Който е в Духа ще разбере

Брата мой по вяра е истинен мой брат,
С безумието умен е и с бедността богат,
С Любов изпълнен е и хората не съди той,
В гърдите му живее друг закон.
Ибн ал Фарид.

Силата на Духа е, когато можеш да задържиш вниманието си върху съзерцанието на Духовния Свят. Колкото по-дълго Го съзерцаваш, толкова по-силен става духът ти. Избирайки състоянието на истинното единство с Висшето, вместо жалкото съществувание в света на илюзиите, ти увеличаваш величието на своя дух. Колкото време се намираш Там, точно толкова живееш истински, всичко останало е вода, изтичаща през пръстите в пясъците на отминалите векове…

Затова приятели, всеки от нас, който притежава богат опит в поливането на пустинята, в желанието да създаде собствен оазис, всеки, който в една или друга степен е познал пустотата на земните желания и очаквания, нека погледне трезво на ситуацията и разбере, че времето на празните начинания е отминало и времето на достойните действия е дошло.

Всеобщата мобилизация на всички духовни сили днес е повече от неотложна. Назряла е спешната нужда от максимална консолидация и мобилизация на нашите духовни ресурси. Всяка война си има своите преломни моменти. Именно такъв момент е днешния ден и той очаква нашите бързи реакции. Ако не се възползваме, може да се наложи да почакаме дълго за друг. Фортуна е жестока и капризна и няма да чака дълго. Точно сега, в периода на относително спокойствие сме длъжни да се съберем вътрешно, да оставим настрана всички съмнения и недоразумения и да тръгнем смело напред. Какъвто и да е бил преди нашия живот, принципи, действия и вяра, ако не се обединим сега и не положим повече усилия в разпространението на Изконните Знания по света, то утре може да е късно. В края на краищата всички сме части от Единното Цяло. Листата са много, но Дървото е едно. Всички сме свързани помежду си като части от един единен организъм. Затова, помагайки на другите, ние помагаме на себе си.

Необходимо е да сведем до минимум присъствието на Животинското начало в нас. Започвайки от малкото и завършвайки с голямото. Във всички въпроси и проекти неговото присъствие трябва да бъде сведено до минимум. Не го пускайте. Трудно е, но е възможно, ако всеки го желае и се старае.

Времето тече бързо, необходимо е да осъзнаем този упорит факт и да положим всички сили за ускоряване на всеобщото духовно пробуждане. Както знаем от книгите на Анастасия Нових, за да спасим другите, първо трябва да укрепим себе си. Човек трябва да стане сам Светлина, за да я споделя с другите. Владеенето на себе си е задължително условие в постигането на тази цел. В исляма този процес се нарича голям джихад, когато човек се бори със страстите си. Пророк Мохамед е казал: „Разумният човек е този, който властва над своя нафс (его) и се труди за своя послесмъртен живот.“ Както виждаме важността и ценността на ежедневната борба със своето его е неоспорима. Нека не отлагаме процеса за по-късно и още днес започнем да полагаме усилия в работата над себе си.

Най-важното е да се стремим към Живота, да дишаме с него, защото той е нашата единствена Цел, всичко останало е илюзия.

Суфиите учели: „Животът в този свят е сън на забвението, който отдалечава човека от истинската реалност. Подобно на човека, който виждайки мимолетния сън забравя родния си град, така и душата се отдава на илюзиите и мечтите на този свят, забравяйки истинската си родина. Тя не разбира, че този разрушителен свят заслепява очите, както облака закрива звездите.

Когато вътре в себе си живеем с Духовния Свят, ние си спомняме родния Дом и се изпълваме със сила и мъдрост. Спомняме си кои сме всъщност. Колкото по-дълго сме в контакт, толкова повече укрепва духа и степента на самоконтрол. А не е ли това най-важното в живота? Умението да се владеем и Живота с Любовта са единственото, което можем да придобием. Всичко останало априори не ни принадлежи и не може да ни принадлежи, както и да се опитва Животинското начало да ни убеди в обратното. Същността на материята е прах и илюзия, бързо отминаваща. Много е важно да култивираме в себе си известна дистанцираност от земните неща. Джалаладин Руми го е казал много красиво:

„…Сред хората владетел под луната тленна,
е онзи, избягалия, от суетата земна…“

Откъсването се случва, когато благодарение на контрола над себе си, се появяват мъдростта, силата и смирението. Тогава човек вижда цялата картина на света, в него изчезва желанието да притежава каквото и да било земно и се появява разбирането как да го използва безпристрастно.

Както казвали мъдрите:

„Търсещият земна слава,
на небесната не ще се наслаждава.“

Щом човек осъзнае, без ни най-малко съмнение, че светът е в него самия, той, ще се освободи от земното.

Сложно е, тялото с неговото его се противопоставя по всякакъв начин. Егото, подобно на хидрата има няколко глави, най-силната от тях е горделивостта, която отравя всички наши мисли, емоции и чувства. Но както казвали мъдрите: „Господ ни е дал смирението и мъдростта, за да победим горделивостта“. Не е лесно човек да пребори своето смъртно „Аз“ с неговите шаблони и желания, процесът е дълъг, но си струва. Достигне ли своята Цел, човек, подобно на Слънцето, започва да излъчва Светлината на Душата и да топли другите с нея, той се превръща във воин на Светлината.

Воинът на Светлината е Човек постигнал съвършеното смирение, неговата отдаденост на Божията Воля е пределна. Воинът на Светлината е защитник на справедливостта и Истината на Земята.

И така приятели, контрола над себе си е нашата най-първа отговорност в този променлив и илюзорен свят. Тя ни позволява да бъдем верни на онова вечното, което има всеки от нас – Душата, а прегърнали я здраво, ние ставаме пълноценни Проводници на Светлината. В нас ще грейне потребността да споделим Знанието, което ни се дава и да дадем възможност на колкото се може повече хора да направят своя избор. Само пребивавайки в Духа, човек от обикновено двуного се превръща в съ-Творец на Общото. А който е в Духа и контролира себе си, притежава най-висшата степен на Щастие и Свобода!

allatra_detail04

Коментари

ное 4, 2019 | Публикувано от в Статии