Лейли и Меджнун

Бихме искали да споделим с Вас невероятният поетичен разказ за Душата и Личността. Чете се буквално на един дъх. Надяваме се да докосне Вашите най-дълбоки струни, точно, както стори и с нас.

Не всеки, който е преследвал газелата, е успял да я хванe, но този, който е успял да я улови, я е преследвал. Умри до смърт.
(Суфистка мъдрост)

ЛЕЙЛИ И МЕДЖНУН

Меджнун:

Аз Меджнун, безумец съм, в теб лудо влюбен,
В Отечеството ме смятат за луд и изгубен.
Хората замерят ме с камъни, без да имам вина,
И никак не разбират таз моя съдба.
Не, не аз я избрах, тя самичка дойде,
И Любовта вдъхвайки в мен, до основи превзе,
Който не е в Любовта, той не ще разбере,
Той безумец нещастен Меджнун ще назове.
На земята аз съм най-щастлив от всички хора,
Защото Любовта е с мен, таз истинна опора,
Тя е и завивка и възглавница моя,
Сърцето ми лекува с песента прекрасна своя.
Не искам нищо, сит съм с Любовта, и съм пиян,
И всеки миг летя на нейните крила, в светлина облян,
Всяко дихание за мен е Любов,
За нея живота си да дам съм готов.
Само влюбеният, безумецът Меджнун ще разбере,
Тоз, който към своята прелест с Любов изпълнен е.

Лейла:

О, източник на безсмъртие, о, Живот струящ!
Бих говорила вечно с Любимия, зрящ.
Да общувам с него аз вечно, сърце до сърце
От очите прекрасни да не свалям поглед, ръце,
Искам да стана със теб аз едно
Да се слеем ни двама в едно същество,
Да забравя завинаги коя съм била,
Когато със себе си живеех една.
Да живея аз искам с теб и за тебе един
Воля, желания, без да делим.
И да мога със сърце и душа,
Да стана едно с моя Любим, същност една.
Няма тъй силно желание, от това да умра в себе си аз,
О мой Любими, Благослови смъртта ми тозчас!

Лейла винаги изпитвала Меджнун. Тя била неговата съвършена Любима и го учела на съвършената любов. И тъй като Лейла обичала Меджнун със съвършена любов, тя му прощавала неговите несъвършенства.

Веднъж тя му казала: слепец си, имаш очи, а не виждаш. И се оттеглила в своята шатра, шумолейки със своите одежди.

Меджнун потънал в печал. Отишъл в пустинята, легнал на пясъка и гледал небето. И тъй като не затворил своите очи нито за миг, парещото слънце ги изгорило и той ослепял. От тогава той виждал само слънцето, целият свят изчезнал в яркото слънце. Тогава Меджнун станал и тръгнал по пустинята. Той не виждал нищо друго, освен ярката слънчева светлина. Нощта престанала да съществува за него. Когато хората го намерили, видели, че от очите му му струи светлина.

СРЕЩИ И РАЗЛЪКИ

Веднъж Меджнун срещнал Лейла на улицата. Виждайки своята любима дъха му спрял, той пребледнял, спрял се и не можел да произнесе нито дума. Лейла се усмихнала и го попитала:

– Какво ти има, Меджнун? Не ти е добре ли?
Меджнун събрал сили и отговорил:– Към теб изпитвам такава любов, че, когато те виждам, моето сърце се смее и плаче. Смее се, защото ти се радва, както растението се радва на слънчевата светлина – източника на живот. А плаче, защото в радостната среща вече предчувства болката от разлъката.
– А когато не ме виждаш?
Моето сърце и плаче и се смее. Плаче от тъга по теб – както растението вехне и тъгува, когато е лишено от слънце. А се смее, защото предчувства радост от срещата…
– Тогава не се разделяй с мен, Меджнун, – усмихнала се Лейла. – Влез в моето сърце, както аз влязох в твоето и ще постигнеш вечността.

НАУЧИЛ ИЛИ ЗАРАЗИЛ?

Лейла казала на Меджнун: ако ме обичаш, учи на любов тези, които я жадуват.
– Аз мога да обичам – това е моята природа, моето дихание. Но как мога да уча на това?
– Ти спориш, Меджнун. Този, който обича не спори. Можеш да бъдеш или прав, или любим, – смеейки се, му отговорила Лейла и се прибрала в своята шатра.
– Любим или прав? – замислил се Меджнун.
Пет минути по-късно той крачел вече към града, вдишвайки с пълна гръд пустинния вятър.
Пристигайки, той се насочил към пазара и започнал да вика:
– Уча на съвършена любов! Елате на сам! Уча на съвършена любов!
Жителите на града, които отдавна се бяха наслушали на безумствата на Меджнун, само се усмихвали и продължавали по своя път.
Но двама младежи се приближили до Меджнун. Единият от тях рекъл, че иска да бъде също толкова безумен като него. Вторият казал: „Не зная, защо реших да се уча от теб, но не мога да не те следвам“.
– Влюбени ли сте? – попитал Меджнун.
Първият отговорил:
– Да.
Вторият отговорил:
– Не, но много бих искал да преживея истинска любов.
– В кого си влюбен? – попитал Меджнун първия.
– По добре попитай как се казвам, – отговорил той.
– Как се казваш? – попитал Меджнун.
– Меджнун, – отговорил младежът.
– Кой си? – попитал го Меджнун.
– Аз – това съм ти.
– Нямам на какво да те науча. Аз съм готов съм да се уча от теб, – отговорил му Меджнун.
Чувайки този разговор, вторият младеж попитал Меджнун:
– Кажи ми, твоята болест заразна ли е?
– Мисля, че да, – отговорил му Меджнун.
– Тогава считай, че съм се заразил, – разсмял се младежът.
След известно време болестта на Меджнун обхванала целия град. От тогава всички негови жители, каквото ида правели, го посвещавали на своите възлюбени. Всички те се превърнали в свещеници на любовта и служели по 24 часа в денонощието. На пръв поглед животът им останал същия, както преди да дойде Меджнун. Променила се тяхната вътрешна природа. Станала огнена.
За града се разнесла се лоша слава. Хората от другите градове се страхували да се приближат до портите му. Единствено малцината смелчаци, тъкмо обратно – търсили този град, извършвайки далечни пътешествия, с цел да го намерят.
Веднъж на портите на града почукала Лейла. Меджнун още от далече забелязал нейното приближаване и хукнал да я посреща. Заставайки пред нея и казал:
– Научих ги. Но те се заразиха от моята болест.
– Ти ги изцели. Те станаха цялостни, – отговорила Лейла. – Затова съм тук.

ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА

Зада спечели благоволението на Лейла, Меджнун търсил възможност да сътвори нещо значимо. Веднъж, обикаляйки по пустинята, изнемощял и жаден, той срещнал един старец, който седял на пясъка. Когато Меджнун го попитал, къде може да намери източник, старецът се усмихнал и отговорил: „Източникът винаги е там, където си и ти самия“.
– Какво означава това? – попитал Меджнун.
– Това означава, че жаждата може да бъде утолена единствено отвътре, – отговорил стареца.
– Тогава, за какво е нужна водата? – попитал Меджнун.
– Водата поддържа и подхранва всичко живо. Но жаждата може да бъде утолена единствено от източника на живота. Всеки има такъв източник вътре в себе си. Без него, задният ще пие, но няма да се напива. Старецът посочил с ръка напред.
Меджнун погледнал и видял кристалночисто езеро. До него се навел уморен пътник, целия опърлен от слънцето. Той се напил с вода и продължил своя път. Но отдалечавайки се на определено разстояние от езерото, се върнал назад, и отново се навел жадно да пие. Това се повторило много пъти.
– Ако нямаш в себе си източник, винаги ще бъдеш привързан към водоема и никога не ще преодолееш пустинята.
Тогава как да се науча да пия от този източник, който напива? – попитал Меджнун стареца.
– Просто пий от него.
– От него? Къде е той?!
Старецът се усмихнал. Неговото лице, насечено с дълбоки бръчки, цялото обветрено, приличало на напукана пустинна земя. Неговите очи приличали на искрящи под яркото слънце езера, изгубени нейде в пясъците. Меджнун потънал в тяхното неустоимо сияние.
– Просто пий, – повторил старецът.
– Аз пия! – засмял се Меджнун.
Той действително забравил за мъчещата го жажда, гледайки право в очите на стареца.
Също така спрял да усеща парещото слънце и изгарящият лицето му вятър, неспирно биещ очите с острите си песъчинки.
– Удивително, Отец мой! – възкликнал Меджнун. – Аз пия от твоите очи. Но не трябва ли всеки път да се връщам при теб, за да пия отново и отново?
– Отначало пиеш от там, където си открил източника, а после го намираш в себе си и разбираш, че винаги е бил с теб. Тогава и другите ще могат да пият от твоето сърце, така, както и ти сега пиеш от моето. Ти търсиш своята Любима, защото Тя утолява твоята жажда. Когато самият ти започнеш да утоляваш жаждата на другите, твоята Любима ще бъде винаги с теб, и няма вече да ти се налага да я търсиш.

Истината е една за всички!

allatra_detail04

Коментари

Nov 7, 2016 | Публикувано от в Статии