Приказка за семката

В ранната утрин на едно късно лято, в един от узрелите плодове на Чудесното дърво се родила малка Семчица. Скритa от чужди очи, тя дълго расла и трупала сили, но ето че дошъл заветният час и набръчканата кора на узрелия плод се спукала и пуснала на воля малката Семчица…

– Бъди щастлива малка Семчице! – произнесло Чудесното дърво на сбогуване.

– Какво е „щастлива“? – попитала Семката, падайки надолу. – Какво е „щастие“?
– Щастието е, когато летиш в свободен полет между небето и земята – прошепнал Вятърът и подхванал семката със своите невидими длани. Той възнесъл високо-високо в небето, почти под самите облаци, безценния дар, който му бе поверен.

– Какво е „щастие“? – отново попитала Семката, летейки между небето и земята. – Какво е „щастие“?
– Щастието е самият ти да гориш, дарявайки с топлина другите, – произнесло Слънцето и погалело Семката със своите топли лъчи. То грижливо поело скъпоценната прашинка и плавно я спуснало към земята.
– Бъди щастлива малка Семчице! – с усмивка я изпроводило Слънцето.

– Но какво означава „щастие“? – отново попитала Семката, излъчвайки топлина. – Какво е „щастие“?
– Щастие е да достигнеш до своите дълбини, – отговорила Земята, приемайки я в своите безбрежни обятия. Тя разтворила в миг своите недра и отново ги закрила, скривайки скъпоценния дар от всичко, което можело да й навреди.
– Бъди щастлива малка Семчице! – въздъхнала Земята.

– Но какво означава „щастие“? – отново попитала Семката, потъвайки към дълбините. – Какво е „щастие“?
– Щастието означава да бъдеш Източник, – казала Водата, достигайки Семчицата капчица след капчица през земните пластове. Тя я напоила с животворна влага и проникнала в самото и сърце, а малката Семчица набъбнала и от нея се показал едва забележим Кълн.
– Бъди щастлива малка Семчице!, – прошепнала Водата.

И семката започнала да расте. Ден след ден, месец след месец, година след година, Живият кълн трупал сили, превръщайки се в Чудесно дърво. Неговите прекрасни, извилисти клонки докосвали небето, а Вятърът свободно танцувал между тях; Слънцето огрявало неговата искряща корона, която давала подслон на животни и птици; неговите могъщи корени стигнали до недрата на Земята, откривайки пътя към прозрачния и прохладен Източник…

И ето че в ранната утрин на едно късно лято, в един от узрелите плодове на Чудесното дърво се родила нова малка Семчица. Скритa от чужди очи, тя дълго расла и трупала сили, но ето че дошъл заветният час и набръчканата кора на узрелия плод се спукала и пуснала на воля малката Семчица…

– Бъди щастлива малка Семчице! – произнесло Чудесното дърво на сбогуване.
– Какво е „щастлива“? – попитала Семката, падайки надолу. – Какво е „щастие“?
– Щастието е, когато летиш в свободен полет между небето и земята – прошепнал Вятърът и подхванал семката със своите невидими длани. Той възнесъл високо-високо в небето, почти под самите облаци , безценния дар, който му бе поверен.

– Щастието е да бъдеш себе си… – тихичко прошепнало след нея Чудесното Дърво.

allatra_detail04

Коментари

Aug 21, 2017 | Публикувано от в Статии