Контра аргументация

Всеки от нас постоянно се сблъсква с гласа в главата. Мислите идват към нас постоянно и понякога са толкова много, че не знаем на коя да обърнем внимание, на това отгоре често си противоречат. От една страна, считаме, че идващите мисли са наши, а от друга, нещо отвътре ни подсказва, че мисълта е лоша. И тук се сблъскваме с двойствената природа на човека.

Може да се намери много информация за двойствената природа на човека. За това се е писало и в религиозни трактати, и в научни трудове. Накратко този феномен може да бъде описан с борбата в човек на двете начала – доброто и злото, доброто и лошото, животинското и духовното, звяра и човека. В живота е важно да разберем на коя страна сме. Ако разчитаме на доброта и съзидание, постъпваме по съвест, то по пътя срещаме по-малко проблеми и препятствия. Когато се окажем на противоположната страна, на страната на злото, ние постъпваме не по човешки, тогава рано или късно животът ни започва да показва грешките ни. В началото мекичко, а след това все по-твърдо и по-твърдо, стигайки до травми и смъртни случаи.

Човек по принцип може да се намира в две състояния. В състояние на наблюдател от Животинското начало и в състояние на наблюдател от Духовното начало. В състояние на наблюдател от животинското, човек забелязва грешките на други хора, но не е в състояние да забележи своите. В състояние на духовен наблюдател, той вижда себе си сякаш от страни, забелязва грешките си и тези на другите, без да дава оценки. Когато човек е в духа, той не е агресивен, вписва се хармонично във всеки колектив и се въздържа от излишна критика. С други думи, човек контролира своето поведение, емоции и живот като цяло. Човек, който е на животинска вълна, и се води от съзнанието и тялото, губи тази възможност, осъжда другите, агресивен е и не е в състояние да възприеме ситуацията адекватно, тоест действа като егоист. Това състояние се характеризира с така нареченото свито състояние на съзнанието.

За да може човек да намери истинското щастие, е необходимо да се научи да бъде в състояние на духовен наблюдател и да умее да превключва от свито към разширено състояние на съзнанието. Но какво да правим, когато тези две начала се противопоставят едно на друго?

Има много начини на работа върху себе си и един от тях е контра аргументацията.

Методът на контра аргументация е свързан с убеждаването на себе си в определено нещо. Намирайки се в свито състояние на съзнанието и когато не можем да погледнем трезво на ситуацията, този метод помага много. В такива моменти трябва да се запитате „Кой съм аз?“, „Защо правя това?“, „Към какво ще доведат действията ми?“, „Какво ще се промени от това?“.

Всички в една или друга степен осъзнаваме временното съществуване на материята. Човек е внезапно смъртен, никой не знае в кой момент може да си отиде. И това трябва да се взима предвид при общуването с близки, приятели и непознати. В крайна сметка използвайки думи, които нараняват човек, ние не осъзнаваме, че можем да го видим за последен път, не разбираме последствията. Съвестта е така устроена, че дълго време ще ни напомня за миналото, което вече не можем да променим.

Анастасия Нових е обяснила добре метода на контра аргументация в своята книга АллатРа:

Затова изхода от състоянието на ограничено съзнание е свързан с активната контра аргументация, с осъзнаването на мимолетността и тленността на материята, избора на духовен курс в живота и използването на съответните инструменти за настройка на нужната духовна вълна. На хората често дори не им достига елементарна аргументация – думи, с които да убедят самите себе си, за да излязат от ограниченото съзнание и да видят в пълен обем света, който ги заобикаля. Защо е важно всеки ден да се работи над себе си, да се взима пълна отговорност за своите мисли и действия. Важно е да се знае, че докато съзнанието, по точно Личността не е достатъчно устойчива в своя избор – човек е изключително нестабилен и живее със своите съмнения. За да се постигне устойчивост по духовния път, трябва да се знае какво точно иска да постигне човек в своя живот, каква е крайната му цел. Ако няма цел, тогава няма и живот, защото животът – е целенасочено движение.

В повечето случаи помагат въпросите „Кой съм аз?“, „На къде отивам?“ и „Защо съм тук?“ В конфликтни ситуации, когато искаме да отговорим грубо на човека или да си купим поредната ненужна вещ е добре да си ги задаваме. Ако човек се асоциира с тялото и съзнанието, то целият му живот ще бъде разменен за неща, чиято същност е прах. Ако човек смята себе си за Личност, тогава той няма нужда нито от кавги, ни от обиди, нито от завист и ревност, нито от празни материални желания.

По този начин, учейки се в нужният момент да си задава нужните въпроси, човек ще може да се справи с емоциите и съзнанието си на време и да вземе живота си в ръце. Но за това е нужна упорита работа върху себе си, постоянно да се развива интелектуално и да разширява кръгозора си. Само в този случай човек може да погледне ситуацията отстрани или пък да се убеди, използвайки метода на контра аргументацията и да излезе от свитото състояние на съзнанието.

Най-голямата победа на човека е победата над себе си! По този повод има една древна източна мъдрост, която гласи: ако човек в своя живот е победил много хора, а друг в живота си е победил единствено себе си, то победата
на втория е много по-значима от тази на първия. За човека е много по-важно да победи себе си, отколкото всички останали.

allatra_detail04

Коментари

ное 20, 2019 | Публикувано от в Статии