Четирите човешки същности.

Защо хората не знаят нищо за тях?

Продължаваме да изучаваме човешката енергийна структура. В първата статия разказахме за структурата на човешкото същество намиращо се стабилно в шест измерения, като основния акцент падна върху пирамидалната конструкция в 5-то и 6-то измерения. Днес ще се запознаем подробно със Същностите в човека, които не можем да видим, но можем ясно да усетим последствията от тяхната дейност. Доста е странен фактът как съвременното общество, постигнало такъв научно-технически прогрес през последните столетия, не знае абсолютно нищо относно своите четири Същности. Целта на тази статия, анализирайки наличната информация и наличните артефакти, е да докажем, че нашите далечни предци притежавали огромно количество Знания описващи света в, който живеем, вътрешния свят на човека, неговата енергийна структура и начините за духовно усъвършенстване. Нашите прадеди отлично знаели за пирамидалната конструкция на човека и разположените по четирите и страни, изключително разумни енерго-информационни структури – човешките Същности. Ще се обърнем директно към първоизточника – книга „АллатРа”:

Описание на четирите човешки същности

„Ригден: …Човекаът, както и другите информационни обекти от материалния свят, започвайки от гигантските звезди и стигайки до най-малките частици, имат определени проекции, свои така да го наречем „огледални“ отражения в енергиен план. Различните народи през различните епохи са ги описвали по различен начин в летописите на тайните знания, свещените текстове и рисунките за невидимата структура на човека. Условно ще наречем тези живи проекции – „Същности“, защото те са напълно разумни (при това повече отколкото човек предполага) и имат свои характеристики. Сами по себе си тези Същности представляват енерго–информационни структури, определени локални центрове. В невидимата конструкция на човека, това са такива неотделими части, както например във физически план главата, ръцете и т.н. В центъра на конструкцията (по средата на всички човешки проекции) се намира Душата.

Същностите се явяват енерго–информационни структури и имат важна роля, както в живота на човека, така и в неговата послесмъртна съдба. Те притежават огромни възможности, свързани с другите измерения, където взаимодействието се случва на тънко енергийно ниво. Благодарение на тях, човек може да осъществява влияние върху света от позицията на висшите измерения включително и шестото. Същностите биват обозначавани в зависимост от тяхното месторазположение около човешката конструкция и се ориентират условно спрямо физическо тяло: Предна, Задна, Дясна и Лява. Те представляват основни полета, нека ги наречем „живи страни“ на четиристенната пресечена пирамида в общата конструкция на човека. Те се намират ориентировъчно на разстояние една протегната ръка от физическо тяло и в съответствие със своите наименования се позиционират: отпред, отзад, отстрани (от ляво и дясно)."

Още от древността знанията за тях се считат за сакрални. В митологията на световните народи има много различни сведения, започвайки от палеолита, та до наши дни. Тези сведения могат да бъдат намерени в космологическите митове и легенди на народите по света, ритуалните обичаи на маговете, шаманите, жреците, заклинателите. И по-точно, в описанията на последните се говори често за това как човек изпълняващ определен традиционен ритуал, се обръща към четирите стихии или страни на света, четирите духа помощници на човека и т.н. При това в много от случаите, свързващото звено се оказва средата: в свещените предания това е – Душата, центъра на енергийната конструкция на човека, „петия център“ (в други случаи се споменава като „първи център“); а в практическите ритуали това е съзнанието на Личността.
Така че външните действия на такъв човек – заклинател – като правило са или театралничене, разчитащо на публиката, или подражание на загубени знания без разбиране на тяхната същност, или просто тяхно укриване. В действителност основното действие се случва в самия човек, в неговия вътрешен свят. С помощта на определени знания и практики той просто се събира в едно единно цяло и управлява тези Същности. А самата личност се явява „центъра на управление“. Благодарение на такова съединяване, възможностите на човека в невидимия свят се разширяват значително. Обръщам внимание, че тези Същности не се явяват астрални двойници на човека.
Всяка от четирите Същности представлява индивидуално енергийно поле. Образно казано, „енергийна сферична мъглявина“, която може да се превръща във всяка една мислеформа, която човек задава: огледално отражение на самия човек или какъвто и да е образ на животно, дух и т.н. Може да се каже, че при изпълнението на определени медитативни техники, намирайки се в изменено състояние на съзнанието, човек е способен, концентрирайки се с цялото си внимание, да зададе на някоя от Същностите определен мислен образ и тя да го материализира.

Анастасия: Всъщност се случва прехода от състоянието на енергийната вълна към материална частица: веднага след като Наблюдателят се концентрира над Същността, започва процеса на преобразуване на енергията в тънка материя. Която съответно придобива мислеформа (според вложения от човека в нея образ).

Ригден: Да, при това напълно се съхранява нейната връзка с невидимия свят. Както вече казах, всяка от четирите Същности притежава свои характеристики и проявява определена връзка между видимия и невидимия свят.“ (страница 232 – 235)

Предната същност

Предната същност е разположена отпред на една протегната ръка разстояние от физическото тяло на човека. Тя е свързана с живота на човека тук и сега (както в третото, така и в по-висшите измерения), с неговото движение от настоящето към бъдещето. Това е своеобразен вектор, указател на жизнения път. Ако човек избира духовното, то този път има едно векторно, фокусирано направление със стремеж напред, към висшия и краен резултат – съединението на Личността с Душата, тоест духовно освобождение. Тази Същност отговаря за саморазвитието и духовното движение на човека. Тя носи своеобразен емоционална окраска – в посока на горе, духовна любов, надежда за бъдещето. Ако намеренията на човека в духовния път са устойчиви, то тя ще му служи много добре и като защита от външните невидими въздействия на чуждите и агресивни Същности. Нейната активация може да се забележи по състоянието на самия човек: когато се чувства одухотворен, когато в него се наблюдава изблик на позитивни емоции и дълбочинни духовни проявления.

В преданията на народите по света Предната Същност често е била изобразявана като еднорог, стихията (духа) на небето, въздуха, образа на волна птица (също и със сокол или митическата жар-птица – феникс). Символът на птицата е служил в културите на много народи и като обозначение на Душата, божествената Същност, духа на живота, духа на небето, свободата, възхода, вдъхновението, предсказанията, пророчествата, връзка между „космическите зони“.

Анастасия: Действително още в епохата на късния палеолит птиците били изобразявани с акцент върху сакралния характер на тези обозначения. В епохата на неолита били рисувани в съчетание със соларни (слънчеви) знаци, поставяни над птиците…“ (страница 235 – 236)

Задната същност

Задната същност е разположена отзад на една протегната ръка разстояние от физическото тяло на човека. Това е своеобразен наблюдател на настоящето и „летописец“ на миналото. Тя е свързана с настоящето и миналото на човека, с натрупаната информация, при това в течение не само на този живот. Миналото за нея – е база от информация, настоящето – е контрол и проследяване на информацията, така да се каже, в онлайн режим, тоест тук и сега. Задната Същност се явява своеобразен портал. Това е „Наблюдателят“, който е свързан непосредствено с епифизната жлеза. Благодарение на този портал, владеейки определени медитативни техники, може да се осъществи „тунелиране“ на всеки момент от миналото. Задната същност обикновено се изобразява с риба, тюлен (например при традиционните народи от севера), гущер, слон, костенурка, стихията на водата, това, което спомага за потапяне в миналото. У сибирските народи са се съхранили митологични сведения за своеобразното противопоставяне на птиците и мамута, а при шумерите – птиците и рибите. Задната същност може също така да се обозначава в качеството си на дух с човешко лице, като символ на човешкото минало.“ (страница 238 – 239)

Дясната същност

Дясната Същност се намира на една протегната ръка разстояние от физическото тяло на човека. Това всъщност е една от съставните части на Животинското начало у човека. По-точно казано, Дясната същност има няколко качествено различни функции, проявлението, на които зависи от това, какво доминира в човека: Духовното или Животинското начало. Дясната Същност е много тясно свързана с този свят. Основните емоционални характеристики на нейното проявление при доминиращо Животинско начало в човека са агресия, отчаяние и страх. Ако човек не я контролира по подходящ начин, то често бива изложен на нейните „нападки“. Последните се усещат като поток от лоши или провокативни негативни мисли, внезапно нахлуващо състояние на депресия. При тези атаки е характерно свиване на съзнанието до нивото на дадения проблем, а също така такива емоционални състояния като гняв, депресия, алчност, обида, угризения на съвестта, проява на всякакви фантазии и илюзии, затварянето в порочен кръг от мисли един или друг проблем. Но това се случва тогава, когато човек поддържа тези мисли със силата на своето внимание.

Трябва да се отбележи, че всичките четири Същности просто провокират „раждането“ на едни или други мисли, съответстващи на различни изблици от определени емоционални състояния. Но Същностите поддържат и развиват (особено при доминацията на Животинското начало, изкривявайки ситуацията до неузнаваемост, правейки „от мухата слон“) само тези мисли, които Личността избира. Човека има избор на кои мисли от своите Същности да отдаде своето предпочитание и внимание, простичко казано, кого ще послуша. Но след като направи своя избор, тоест отдаде предпочитание към кои да е мисли, започва активната работа на една или друга Същност, провокираща появата на дадените мисли.
Анастасия: Между другото, някога споменахте, че процесите на така нареченото тайно влияние, манипулиране на съзнанието, заразяването на масите с идеи, стимулиращи агресия, злоба, отрицателни емоции, са свързани с активирането на Дясната Същност у човека.

Ригден: Така е. Блокирането на Предните същности у хората и активирането на техните странични същности се осъществява от изкусни в тези дела специалисти. Това въздействие е сходно на хипнозата.

В медитацията може да се почувства и проследи въздействието на Дясната същност, да се разбере откъде и как се появява дадения поток: който се усеща като низходящ натиск от дясно (отвън на вътре). Обаче ако човек контролира тази Същност, тоест ако контролира своите мисли, емоции, не допуска негативизъм, ако строго се придържа към Духовното направление, то той ще получи ефективен помощник, който прекрасно се ориентира в света на тънката материя и има многоизмерна връзка със същите Същности на другите хора. При това, повтарям, тази връзка се осъществява извън ограниченията на времето и пространството.

Различните народи в своите свещени рисунки изобразявали Дясната същност най-често с някакъв агресивен или силен тотемен звяр, например, бял тигър (киргизките шамани), мечка, лъв, леопард, маймуна, или с митически страж, дух и така нататък. Сведенията за това са запечатани в архаичните митично – ритуални традиции, когато става въпрос за агресия, страх или необикновена сила. В качеството си на стихия символизираща дадената Същност, обикновено изобразявали огъня.“ (страница 239 – 241)

Лявата същност

Лявата същност се намира на една протегната ръка разстояние от физическото тяло на човека. Дадената Същност е свързана със света на Ариман, със света на сакралните знания от материалното начало. Тя е надарена с множество възможности и функции. Но отново тяхното използване от Личността зависи от това, какво доминира у човека: Духовното или Животинското начало. Характеристиките на Лявата същност при доминация на Животинското начало са хитростта, ловкостта, горделивостта, лъжата и съблазънта. Това е умна и коварна същност, която ще представи всичко в най-красива светлина, само и само да отвлече човека от най-важното – от духовния му път. Ако тази Същност се остави без необходимия контрол от страна на Личността, то именно тя провокира съмнения в човека, отклонявайки го от духовния път. Ако Дясната същност е свързана с тъпа агресия и злоба, то Лявата, точно обратно, може да използва своята логика, да проявява твърдост и яснота на съзнанието в изграждане на логически връзки от Животинското начало. Тя, също както и Предната същност, тласка човека към търсене на нещо ново, но в материална насока, внушавайки, че човек заслужава повече или е по-значим в сравнение с другите. Като цяло, мислите свързани с манията за величие и жажда за тайна власт над другите – са основата на нейните атаки към Личността при доминиращо Животинско начало.

Когато подобни мисли посещават човека, в състояние на медитация може да се усети натиск отвън: низходящ натиск от ляво. Ако човек по-често държи контрол над себе си и своите мисли и се придържа стабилно към духовния път, то и Лявата същност също ще се превърне в помощник и личен „информатор“ по сакралните въпроси. В древните трактати Лявата същност обикновено се споменава или изобразява във вид на звяр всяващ ужас, или умно, хитро животно, например вълк, чакал, митическо чудовище, дракон, змей или отново като Страж, дух. В качеството си на стихия се изобразява, като правило, със земята, по-точно праха, като символ на временните ценности в този свят.“ (страница 241 – 242)

„Заради материалистичната пелена на обикновения триизмерен свят повечето хора не знаят и не разбират принципа на работа на своите собствени Същности във всекидневния живот, независимо от факта, че се сблъскват доста често с тяхното проявление. Когато мислим за другите хора, свои познати, приятели, роднини и така нататък (хората, с които сме имали възможност да общуваме лично и съответно имаме контакт с тяхното биополе), ние всъщност контактуваме с техните Същности. Ако мислим в духовна посока, позитивно – във връзка влизат нашите Предни същности, а ако е в материалната посока или негативно то – осъществяват контакт Страничните същности. Как се случва това? В момента, в който човек си помисли или концентрира своята мисъл върху друг човек, се извършва информационен обмен на ниво тънка енергия между едноименните Същности на двамата. Например, само да си помислим за някой човек, който не сме виждали от десет години и той буквално тутакси ни звъни или ни идва на гости в същия ден. Или по време на разговора ни с някой човек се случва предварително да знаем какво ще каже, усещаме неговото настроение и мисловен поток още преди да е казал каквото и да било. Каква е причината за това? Тъкмо това е своеобразното взаимодействие между Същностите. Просто една от нашите същности е осъществила контакт с едноименната Същност на другия човек. Всичко това се случва, защото за Същностите няма нито време, нито пространство, съгласно нашите разбирания те живеят по други закони. Това са своеобразни посредници на Личността осъществяващи връзка с други светове.“ (страница 244 – 245)

„Ригден:… Наличието на тези същности е свързано с човешкия избор, по-точно със създаването на условия за него, дарявайки Личността с определена свобода. В това е и смисъла на цялата тази многоизмерна човешка конструкция. Ако ги нямаше тези странични Същности, не би имало и свобода на избора между желанията от материалния свят и духовните стремежи, между „доброто и злото“. Тогава човек независимо, че се намира в ограничени условия (заточен в материята), въпреки всичко щеше да чувства Душата вътре в себе си и да върви целеустремено към Бог. А благодарение на тези различни Същности той има избора: да избере злото, агресията, завистта, гордостта и безкрайните желания на материалното или игнорирайки всичко това запазвайки силата на своето внимание, да се устреми в посока към духовното, желаейки само едно – своето духовно освобождение и движение към Бога.

Духовното развитие на човека може да се сравни образно с движението на кола, която от време на време превърта колела. В началото съзнанието на човека често и безконтролно се превключва от едно емоционално състояние към друго. Това е сравнимо със седнал зад волана новобранец, бъркащ още педалите, къде се дава „газ“ и къде „спирачка“. Дисциплината на мислите и контрола над състоянието на съзнанието при човека – е равносилно на опитите му да се самоуправлява, да контролира своите емоции, желания, мисли и да държи твърд курс към целта – своите жизнени позиции и главен избор. Тоест, осъзнато и с пълна отговорност да живее живота си, ориентирайки се твърдо в посоката на духовното и удържайки постоянно своя фокус към него. Образно казано, това е стремежа да се управлява колата към целта, независимо от леките превъртания на гумите. Естествено, колкото по често се контролираш и внимаваш по време на пътуването (а не се разсейваш на страни, отделяйки внимание на мислите и емоциите от страничните Същности), толкова по-висока ще е скоростта на твоето движение (духовното развитие).

Анастасия: Добър пример. Ако поразсъждаваме така, то болшинството от хората прекарват живота си неосъзнато в духовен план, отделяйки внимание главно на мислите от страничните Същности. Така поставят пред себе си дребни житейски цели, например, да натрупат, украсят, купят, утвърдят своята временна значимост в семейството, работата, обществото и така нататък. Образно казано, карат колата в кръг, изразходвайки безсмислено своето гориво (жизнената енергия).

Ригден: Просто изживяват живота си според своя вътрешен избор, всъщност, ограничен, празен живот, който Архонтите са им устроили: да бъдат „роботи“ от сутрин до вечер с ограничено съзнание, тесен спектър от интереси и житейски грижи. Но всичко това са условности, мощно разпространявани и рекламирани в света, за да накарат човека да повярва в тях, да работи за тази измислена система – една от програмите на Животинския разум. Всъщност човек сам се оковава в този материален свят, защото му е по-лесно да бъде роб в тази система на материалистични ценности, отколкото да добива със своя духовен труд истинската свобода, като личен пропуск за Вечността. Живота на човека е в неговите ръце, в неговото право на избор, в неговото желание да се самоусъвършенства и да работи над себе си.
Анастасия: Да, още повече, че в нашия век на информационните технологии за хората е достъпна най-различна информация от духовното наследство на различните народи, Който търси, винаги ще намери.“ (страница 249 – 251)

Действително, който търси – намира! В процеса на търсене ние се натъкнахме на маса артефакти, при това от най-различни континенти и периоди на човешката цивилизация. Излиза, че още от най-дълбока древност, хората знаели за тези живо енерго-информационни проекции – Същностите. Информацията за тях можем да намерим на различни барелефи, мозайки, статуи, пластики, живопис, бижута, предмети от бита икони и т.н.

Фото галерия с изображения на страничните Съшности (Лявата и Дясната)



Нагледна карта, указваща на географското местоположение на артефактите, приблизителното им датиране и времевите периоди на тяхната поява.

Заключение

Бихме искали да подчертаем нашето недоумение относно загубата на Знанията за четирите човешки Същности. Възможно ли е да се е случило поради несъгласуваността или пълната липса на сътрудничество между историците, учените и археолозите изследващи тази важна тема? Или както се казва в книгите на А.Нових, тези безценни Знания са били скривани от „масите“ преднамерено с цел създаване на перфектното робовладелско общество, в което само единици „избрани“ притежават Изконните Знания. Изключително трудно е да не се забележи явното сходство на всички артефакти. Осъзнавайки важността на дадените Знания, древните хора всячески ги вписвали в барелефите, мозайките, статуите, пластиките, живописта, сградите, накитите, съдовете и т.н. И всичко това, с цел да бъдат запазени за бъдещите поколения. Може би си струва да откъснем за момент своя поглед от традиционната наука, както е показала историята, работеща в интерес на тези, които плащат за нея, да погледнем от друга перспектива и да поставим духовните приоритети на първо място.

Умният, любознателен и търсещ човек не може да подмине тази информация, защото разбира колко полезна е в действителност. Тя му позволява да се научи да управлява своите Същности, което има решаващо значение за Духовното освобождение на Личността от материалния плен. Може би именно това е причината, поради която тази информация е била „изгубена“ във вековете, а всички неудобни артефакти били унищожавани, укривани или просто осмивани, сочейки на примитивността на техните създатели.

Галерия с изображения на човешките Същности

allatra_detail04

Коментари

Aug 7, 2016 | Публикувано от в Статии