Как да укрепим Духа

Прекрасно е когато хората споделят своя опит от работата над себе си. В статията ще разкажем за наблюденията на един човек, който се стреми към себеусъвършенстване. Той е систематизирал своя опит и го е описал в няколко етапа, които му помагат в духовния труд.. Какво пък, за някого този опит може да е от полза.

Етап номер 1 – Хвани вълната

Тук са важни първите мигове след събуждане. Мнозина сигурно са забелязали как малко след ставане от сън нахлува мисловният поток. Задължително трябва да си припомним какво сме сънували, да превъртим задачите, които имаме да свършим през деня или пък се сещаме за обидите, които вчера сме получили. Мисли – цял легион. Един приятел ми бе дал много интересен образен пример на тази ситуация: Още не отворил очи, първото, което правиш е да включиш „радиото“. Затова най-важното в първите мигове на деня е да успея да се настроя на желаната вълна, а по-конкретно – да се концентрирам върху желания обект. За мен лично това е концентрацията на вниманието върху дишането. Вдишвам – издишвам, нищо повече. Всичко е равно и спокойно, вниманието ми не бяга на никъде. Вътрешното състояние мога да сравня с настройването на струните на музикален инструмент. Целта е, също както и в Иисусовата молитва – да се абстрахирам от безкрайния мисловен поток. Моето наблюдение е, че това е най-лесно да се направи в първите мигове след ставане от сън. Ако изпусна този момент и се сетя по някое време през деня, настройката ще е много трудна. А тук – ставам и тръгвам.

Етап номер 2 – Преодолей бариерата (която не съществува)

Ако първия етап е минал успешно, останалите се случват с лекота. Но ще се наложи да се положат сериозни усилия. Пример: сядам да изпълнявам някаква медитация или духовна практика и мине се не мине време, улавям се как въртя в главата си камара мисли, тоест, банално превключвам каналите на „радиото“. При това изобщо, без да забележа кога съм се превключил. (Тук искам да вметна нещо важно, с цел да изоблича един любим похват на съзнанието. То подсказва как цялата тази мисловна епопея трябва да се размотае обратно, за да се намери момента на първоначална активация на потока. Един вид – това е много важно в работата над себе си, а реално хитър похват за отвличане на вниманието и още по-силното замотаване.) Затова е много важно този порив да бъде моментално отхвърлен. Действително, какво е значението с коя мисловна програма съм стартирал „радиото“. Целта е една – да се изключи.

След това се появяват два успешни сценария. Или радиото затихва след няколко опита да го изключа и ми става някак хубаво, тихо, спокойно и продължавам нататък, или мислите тъкмо да ме смажат със своя поток, когато от вътре извира някаква сила и те замлъкват моментално. Все едно някакво вътрешно „възмущение“– абе какво става тука! Как така някакъв си глас в главата ще ми диктува какво да мисля? Кой взима решенията – Личността, а съзнанието е просто слуга. Това ми дава някакво успокоение и разбиране, че отново съм се борил с враг, който реално не съществува.

Етап номер 3 – Стъпка към себе си

Как да опиша това вътрешно състояние или потапяне? Как да го назова? Мисля, че не е толкова важно, тъй като съзнанието е това, което облича нещата в словесни форми. То не е способно да разбере какви чувства живеят в човека,но усеща, че нещо се случва и всячески се опитва да го обясни, опише и в последствие да отвлече вниманието на Личността от вътрешното към външното. Разказва как нищо особено не се е случило, не съм станал по-богат, не съм придобил някаква лъскава играчка, нито пък са ми пораснали крила. Какво толкова важно може да има там, за какво ми е да се навирам неизвестно къде? А когато съм в чувствено състояние всичко е ясно и просто. Това е своеобразен порив навътре към себе си. Тогава всички въпроси от ума просто губят смисъл. Също както за току-що събудилият се човек съня губи значение. Защото тук е ЖИВОТЪТ, а там съня. Нима събудилият се човек изпитва съмнение, че се е събудил, че това тук е реално, а онова сън? Нима са му нужни доказателства?

Нещо подобно е и с чувственото състояние и опитите на съзнанието да го коментира. Или пък да вземем дишането, как да го обясня, никак! Просто дишам, всичко е просто и естествено. Излиза, че не е и нужно да се прави нещо велико, просто да се махне всичко излишно. Или дори не да се махне, а просто да спра да се държа за онова, което ми пречи. Просто да спра да отблъсквам Бога. След това осъзнаване се потопих и почувствах какво е да се намирам в истинската Любов. Едва след този безценен опит започнах да разбирам смисъла на това чувство.

Етап номер 4 – Запази постигнатото

И тъкмо сега, написвайки името на този етап разбрах смисъла на известната фраза, „Спаси и Опази“. Наистина, важно е не само да придобиеш, но и да запазиш постигнатото. Да задържиш вниманието върху вътрешното, тогава всичко външно загубва своята привлекателност. Да не се отвличаш на кресливите призиви на „радиото“. В този момент за мен е изключително важно да определя – Кое е най-важното за мен? Тук не става с две дини под мишница. Дори в Библията е написано, че не е възможно да се служи на двама господари едновременно. Затова се налага да избираме: или за нас е важно вътрешното, а външното е просто инструмент за постигане на Целта, или външното, а вътрешното ни е просто хоби, развлечение. Най-важното е – стъпка след стъпка да излезем от лабиринта на собствения егоизъм към безкрайния океан на Любовта и Щастието.

allatra_detail04

Коментари

Mar 6, 2017 | Публикувано от в Статии