Притча – „Гости в дома"

Притча - Гости в дома

Веднъж отишъл Господ на гости при един човек заедно с Любовта, Мира, Радостта, Милосърдието и Истината – своите верни и вечни Спътници. Застанали те пред дома му и почукали на вратата. Човекът отворил, с радост приел скъпите гости и сложил софрата. Господ бръкнал в чантата си, извадил от там чаша и я подарил на домакина, добавяйки, че когато пие от нея ще получи духовни сили. Човекът поблагодарил, пийнал водица от нея и я поставил на най-видното място на секцията.

Малко след това на вратата отново се почукало, това била Обидата със своите сподвижници Осъждането, Гнева, Раздразнението, Злобата, Горделивостта, Лъжата и Завистта. Законът гласял: да не отказва нощувка на пътника, както се казва „гостенинът в дома – е както Бог в дома“. Освен това новодошлите гости обещали да накажат всеки, които обиждал добрия домакин, да му помогнат да заеме полагаемото му положение в обществото и да го наградят с власт и величие.

Зарадвал се човекът и поканил новите гости в дома. Но те не поискали да седят на една маса с Бог и се наложило Той и неговите Другари да си тръгнат, тъй като на човека много му се искало да приюти новите гости, прекалено изкушаващи се оказали техните обещания.

Когато Бог си отишъл от дома на човека, влезли новите гости и седнали на масата, започнали да пируват и да гощават домакина с опияняващото вино на невежеството. Човекът се пристрастил към тази напитка и му станало жал да пъди тези свои гости, тъй като само те имали такова вино. На това отгоре, благодарение на тяхното съдействие той наказал всички, които го обиждали, а благодарение на Лъжата успял да заеме подобаващо място в обществото. Гостите се задържали доста дълго в дома на човека и той изхарчил цялото си богатство за тяхната издръжка. И уж живее, радва се на житейските обстоятелства, но в душата му пустота. Спомнил си той как на гости му идвал Господ, колко радостен се чувствал, а от новите гости единствено се разстройвал. Приближил се той към секцията, където бе оставил чашата Господня, налял в нея водица и я изпил. Махмурлукът веднага отминал, човека почувствал прилив на духовни сили и решил да изгони заседелите се гости. Събудил ги, разбутал ги и ги изхвърлил от дома си. След това се заел да разтребва подир тях, а боклука бил толкова много, че не знаел от къде да започне. Почиства си дома човека и постоянно си мисли за Господа и неговите Другари.
– Как можах да обидя и изгоня такива Гости? Дали ще ми простят? Ех ако можех да ги зърна поне за миг и да им поискам прошка. Но едва ли ще ги зърна отново.“ – продължавал да си мисли човека.

Изведнъж на вратата се почукало. Отваря, а там стои Господ заедно с неговите верни Спътници.
– Не може да бъде. Как е възможно Ти, Господи отново да идваш при мен недостойния? – произнесъл човека, падайки на колене. – Прости ми ако можеш.
Приближило се Милосърдието и му помогнало да се изправи.
– Ти молиш да ти простим? – попитала Господ. – Нима виждаш сред моите Спътници Обидата и Злобата? Щом ги няма, тогава няма за какво да ти прощавам, тъй като канейки онези гости ти сам се наказа.

Погледнал човека към Господ, поклонил се и ги поканел в дома си. Влязъл Господ и останал неотлъчно до последните му дни. Много пъти идвали неканени гости със своето вино на невежеството, но благодарение на своя горчив опит, човека се научил да различава кой, кой е и още щом чувал гласовете им, запирал вратата, тъй като предпочитал да остане с Бога и неговите Спътници.

allatra_detail04

Коментари

Apr 24, 2016 | Публикувано от в Статии