Как да изградим своя духовен Храм?

Човека може да бъде спасен единствено от своята вътрешна Любов, тъй като не е способен да даде на Бога нищо, освен Любовта си

Как да изградим своя духовен Храм?

«– …И как да поправя своя покрив, че ей ги, колко пробойни са зейнали? – с усмивка произнесе Скорпиона.
– Простичко. Взимаш инструментите и работиш. Слава Богу, в нашия свят все още са се съхранили достатъчно, при това можеш не само да поправиш покрива, но и да построиш великолепен храм за своята душа. Вземи например най-разпространените инструменти, като медитацията и молитвата, които в своята същност са много близки, тъй като изключват Животинското начало. Но работейки с тези инструменти трябва да се има предвид и един съществен момент. Много религии и секти, практикувайки например молитвата, възнасят хвала на Бога с молби за нещо добро за себе си в материален план. Тъкмо това е една от най-големите уловки на Животинското начало. Ако в молитвата доминира материалния интерес, тогава се стимулира не Духовното, а Животинското начало.
Отец Йоан се замисли и произнесе:
– Искаш да кажеш, че молейки се по този начин на Бога, хората реално се молят на дявола?
– Може да се каже и така, – отговори Сенсей.
– Но нали самия Христос е дал на хората молитвата: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия“. Нали в текста се говори и за хляба…
– Това безусловно е силна молитва. А това с хляба… все пак не трябва да се забравя двойствения смисъл на думите Христови – за тълпата, и за тези, които ще го разберат. Тъкмо за последните, под хляба се подразбира духовната храна.
– Интересно, а ако молиш за здраве, това към кое се отнася, към материята или към духа? – С любопитство попита Скорпиона.
– Причините за болестите се крият именно в духовното ниво, управляващо тази материя.
– Между другото, на миряните от нашата църква им се разрешава да молят Господа, както за духовни блага, така и за материални. Тъй като е казано: „Молете, и ще ви бъде дадено; търсете, и ще получите; почукайте и ще ви се отвори; молещия ще получи; търсещия ще намери; почукалия ще влезе“.
– Съвършено вярно. Простичко казано, в каквото вярвате, това и ще получите. Това е същата тази заповед към подсъзнанието, за която вече споменах. Но едно е, когато човек вярва в Бога в името на своя духовен растеж, и съвсем друго нещо, когато „вярва в Бога“ с цел материална изгода. Още повече, когато човек със своето ограничено съзнание изисква от Бога доказателства за Неговото съществуване. Хората много често молят: „Господи, ако Те има, дай ми (кола, къща и т.н.) и ще повярвам в Теб“. Бог им дава, а те искат още и още. Защо се случва така? Защото материалната същност е ненаситна. Човека е като свинята, колкото и дадеш, толкова ще „изяде“. Кой си ти, че Господ да ти доказва своето съществувание?! Ти си този, който идва в този свят, за да докажеш на Бога, че си Човек, а не животно. А ако индивида изисква със своето ограничено съзнание доказателства от Бога, нека се погледне първо в огледалото! И ако се съгласи, че е произлязъл от маймуната, следователно е маймуна. За какво и е на маймуната да търси Бога? На нея и трябва да търси банани…»
– Отец Йоан се усмихна:
– Правилно глаголиш!
– Ако човек чака и си мисли, че някой му е длъжен нещо и че ще свърши нещо вместо него, то това е знак, че трябва да се замисли и да запретне ръкави. Всеки човек преживява своя Армагедон, дори и този, който според мнението на околните, живее щастливо и богато. Реално никой не знае какво се случва вътре в него. Именно вътрешния свят е причината, заради, която човек е бил дарен с живот, за да може благодарение на този вътрешен свят, игнорирайки всички материални препятствия на Животинското начало, да пристигне при Бога като зряло духовно същество. Но повечето хора дори не забелязват своя личен Армагедон, а чакат общия. Дори не чакат. За това толкова много се е казало и изписало, толкова много са плашили с различни дати, че просто им е интересно да видят дали наистина ще настъпи.
– Много точно, – с усмивка произнесе Скорпиона. – Най-много спонсори има в края на света.
– Точно така, – потвърди Сенсей. – И дори да настъпи този апокалипсис, какво от това? Добре, ще имат 15 секунди да осмислят: „Ето, апокалипсиса наистина дойде“. И после? Та нали апокалипсиса, както и всичко останало в този свят са просто една илюзия. Добре, ще се разруши света, ще загине пясъка, на негово място ще донесат камъни. Но океана както го е имало, така и ще го има.
– Хъм, хората чакат общия Армагедон, защото Бог ще въздаде на всеки, и на праведника и на грешника, – възрази отец Йоан.
– Бог още приживе е дал на всекиго това, което заслужава. Нещо повече, Той не оставя просто така индивида със заслужения резултат, но и му предоставя много шансове да го подобри, да обогати своята духовна същност. Но мнозина, заради преобладаващите в тях мисли с материална насоченост не виждат дори и това. Крещят с цяло гърло: „Защо Бог ми даде такъв живот?“ Един вид, съседа е още по-зле от мен, но е по-богат. Тъкмо такива хора биват привличани от сектите, където след Армагедона обещават „рай в тялото за праведниците“. И човек с радост слуша тези глупости, вярва на тези хора и тръпне в очакване на този пуст Армагедон, защото тази мисъл тайничко гали неговата ненавист, черната завист и самолюбие, един вид вижте ме, какъв съм „праведник“, а съседа – „грешник на грешниците“ – ще загине в геената огнена заедно със своето богатство. Всичко това са пълни глупости! Хитрите и умните хора отлично знаят всичко това и трупат цяло състояние върху тази животинска потребност. Човека може да бъде спасен единствено от своята вътрешна Любов, тъй като не е способен да даде на Бога нищо, освен Любовта си…

Откъс от книгата на А.Нових – Съдбоносен Кръстопът.

allatra_detail04

Коментари

окт 8, 2015 | Публикувано от в Статии