в оказването на помощ на Мария Магдалена в нейното небесно–земно благо дело в полза на хората. Те решили да създадат такава организация, която не просто отговаряла на тези цели, но и служела като надеждна опора на тези, които вървели по духовния път. Но ние живеем в материалния свят. За да се създаде подобна организация, да се привлекат към нейната дейност нови членове, които да продължат това начинание, личните средства на организаторите не били достатъчни. Били необходими помещения, екипировка, коне, оръжия, и много други неща от първа необходимост за това дело в това време. И, тъй като личните средства не стигали за такъв сериозен проект, хората на Гуго тръгнали, така да се каже, по пътя на „Робин Худ“.

– В какъв смисъл? – не разбра Руслан. – Грабнали стрелите и хукнали в гората на лов?
Сенсей се усмихна.

– Е, може да се каже и така. Само че вместо със стрели те били въоръжени с личната сила на влияние. А вместо към гората се насочили директно към Европа и силните по това време в света. Разбира се, те използвали своите нови способности много внимателно и крайно ограничено, ръководейки се в своите дела от разумния предел. В резултат на това Гуго де Пейн заедно със своите другари не само били приети от висшите кръгове, но и събрали много средства за Ордена под формата на доброволни пожертвования от много богати хора. Нали помните, че с времето отношението към богатството при хората не се променя. Просто така никой не дава. А на тези хора им давали дори с радост. Историците и до ден-днешен се удивляват на факта, защо тези хора се оказали толкова щедри към своите васали?
А много по-късно, когато Орденът събрал сила и самите хора виждали чистотата на неговите намерения и ползата от неговата дейност, на тази Светлина като пеперуди започнали да се лепят тези, които жадували да вървят по духовния път и безкористно да помагат на хората. Към Ордена били привлечени и бедните рицари, и „златната младеж“, жадуваща за духовна храна и подвизи. Практически за 200 години съществуване на Ордена в него служили хора от такива знаменити фамилии като Брак, Клермон, Арманяк, Шабо, Монморанси и други. Висшите особи от Испания, Франция, Англия с лекота се разделяли със своето положение, замъци, имения, пари и скъпи предмети, дарявайки ги на Ордена.

– М-да, за това действително трябва да имаш нещо повече от една сила на убеждаването, за да може богатият човек да се реши на подобна стъпка, – съгласи се Николай Андреевич.

– Благодарение на личната духовна сила на организаторите, Орденът започнал не просто стремително да се разраства като количество хора, но и значително увеличил своята военна и икономическа мощ. Като цяло, Орденът бил разделен на два кръга посветени – вътрешен и външен. Във вътрешния кръг влизали тези, които пазели знанията и служил, така да се каже, като „генератор“ за духовни сили. Във външния кръг се намирала по голямата част от членовете на Ордена. По традициите на онова време Орденът се разделял на рицари, капелници, оръженосци, слуги. Външният кръг бил своеобразна духовна школа, в която посредством строга външна дисциплина на тялото хората се учили да изграждат вътрешната дисциплина на духа. На първо място стояла дисциплината в мисленето…

Днес историците наричат дадения Орден военно–монашески, уповавайки се на тези жалки остатъци от информация, които се съхранили след унищожаването практически на цялата документация за Ордена след неговия разгром от Архонтите. Само донякъде е правилно Орденът да се нарече военно–монашески. Там разбира се присъствали някои елементи на монашеството, например обета за бедност. Що се касаело до жената, то Тамплиерите издигали в идеал нейната красота и хармония, тъй като самите те служили на великото дело на Мария. Това, което им се приписва днес под формата на „пълен монашески живот“ (в разбирането на повечето хора), тогава не го е имало. Разбира се, поради чисто военните мероприятия тяхната организация била изцяло мъжка. Въпреки това тези хора поддържали връзка с жените (например „конкубините“, които съжителствали с рицарите) и с женските общини. В началото тези женски общини съществували тайно, после станали доста по-отворени.


Така например, с укрепването на властта на Тамплиерите, през 1170 година в Брабант започнала да процъфтява благочестивата женска община с име „Бегúнки“. Тези жени се занимавали с благотворителност, помагали на болните, старците, децата сираци. Те не давали никакви обети и не се подчинявали на никакви ордени и устави. Имали са право по всяко време да се омъжат и да напуснат общината. Тоест, имали доста необичайна свобода по това време. Според своята философия тези жени отричали духовната и светска власт над себе си и следвали via media, тоест средния път: стремейки се да живеят според заветите на Иисус, без да се отделят от миряните, а оказвайки им помощ. Между другото, корените на този среден път изникват от раннохристиянската практика… Благодарение на негласната поддръжка на Тамплиерите, тази женска община станала достатъчно голяма и влиятелна. Впоследствие даденото движение се разпространило и в Холандия, Франция, Германия, Северна Италия, Полша, Бохемия и било забранено едва в началото на XIV век, когато започнал процесът по унищожаване на Тамплиерите от „светата инквизиция“. Освен това „Бегинки“, така както и Тамплиерите, започнали да се преследват от инквизицията, която не можела да им прости подобна свобода (която си позволили по време на властта на Тамплиерите) и приписвала всички злини на „покварените“ нрави на това прогресивно женско общество.

Така че Тамплиерите не били „монаси“ (според разбиранията на повечето от хората). Това било различно монашество, използващо за основа особена философия, основана на чистотата и силата на Любовта, строгата дисциплина, строгото отношение към желанията на своето тяло, дисциплина в мисленето. Освен това, благодарение на подобно хармонично съчетание на духовното с физическото, човек развивал и своите нравствени качества, например, такива като честта, порядъчността, доблестта, мъжеството, абсолютната честност. А във връзка с последното бих искал да отбележа следното. Та нали Тамплиерите, независимо че техният Орден започнал да разполага със значителни средства и създал една от най-големите хазни в Европа, не притежавали собствени пари. Тъй като тяхната философия била такава и най-много от всичко ценяли своята честност и порядъчност.

– За какво тогава им е било нужно това богатство, щом не са имали собствени пари? – разочаровано попита Руслан.

– Те харчели това богатство, но не за себе си, а за противопоставяне на злото, на същите тези Архонти и системата, както и за реална помощ на хората. Те променяли света на политиката, давайки заеми на кралете, сменяли облика на цели икономики, преразпределяйки средствата. Помагали на бедните рицари, тези, които имали необходимост от пари. Влагали пари в растежа, финансирайки различни мероприятия, търговски договори. Хората знаели, че могат да се облегнат на Тамплиерите не само като на сигурни и доблестни воини, но и като на съвместна банкова институция, извършваща честно банково дело, което не събирало безобразни лихви и такси. Например, от ордена можело да се вземе суду с лихва 10%, когато в същото време евреите лихвари заемали суду с лихва 40%. Между другото, именно Тамплиерите измислили първи междубанковите разплащания, благодарение на които е отпаднала необходимостта да се носят купища пари, излагайки се на опасности по време на пътувания и пътешествия. Било достатъчно само да се остави желаната сума при Тамплиерите, а после с тяхната банкова квитанция да получат обратно парите, само че вече в друг град.

Тамплиерите оказвали помощ на обикновените хора. За тях било чест да хранят бедните в своите домове. Те помагали на хората да оцеляват по времето на глад. Ето ви един пример, който можете да проследите в историята. Когато в Мостар настъпили времена на глад, спекулантите вдигнали цената на пшеницата от 3 до 33 су, тогава Тамплиерите ежедневно напълно безплатно хранели хиляди хора. Естествено, благодарение на такава реална и безкористна грижа за хората, те заслужили своето уважение сред народа.

Нещо повече, Тамплиерите изграждали църкви, храмове, строяли пътища. Във връзка с последното искам да отбележа, че по това време пътищата били не само лоши, но и всеки дребен феодал се опитвал да наложи с такси всеки мост или пропускателен пункт, при това без да гарантира безопасността на пътника от бандитски нападения. На този фон Орденът представлявал абсолютно явление. Не стига, че строяли качествени пътища и на кръстовищата, за удобство на пътуващите, изграждали помещения за нощуване, но и ги охранявали от разбойници. И най-главното, не взимали никакви такси за преминаването по тези пътища, което било невероятно явление за онова време.
В противовес на Архонтите, Тамплиерите успели да създадат най-голямата в света Международна финансова корпорация (която по-късно послужила като прототип за банковата система) и я управлявали практически две столетия, ръководейки се, забележете, не от жаждата за бързи печалби, а от съвършено противоположна философия, основана върху духовните принципи. Благодарение на тази своя дейност, те не просто разрушили няколко от сериозните опори на Архонтите, отлагайки плановете им за световно господство на неопределено време, но и което е най-важното – уравновесили монадата.

– Нима Архонтите били толкова близо до своята цел? – попита Виктор.

– За съжаление. През X – XI векове чрез реорганизацията на една от своите структури – папството, както и повдигането на неговия статус, започнали да претендират за „вселенска“ универсална юрисдикция. Те искали да направят своята марионетка Папата, тоест Върховния Понтифик, върховен повелител на всички светски монарси и управници и по този начин да го направят едноличен диктатор на цивилизования свят. Още повече, че в света бил внесен Граалът, даващ възможността за абсолютна власт на тези, които го разкрият. И в най-големия разгар на тяхната дейност се появили Тамплиерите.

– Нали Тамплиерите един вид са били под контрола на Папата, – отбеляза Николай Андреевич.

– Никак даже. Този орден не е възниквал под покровителството на папата, а по-скоро срещу него. И ако внимателно проучиш документите от онези времена, които са предоставени на широката общественост, ще разбереш, че Тамплиерите просто изкусно манипулирали папството, а и не само него. А когато натрупали значителна мощ и станали популярни сред хората, папството било принудено да се вслушва в мнението и решенията им. Великите Понтифици много се дразнели от това могъщество и богатство на Ордена. Колко случая е имало, когато издавайки своите папски були…

– В смисъл укази? – уточни Стас.

– Да. Това са папски документи, съдържащи обръщения, разпоредби или послания на латински език, които били заключвани с кръгъл метален печат, който наричали bulla, което от латински се превежда като „топче“. Колко били случаите, когато папите издавали своите були в полза на Тамплиерите, широко рекламирайки своята щедрост към тях, а след това бързо издавали актове, коренно противоположни на първите. Колко били фактите, когато папството им създавало изкуствени препятствия и трудности по време на военните кампании. Как при всеки удобен случай папите подлагали крак на Ордена.

Нещо повече, обществото, което създали Тамплиерите вътре в своя Орден, се различавало значително от останалия свят, което привличало много от хората. Това не била просто някаква си самостоятелна организация, извън контрола на някоя държава, а организация на наддържавно ниво, в която начело се намирали не просто умни и образовани, но и високопорядъчни хора с духовни идеали. Това бил прототип на свръхнационално общество, обединяващо различни хора на духовна основа, чийто единен идеал бил Бога, Любовта, Честта и Достойнството.

– За Архонтите, това очевидно бил удар под кръста! – с усмивка произнесе Володя.

– И още как! Не стига, че Граалът станал тяхно притежание, не стига, че се сгромолясали техните „велики планове“, но на това отгоре изгубили не едно столетие за борба с този Орден и последствията от неговото съществуване. Коствало им огромно усилие да достигнат до сърцето на Тамплиерите и да го унищожат. Та нали било абсолютно невъзможно Орденът да бъде подчинен на Архонтите, поради недостъпността на тези хора, кристалната им честност, порядъчност и най-главното, техните стремежи и помисли не принадлежали на този свят с неговите многобройни желания, а на служенето единствено на Бог. Затова нямало как Орденът да бъде подчинен. Тогава Архонтите решили да го унищожат жестоко. И такъв шанс се появил едва в началото на XIV век, когато довели на власт Папа Климент V.

Из книга „Сенсей 4“

allatra_detail04

Коментари

яну 22, 2018 | Публикувано от в Статии