Даоистка притча – „Просто си спомних“

Живял някога Светец, който бил много уважаван. От всички краища на страната, а и отвъд, се стичали различни просветени хора с жаждата да се докоснат до Неговата мъдрост. Въпреки всеобщото внимание Светецът запазвал мълчание. Той мълчал пред всеки, който идвал при Него с въпроси и вместо конкретни отговори, изписвал на пясъка със своята бамбукова пръчка различни мъдрости: „Този, които е удовлетворен в своето сърце, вижда доброто навсякъде и по всяко време“, „Където има неудовлетворение, там всички усилия са напразни“, или „Пребивавай в мълчание и тишина и ще разбереш“.

Но посетителите не били удовлетворени от отговорите, тъй като били прекалено привързани към думите и тяхната външна форма. Те не разбирали защо Светецът не им отговарял „ясно и по същество“: „Защо? Сигурно знае отговорите. Останалите мъдреци дават съвети и предписват различни методи, разказват за дисциплина и строго спазване на предписанията, а тук? Ушите ни не чуват неговите проповеди, как да Го разберем?“ Светецът бил истински мистик. Той не бил аскет и нямал никакви специални рецепти и упражнения, а излъчвал единствено мълчаливо разбиране.

Веднъж, по време на един от празниците дошъл юноша. Той нямал жезъл, не се изразявал мъдро, нито пък имал въпроси, единственото, което се виждало било стремеж и велика страст блещукаща в очите му. Юношата се приближил до Светеца, без да сяда или да търси място, за да се излегне, както правели всички, а се взирал мълчаливо в безметежното Му лице. След миг, за изненада на останалите, той взел бамбуковата пръчка от ръцете на Светеца и написал на пясъка: „Как светлината разсейва тъмнината?“

Светецът взел пръчката обратно и написал на свой ред: „Каква тъмнина? Нима си се изгубил в тъмнината?“. Юношата написал: „Изгубеният губи ли своя път? Нима той е наистина изгубен?“ Светецът се вглеждал известно време в лицето на юношата, а след това написал: „Просто забравен“.

Светецът изтрил всичко написано на пясъка и написал: „Какво желание те е доведе тук?“ Множеството жадни очи следели внимателно за случващото се. Юношата взел пръчката и написал: „Желания?… Нямам такива“. Светецът погледнал младежа, изправил се, взел пръчката в дясната си ръка, почукал с нея три пъти по земята и застинал в тази поза.

– Защо го направихте? – попитал юношата. Мъдрецът написал: „Любопитството е форма на желание“. Пръчката преминавала от ръцете на единия в ръцете на другия до тогава, докато младежът не написал: Казват, че има свещена мантра, която ако бъде прочетена ще позволи на човека да се слее с Вселената“. Светецът написал: „Нима някога си бил разделен от нея?“ Веднага след това, за изненада на всички, стоварил пръчката върху главата на младежа, вкарвайки го в дълбок транс.

Минали дни. Юношата продължавал да седи в това състояние близо до Светеца и накрая почувствал, какво е истинското Блаженство. От тогава на сетне не задал нито един въпрос, а между двамата разцъфнала Безгранична Любов. На третия ден мъдрецът нарушил своето многогодишно мълчание и рекъл:

– Най-накрая дойде! – чу се неговия суховат глас. А юношата без да отговаря погледнал бездънните очи на Светеца, взел пръчката и написал на пясъка: „Просто си спомних!“

allatra_detail04

Коментари

Oct 2, 2017 | Публикувано от в Статии