Никой не е станал пророк в своето отечество

Странни хора живеят на планетата Земя. Ако опитаме да направим трезва оценка на степента им на адекватност, изниква един и същ сценарий. Повечето хора в своя живот са напълно убедени в своята правота, но в последствие признават, че просто са се самозалъгвали. Това се случва, когато човек остарява или пък буквално преди смъртта. Винаги, всички те съжаляват и разбират, че са се самозалъгвали.

Кой им е помогнал да изградят тези самозаблуди в съзнанието си е друга тема. Днес всеки търсещ човек може да намери информация за това и да отдели зърната от плявата. Но интересното е друго. Нека да вземем обикновения човек, който преминава през планини и морета в търсене на смисъла на живота и начини за духовно усъвършенстване. Той се стреми да покори всички и всичко, постоянно нещо доказва, отстоява и в крайна сметка така и не разбира в какво е скрит смисъла на този стремеж. Но дълбоко в неговото съзнание се таи убеждението, че някога, някой знаел този смисъл, нещо повече – предавал го на другите! Мнозина писали книги върху основите на това Знание, други ги преписвали и „усъвършенствали“, а трети вече ги наричали „свети писания“, „божествени откровения“ и „божие слово“. И не е важно, колко истина останала в тях, важното е как никой не се е съмнявал, че някога идвали хора носещи Знанието!

Още от най-дълбока древност тези хора били наричани – Месии, Спасители, Пастири, Учители, Бодхисатви, Аватари, Буди, Пророци, та дори Богове. Най-интересното е, че тези, които Ги наричали така постоянно спорели и отстоявали авторските права над техните имена. Много често дори без грам погнуса Ги клеветили и предавали. Какви ли чудовищни престъпления не извършвали, прикривайки се зад Тях.
Но най-фрапиращият парадокс бил в това, че при появата на нов Месия, хората, които научавали за Него изобщо не бързали не само да Го признават, но и много от тях яростно се противили, от което живота на Месията се превръщал в трънлива пътека. Всички знаят трагичната история на Иисус Христос, или отравянето на Пророка Мохамед. Ако се зачетем внимателно в Евангелието, ще намерим много примери как тези Велики били наричани в обществото:

„злодей" (Ин. 18:30; Лк. 22:37; Мк. 15:28)
„метежник" (Мк. 15:7)
„развратител на народа" (Лк. 23:2)
„самозванец" (Ин. 8:13)
„луд" (Мк. 3:21 — мнение на неговите ближни: от древногръцкото – ἐξέστη, буквално «не на себе си»)
„богохулник" (Мк. 2:7; Мк. 14:64; Мт. 9:3)

Още приживе Иисус Христос бил наричан с тези епитети и едва малка групичка повярвали в него хора, по-късно издигнати в ранг на апостоли, вървели с него с надеждата да постигнат своето Спасение. Освен това историята след Христос и тези, които се заели с разпространението на Знанията като гностици, катари, албигойци, богомили е повече от загадъчна, какво да говорим за съдбата на Мария Магдалена, която била най-добрия ученик и верен сподвижник на Иисус Христос.

„Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме." (Ис. 53:3)

Скръбни са пътищата на божествените Учители, а тяхната любов и търпение нямат предел! Всички прекрасно знаем, че Те идвали многократно на земята и едва ли има някой, който да се съмнява в това. Тук можем да направим логическия извод, че щом са идвали многократно преди, следователно ще продължат да идват и за напред. А защо не и днес сред нас да не живее такъв Учител? Въпросът е в това, че сегашното общество с неговото потребителското мислене почти е изгубило вяра в Тях и разбирането за същността на своето съществуване. Неразумният вид одухотворена материя, наречена човешки същества, стремящи се към доминация едни над други, уверено се плъзгат към пропастта, отказвайки се да отворят очи и да видят реалността. Думите „Никой не е станал пророк в своето отечество“ по един красноречив начин показват как масово се отхвърля възможността сред нас да се намира Този, който носи истинното Знание. А Той е тук и наблюдава. Живее скромно, помага на хората и с нищо не показва, че е нещо повече от тях. Както е дошъл, така и ще си замине без почти никой да разбере за това. Може би все пак ще се осъзнаем и ще се вслушаме в думите на Знаещият, докато е още сред нас?

allatra_detail04

Коментари

Aug 27, 2016 | Публикувано от в Статии