Цялата сложност е в простотата

За последните години много хора се пробудиха за духовното. Не е важно какво ги е подтикнало към това, важното, че всички ние сме обединени от стремежа да открием Истината. Всички ние чувстваме своята душа, чуваме зова на нашият роден Дом – Духовния свят. Всички вървим по различни пътеки, но стигаме една и съща „гара“.

Пробудилите се са много, а освободилите се са единици.

Какво ни държи в този свят на илюзиите? Защо отделяме толкова много време на временните възможности и прояви в материалния свят? За да получим отговора на този въпрос, трябва да знаем първопричината за зараждането на желанията в човека.

Желанието е резултат от работата на съзнанието, то привлича вниманието на Личността. Изначално, в Личността е заложено едно „желание“ – жаждата за познание. Съзнанието е част от материалния свят, възползвайки се от това първично „желание“ на Личността, то подтиква човека да опознава новото, получавайки от това определена опитност. За тази цел съзнанието предлага на човека множество роли в спектакъла на материята, а Личността, следвайки своето „любопитство“, се стреми към нови преживявания. Но докосвайки се, благодарение на чувствата, с Духовния свят, заобикаляйки съзнанието, човек осъзнава цялата илюзорност и ограниченост на знанията и опита от триизмерния свят. Осъзнава… Но въпреки това не е устойчив в своя стремеж да се откъсне от плена на Животинския разум и да се върне у Дома. Можем да сравним човека с мигаща лампичка, която ту свети, ту не свети. Има ли контакт с Духовния свят – човек свети и се стреми към Бога, няма ли контакт – потъва в материята.

Защо контактът не е постоянен? Защо дори човекът, способен да чувства посредством своята Душа Вечния свят, отново и отново губи тази чувствена нишка и присвятка между двата свята?

Всичко е в доверието.

Личността, която не се доверява изцяло на Твореца, постоянно ще се връща мислено към проявите на този свят: „А ако случайно нещо съм изпуснал, пропуснал да опитам или не разбрал нещо ценно? А близките как ще се оправят без мен?“ и тем подобни съмнения от ума.

„А съмненията са инструмент на нашия мозък. Съмнението винаги е емоционално. Защо? Когато човек е зает с „диалог“, има дори такъв израз „диалог с Бога“, тоест със своето вътрешно, чувствено възприятие на духовния свят, или с развитието на това чувствено възприятие – на него не му е до съмнения. А съмнението е проява на пустотата на ума, игра, просто егоизъм, зад това съмнение винаги стои желанието за нещо друго. Това означава, че човек се страхува да изгуби този свят и не иска да възприеме другия свят. Той иска да го възприеме, за всеки случай, но не го познава, не го чувства и се страхува да го почувства, защото се страхува да изгуби този свят. Струва му се, че ще изпусне нещо – възниква някакво си недоверие към еди-какво си, еди-кого си, дори към Бога“
Из предаването „Смисълът на живота е в безсмъртието“

И вместо да живее всеки ден с Духовния свят, с доверие и Любов към Бога, да успокои своя разум и да позволи на Божествения промисъл да се прояви, Личността продължава да се презастрахова отделяйки внимание на временните възможности на този свят. А всичко е толкова просто!

По вярата ваша ще ви бъде дадено.

Събуждайки се, аз започнах деня, приемайки следното решение: „Днес ще се доверя изцяло на Бога и ще се оставя в неговите „ръце“. Каквото и да се случи в този ден, аз ще Му се доверя изцяло.“ Интересното е, че не усетих нищо след тази мисъл, нито на физическо ниво, нито на чувствено. Но се появи леко и ненатрапчиво интуитивно знание: бях чута, взеха ме под опека. Това знание и твърдото ми решение създадоха чувството на тишина и покой вътре в мен. Освен това малка искрица на радост заблещука нейде дълбоко в моята гръд и с всеки час се разпалваше все повече и повече.

Денят започна съвсем обикновено. Мозъкът все още не се бе събудил напълно, но съзнанието вече се суетеше, подбирайки различни сюжети за размишление. Тялото лека-полека се настройваше в единен ритъм с мозъка, очаквайки порцията физически упражнения. Приближих се до прозореца, както правих винаги, за да погледна на заобикалящия ме свят и да му благодаря с фразата: „Любов и Благодарност“. Утрото ме посрещна с пробиващата си път светлина и шума на дъжда. Предстоеше ми наситен със събития ден. Трябваше да реша няколко важни задачи в работата. Изхождайки от своя опит, прекрасно разбирах, че е напълно възможно да възникнат конфликтни ситуации. Но това ни най-малко не ме безпокоеше. Та нали се осланях на своето твърдо решение да се доверя изцяло на Бога.

Ето че вече крачех към своята работа, насреща ми бе мрачното време, дъжда, начумерените минувачи и разбирах, че деня няма да е лесен, но въпреки това разбиране в мен тлееше чувството на тишина и покой. Това вътрешно състояние се отразяваше на външния ми вид и на лицето ми се появи усмивка. Започвайки работата, опитвам самостоятелно да реша някои от задачите, но без успех, тогава си мисля: „щом така е решило да става, нека бъде волята Божия.“ Та, отивам да коментирам задачите с началството. В подобни ситуации винаги срещах емоционалната реакция на своя началник, но този път сякаш ми отговори със спокоен тон. Напускайки стаята осъзнах, че реакцията на ръководителя бе както винаги. Просто моята реакция бе невъзмутима. Без каквито и да било притеснения и с дълбоко чувство на разбиране и Любов зададох всички интересуващи ме въпроси. Емоционалната несдържаност на моя ръководител не намери ни най-малък отклик от моя страна. Спокойствието и радостта не ме напускаха нито за секунда, по-скоро аз самата не напусках това свое вътрешно пространство на покой.

След още петнадесет минутки, за кой ли път, се убедих, че системата никак не обича подобен развой на нещата, когато негативизма и агресията не се предават от човек на човек, а достигат до задънена улица, сблъсквайки се със спокойствието и разбирането. Та нали отричайки или осъждайки каквото и да е, ние материализираме тази информация, влагайки нашето внимание в нея, а тук системата остана без нужното и внимание.

Ето друга ситуация, по съвсем друг повод: една от моите сътруднички, подхваната от вихъра на негативните емоции, започна да ме обвинява за различни неща с повишен тон. Въпреки това в мен не се зароди ответна негативна реакция. Абсолютно никаква! Все едно всичко това не се отнасяше към мен, подобно на невидима стена, която не пропускаше нищо негативно навътре в мен. Вместо очакваните за съзнанието – злоба, осъждане или обида и чувство на вина, аз чувствах емоционален вакуум, покой.

Кой е истинния в теб?

Подобни ситуации и нашите емоционални реакции са познати на всички. Какво да говорим, съзнанието неспирно предявява своите претенции към Личността. По-точно, към този, за когото се счита Личността. Замисляли ли сте се някога, защо толкова силно ни безпокои желанието винаги да останем добрички пред другите хора? Защо избягваме различни хора или събития, които ни карат да се чувстваме неловко или не прави? Страхът и злобата са защитни реакции на съзнанието. То ни кара да се защитаваме и да отстояваме имиджа, който се е вкоренил в нашето самовъзприятие.
Но дали защитаваме себе си?

Личността това е Духът, А Духът е неуязвим. Тогава кого реално защитаваме? И ние ли защитаваме? Съзнанието ни вменява различни комплекси, мисли, идеи и страхове, после започва да обвинява Личността за тях – видите ли, все едно идват от нея самата, а на края й предлага различни форми на самозащита от своите собствени атаки!?! Пълен носенс!

Пояснение на преводача: Някои ще се запитат: нима Личността и Съзнанието имат различни „аз“-ове. И отговора е – разбира се. Въпросът е, че на огромна част от хората им е било вменено, на подсъзнателно ниво, още от най-ранно детство, че всичко, което чуват в своята глава е тяхно, тоест те го създават. Това изобщо не е така! Тук трябва да се изучи добре, какво представлява съзнанието и какво е Личността (или Духа). Личността е този, за когото се възприема човек, който управлява вниманието, взима решения и трупа чувствен опит. Единственото, което Личността може да прави е да насочва вниманието и да избира между поднесените и предложения от Животинското начало (чийто център е съзнанието) и Духовното начало (Душата) в човека. Съзнанието е своеобразна програма с изкуствен интелект, този изкуствен интелект, образно, можем да наречем его, то също възприема себе си като „аз“. Именно съзнанието поднася на личността множеството възможности клонящи към материалното. А възможностите, клонящи към духовното, идват от Душата, посредством интуицията или интуитивното чувство. Именно тези две противоположности създават условията за избор за Личността.

Още от ранни години съзнанието диктува на Личността, какво представлява самата тя, кое й е позволено и кое – не. Навързва и различни мисли, ограничения и илюзии. След това всичко, което Личността избере, й носи опитност, която формира един или друг модел на поведение. Когато човек вярва, че формираният модел е негова личностна характеристика, той започва да го отстоява.

„Това е такъв популярен политически трик. Когато съзнанието ти започва да се бори за теб със самото себе си. Разбираш ли? И ти отдаваш силата на своето внимание, та нали си на страната на доброто. Кажи ми, кой е добрият в твоето съзнание? Кой се бори за твоята Вечност, за твоя Вечен Живот в твоето временно смъртно съзнание?“
Из предаването „Смисълът на живота е в безсмъртието“

По този начин системата поражда в човека илюзорни асоциации, карайки го да си мисли, че това е той самия. Тогава човекът влага цялото си внимание в утвърждаване и защита на своя илюзорен образ. В него многократно се усилва егото и неговото най-силно качество – горделивостта. Зараждат се множество емоционални прояви като алчност, властолюбие, осъждане, вина и всеки от тези „демони“ започва да храни егото.

Веднага, след като Личността разбере, че няма смисъл да влага силата на вниманието в тези емоционални прояви и започва да живее с Любов и разбиране към всички прояви на този свят, тя започва да живее с Духа, а не с егото. Тогава човек започва да натрупва в себе си Светия Дух, а не да изразходва силата на вниманието към системата (Животинския разум).

Ти си част от симфонията. Не нарушавай хармонията.

Но моят първи съзнателен ден, намирайки се в пълно доверие към Божествения план, не завърши с това. Пред мен отново изникнаха сложни за решаване задачи. Веднага, след като успокоих своето съзнание и се усмихнах на измислените от него проблеми, всичко започна да се решава от самосебе си. Там, където преди виждах задънена улица – намирах изход. На всяка моя невъзмутима реакция, следваше благоприятна развръзка на ситуацията.

„Докажи на Бога, че си Човек, и Той ще повярва в теб“
А. Нових, „Птици и Камък“

Случващото се наоколо и вътре в мен ме дари с духовно прозрение. Тогава си помислих следното: „Как само всичко е подредено при Бога. Когато се презастраховаме, ние влагаме огромно количество излишна енергия. Както знаем от книга „АллатРа”, ние не разполагаме със собствена воля. В този свят съществуват само две воли – Божията и тази на Животинския разум и човек има избора чия воля да прояви чрез своя избор. Излиза, че когато не се доверяваме на Бога (посредством нашата Душа) и решаваме да действаме както си мислим, че е добре, ние всъщност служим на Животинския разум. Ето къде бил проблемът! Животинският разум не пропуска възможността да заплете Личността в своите хитри мрежи и да вземе енергията, която тя управлява. Ако човек не е осъзнал тази схема на действие, той е под влиянието на Животинския разум и служи на неговата воля.“

В какво е смисъла на повечето желания? Това, което вчера ни се е струвало важно, утре губи своето значение. Ние постоянно сме подлагани на проверка, колко искрена и твърда е нашата вяра в Бога. Човек може и да не разбира, че онази светла Любов, която чувства в себе си – това е Любовта на неговата Душа към Бога! Тази Любов я има постоянно и тя винаги получава отговор. Човекът може да насочва тази Любов към различни външни прояви, но ако анализираме внимателно този процес, ще разберем към кого реално е насочена.

Привързаността към кои да е желания и временни възможности на този свят е показател, че Личността не вярва в Бога, че човек се доверява повече на видимите материални прояви и се страхува да загуби този триизмерен свят, просто защото не вярва в Духовния. Когато се доверяваме на Бога, идва ясното осъзнаване, че всички трудности и съблазни – това са просто уроци и изпитания от строгият Учител. Това е възможност, Личността да се превърне в зряло Духовно Същество. Тогава започваме да възприемаме всички житейски събития като увлекателен процес.

„И Бог заселил хората на Земята, която била специално създадена за тях, с морета, суша, растителност и различни животни. А Луцифер създал човешкото тяло, в което Бог поставил душата, пробуждайки в него двете начала: духовното и животинското. И Бог дарил човека със силата на мисълта, защото той бил син Божий. А разумът станал поле на битка между мислите на двете начала, именно това потвърждава, че човек е сътворен съвместно от Бога и Луцифер. Именно това показва, че Луцифер е бил и си остава дясната ръка на Бога, тъй като вземал активно участие в създаването на човека и продължава да участва активно във възпитаването на неговата душа… По този начин, Луцифер дал на хората възможността да разберат до съвършенство, какво е доброто и какво лошото. А Бог дал на хората свободата на избора между тези две начала. И от тогава Луцифер е покровител на хората.
— А защо Луцифер нарича себе си легион?
— Точно защото действа посредством мислите на нашето животинско начало. А мислите произлизащи от него, като правило са легиони. Ето, само проследете в себе си. Струва ви се, че обмисляте само една мисъл, която е ваша собствена. Опитайте се тогава да задържите тази една-единствена мисъл поне за десет минути, да я контролирате, и тогава ще забележите колко много други мисли се появяват във вашата глава. Тъкмо това са легионите. Затова образно казано Луцифер постоянно присъства в нас, проверявайки убедеността и твърдостта на Любовта ни към Бога.“

А. Нових, „Сенсей I”

Колко вярно отбелязва Игор Михайлович в предаването „ЕДИНСТВО“, че нашите родители не се грижат за нас така, както Бог го прави. Той ни предупреждава за всяка ситуация, грижи се за всички нюанси. Когато проявяваме тази Божия Любов към някого, ние получаваме в замяна единствено Любов и Благодарност. Чувствайки тази мощна поддръжка, отпада желанието да се застраховаме. Какъв е смисълът да отстъпваме от Неговия план и да служим на Животинския разум, който използва нашите ресурси, предназначени за освобождението ни от материалния плен?

Не говори на хората за Бога, а живей така, че да те попитата за Него!

От тук нататък аз започвам всеки свой ден с пълно доверие в Бога. Невъзможно е да обясня с думи човешки чувствата, които се раждат в мен, просто наблюдавам как се изливат от моята Душа навън. За всичко това ми помага състоянието на вътрешен покой. Искам да подчертая, че това не ме кара да захвърля всичко земно, което ми помага да работя над себе си. Все така ще ми се налага да се трудя за осигуряването на нормални условия за съществуването на моето тяло, да изчиствам шаблоните в своето съзнание, да усилвам своето чувствено възприятие посредством духовните практики.

За да се освободим от материалните ни привързаности не ни е нужно да планираме как точно ще го направим, не е нужно да се готвим за това. Нужно е единствено да вземем твърдото решение да вървим към Бога – тук и сега.

Отче мой Истинни,
На теб Единен аз се уповавам,
И Те моля, Господи,
Единствено за спасението на душата своя,
Да бъде волята Твоя Свята
В укрепването ми по пътя истинен,
Защото живота без Теб е миг празен.
И само в служенето на Теб е живота Вечен.
Амин.

Автор: Яна Шантарова

Коментари

Jun 19, 2016 | Публикувано от в Статии