Безмълвно изумление

Какво е Любовта?
Толкова е казано, написано и заснето по тази тема, че на човек няма да му стигне цяла вечност в изучаването на информацията. И въпреки това, интересът на човека към Любовта не секва нито за миг. Но какво реално е тя или по-точно, какво е нашето разбиране за нея, формирано във времето?

Още от най-ранното си детство ние трупаме опит и впечатления от заобикалящия ни свят, от отношението и примера на близките ни хора, в училище, от книгите, игрите, филмите, живота. Навсякъде се проектира една и съща представа – колко е прекрасно да обичаме някого и да бъдем обичани, но в тази представа се крие една много сериозна подмяна. Възпитавали са ни, че любовта се проявява в отношенията между хората и човечеството се е съгласило с това едностранчиво разбиране. От този момент нататък, не спираме да търсим идеалните отношения. Първо търсим идеалният партньор. С времето и опита, осъзнаваме, че такива просто не съществуват и започваме да правим „идеални“, намиращи се до нас хора, тоест да ги премоделираме, както ни е удобно. Понякога отиваме и в другата крайност, създавайки от някого кумир. Но намирайки човека, с когото смятаме да прекараме своя живот започва най-интересното – великата игра на манипулации един с друг, когато понятието свобода на избора изчезва от речника, когато всеки поставя на преден план своите потребности, желания и стремеж за самоутвърждаване. Днес наричаме това любов. И ако всеки един от нас поразсъждава – Честно, сам пред себе си, дали наистина е така, ще започне да разбира, че нещо не е както трябва, че нещо е подменено още в корена.

Истинската Любов – това са дълбочинните човешки чувства, които не е възможно да бъдат изразени с думи. Това е силата на Душата, нейното състояние на Любов към Бога. Истинската Любов между хората се случва тогава, когато един човек изпитва дълбоко чувство на Любов към Душата на другия човек, както се казва вижда неговата същност, когато се случва „безмълвно изумление“

Из книга „АллатРа“

Истинският смисъл на Любовта се оказва повече от прост – това е състояние на Душата! В православието го наричат „безмълвно изумление“, когато човек се намира в дълбоко чувствено състояние на единение с Духовния Свят, с Бога посредством своята Душа. А когато състоянието става стабилно, всичко в него се променя завинаги. Тогава вече не е важно дали си сам или с някой друг. По този въпрос казват следното: „За да си щастлив не ти е нужен друг човек, просто, когато си с някой друг има с кого да споделиш своето щастие“. И другият може да бъде абсолютно всеки: партньор, роднина, приятел или случайно срещнат човек, няма никакво значение. „В света няма чужди хора“ – бе казал преди много векове уважаваният суфий и поет Ибн Ал-Фарид, изпод чието перо се появило уникалното стихотворно произведение „Поема за пътя“.

Дочувам глас, зарята бляскаво ликува
И своята любима търся, а тя е в мен, тъгува.
Но влязъл в себе си, разбрал беззвучния й зов,
Аз мигом сливам се със нейната Любов.
И в таз Любов, без край и без начало
Отдавам себе си и своето смъртно тяло.
Изчезва всичко земно, ръце, уста, очи –
И не остава нищо, което да ги възхити.
Прозрачен станах – и нека свети само тя,
През тленната ми дреха таз жива пълнота!

Из „Поема за Пътя"

Въпросът за Любовта и Душата е интересен и от морфологична гледна точка. Ако вземем основните значения на буквите в думата „Душа“ в глаголицата, ще забележим нещо интересно: буквата Д – означава доброта, У – зов, Ш – тишина, А – алфа, начало или Бог. Тогава какво излиза? Душата е – Безмълвно изумление или Доброта, зовяща в тишината на Бога. Това разбиране ни докосна дълбоко. За нас Любовта е онзи своеобразен зов от дълбините на Душата. Зов, който ни води към Дома по своята невидима нишка.

Защо? Защото Душата е нещо друго. Бих я сравнил, използвайки съвременния език, с портала. Душата е винаги пряко свързана с Духовния Свят. Тя е нещото, посредством, което Личността може да комуникира с Безкрайното, благодарение, на което може реално да възприема Духовния Свят.

Из предаване „Съзнание и Личност“

Същността на истинската Любов е в сливането на Личността с Душата (в християнството под Личност се разбира Духа). Когато Духа се среща с Душата, се ражда ново духовно Същество. Именно за това са писали поетите от древността – Омар Хаям, Кабир, Джалаладин Руми, Ибн Ал-Фарид и много други. Всички те писали именно за тази Любов.

Истинската Любов – е щедър вътрешен дар, който един човек поднася на друг от излишъка на своите дълбочинни чувства. Такава Любов може да бъде дадена, когато забравяш за самия себе си. Именно за тази Любов се казва, че търпи дълго, прощава, не завижда, не се гордее, не търси своето и не желае зло.

Из книга „АллатРа“

allatra_detail04

Коментари

сеп 10, 2018 | Публикувано от в Статии