„Лотосовият цвят“ и неговата безкрайна дълбочина

„Лотосовият цвят“ и неговата безкрайна дълбочина

ПРЕДИСЛОВИЕ

Хората все по-често започват да споделят в интернет своя опит в усвояването на духовната практика „Лотосов Цвят“ или просто „Лотос“, описана подробно в книгите на Анастасия Нових. Те искрено предават своите лични истории, как са достигнали до нея и етапите и на усвояване. Смело разказват за случилите се с тях метаморфози вследствие от работата им с практиката. Тези публикации породиха в мен размисли над дадената тема. Как духовната практика „Лотосов Цвят“ дойде в моя живот и го промени?
Позволих на съзнанието си да се замисли над тези въпроси и да ми предостави необходимите файлове от миналото. Бях приятно изненадана, тъй като спомняйки си тези „файлове“ , през призмата на вече натрупания опит изникнаха тъй необходимите за мен именно в този момент разбирания и чувства, даряващи Личността с ново, по-задълбочено разбиране за същността на нещата, както и с ново ниво на вътрешна свобода.

ДОКОСВАНЕ ДО ВЕЧНОСТТА

При първия си досег с книгата на Анастасия Нових „Сенсей“, в която е описана практиката „Лотосов Цвят“ бях поразена от един момент в нейното описание:


„Само този, който изцяло гледа на света през призмата на Любовта може да разбере божественото присъствие. А да разбере какво е рая… За да имате поне малка представа… Ще го кажа така, ако вземете най-щастливия момент от вашия живот, когато идва истинската Любов, когато живота кипва под лъчите на щастието и чувствате всеобхватна радост, тогава всички тези усещания ще бъдат равни на една малка божествена капчица, плиснала и капнала върху вас. Но когато човек отива в нирвана, рая, или когато душата се съединява с Бога, това образно казано е равносилно на човека, подобно на делфин, който пори безкрайния океан на тази Божия Любов. Пълнотата на тези чувства просто не е възможно да бъде описана, също както и да се представи напълно. За съжаление човешкият разум е ограничен, но точно поради това е и тъй прекрасен. Именно тук в ограничения разум трябва да се развие неограничената Любов.“


Прочитайки тези редове в мен се зародиха следните разсъждения: „Следователно в нашия свят има нещо, което не е възможно да си представим? Съществува нещо извън неговите предели, нещо непостижимо и невъобразимо за ограничения разум. Разумът е ОГРАНИЧЕН? Излиза, че съществува нещо по-голямо и безкрайно, което може да се опознае без използването на разума! Много интересно, какво ли е това тъй интересно и Тогава направих много важно вътрешно откритие или поне малка крачица към него. А именно, че разума или съзнанието е ограничено и има неща, които не е способно да опознае, неща намиращи се отвъд пределите на неговите възможности. Прочитайки тези невероятни редове в книгата „Сенсей“, аз се докоснах до вечното, в мен се зароди чувството за нещо родно и отдавна познато, нещо много интересно и привличащо! В момента, когато Личността почувства ограничеността на съзнанието, неговия малък и егоистичен свят се разклати, тогава Личността, макар и за миг, почувства свободата от формирания от различните шаблони и програми „аз“ и неговите скалъпени концепции. Вътре в мен почувствах искрения и чист извор, появи се потребността да разбера какво е безкрайността и какъв е този свят на Бога. Какво ли е това – „другото“ и „непостижимо“, което ограниченото съзнание не е способно да възприеме?

Този мой първи досег с чувството за Вечност, пропило цялото творчество на Анастасия Нових, се превърна за мен в безценен подарък. Връщайки се неведнъж към тези чувства аз се вдъхновявах и напредвах в усвояването на духовната практика „Лотосов Цвят“

„Лотосовият цвят“ и неговата безкрайна дълбочина

ЕТАПИ НА ОПОЗНАВАНЕ НА „ЛОТОСОВИЯ ЦВЯТ“ И РАБОТАТА НАД СЕБЕ СИ

В процеса на опознаване на практиката имаше различни етапи. Започвайки с образите, когато визуализирах различни вътрешни картини (лотосовия цвят, слънцето, светлината), с идеята да предизвикам определени вътрешни чувства на радост и любов. Етапи на мисловни атаки, когато едва навлязла в практиката се изливаше поток от мисли, въпроси, спомени и „спешни дела“. След това дойде етапа на повърхностните емоции, когато по време на практиката се стимулираха емоционалните прояви, нека дори да са положителни, но привързани към материалното – временни и бързо отлитащи. Етапи на тишина, когато сякаш нищо не се случваше, но в същото време се усещаше как някъде дълбоко зрее нещо ново, създавайки условия за преминаването в нов етап, носещ ново разбиране и чувства.

Всеки от тези етапи идваше и отминаваше. И след постигането на всеки един, вътре в мен се разкриваше още един аспект от истинната свобода за Личността, носещ чистота и радостна отговорност. С всяка стъпка Духовния свят даряваше все повече чувства и усещания за същата тази безкрайност, вечност, безгранична любов и истински живот. Всичко това носеше усещане, че земното съществуване малко по малко се променя и превръща в истински Живот, как се приближавам все повече и повече към нещо прекрасно отвъд границата на познаваемото. Всеки етап е своеобразно ново откритие, ново ниво на чувства, нова музика, с която Душата общува с Бога.


За човека, стремящ да се слее със своята Душа, е важно да се отнася към медитацията като към най-големия и важен празник в своя живот. Също така при изпълнението дори на добре усвоената медитация трябва да се търси максимално потапяне и всеки път това да се прави със стремеж за достигане на нови нива в познаването и. Тогава човек ще се развива, а няма да тъпчи на едно място, за него всяка медитация ще бъде интересна, нова в диапазона от чувствата си и увлекателна в опознаването и усвояването. (из книгa «АллатРа»)


Сега разбирам, че възможността за предвижване по пътя, тоест преминаването на вътрешните етапи е следствие, както от работата с духовната практика, така и от работата над себе си във всеки един ден, тоест от изчистването на мислите, своеобразно вътрешно изчистване, поддържането на вътрешния покой, разширяването на кръгозора, придобиването на позитивен опит. С всеки нов етап над себе си започваше и нов етап в духовната практика. С времето все по-ясно забелязвах взаимовръзката между чистотата на мислите и качеството на самата практика и диалога с Духовния свят. Оказва се, че има ясна връзка между мислите ми тук и сега и това какви чувства изпитвам, както по време на практиката така и извън нея. Осъзнавайки тази простичка истина стигнах до извода, че не съществува време извън практиката.


Много хора смятат погрешно, че е напълно достатъчно да се научат да изпълняват една или друга медитация – че с тях трябва да се случи нещо хубаво, като в приказка. Не, това е заблуда. Човек ще се променя към по-добро само тогава, когато постави духовното като главен приоритет в своя живот, когато ежесекундно контролира своите мисли, следи проявите на Животинското начало, максимално реализира добри дела, живее само една главна цел – да достигне до Бог като зряло Духовно Същество. Медитацията – е само инструмент, с помощта, на който е необходимо да се трудиш дълго, докато направиш от себе си нещо „добро“. Освен това, този инструмент е многостранен. Човек не може да постигне изцяло, т.е. да опознае до край духовната практика „Лотосов Цвят“ – няма да му стигне цял един живот. Всяка медитация е като Мъдростта, нямат граници в своето познание. Медитациите са скучни само за тези, които са мързеливи или се превъзнасят: „Научих тази медитация – искам друга“. Затова повтарям още веднъж, медитацията е само инструмент, и който искрено желае да достигне духовна висота и не го мързи да работи над себе си, може да постигне максимума още в този живот. (из книгa «АллатРа»)


„Лотосовият цвят“ и неговата безкрайна дълбочина

ДУХОВНАТА ПРАКТИКА – ПЪТЯ ЗА ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА ЛИЧНОСТТА

Спомням си думите на Игор Михайлович Данилов от предаването „Смисълът на живота е в безсмъртието“: „Няма вълшебна медитация“. Действително, това е самата истина! Истинската духовна практика не е някаква вълшебна практика, която ти подрежда живота и те прави „по-успешен“ с едно махване на пръчицата. Не. Практиката „Лотосов Цвят“ – е начин за пробуждане на своята Душа и възстановяването на диалога с Нея, с Духовния свят, но най-вече начин за преображение на самата Личност. Та нали, когато човек преживява чувството на духовна чистота и любов в практиката – се стреми да го запази и след това, и никак не му се иска да го загуби. А избора е нещото, което запазва животворния диалог с Бога. В последствие човек започва да отбелязва кои мисли и постъпки го отдалечават от това чувство и кои го приближават. Като следствие той започва да се въздържа от мисли и действия отдалечаващи го от дълбочинните чувства и насочва своето внимание в посоката, позволяваща да запази това състояние, тоест да се радва за другите, да изпитва благодарност, да им помага и подкрепя, да споделя своята вътрешна светлина. Заедно със своите мисли и действия се променя и самия човек, а от там и възникващите около него ситуации. Той започва да живее вътре в себе си с Духа и това води до промени в самия него. Тоест, благодарение на своя избор живота му започва да се подрежда, а той самия да се преобразява и заживява посредством Духа. Човек сам отговаря за своя живот и всички събития в него.

Лотосовият Цвят не е някаква си медитация за 20-30 минути на ден, която човек се „насилва“ да изпълнява, за да му стане „по добре“, а практика помагаща да пребивава в постоянна връзка с Бога, поддържана от личния избор. Каквото избере това се и случва в живота му. Именно в избора се крие истинската сила на Личността. trong>Избирайки Светлината – тя самата се превръща в Светлина. При Бога всичко е справедливо и честно, и Любовта Му действително е безкрайна.

„ЛОТОСОВИЯТ ЦВЯТ“ ПРОБУЖДА ЧОВЕШКАТА ДУША

„Лотосовия цвят пробужда човешката Душа“ – е ключова фраза, описваща същността на тази духовна практиката. Когато прочетох това за първи път ми стана много интересно как е възможно да пробудя Душата си? Излиза, че в отвъдпределното, където съзнанието не е способно да достигне има още нещо, което се явява частица от мен самата и в същото време част от Вечността? Следователно в мен има нещо непробудено, някаква част от мен самата, за която въобще не зная? И тази част е вечна, безкрайна и непостижима… Този момент на непостижимост на духовния свят и наличието в мен на Вечната Душа произведе силен вътрешен резонанс, все едно бе задяната някаква невидима, но много важна струна, чийто великолепен звук се превърна в пътеводна звезда на моя път.

В самото начало на процеса на пробуждане на Душата съзнанието рисуваше някакви свои образи и вариации как трябва да се случи това. Всички тези образи се опираха върху опита, информацията и разнообразните егоистични прояви в моето съзнание. На първите етапи несъответствието между случващото се и очакванията вкараха съзнанието ми в ступор. В последствие стана ясно, че пробуждането на Душата няма нищо общо с представите ми за него, които като една пъстра мозайка бе сглобил ума ми.

Представите ми за човека с пробудена или пробуждаща се Душа изглеждаха пределно шаблонно, представи, които системата рисуваше в моето съзнание. А именно: „Духовния човек е този, който прекарва практически цялото си време в медитации, а ако не е в медитации живее някъде далече от хората, почти не яде и не пие, носи определени дрехи, съответстващи на традицията, която следва. В мислите си той е зает с високодуховни възвишени размисли за вечността и не се занимава с обикновените смъртни хора. Притежава различни свръх способности. В живота му постоянно се случват някакви необикновени неща. Освен това поучава всички как да достигнат до просветлението.“ Общо взето съзнанието ми се опита да натика всички стремежи от Животинското начало в този образ на „духовния човек“. От сегашната гледна точка мога да кажа, че в този мой предишен образ дори и не намирисваше на духовно.

В процеса на работа над себе си и в практиката Лотосов Цвят, слой след слой започнаха да се отлюспват всички „разбирания“ за това, какво трябва да бъде духовното развитие, цели, резултати и т.н. Като следствие започнах да прозирам подмените и скритите цели в своето съзнание, започнах да различавам кое е бяло и кое черно, кое е живота и кое смъртта. Виждайки как стоят реално нещата започнах по-пълноценно да упражнявам своя избор във всеки един момент, избор максимално изчистен от илюзиите на съзнанието. А това означава да избера диалога с Бога тук и сега, работата над себе си тук и сега без лъжливите образи на бъдещето, а и изобщо, без каквито и да е образи на бъдещето, без призраците на миналото и без скалъпените илюзии на временната егоистична система.

Всичко, което реално имам това е момента тук и сега и с каквито мисли и чувства го изпълвам, това и живее вътре в мен, с това живея и за това нося отговорност! В тази отговорност се съдържа огромна благодарност към Бога за цялата Добрина, Любов и възможност да Живея.

„Лотосовият цвят“ и неговата безкрайна дълбочина

ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК – Е…

Що се касае духовния човек, вече разбирам, че той не е някакво външно материално описание, това е съвкупност от вътрешните качества на Личността, формирани в процеса на работа над себе си. Излиза, че духовен човек може да бъде абсолютно всеки около нас. Той няма необходимостта да принадлежи към коя да е религия, да посещава храмове, да получава наставления от различни учители… Духовността – е вътрешна категория, която не е възможно да бъде навързана на когото и да било, още повече от вън. Духовността е това, с което живееш вътре в себе си, а външните декорации могат да бъдат най-различни. Всички сме актьори в театъра на материята докато сме в този свят, но духовния човек се отличава именно с това, че играе своята роля в театъра Съзнателно, а вътре в себе си живее със съвършено различен свят – Живее с Духа, следвайки Божията Воля.

Духовният човек – е човек, отговорен на първо място за своите мисли. Той знае своята истинска вътрешна цел и действа съгласно тази цел. Неговите мисли, думи и дела са перфектно съгласувани с вътрешната му потребност, с която живее и диша, която реализира във всеки момент тук и сега. Духовният човек не таи илюзии относно временното материалното съществувание, защото вижда тяхната мимолетност. Той приема всичко, което се случва в живота му с благодарност и отговорност, разбирайки, че всичко това – не е нищо повече от следствие от неговите мисли. А следователно следствие – от неговия избор. Той вижда тази взаимовръзка и отговаря пред себе си, своята Съвест и пред Бога за всяка избрана от него мисъл. Духовният човек няма какво да крие, той е честен и преди всичко пред самия себе си. Това е човек свободен от оковите на своето Его. Той не живее с миналото или бъдещето, а Тук и Сега. Затова няма страхове относно бъдещето и вина относно миналото, тъй като самия той или по точно неговото внимание не се намира Там. Духовният човек Живее, намирайки се в постоянен диалог с Душата и нито за секунда не го прекъсва, тъй като знае, че това е най-важното в неговия живот. Той вече Е това, което се стреми да бъде.

ИСТИНСКАТА ВЕЧНОСТ И БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

Ето защо духовната практика „Лотосов Цвят“ промени из основи моите представи за духовността, живота и неговия смисъл, за понятията като Любов, Вечност и безкрайност. Тя ми показа как да Живея, а не да съществувам. Благодарение на тази практика се разтваря всичко – Живота, Чистотата, Свободата, Любовта, Бог… Лотосовият Цвят проявява всичко най-прекрасно и светло, което някога съм изпитвала, той се разтваря отново и отново във все по-невероятна ширина и дълбочина, досущ като вечно разцъфващо цвете.


И трето, най-важното — пробужда се душата му, той започва да се чувства Човек, започва да разбира какво е Бог, че Бог е вездесъща субстанция, а не фантазията на неколцина идиоти. Той започва да усеща Божественото присъствие в себе си и с положителните си мисли и чувства да увеличава тази сила. Той вече не се чувства самотен на този свят, защото Бог е в него и с него, той долавя реалното му присъствие. Има един такъв израз: „Който е в Любовта, той е в Бога и Бог е в него, защото Бог е Любов“. (Из книгата на Анастасия Нових «Сенсей»).


Практиката „Лотосов Цвят“ – е непостижима дълбочина, която води към прекрасното състояние на единство с Бога. Нейното изпълнение не е възможно да бъде заменено с никакви временни външни неща, защото целта и е една – човек да се пробуди към Живота, така, както е било заложено от Божията Воля. Постоянното пребиваване с Бога е най-главната причина не само на тази духовна практика, но и на целия ни живот. А Стремежа на свободната Личност е да живее заедно с Душата като едно единно цяло.
За тази практика може да се говори много, но най-добре е да се почувства, защото дълбочината, която човек придобива не може да се изрази с думи. Тя е ПРЕКРАСНА и непостижима и това е всичко, което можем да знаем за нея. Тя е необятна като Духовния свят и на Личността не и пречи нищо да пребивава в тази реалност. Та нали Вечното, Истинското именно за това е истинско, защото РЕАЛНО ГО ИМА. И как илюзията може да попречи на реалността щом за наблюдателя вече не съществува илюзия? Никак. Та нали цялото му внимание е погълнато от пребиваването му в Реалността, където всеки миг е изпълнен с Божия Любов.

allatra_detail04

Коментари

мар 20, 2016 | Публикувано от в Статии