Отказ от егото и сливане с душата

Падналият камък в пясъка — шумолене на песъчинки.
Плискащата се вълна — шумолене на песъчинки.
Твоят стремителен бяг,
Стъпка в пясъка — шумолене на песъчинки.
Животът — е само крачка,
А годините в него — шумолене на песъчинки.

Ригден Джаппо

Духовното освобождение на човека e главната цел на неговия Духовен път. Съгласно Изконните Знания то може да бъде постигнато, когато се слеят в едно единно цяло Личността и Душата. Но за да се случи това, личността е нужно да измине определен път. Това е пътят на осъзнатия избор, пътят на освобождаване от собственото его.

За да се освободи от оковите на егото, човек първо е нужно да разбере, какво представлява то. Ако войнът излиза на бойното поле, без да знае срещу какъв противник се изправя, то той вече наполовина е загубил битката си с него. Затова нека да разгледаме едно от най-ярките проявления на егото.

Горделивостта – най-яркото проявление на егото

Тя се проявява не само в усещането на вътрешно превъзходство над другите, но също така и под формата на принизяване на себе си като личност. И едното и другото са следствие от неразбирането на своето истинно предназначение, смисъла на живота. Човек насочва всички свои усилия за доказване на своята правота и борба за местенце под слънцето. Чрез горделивостта човек проявява своята самодостатъчност, чувство за собствена значимост, егоизъм и се разграничава от Бога, от истинното и вечното. Както песъчинката в пустинята отделена от дюната се превръща в нищо, така и човекът, разграничаващ се от Твореца се превръща в нищо. Но когато човек си спомни кой е, от къде идва и къде трябва да отиде, нещата се променят.

Какво мога да направя, за да си спомня, че всичко идва от духовния свят?

Мнозина търсят отговора във външното: четат трудовете на различни гурута, изкачват могъщи планини и съзерцават облаците от техните върхове, изпълняват стриктно най-различни медитации, техники и упражнения, обикалят манастири и ашрами, но така и не намират удовлетворителен отговор на най-важния въпрос. Защо се случва така? Защо изразходват толкова много сили, а резултат няма? Много просто – защото търсят на грешното място.

Ако направим връзка с всички учения, хилядолетни мъдрости, религии, ще разберем, че всичко е скрито вътре в човека. Всичко, което му е нужно вече му е дадено, духовното освобождение се намира в самия него и не е нужно да се ходи където и да било. Това е изключително интересен и вдъхновяващ Път на вътре в себе си, път на себеопознаване и в крайна сметка на сливане с душата. Именно в това е смисълът на всички учения, това е смисълът на живота на истинския Човек.

„Най-важното е ти самия да станеш Човек, а не да пилееш времето си в търсене на този, който се стреми към същото. Човека като Личност, може да донесе безкрайно голяма полза, както на себе си, така и на обществото, когато стане пример за другите. Работейки над своите вътрешни проблеми, преодолявайки препятствията на своето Животинско начало, при това живеейки за хората, човек проправя своята собствена пътека.“

из книга „АллатРа

Какво мога да направя, за да си спомня, че всичко идва от духовния свят?

Първите неща, които човек трябва да направи е да поеме отговорност за себе си, да направи своя твърд избор и да го следва неотклонно. Във всеки миг да работи над себе си, а това е контрол над мислите и емоциите, изпълнението на медитации, духовни практики и молитви, вършенето на добри, безкористни дела, осъзнаването на своето единство със заобикалящия го свят. Тогава той започва да опознава и пребивава в чувство на любов тук и сега, именно това състояние води до неговия духовен растеж.

Духовният свят е повече от реален!

Всеки човек чувства, че съществува нещо повече, нещо необятно и вълнуващо, когато се докосва със своите дълбини. Можем да го наречем вътрешно знание отвъд предела. Устремявайки се към този предел, пред него започват да се разкрива безкрайния океан от чувства и истинска, неземна Любов. Тази любов търпи дълго, винаги прощава, не завижда, не се възгордява, не търси полза за себе си и не желае зло. И не е възможно човек да остане равнодушен ако поне веднъж я е почувствал дълбоко в себе си.

Приживе, благодарение на своя избор, човек има реалната възможност да се превърне в Истински Човек, свободен от ограниченията на материалния свят. Това е възможно ако избере Пътя на любовта. Всеки път, когато избира дълбочинните чувства, той влиза в контакт с Бога и миг след миг, пребивавайки в това състояние, трупа Неговата сила. Благодарение на този непрестанен процес личността и душата се сливат в едно, човек се превръща в ново духовно същество и достига до вечността. Именно в това се крие смисълът на човешкия Живот в този свят.

По материали от: „АллатРа вести"

allatra_detail04

Коментари

Mar 20, 2017 | Публикувано от в Статии