Kак да възпитаме своето Съзнание

Изучавайки Животинския Разум или Системата, Материалния разум, на когото, както му е по удобно, работейки над себе си, практикувайки медитации в група, та дори намирайки се в училище или на работното място, без значение, се наблюдава много интересна закономерност: като правило, при хората се проследяват едни и същи схеми на поведение. Гледайки предаването „Света на животните“ осъзнах, колко близки са схемите на поведение при животните с тези на нашето съзнание.

Възпитание на „кучето"



„На всички е известно, че възпитанието на кучето започва от първия ден на появата му в дома. По-голямата част от кучетата приемат спокойно ролята на подчинен и не се съпротивляват в процеса на възпитание. Но има и случаи, когато кучето е роден лидер.

В подобни случаи задачата се усложнява значително. Такова куче ще се съпротивлява при опитите на своя стопанин да управлява поведението му и ще се стреми да заеме място, максимално близко до върха на йерархичната стълбица.

Ако отстъпвате постоянно на кучето, то никога няма да ви се подчинява. Работата е там, че потребността от йерархичните отношения е заложена генетично и ако стопанинът не покаже, че е лидер, това място се заема от кучето. В този случай ще се наложи да се използва помощта на професионален дресьор.

По време на възпитание е нужно да се вземе предвид факта, че кучето постоянно ви наблюдава, фиксирайки дори и незначителните промени в мимиката, интонацията или жестовете. И ако не се държите като лидер, тo бързо ще разбере това и ще спре да се подчинява. Затова, най-напред е нужно човек да се държи като лидер.

Посещавайки професионалните дресьори, обърнете внимание на тяхното поведение. За да подчинят кучето те се държат уверено, сдържано, меко, но в същото време настойчиво. Те не молят кучето да изпълни някоя команда, а му заповядват. Не бързайте да повишавате глас или да наказвате животното. При повечето кучета е достатъчно да се промени интонацията и настойчивостта в гласа на стопанина.

Ако кучето вече се изживява като лидер, ще изпитате сериозни трудности. Резките промени в поведението ще предизвикат агресия в животното. В дадения случай е нужно да се използва не наказанието, а поощрението. Хвалете животното, когато изпълнява някоя команда, а в случаите на непослушание просто го игнорирайте. Знайте, че независимо от това, колко разглезено е вашето куче, то ви обича и ще направи всичко възможно да получи от вас внимание и похвала. Например преди разходка например му дайте някаква команда и докато не я изпълни не излизайте на вън. Ако кучето ви игнорира, не отстъпвайте. С времето ще разбере, че единственият начин да получи желаното е да се подчини на лидера, тоест на Вас.“ (И.А.Зайцев, „Дресировка на Кучето“)


Човешкото съзнание наподобява куче, което може да се възпитава и дресира. Ако не се занимаваме с неговото възпитание, то ще заеме мястото на стопанина (Личността) и Личността ще стане подчинен, при това, без да осъзнава това. В този случаи, всичко, което съзнанието говори на човека, ще бъде възприемано като собствена мисловна дейност, тоест човек няма да е способен да се разграничи от своето съзнание.



„Неговата най-голяма измама бе да те накара да повярваш, че то, това си Ти.“ (реплика от филма Револвер)


Дуалността на човешкото същество

Човекът е дуално същество и е съставен от две начала: Духовно начало – Душа, Личност, дълбочинни чувства и Животинско начало – тяло, съзнание, тънките тела. Още от своето раждане, човек е настроен на вълната на Животинското начало и ако не разполага със Знания описващи тази дуалност, ще прави несъзнателен избор в посока Животинското начало и ще живее под неговия контрол, при това, без да осъзнава това. Естествено Духовното начало не спи и човек понякога усеща в себе си вътрешен импулс, вътрешна потребност да намери отговорите на някои вечни въпроси като: „Кой съм аз? Защо съществувам? На къде да се движа?“, или просто да следва гласа на своята Съвест. Човек никога не остава без помощ от Бога, единственото, което му остава да направи е да избере кого да слуша – Егото или Съвестта, Съзнанието или Душата.

Ако си спомним природата на фракталните структури, можем да достигнем до интересни изводи: Животинското начало в човека, както и Животинският разум действат по едни и същи шаблони. Например – доминация в колектива, подчинение, оцеляване, оценяне на някого и т.н. Тъй като човешкото тяло не се отличава кой знае колко от обикновеното животно, чисто физиологично, в него са заложени практически същите инстинкти и рефлекси. Но в човека има нещо уникално и характерно само за него – Душата и Личността или както се казва в християнството Духа, които също както и съзнанието се намират в енергийната структура на човека.



„Душата – се явява истинска антиматерия, частичка дошла от вън – от духовия свят, света на Бога. Единствено човешкото същество притежава в себе си Душа. Тя представлява негов основен потенциал, портал, пряка връзка на всеки човек с Духовния свят. Нея я няма нито в растенията, нито в животните, нито в коя да е друга материя, в това число и разумна. Душата се внедрява във формиращата се енергийна човешка конструкция на осмия ден след рождението на физическото тяло (новороденото). Ако се ориентираме по строежа на физическото тяло, нейното местоположение е областта на слънчевия сплит, т.е. фактическият център на човека. Но тя не пребивава нито в слънчевия сплит, нито в сърцето, нито в кои да е други органи или системи на човешкото тяло, в това число мозъка, ума, съзнанието, мисленето, разума, умствените способности. Всичко изброено не представлява нито продукт, нито свойство на душата, защото се отнася към материалния свят. Хирургическото отстраняване, присаждане на едни или други органи на физическо тяло (например сърцето), или преливането на кръв нямат никакво отношение към душата. Акцентирайки внимание върху това, че тя се намира в енергийната конструкция на човека, а не във физическите части на тази структура. Душата в човека е една. Тя е единна и неделима. Няма разлика между тази на мъжа и тази на жената. Душата няма пол. Душите на всички хора са еднакви по своята природа. И в този смисъл може да се каже, че хората са много близки и родствени един с друг. Душата не е материя, тя не се износва, не старее, не боледува. Тя е съвършена по отношение на материалния свят, но не достатъчно индивидуално съвършена по отношение на света на Бога. Вследствие на многократните прераждания в материалния свят, Душата се натоварва и напряга от информационни обвивки около себе си.“ (книга „АллатРа”, страница 82 – 83)

„Личността – това е този, който извършва избор между Духовното и Животинското начала, който анализира, прави изводи, трупа личен багаж от чувствено емоционални доминанти.“ (книга „АллатРа”, страница 84)


Двойствеността в човека се проявява и в посоката на притегляне на двете съставни. Съзнанието като елемент от материалната част в човека постоянно привлича вниманието, което Личността управлява към материята, а Душата призовава Личността да почувства Духовния свят.

Всеки един човек притежава такова своеобразно „зверче“, което се явява неделима част от нашето човешко същество. Това зверче може и трябва да бъде възпитавано и контролирано. В противен случай то става наш стопанин. Но още от ранно детство, родителите и обществото възпитават в човека съзнанието и много по-рядко Личността, което й отрежда ролята на подчинена, а на съзнанието – господар.

Възможно е да сте забелязали как например излизате от дома и изведнъж се сещате за това, дали сте заключили входната врата, изгасили ли сте лампите или пък дали сте затворили прозорците? Тогава се връщате обратно и проверявате, но всичко е наред! Въпросът е защо не можете да си спомните как и кога сте извършили тези действия? Това се случва, защото вашето внимание е било насочено в съвсем друго място и някой вътре във вас е извършил тези операции без дори да разберете. А сега познайте от първия път кой е бил това? Правилно, съзнанието!



„Новият мироглед разграничаваше всичко, което ме заобикаляше, все едно бе пашкул отделящ моето съзнание от сивото ежедневие и всичките дребни ангажименти. Имах усещането, че съществувам от само себе си, а светът беше нещо отделно. Освен това, за първи път видях работата на своето тяло отстрани. То изпълняваше някакви ежедневни занимания, все едно е на автопилот: машинално се прибра у дома, машинално си взе душ, машинално се нахрани, машинално отиде в своето ъгълче, тоест стая. А истинското ми „аз“ в това време го наблюдаваше и мислеше за своето спасение. Бях поразена от това откритие. Оказва се, че в мен съществуват истинско „аз“ и някакъв телесен „автопилот“.

Но всичко не свърши до тук. Превъртайки още веднъж разговора със Сенсей, аз си спомних неговите думи: „замисляли ли сте се как се предвижвате в пространството, кой управлява вашите крайници?“ Разглеждайки себе си вече от нова гледна точка, размишлявах: „наистина, кой в мен движи крайниците: „аз“ или „автопилотът“?“

Моята особа внимателно разгледа своята длан и реши да направи малък експеримент. Помислих си: „Трябва да свия и разтворя своите пръсти“. Моята ръка послушно изпълни зададената задача. „А сега няма да движа своите пръсти“. Но изведнъж в мен се зароди някаква налудничава мисъл: „И все пак ще ги свия“. Моите пръсти подчинявайки се на тази заповед отново се свиха и отпуснаха. „Опа! — удивих се аз. — Кой беше този в мен, който помисли това? Кой е този, който се разпорежда с моите мисли?!“ Събирайки цялата си воля и мисли, аз още един път, но вече по-настоятелно и целенасочено си помислих: „Няма да си движа пръстите, така искам и така ще бъде“. Странно, но ръката ми даже и не трепна, а този малък пакостник и неговите налудничави мисли все едно изобщо не съществуваха. „Ама че работа“ — още повече се удивих аз. — Значи, когато бях отпуснала своите мисли, този някой подмолно започна да управлява моето съзнание и тяло по своя преценка. А когато строго контролирам мислите си, той изчезва безследно. Ама че работа!“. Аз се радвах така, все едно бях открила отдавна прикриващ се шпионин в своя най-секретен отдел. „Да, този „умник“ е къде-къде по-опасен от тъпия „автопилот“. Трябва да бъда по-бдителна!“

Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Когато започнах да изпълнявам медитациите, разбрах, че този „шпионин“ нееднократно е посещавал моите мисли в моментите, когато отслабвах своето внимание и особено при съсредоточаване над дадената медитация, отвличайки ме с най-разнообразни теми. Той правеше всичко това така умело и толкова логично, че самата аз не разбирах кога напускам състоянието на концентрация. При вглъбяване и пределна концентрация върху медитацията шпионинът изчезваше, а при най-малко отпускане на контрола от моя страна се появяваше отново. „Ама че гад! Нагъл досадник“, — помислих си аз, опитвайки, за кой ли път да се концентрирам върху медитацията. Когато завърших медитацията разбрах, че борбата с този враг номер едно няма да е никак лесна. „Ще се наложи да попитам Сенсей как да се справя с него, — помислих си аз. — Иначе ще провали всичко“.

На следващата сутрин, когато моя емоционален изблик след вчерашните занимания утихна, отново започнах да се наблюдавам от страни. Тялото се откъсна с голям зор от топлия креват и започна да изпълнява машинално ежедневния набор от действия, подготвяйки се за училище. Моят разум все още дремеше и нямах желание да мисля за нещо свое. Докато вървях на училище по обичайния маршрут през градската градина, се наслаждавах на заобикалящата ме тишина, утринната свежест и шумоленето на листата. Това състояние много ми хареса, състояние на умиротворение. Разумът все още спеше, тялото вървеше в зададената посока, а вътре в мен бе така приятно и уютно. Чувствах, че това беше моето истинско „аз“.“ (книга „Сенсей I”, страница 115 -116)


Ако Личността не стане стопанин – съзнанието ще заеме това място!

Съзнанието ще навързва на Личността своите интереси, а тя, без да забелязва подмените, ще ги счита за свои, живеейки чужд живот.

За да осъзнае това, човек е нужно да изучи Изконните Знания за природата на Животинското и Духовното начала, както и да започне активно да работи над себе си. Единствено посредством самодисциплината, медитациите и духовните практики, разширяването на мирогледа с широк спектър от Знания и опознаването на своето истинско „Аз“ – Душата, човек може да постави под контрол своето Животинско начало. По този начин ще се развиват както съзнанието, така и Личността, която ще се научи да го контролира и управлява до съвършенство.

Често, при изпълнението на медитации и духовни практики съзнанието се опитва да привлече вниманието на Личността с най-различен арсенал от трикове – изкушаващи мисли, внезапно появяващи се емоции, различни проявления на физическо ниво като сърбеж, изтръпване на крайниците, схващане, а в най-краен случай, когато Личността умело успява да се абстрахира от всичко това и с различни гениални идеи и решения. Но и това не е всичко. Понякога, когато никоя от тези уловки не успява да проработи се активират различни външни фактори – я ще звънне телефона, при това не един път, я съседа ще се сети да прави ремонт точно в този момент или ще ви дойде на гости стар приятел.

Съзнанието е разумно и то, също както и кучето разбира, че някой се опитва да го изрита от мястото му на лидер. Тъкмо затова няма да се погнуси да използва всички оръжия от своя арсенал, за да запази позицията на стопанина. Както всяко живо четириного същество, съзнанието се нуждае от „храна“, но за разлика от него то се захранва със силата на нашето внимание или така наречения – Аллат, това е силата, която кара всичко в нашия материален свят да живее. Тази сила е дадена на човека за Сливането на Личността с Душата и трансформирането му в ново Духовно същество, постигането на святост, нирвана или просто нов етап от човешкото развитие, както Ви е по-удобно.

Подчинявайки съзнанието, Личността не само го връзва на каишка, но и ограничава значително дневната му дажба Аллат. Зверчето получава толкова, колкото реши Личността, а не толкова колкото си поиска, минавайки всички граници на ненаситност. В така поставената ситуация съзнанието започва да служи вярно на човека в очакване на заслужената порцийка внимание, която му отрежда Личността, при това толкова, колкото да поддържа дееспособността му на едно добро ниво, не повече от това. Общо взето колкото и добре човек да контролира Животинското си начало, то винаги ще се опита да го „ухапе“ ако му се отдаде тази възможност.

Възможни са също така най-различни ситуации, идващи от Животинския разум и предразполагащи човека към изливане на насъбраната сила на Аллата – въвличането му в спорове, провокирането на емоционални изблици, желания, страхове, страсти и т.н. Много е важно да се знае, че Животинският разум е рационален – той няма да отделя много енергия за провокирането на човека ако той не му обръща внимание. Ще опита веднъж, два и ще се откаже. Вие за него вече не сте интересни.



„Септонното поле или Животински разум е самоосъзнаваща се високо – организирана разумна материална структура, която се само възприема като „живееща в реалния свят“. За нея са говорили още от древни времена като за всепроникваща сила, Висш разум, като някаква всеобхващаща, доминираща Същност, противопоставяща се на духовния свят, която се заражда в материалния свят. А за човешкото съзнание – като за материална част от тази разумна структура, която се противопоставяла на нематериалната човешка част – Духовното начало (Душата).
Септонното поле е основната съставна част на цялата материална Вселена. Това поле е навсякъде. То образува основата на кои да е известни на днешен ден, както и още неизвестни на официалната наука полета и взаимодействия, материални обекти, органични и неорганични съединения и т.н. Собствено септонно поле може да се засече при всички „живи“ и „не живи“ обекти и явления. Например, Земята също има септонно поле. При това, както и при другите обекти, нейното поле проявява активност още преди да са се случило определено явление.“ (доклад „Изконна Физика АллатРа“, страница 52)


Как да вържем съзнанието на „каишка“?

Важно е да се отбележи, че колкото повече време човек отделя на работата над себе си, толкова по-бързо Личността ще върже на каишка съзнанието. Ако се върнем към примера с дресировката на кучета, можем да отбележим един интересен момент. Ако кучето се дресира от „кинолог любител“, много вероятно е в по напечените ситуации то да престане да го слуша. Защо? Защото най-вероятно на животното не е отделяно достатъчно време за дресировка, а най-честата причина е – Мързелът!

Ако обаче кучето се дресира от професионалист, разликата в поведението на животното ще е драстична, независимо от външните обстоятелства. Животното на този стопанин няма дори да мигне без дадена заповед от стопанина си. Но трябва да се знае, че такъв резултат се постига с упорит труд.

Всички примери за кучета, животни, дресьори и т.н. – са просто образни сравнения, показващи същността на интересуващите ни процеси и състояния. Надяваме се тези сравнения да помогнат на Читателя в разбирането на това какво е съзнание, Личност, и да му позволят да укрепи своя Дух по пътя към духовно възраждане.

Изводът. За да поставим под контрол своето съзнание трябва:

  • да приемем идеята, че в нас съществуват още „нещо", борещо се за контрол, „нещо" което хората са свикнали да припознават като самите себе си.
  • да започнем активно самонаблюдение, най-добре е с тефтер и химикалка в ръка. Да записваме своите мисли.
  • да положим усилия в контролирането на мислите, тоест да игнорираме всички негативни, егоистични и горделиви мисли и да се концентрираме върху благите, градивните и добри такива.
  • да разширим своя интелектуален багаж и мироглед с нови знания. Горещо ви препоръчваме книгите на А. Нових. Естествено, човек не трябва в никакъв случай да се ограничава с един източник или автор, добре е да изучи колкото се може повече.
  • да започнем да практикуваме различни практики – автогенни тренировки, медитации…
  • да изричаме добри думи, да творим добри дела – безкористно.
  • Ако човек изпълнява горе посочените неща, той неусетно ще постави под контрол своето съзнание и ще се стане истински Човек.

    allatra_detail04

    Коментари

    Jul 26, 2016 | Публикувано от в Статии