Тайната на Карлос Кастанеда

Представяме ви още един поглед в полза на съществуването на четирите човешки Същности, описани за първи път от хилядолетия насам в книга АллатРа. Вече писахме за тях в статиите Четирите човешки същности, и Как се зараждат емоциите в човека.

Днес ще разгледаме творчеството на известния американски писател, доктор по антропология, етнограф, мислител в областта на езотериката и мистиката, автор на 12 бестселъра, разказващи за шаманското учение на индианците от племето Яки – Карлос Кастанеда.

Самият Кастанеда често използвал термина „магия“, въпреки това, според него това понятие не отразява в пълен смисъл учението, основано върху традициите на древните и новите „виждащи“ толтеки – Пътят на война. Книгите на автора, известно време след своето издаване, съхранявали репутацията на антропологични изследвания, въпреки, че днешното академично общество, занимаващо се с антропология, да ги смята за художествена литература.

Защо решихме да разгледаме практиките на древните индианци? Всеки, който е чел книгите на Кастанеда, сигурно си спомня за тайнството на дясностранното и лявостранното съзнание. Наистина няма смисъл да задълбаваме в мъглявите описания на автора относно описаните събития, тъй като това ще ни въведе единствено в объркване. До ден-днешен, много години след смъртта на автора, текат спорове сред неговите почитатели, какво точно е имал предвид автора…

Ето нещо много често срещано в разказите на Карлос Кастанеда: магическото учение, което изучавал е пълно с примери на постоянни емоционални изблици и смени на настроенията, сред които преобладавали такива като страха, ужаса, злобата, обидата, неразбирането, съмнението, всевъзможни терзания и т.н. Тоест всички онези прояви на Животинското начало в човека, присъщи именно на страничните Същности в човека. Тяхната пълна характеристика можете да прочетете в книга „АллатРа”.

В потвърждение на тези думи ще приведем откъси от една от книгите на Кастанеда – „Дарът на Орела“ и по-точно осма глава, под названието „Дясностранно и Лявостранно съзнание“:

„Дон Хуан сподели, че моята ситуация бе аналогична с тази, която той самият бе преживял някога. Неговият благодетел бе създал дълбоко разделение в него самия, премествайки го много пъти от Дясностранното състояние на съзнанието в Лявостранното. Яснотата и свободата на неговото Лявостранно съзнание било право противоположно на рационалността и безкрайната самозащита на Дясностранното му състояние на съзнанието. Той ми каза, че всички воини биват хвърляни в подобни ситуации, създаващи разделение и че нагуала създава и утвърждава това разделение, за да убеди своите ученици, че в човешките същества съществува все още не изследвано осъзнаване."
Неизвестна глава от „Дарът на Орела", публикувана единствено в испанската версия на книгата.

„Преди съм бил достигал до това състояние, което дон Хуан наричаше „лявата лява страна”, но за много кратко и винаги подпомаган от него. Една от главните черти на това състояние — тази, която имаше най-голяма стойност за всички нас, заедно с дон Хуан, беше, че в него можем да възприемаме колосален отрязък жълтеникава пара, нещо, което дон Хуан наричаше „стена от мъгла”. Всеки път, когато бивах способен да я възприема, тя беше винаги от дясната ми страна и се простираше до хоризонта и до безкрайността, като по този начин разделяше света на две. Щом извърнех глава, стената от мъгла се обръщаше или на дясно, или на ляво, така че нямаше начин никога да бъда с лице към нея.

Във въпросния ден и дон Хуан, и Силвио Мануел бяха разговаряли с мен за стената от мъгла. Спомням си, че след като Силвио Мануел беше привършил да говори, беше сграбчил Ла Горда отзад за врата като някое котенце и беше изчезнал с нея в отрязъка от мъгла. Имах само частица от секундата, за да зърна изчезването им, защото дон Хуан беше успял някак да ме накара сам да се окажа с лице към стената. Не ме беше вдигнал за врата, а ме беше блъснал в мъглата; другото, което знаех, беше, че пред погледа ми се простираше безлюдна равнина. Там бяха и дон Хуан, и Силвио Мануел, и жената Нагуал, и Ла Горда. Не ме интересуваше какво правят. Бях  обзет от някакво много неприятно, заплашително чувство на угнетеност: изнемога, влудяващо затруднено дишане. Забелязах, че се намирам в душна жълта пещера с нисък таван. Физическото усещане за потиснатост ставаше тъй осезаемо, че вече не можех да дишам. Сякаш бяха спрели всичките ми физически функции; не можех да усещам нито една част от тялото си. Все пак можех да се движа, да ходя, да протягам ръце, да въртя глава. Положих ръце на бедрата си; не усещах докосване по дланите си, нито по бедрата. Краката и ръцете ми бяха видимо там, но на пипане ги нямаше.

Подтикван от безграничния страх, който изпитвах, сграбчих за ръка жената Нагуал и я блъснах. Но не силата на мускулите ми я извади от равновесие. Беше някаква сила, натрупана не в мускулите ми или в костите, а в самия център на тялото ми.
В желанието си още веднъж да приложа тази сила, аз се вкопчих в Ла Горда. От силата на дръпването тя се олюля. И тогава разбрах, че енергията бе дошла от един пръчковиден израстък, който действаше като пипало. Той се крепеше на някаква точка в средата на тялото ми.

Всичко това беше отнело само миг. В следващия момент бях отново в същото положение на физическа изнемога и страх. Погледнах Силвио Мануел в безмълвна молба за помощ. Начинът, по който той отвърна на погледа ми, ме убеди, че съм загубен. Очите му бяха студени и безизразни. Дон Хуан ми обърна гръб и аз се разтресох отвътре навън от необясним физически ужас. Помислих си, че кръвта в тялото ми завира, но не защото изпитвах топлина, а защото някакво вътрешно налягане се покачваше до точката на избухване.

Дон Хуан ми нареди да се отпусна и да се оставя на смъртта си. Каза, че трябва да остана там, докато умра, и че имам възможност или мирно и спокойно да си умра, ако направя върховно усилие и оставя ужаса да ме обладае, или да умра в агония, ако реша да се боря. Силвио Мануел ми заговори — нещо, което рядко правеше. Каза, че енергията, от която имам нужда, за да приема ужаса, се намира в пъпа ми и че единственият начин да успея, е да се примиря, да се предам, без да отстъпвам."

Движението ни напред и назад между дясната и лявата страни улесняваше разбирането ни, че от дясната страна се консумират прекалено много енергия и време в действията и взаимодействията на ежедневието ни. От лявата страна обаче съществува свойствената нужда от икономия и скорост."

Какво разбрали почитателите на Кастанеда от всичко това

Подготвяйки материала се поровихме из форумите, където се обсъждат книгите и се търсят отговорите на много от тайните заложени в тях от американския „ботаник“, както шеговито Дон Хуан Матус наричал Карлос Кастанеда. Иводът бе един, хората си нямат ни най-малка представа с какво се е занимавал Кастанеда, какво да говорим относно Дясностранното и Лявостранното съзнание. Ето няколко от характерните коментари във форумите.

  • „Често чувам за Лявостранното съзнание, което се противопоставя на рационалното Дясностранно, но за сега нищо конкретно не успях да разбера относно тези съзнания“
  • „Интересно ми е как ли се усеща от вътре?“
  • „Как разбирате, че сте лявостранен, а не дясностранен?“
  • „Защо смятате, че лявостранният ум е по-добър от дясностранния?“

А в отговор, се цитират откъси от книгите, спорове, дебати, догадки и никаква конкретика. Много вероятно е познавачите на творчеството на Кастанеда да не се съгласят с това и да приведат примери, където се говори за ТОНАЛА и НАГУАЛА като пример за по задълбочена концепция, изискваща внимателно изучаване:

  • „Дон Хуан казваше, че човешките същества са разделени на две половини. Дясната страна, която нарича тонал, улавя всичко, което може да възприеме интелекта. Лявата страна – нагуалът е неописуемо царството, което не може да бъде описано с думи. До известна степен лявата страна се възприема (ако това може да се нарече възприятие) от цялото ни тяло, от тук произлиза и неговата съпротива към цялата концепция.“

Но това е все едно да грабнем една лопата, да отидем в Мексико в пустиня Сонора и да започнем да копаем в търсене на щраусово перо. Въпросът е за какво? Всичко е дадено в лесен за възприятие и достъпен вид в книгата АллатРа.
Ако Бог е се проявява посредством Любовта, къде е тя в практиките на индианците, къде са дълбочинните чувства?

Споменаване на предната същност

В книгата „Огънят отвътре“ съвсем бегло се споменава и за предната Същност на човека. За съжаление индианците не успели да я разпознаят като разумна енерго-информационна структура, най-вероятно поради отсъствието на знания. За Предната (духовната) Същност намерихме един-единствен откъс:

„След моментна пауза дон Хуан добави, че за да може човек да види пашкула на човека, той трябва да се взира в хората отзад, докато те се отдалечават от него. Няма смисъл да се взираш в хората лице в лице, защото предната страна на яйцеподобния човешки пашкул има един тънък защитен пласт, който ясновидците наричат „предната плоча". Това е един почти непроницаем, устойчив пласт, който ни предпазва през целия ни живот от натиска на една особена сила, която произлиза от самите излъчвания."

Хипотетични изводи

Не се наемаме да съдим действията на мексиканските индианци в изучаването на другата реалност и техните вътрешни пориви към достигането на свободата, нямаме право! Но следвайки елементарната логика става ясно, че те работили със своите Животински Същности, тоест двете странични Същности, използвайки ги като „съюзници“, без да се досещат, че изходът се намира „отпред“. От това си правим неутешителния извод, че независимо от усилията им, те не постигали истинско Безсмъртие, духовно освобождение и ли спасение на своята Душа. Дали пътят на Карлос Кастанеда е бил истинен път към постигането на свободата или се е заблуждавал? Нека всеки сам да си отговори на този въпрос.

Докосвайки се до Изконните Знания, можем да предположим, че в многото векове индиански практики и усъвършенстване на магическите традиции, мексиканските индианци попаднали в капана на страничните Животински Същности и станали техни заложници. Благодарение на отново внесените в света Знания, успяваме да разпознаем грешките и подмените на техния път и да погледнем интригуващата история на Карлос Кастанеда от съвсем друг ъгъл.

allatra_detail04

Коментари

Oct 2, 2016 | Публикувано от в Статии