Марсиански размисли

От незапомнени времена човечеството се стреми да излезе от рамките на обичайното съществуване – да строи по-високо, да лети по-далече, като цяло да надскочи приетото за предел. С масовото навлизане на технологиите на Земята практически не останаха неизследвани места и човек започнал да мечтае, вперил поглед към небето. За да сме честни, трябва да отбележим, че човек гледа към небето от незнайни времена, въпросът е, че не можел никак да достигне до звездите. От втората половина на XX век усвояването на космоса станало приоритетна задача. След като първият полет в космическото пространство бил осъществен, именно Луната, а след нея Марс били избрани за първи обекти подлежащи на колонизация.

В тази статия няма да засягаме темата за „Лунната надпревара“ както и да изясняваме техническата готовност на човечеството да осъществи пилотируем полет до Червената планета. Нашият фокус е в малко по-различна посока.

Според Световната космическа агенция пилотируемия полет до Марс трябва да бъде осъществен в първата половина на 21-ви век. Заради голямото разстояние (от 55 до 400 милиона километра) се предвижда мисията да продължи повече от година. От тук следва, че екипажът на кораба трябва през цялото това време да живее в доста ограничено пространство, да взаимодейства помежду си, изпълнявайки различни опити и рутинни технически задачи, да се справя с монотонността. За тази цел екипажът трябва да е добре подготвен психически, в противен случай е възможно да възникнат конфликтни ситуации, застрашаващи изпълнението на мисията.

Още през 60-те години на миналия век в Института по медико-биологични проблеми е извършен много интересен експеримент, свързан с усвояването на космоса и по-точно с пътуването на човека до Марс. Трима изпитатели трябвало да изкарат една година в капсула с размери от 12 кубични метра. Екипажът общувал единствено с ръководителите на експеримента посредством радиовръзка и помежду си.

Малко след старта на експеримента започнали конфликтите, заговорите и борбата за власт. Двама от екипажа започнали да „другаруват“ срещу третия, макар и да нямало никакви видими причини за подобно разделение.

В ума ни изплува интересен откъс от книгата „Езоосмоз“:

– Е, това само доказва, че звездите и хората си приличат по много неща. Всичко е както в обичайния ни живот. Звездите са като хората, „живеят“ на групи – клъстери, в които са свързани помежду си посредством силите на взаимно привличане. И кое е най-интересното, както в човешкия социум, така и при тях, най-често се срещат бинарните системи…
– Какви, какви? – Попита Виктор.
– Двойни системи, – поясни, но вече Сенсей. – Това е когато две слънца се въртят около един общ център на общата маса.
– Да, – потвърди Николай Андреевич. – Онзи астроном разказа, че това са много стабилни системи… И освен двойни има и тройни, и четворни, и петорни звездни системи. Вярно, срещат се по-рядко, от двойните. Човека отдели изключително внимание на тройните, съпоставяйки ги със своя случай. Излиза, че тройните звезди не са способни да съществуват устойчиво. Защо се случва така? Две от звездите просто изхвърлят третото тяло и започват да се въртят стабилно продължително време.
Естествения закон на механиката, – произнесе Сенсей, свивайки с рамене. – Третото тяло възмущава движението на всяко едно от другите две и като правило води до разпадане на тази система.

Дефицитът на храна и вода, екстремалните условия, понякога температури над 30 градуса и влажност над 90%, концентрацията на въглероден диоксид многократно превишаващ приетите норми плюс постоянните психически и физически натоварвания били детска игра в сравнение с омразата, която екипажът започнал да изпитва един към друг едва на 18 ден от експеримента. Така експериментът бил прекратен още в самото си начало.

Подобно поведение не е удивително, тъй като човек по природа е двойствен, в него живее както Животинското начало, така и Духовното. Ако в своя живот не си е задал въпроси от рода „Кой съм аз?“, „Какъв е смисълът от моя живот?“, тогава животът му няма да се отличава от обикновено, макар и изключително интелигентно животинче.

Основния модел на поведение в животинския свят е – доминацията в името на оцеляването. Тъкмо за това, колкото и да е трениран физически и психически един човек, ако не познава своята истинна природа, поведението му ще е шаблонно. От тук излиза, че проблемът в усвояването на космоса не е толкова технологически, колкото чисто човешки.

Ако не съумяваме да контролираме своята животинска природа с нейните егоизъм, първични инстинкти, борба за власт и отказваме да се отнасяме с разбиране и уважение един към друг на нашата родна планета, тогава как ще успеем да изградим живот на друга?

От себе си не ще избягаш…

allatra_detail04

Коментари

Nov 21, 2016 | Публикувано от в Статии