Субличност, това е повече от реално

Реших да споделя с Вас, скъпи приятели своя безценен опит, придобит преди време. Опит, който много ми помогна в опознаването на самия себе и в преодоляването на някои прегради по пътя към своето духовно освобождение. Искам да подчертая, споделям този съкровен опит с вас не за да ви мотивирам или плаша, а за да имате още една гледна точка в оценката на житейска ситуация, трезва и безпристрастна.

За първи път чух, или по-скоро прочетох какво е „субличност“ в началото на 2014 година в книга „АллатРа“. Тогава тази дума предизвика в мен смесица от емоции, чувства и нескрит интерес: „Какво всъщност е субличност?“, „Ако не се освободя духовно, какво – постоянно ще съпреживявам своя край ли?“ – започнаха да се леят въпросите. Времето летеше, аз четох и препрочитах книгите на А.Нових, а също така много други интересни книги, статии, източници на знание и трансформирах през призмата на своя опит цялата тази информация в знание. Но колкото и да се стараех да разбера нещо повече за субличността, така и не успявах. Всичко, което знаех бе от книга „АллатРа“ (А по-късно, след този „случай“, и от предаванията на Игор Михайлович Данилов " „Възраждане на човечността„, „Илюзията и Пътя" и „ЖИВОТ„).

Знаете ли, този термин има своята проекция в много култури и религии. В християнството, както и в други религии, състоянието на субличност се нарича „ад", но хората силно са преукрасили и изопачили смисъла му, представяйки го като огнена геена с всевъзможни телесни и душевни мъчения, лава, демони, катран и т.н. Всъщност това е просто плод на човешката фантазия, и естествено, религията се е възползвала от този момент и е създала много ефективен инструмент за сплашване и мотивиране на миряните. Тук играе принципа на моркова и тоягата, моркова е вечния живот, а тоягата ада. Но въпреки изкривяванията, истината е останала! Когато Изконните Знанията са били давани в своята чистота, понятието за ад е било съвсем различно. То е помагало на търсещия да усъвършенства, да го наречем образно, своята навигационна система по пътя към своето духовно освобождение. Днес, когато тези Знания отново са дадени, всеки човек може да достигне, посредством своя личен труд, до разбиране и осъзнаване на това фундаментално понятие. Но стига теория, ето и самия опит:

Веднъж през нощта се случи нещо, което остана завинаги в моето съзнание и най-важното, запази се като чувство, чувствен опит, разбрах – какво в края на краищата представлява състоянието на субличност. И така, легнах да спя. Сънувах някакъв сън и изведнъж, възприятието ми започна да се разширява. Лека-полека съня започна да се променя в ярко и несравнимо реално състояние. Ще го нарека видение. Участвах в някаква битка, загинах, страх и страдания нямаше, просто преминах от едно състояние в друго. Картината се промени плавно, вече се намирах на своето погребение, на малък хълм покрит със сочнозелена трева и няколко не големи дървета, аз наблюдавах от страни. Около хълма – безкраен простор. Там бяхме само аз и моя гроб. Появи се чувството на покой и осъзнах какво реално се бе случило – моето тяло бе мъртво!
След това започна най-ярката част на „видението“, която бе толкова реална, а чувството толкова истинско, че нормалния живот изглеждаше като далечен сън в сравнение с него. Всичко изчезна. Целият се превърнах в чисто възприятие, възприемах и чувствах. От всякъде се лееше мека бяла светлина и пълно безвремие. Появи се чувство на тъга и осъзнаване, че това бе края, ни жив, ни мъртъв и това е ЗАВИНАГИ! Чувството на тъга бе толкова дълбоко и всепроникващо, че не е възможно да се опише с думи. Разбирах много добре, че съм пропилял всички свои шансове и ще ми се наложи да живея с тази тъга безкрайно дълго. Някои говорят ад, огън, вечни страдания, не – вечна тъга. Положението, в което се намирах бе повече от ясно, та нали получих реален опит, какво е състоянието на субличност, от тук нататък не можех да променя нищо.

Някой може да каже – сън, нищо повече, но аз нали знам, нали бях там, чувствах, осъзнавах. Две години след „видението“, когато си го припомням, картината в моето съзнание все още стои ярка като наяве, макар и чувството на дълбока тъга да е отслабнало значително.

След „видението“ направо се сепнах. Когато се събудих сутринта, цялата ситуация бе отлично запаметена в ума ми, всички чувства бяха тъй ярки, все едно съм още там. Разбира се, не можех да осъзная напълно какво се бе случило, но с времето започнах да разбирам какъв подарък ми бе даден (огромна благодарност на Добрия Приятел на хората). Цялата тази ситуация ми подейства като студен душ. Дойде и осъзнаването, колко безсмислено е всичко в нашия свят ако не си постигнал най-Главното! И най-вече разбрах кое е това най-Главното и че трябва да се грижа за Него – тук и сега, всеки един миг. А ако изникват някакви странични, второстепенни потребности – ама моля ти се, но без привързване и най-важното, без да свалям поглед от Главната цел.

За мен лично това състояние е неоспорима реалност. То отрезвява и ярко разграничава Главната цел от всичко останало. Стремежът към светлината се случва от вътрешната потребност да се върна у Дома като зряло Духовно Същество, а не от страх, че след физическата смърт ще стана субличност ако не постигна най-Главното. Страх няма, има само Любов, Любов към Бога, към Душата своя любима.

allatra_detail04

Коментари

Jan 9, 2017 | Публикувано от в Статии