Защо спорта премахва стреса?

Защо спорта премахва стреса?

Проведеното наблюдение над подрастващите от Канадски учени изяснило защо спорта премахва стреса и депресията. Оказало се, че юношите, които редовно се занимават със спорт, лесно и доста по спокойно преживяват сложни или стресови ситуации, за разлика от техните връстници не отделящи никакво време за спорт.

Много е важно спорта, които детето избира да му харесва, да му бъде по душа – това е ключов момент, подчертават учените. Не трябва заниманията да носят принудителен характер. Преживяването трябва да носи чувството на единство с треньора и партньорите. Постоянното усъвършенстване в конкретното направление придава спокойствие на характера, създава благоприятни условия за развитието на най-хубавите човешки качества и в същото време прочиства съзнанието от всичко лошо. Много важен момент в изследването е факта, че за постигането на доброто разположение на духа се активира хормона серотонин, който се създава по време на спортното занимание.

Бихме могли да наречем спорта дори медитация, тъй като той успокоява нашите мисли и създава чувството на покой в съзнанието. Изключително ефективна е комбинацията на спорта с допълнителни медитативни практики, това придава изключителна устойчивост на личността и дава нужното спокойствие във всяка ситуация. За това какво представлява спорта, какви универсални медитативни практики могат ежедневно да се практикуват и как влияят на човека, подробно е написано в книгата «Сенсей I» на Анастасия Нових. Предлагаме откъс от нея:

„…Какъв е резултата от ежедневното занимание с тази практика? Първо, човек постоянно контролира мислите си, учи се да се съсредоточава върху доброто. Затова той автоматично не може да желае никому зло или да бъде лош. Та нали тази практика е ежедневна, ежесекундна. И така цял живот. Тя е своеобразна методика за абстрахиране, защото с лошите мисли не трябва да се борим със сила. Насила хубост не става. Затова трябва да се абстрахираме. Щом се появи някоя негативна, нежелана мисъл, човек се концентрира върху своето цвете и започва да му отдава своята Любов, т.е. изкуствено забравя за всичко лошо. Или превключва съзнанието си върху нещо друго, позитивно. Но чувства цветето си постоянно: когато си ляга, когато става, нощем, денем; с каквото и да се занимава — с учене, с работа, със спорт и така нататък. Човек чувства как Любовта кипва вътре в него, как нейните токове се движат в гърдите му, как се разтичат из цялото му тяло. Как цветето започва да го стопля отвътре с особена топлина, с божествената топлина на Любовта. И колкото повече я отдава, толкова повече тя се заражда в него. Излъчвайки непрекъснато тази Любов, човек гледа на околните вече от позицията на Любовта. Т.е. на второ място, нещо много важно — човек се настройва на честотата на доброто…“

allatra_detail04

Коментари

юли 13, 2015 | Публикувано от в Статии