Как да съградим ново общество?

Как да съградим ново, свободно и равнопоставено общество?

Как да съградим ново, свободно и равнопоставено общество. Ключът за решението на този въпрос се намира в следващите редове.

Анастасия: Известно е, че личното духовно преобразуване на човека оказва определено влияние на заобикалящото го общество. Нееднократно споменахте, че ако повечето хора са духовно пробудени, то и обществото ще се промени. Бихте ли споделили с всички нас, какво трябва да се направи, за да може обществото да се промени качествено, да излезем от клишетата и шаблоните на Животинското начало, от потребителския начин на мислене и съвременната цивилизация да промени своята посока на движение към Духовното развитие?

Ригден: Всичко е много просто. Трябва да се създадат условия за принципно нов обществен модел. Имайки предвид двойствената човешка природа, трябва да се изключат и най-малките възможности за изкушения от Животинското начало във всички сфери на обществото.

С какво започва изграждането на такова общество? Ако сред повечето хора действително съществува намерението да създадат цивилизация, която би живяла според духовните принципи, тогава всичко може да се реши много лесно. Първото, което трябва да се направи, е да се сложи ред в духовното развитие на обществото. В цивилизацията, която е ориентирана към духовото, тоест претендира за високо ниво на развитие, не само, че не трябва да има разделение на различни религии като институции за управление на масите, а такива изобщо не трябва да има, не трябва да има никакви посредници между Бога и човека. В такава цивилизация не трябва да има нищо близко до явлението наречено жречество или както и да се казва тази структура, създаваща религиозните системи, институции и различни религии в света. Трябва да има желание и конкретни действия от самите хора за създаването на такива условия, където човешката Личност като базов елемент от обществото ще може да се развива духовно!

В зората на човечеството са съществували зачатъци с подобна организация на живота на хората, където се е отделяло голямо внимание на духовния живот на обществото, а материалните проблеми отстъпвали на второ място. Вследствие на географски и други причини, много групи хора, имащи еднакви духовни зърна на Знанието, съществували изолирани един от друг. С времето, поради загубата на Изконните Знания и постепенното преминаване към страната на Животинско начало, сред хората започнало разделение вътре в самите групи, възникнало социалното неравенство. Появата на институцията на жречеството и създаването на различни религии стъпвало върху фундамента на първичните духовни зрънца на Знанието, а самата система била изградена върху материалистическата доминация. Това реално е опит на Животинския разум да подчини напълно и вземе под свой контрол конгломерата на разумната материя наречен човечество, заедно с неговия уникален източник на сила – жизнена енергия, предназначена за духовни цели.

Анастасия: Излиза, че религията като система, служи на интересите на Животинския разум, въпреки, че привлича към себе си маса хора, благодарение именно на духовните зърна. Да, ако погледнем огромното многообразие от духовни учения, вярвания и религии сред народите по света, изхвърляйки при това обвивката на жреческата система и нейната концепция, ще стане очевидно наличието на същите Знания: как човека да се придържа към духовния път и да не се поддава на съблазните на материалния свят. Всички тези зърна на Знанието реално са едно и също, просто интерпретацията им е различна.

Ригден: Така е, и тези знания нямат религия, те могат да бъдат намерени в много краища по света сред различните народи и техните вярвания. Тези Знания способстват за естествения процес на духовно развитие на човека, независимо от расата, националността, религиозната или социална принадлежност и така нататък. Но използвайки тези Знания, жреците създали свои религии, които не са нищо повече от плод на човешкия ум. Особеностите и различията в религиите били измислени единствено, за разширение на жреческата власт над още по-голямо количество хора.

В човешката история е имало времена, когато са се правели опити хората да бъдат направени масово атеисти, естествено, под предлога на благородни цели като – избавяне на човечеството от жреческото иго. Но оставал проблема с доминацията на Животинското начало в обществото. Затова вместо „светло бъдеще“, в човечеството започнали да се формират условия за още по-тежки форми на доминация Волята на Животинския разум в съзнанието на хората. За новите поколения били изключени понятия като Душа и Бог, които били заменяни с егоистично „аз“ и материалистичните приоритети в живота. Резултатът от тази обработка на човечеството посредством Животинския разум е налице – в световното общество доминира материалистичния мироглед, а съзнанието на повечето хора робува на материалистичните шаблони. Днес, вярващият в единния Бог човек, молещ за спасението на своята Душа, за съжаление, се възприема от повечето хора като „реликва от миналото“, като някакъв чужд за обществото елемент, чието съзнание е „завладяно от някаква религия или секта“, дори и той самия да няма никакво отношение към тези организации.

Защо в днешното общество се е утвърдило подобно отрицателно отношение към главния смисъл на човешкия живот – духовното развитие, Бога и Душата? Защото повсеместно се пропагандират и прославят приоритети на Животинския разум, насочващи обществото към материалистичните ценности и потребителски принципи. В главите на хората доминират шаблони за натрупване и умножаване на парите, имуществото, недвижимостта и неограничените права да ги съхраняват и предават по наследство. По този начин, човек вижда ограничено целта на своя живот, опитвайки да придобие слава не само за себе си, но и да я съхрани след своята смърт (поредната подмяна от Животинския разум, така да се каже сурогат на безсмъртието). Индивидуалните желания на масите хора се свеждат до стремежа за притежание на някакъв обект или власт в материалния свят, превръщайки всичко наоколо, в това число и себе си, в лична собственост. Всичко това не просто показва патогенните признаци на заразяване в обществото с методите на Животинския разум, но и показва как човечеството върви към границата на самоунищожението. И ако сега не се предприемат спешни мерки за неговото духовно оздравяване, то утре може да бъде късно, защото деструктивните процеси приемат необратим характер. Най-важното е осъзнаването, че човек може да спаси себе си и заобикалящото го обществото единствено със своя избор и действия.

Анастасия: Да, два вечни въпроса: „Кой е виновен?“ и „Какво да се направи?“.

Ригден: На хората не им е необходимо да губят време в търсене на виновни, съжаляване на своето Животинско начало или да чакат някой да направи нещо за тях. Трябва сами да започнат да действат, да станат добър пример за останалите. Хората в обществото биват привличани към този, който има Чест, Достойнство, кой безвъзмездно помага на другите хора, живее спрямо своята Съвест, който действително служи на духовния свят, игнорирайки материалистичните приоритети. Ето такъв човек трябва да бъдеш, на първо място работейки над себе си.

В цивилизованото общество с духовен вектор на развитие, всеки човек още от детството си трябва да умее да игнорира мислите от Животинското начало, да разбира своята истинска природа, енергийната си конструкция и нейните възможности. Той трябва да знае, че е непосредствено свързан с духовния свят, че Бог е един и за общуването с Него въобще не трябва да има каквито и да било посредници, това е тайнството на двамата: човека и Бога. Необходимо е да се създадат такива условия в обществото, където новите Личности, навлизащи в този свят, да разберат главния смисъл на живота, да увеличават своята духовна сила, да съблюдават естествените за човека културно нравствени основи, да проявяват повече човечност и доброта в своите мисли, думи и дела, да се усъвършенстват във вътрешната работа над себе си и в крайна сметка да спасят своята Душа.

Трябва да се осъзнават грешките от миналото и да не се губят главните духовни ориентири. В съвременния свят хората забравят една проста истина: времето на техния живот отлита много бързо. В реализацията на своите материални желания те виждат в някаква степен своята свобода. А реално, тази свобода е условна и илюзорна. В действителност, човек не може да притежава нищо и никого в материалния свят, дори ако завоюва значително пространство, народи и придобие много от неговите богатства. Той се ражда сам и умира сам. Този свят за човека е само информационна илюзия, създаваща условия за потвърждаване на неговия доминиращ избор.

В такова качествено ново общество, Личността трябва да има достъп до различни духовни инструменти за работа над себе си. Ако човек иска да използва допълнителни инструменти за своето духовно развитие, например под формата на молитви, духовни практики, медитации и така нататък – нека заповяда. Но инструментите – са просто инструменти. Те като камертон настройват вниманието на определена вълна, дават възможност за миг да се почувства тази страна, другия свят, света на Бог, да получат опит, да сравнят, да разберат разликата с този свят, да се докоснат чрез дълбочинните чувства до своята Душа, да почувстват нейната сила. Но след това човек отново се връща в обикновения триизмерен свят, в който извършва своя ежедневен избор. И ето тук е много важно, какво ще избере той занапред, имайки зад гърба си този духовен опит. Ще поиска ли да промени качествено своята природа и да стане Духовно Същество или ще се съблазни от временната илюзия на Животинския разум, обричайки своята Душа и Личност на дълги страдания? Всичко това е резултат от личния избор на отделния индивид. Но от избора на всеки човек зависи движението на цялата цивилизация. Всичко започва с чистотата и искреността на намеренията на всеки човек в обществото, неговия истински вътрешен избор, с отговорен подход към своя живот, имайки предвид силно ограничения му срок.

За да се въведе порядък в обществото и на първо място в духовния му аспект, е нужно в него да има колкото се може повече духовно грамотни хора. Тези, които се занимават с работа над себе си, с духовното си преображение, разширяващи своя кръгозор от познания. За първия етап е необходимо обединение на усилията на тези хора с цел разпространение на Знанията в различни сфери от обществото. Необходимо е да се създадат такива условия, че световното общество да има повече просветени и интелектуално развити хора с доминиращо Духовно начало, имащи свободен достъп до Изконните Знания с цел познание на света и себе си.

Анастасия: Тоест, да се направи всичко възможно, в обществото да се утвърдят приоритети, основани на вътрешната потребност за съзидание и преумножаване на Доброто: „аз на Бог“, „аз на хората“, а не настоящия потребителски начин на мислене на покупко-продажба: „ти на мен – а аз на теб“.

Ригден: Съвършено вярно… Затова по-нататък е необходимо да се премахне самата структура на жречеството, тази грамада от различни религиозни йерархии, армии от свещенослужители, извършващи обреди на жертвоприношения и считащи себе си за посредници между хората и Бога (както и да са го наричали в различните религии), а в действителност просто живеещи за сметка на народа. За много от тях религията се явява просто професия и източник на доходи (натрупани за сметка на трудещите се обикновени вярващи), средство за манипулация чрез вярата на масовото съзнание за политическите цели. За да се премахне жреческата структура не трябва да се прави революция, да се устройват кървави разпри и тем подобни провокации от Животинското начало. Тази система може да се премахне по мирен път. Както на всички други хора, така и на жреците им е свойствено да се заблуждават и да грешат. Трябва просто обществото да създаде такива условия, при които жреческите институции сами да се разпаднат поради своята непотребност. Тогава хората, намиращи се в тях, ще си намерят други професии, по-полезни за обществото, съгласно техните реални приоритети и житейски избор.

Анастасия: А как да се създадат такива условия?

Ригден: В действителност това не е толкова сложно. Просто хората сами трябва да престанат да „грешат“, съблазнявайки жреците със своите подаяния. В крайна сметка, когато този бизнес спре да им носи лични доходи, те самите ще се принудят да свалят своите жречески одежди и да започнат да работят за благото на обществото, както и всички останали хора.

Изобщо, ако говорим за понятие като греха, както религиозен термин, то едни от най-тежките грехове може да се нарече подаянието към жреците, независимо към коя религия принадлежат. Защо? Защото човек подпомага жреците и техните армии от наемни служители, смятайки погрешно, че са по-свети от него самия, че с тези свои одежди са близо до Бога и съответно тяхната молитва е по-действена. Но жреците също са хора, и като всички останали още не са спасили себе си и своята Душа, тогава как могат да спасят Другите? Тук е важно човек да се замисли за кого се извършва тази материална жертва и за какви цели.

Така че в материалните подаяния на вярващите се нуждае единствено жреческа армия. На Бог не са му нужни нито пари, нито никакви богатства от материалния свят. Отношенията между човека и Бога се основават изключително на дълбочинните, лични чувства на човека, съприкосновението му с духовния свят, неговата искрена Любов и благодарност към Бога. Именно тези истинни, дълбочинни чувства на човека към Бога са най-истинската, единствена ценност, която духовния свят може да възприеме от човека. При това тези отношения с духовния свят се осъществяват, без каквито и да е посредници.

Трябва да се разбере, че докато човек оценя света от позицията на жител на третото измерение, тоест през призмата на своя материалистичен начин на възприятие, то в много духовни въпроси той ще бъде изпълнен с илюзии, породени от неговата горделивост. Той си мисли, че щом веднъж е благоволил да отдели част от своето внимание към духовния свят, то за него ще започнат да се грижат всички ангелски сили, да угаждат на всички негови прищевки и едва ли не да го занесат до рая на пухена възглавница. В действителност докато Личността не узрее духовно, тя е незабележима за духовния свят. Поднасям извиненията си за баналното човешко сравнение, но такива Личности наподобяват милионните репродуктивни клетки. Гаметите имат набор от хромозоми и носят наследствени признаци. Човека дори не забелязва тяхното материално проявление, съществуване и смърт. Освен това той понякога използва тяхната сила, без дори да разбира това. Но когато при сливането на две Гамети се образува зигота и започне да се развива ембрион, то поне един човек, имам предвид жената (а в духовен смисъл божественото женско начало), вече не може да игнорира този факт. Тя задължително ще обърне своето внимание към това явление и в бъдеще ще се грижи за новото същество. Така и в духовен план. Човек трябва усърдно да работи над себе си, да напредва в духовните практики, да живее чрез общуване на дълбоко чувствено ниво с Божествения свят, за да се случи сливането на Личността с Душата и той по този начин да заслужи правото да бъде приет във Вечността. Тогава и духовния свят ще обърне своето внимание върху дадения индивид, ще го обгрижва като дългоочаквано, ново и съвършено същество.

За съжаление, в съвременния свят е загубена древната истина за достигането до сливането на Личността с Душата, и човек в надежда да изрази своята Любов и благодарност към Бога, извършва материално подаяние към жреците, подпомагайки по този начин Животинския разум в изкушаването и прелъстяването на този човек в жреческо облекло от материалния свят. Ти грешиш и жреца греши, приемайки това подаяние, което се превръща за него в предмет на съблазън. Със своето подаяние ти го караш да мисли не за своята Душа и истинското служение на Бога, а за увеличението на своите материални доходи. Разбираш ли каква е всъщност тежестта на този грях? Човек със своите подаяния тласка Личността и Душата на този жрец в „ада“, скланяйки избора му в полза на материалното, тоест към Животинския разум, натоварвайки с тези греховни деяния и самия себе си. Това дори е по-страшен грях от убийството на човешкото тяло, тъй като тялото е временна дреха, просто прах. А този грях е подобен на смъртоносна отрова за Душата, която лишава от шанса дадената Личност да пробие към живота във Вечността. В основата на тези материални подаяния и жертвоприношения лежи подмяната на Животинския разум във вида, който ти спомена, типичната формула покупко-продажба: „ти на мен – а аз на теб“, вярата във възможността на материалния „откуп“ и „разплата“ за своите грехове и придобиването в бъдеще на нови материални блага, започвайки от здравето и стигайки до благополучието.

Анастасия: Много хора просто никога не са се замисляли за това. За обикновените вярващи такива молби за подаяние за нуждите на църквата изглеждат естествени и хуманни, защото това предполага помощ за други хора. Обикновено жреците и техните служители мотивират своите искания за подаяния, например с построяване на храм, с нуждите на църквата (предварително в проповедите често думата Църква се свързва с понятието Небесна Църква), с помощта за бедните вярващи и така нататък. Никой не докладва на паството за реалното разпределение на тези народни средства и не представят финансови отчети за приходите и разходите.

Ригден: В нормалното цивилизовано общество помощта за другите хора, както и построяването на същия този храм, предназначен за съвместни духовни практики, може и трябва да изпълняват обикновените граждани, жителите на една или друга местност или селище чрез своите общи усилия. Всичко това се прави на принципа: събрахме се, решихме, направихме, ако това действително е жизнено необходимо за местните жители и има желание за това от тяхна страна. Например, ако хората в селото искат да се построи храм – за самите тях и техните деца, та нали на тях самите ще им се наложи да живеят тук, затова и те самите решават как да живеят, а не някой отгоре. И бъди уверена, духовно грамотните хора ще построят съответстващия храм за себе си и своите близки, познати и деца, без знаци, активиращи материалното начало в човека, а изключително със знаци, които пробуждат духовната съставляваща в хората. В храма, или на всяко друго място, предназначено за колективни занятия с духовни практики, хората ще обменят един с друг знание и опит като равен с равен, ще извършват колективни молитви за спасението на своите Души за слава и благодарност към Любовта Божия. Няма да извършват, както болшинството свещеници в настоящите храмове политически или религиозно жречески монолози към вярващите, смесвайки духовните знания с желанията и шаблоните от Животинското начало, с внушенията, съгласно жреческите програми. Този храм действително ще бъде предназначен за хората, за тяхното духовно развитие, а не за смесване на духовните зърна с материалистични установки, жреческия бизнес и молби към вярващите от техните „служители“ в свещенически одежди. Там хората сами ще се занимават със своето духовно усъвършенстване.

Никой не трябва да печели от храмове и места, където хората се събират за духовно развитие и общуване. Започнат ли продажбите, предоставяне на платени услуги, назначенията на заплата на някого, било то в храмовете или „светите места“, то ще изникне и съблазънта за припечелване на повече, след това как да се достигне до повече власт, при това, без да се влага много усилие. В крайна сметка за един празен ум е по-лесно да носи свещта сред пищния театрален ритуал и да се оприличава на висше същество, отколкото да работи с чук в мината. Така човекът няма да забележи как е попаднал в мрежата на пороците. Това е отдавна известен трик на Животинското начало.

И работата не е в храмовете като такива, а в хората. Духовното самоусъвършенстване може да се извършва, където и да е – та дори и на открито. Вече разказах, че в древността хората са се занимавали с духовно саморазвитие в пещерите, хилядолетия наред там са ходели поколения хора и са се учили на духовните практики по знаците и символите, нанесени на скалните стени от техните предци. Тези пещери съществуват и днес, никой до сега не се е прелъстил от тяхното материално състояние, а духовните ценности – Знанията – и днес могат да се използват от духовно грамотните хора. Жреците от различните религии още в древността строили за усъвършенстването на своите култове величествени храмове, украсени със злато и скъпоценни камъни – например в Древен Египет, Вавилон, Древна Гърция и така нататък. Къде са сега тези храмове? Вместо тях са останали руини, а златото отдавна е разграбено от хората, съблазнени от тези материални съкровища. Хората не трябва да се прелъстяват с материалното там, където има място само за духовно просвещение.

Затова не трябва едни хора, по какъвто и да е начин, да имат възможност да изкарват пари от духовния стремеж на други хора. Разпространението на духовните знания не трябва да носи на човека финансова или каквато и да е друга материална изгода, защото само така може да се избегнат материалните съблазни и тогава човек ще върши това от Душа, с искреността на своите духовни намерения!

Анастасия: Да, проблемът е в това, че повечето вярващи, правейки пожертвования, един вид откупуват дълга за духовна работа над себе си, прехвърляйки действията от своята Съвест върху жречеството. Вместо сами да творят добро в света, на тях им е по-лесно да оставят пари „на олтара на служителите“. А жречеството се възползва безнаказано от това.

Ригден: За съжаление, това е така. Но не съвсем безнаказано, защото все още никой не е успял и няма да успее да избегне своя личен Съд, и всеки ще бъде съден според делата и помислите си. А що се отнася до самите хора, които се опитват за сметка на подаяния към жреците да откупят духовната работа над себе си, то това си е тяхно заблуждение. Всъщност това е самозаблуда, какъвто и материален откуп човек да не измисли, духовната работа вместо него никой не ще извърши. Важни са не неговите пари в храма, а личното му участие в съзидателните обществени дела и личните духовни промени, свързани с действията му. А що се отнася до пожертванията и храмовете, то на умния човек му е достатъчно да се вгледа в реалността на днешния ден. Днес храмовите постройки са се превърнали в бизнес проекти. Гледат не качеството, а количеството, не колко хора действително могат да бъдат приобщени към духовното, а каква ще бъде икономическата рентабилност и политическата изгода. При това всяка религиозна организация, особено в големите градове, се старае да се сдобие с къс земя възможно по-близо до местата с масова човешка активност, за да се обезпечи възможно най-голям поток от вярващи.

Раздробеността на религиите на секти и тяхната борба една с друга – всичко това е борба за власт, където важността на човека се определя по портфейла му, а властта над обикновените вярващи се разглежда като политическа власт над електората. Всичко е преобърнато с краката нагоре! И това може да се оправи само тогава, когато в обществото самите хора станат по-грамотни относно духовните въпроси, започнат да разширяват своя кръгозор, мироглед, когато започнат по-активни да участват в обществения живот, да живеят вътрешно с Бог когато творят добри, съзидателни дела. Тогава и ще отпадне „необходимостта“ от търговски посредници между Бог и човека.

Анастасия: В тази връзка възниква още един немаловажен въпрос. В жреческата „армия“ безусловно има хора, избрали да служат в една или друга религия с надеждата за своето духовно спасение, не подозирайки за истинското положение на ситуацията вътре в системата попадайки в нея. Но дори бидейки в нея и наблюдавайки това, което се представя на масите вярващи, те се дистанцират от цялата политическа мръсотия и пазят чистотата на своята вяра и искрените намерения да служат само на Бога, а не на жреческите кланове. Някога говорихме, че върху истинската духовност на такива „божи служители“, които, за съжаление са изключително малко по света, като на стълбове, се държи славата на коя да е масова религия или вярване. Ако бъде премахната религиозната система като такава, то как хората, които истински вървят към Бога, ще се занимават с духовно подвижничество, при това безвъзмездно, и искрено ще помагат на другите хора?

Ригден: Е, на първо място, днес има твърде малко от тези, които имат искреното желание да служат на Бога, да се грижат за хорските души, без да търсят изгода, а не да служат на своята горделивост. В действително от милионите служещи в жреческата армия на различните религии такива хора са единици. Преобладаващата част от религиозните служители са чужди хора, прелъстени от материални цели, а не от духовното спасение. На второ място, никоя външна промяна в живота не може да спре вътрешния духовен процес на истинските „божи хора“. Дори да сменят своята професия и да започнат да се трудят, като всички останали за благото на обществото, те пак ще продължават да се занимават искрено със своето духовно саморазвитие и да посвещават своето свободно време в помощ за другите хора. Защото това е тяхна духовна потребност, техния вътрешен живот доминира над обстоятелствата на този свят. Затова външните препятствия за тях не са пречка, по-скоро дори ще ги зарадват, предвид това, с какво им се налага да се сблъскват и какво виждат всеки ден във вътрешния живот на религиозната общност, а също така в постъпките и делата на своите „колеги“.

Едно от необходимите условия за достигането на качествени промени в обществото се явява разбирането на самите хора за смисъла на своето духовно развитие, а също така отказа от съблазняването с власт и материални ценности на хората, принадлежащи към жреческата „армия“. Не трябва да им се дават пари (дарения), никакви подаяния, не трябва да изкушаваме тяхната горделивост с поклони, да им целуват ръката с раболепие, послушание, молби и тем подобни съблазни за тяхното Животинско начало. Тоест, с други думи, не трябва самият ти да „грешиш“, а също и да не провокираш другите да грешат. Нали този човек е същият като теб. Той (служителя на култа на жертвоприношението) с нищо не се отличава от обикновения човек, щом и неговата Душа се намира в материално тяло. Тук никой не може да бъде нито по-низко, нито по-високо, тъй като всички човешки души страдат от плена на материята.

Пред човека има само един изход от тези материални клещи – да се развива духовно, да освободи своята душа и да отиде в света на Бога. Няма хора, които поне веднъж в живота си да не са почувствали тази потребност, излизаща от Душата и проявяваща се в стремежа към истинска духовна свобода. Друг е въпроса, че Животинското начало в човека интерпретира тази Душевна потребност по свой начин, изкривявайки понятието „свобода“, придавайки му материалистично качество, чуждо на Духовното начало. Всички хора са вярващи, само че всеки използва силата на своята вяра съгласно своя избор. Между другото, тези, които се причисляват към така наречените ревностни атеисти, оставайки насаме със себе си са изложени на същите страхове и суеверия, както и вярващите хора. В своята същност, тези хора се явяват същите тези жреци, само че в „по-малък“ мащаб, със забележката, че за разлика от жреците, прославят съвсем открито качествата на Животинското начало (своето самолюбие, гордост, суета и т.н.).

Анастасия: Как хората ще могат да избегнат подобни грешки в бъдеще ако в обществото бъдат премахнати институциите на жречеството? Имам предвид в разпространението на духовното знание, без да се провокира човешката горделивост, суета, желание за власт над себеподобни и така нататък, тоест, да се устои на съблазните от Животинското начало.

Ригден: Ако цивилизацията се движи в духовна посока, то този въпрос може да се реши много просто. Трябва да се помни, че човека има двойствена природа и в него има постоянни колебания между Животинското и Духовното начало. Следователно трябва да се направи така, че да може духовното познание и разпространението на общочовешките Изконни Знания да бъде неизгодно за Животинското начало като проводник на Животински разум, представляващ материалния свят и неговите интереси. Но абсолютно приемливи и изгодни за развитието на Духовното начало в човека като проводник на Духовния свят. Важно е да се направи така, че Изконните духовни Знания да станат общодостъпни за всички хора и в тяхното разпространение да се изключи всяка възможност за съблазняване на човека посредством стимулите на Животинското му начало.

Анастасия: Тоест обществото трябва само да създаде такива условия, при които на хората, занимаващи се с духовна просвета, това да им бъде материално неизгодно.

Ригден: Да, за решаването на този въпрос трябва да се изключи всяка възможност за манипулация на общественото съзнание чрез проводниците на Животинския разум, получаването на каква да е икономическа печалба, политическа изгода и още повече да не се допуска изопачаване на информацията и манипулирането й в полза на нечии интереси, тоест подобни прояви на дискреционна власт при разпространението на Знанията.

Анастасия: Но това е възможно само тогава, когато много хора научат за Изконните Знания. А когато световната общественост притежава тези сведения, то болшинството от хората ще започнат видимо да отличават духовните зърна от плявата и няма да се поддават на влиянието и провокациите на хората с лоши помисли. Те ще успяват да игнорират проявленията на Животинското начало в себе си и да поддържат в своите колективи и обкръжение Духовното начало.

Ригден: Точно така. На първо място, хората трябва да се пробудят духовно, тогава в обществото ще отпаднат от само себе си всички наченки на колониално мислене и духовното ще се отърси от цялата армия различни тунеядци и техните покровители, живеещи за сметка на народната вяра. Затова, докато седят на вратовете на хората, ще измислят всичко, което им е изгодно, само и само да продължат да живеят живот на социални паразити и използвачи на обществото, та на това отгоре народа да им целува и ръка с почитания безкрайни.

Хората трябва да се научат да управляват сами своята духовна съдба, а не да чакат някой да свърши тяхната жизнена духовна работа, сами да се самоусъвършенстват, да работят над себе си, да разширяват своя мироглед и познанията си за света. Не трябва да чакат милост от жреците и политиците, да не се поддават на илюзии и да не допускат да бъдат манипулирани, а тъкмо обратно, трябва да бъдат по-зрели Личности, обществено активни и духовно отговорни Хора. А, за да не се повтарят грешките от миналото, трябва в бъдеще да се избягват зависимостите от Волята на Животинския разум, изкривяването на духовните Знания и възвръщането към жреческите схеми, трябва тези, които са решили да помогнат както на себе си, така и на другите хора по духовните въпроси, да се занимават с това в ущърб на своята горделивост и материалистични интереси. Затова, както вече казах, там, където се появява финансова заинтересованост, възможност за удовлетворение на собствената горделивост, получаването, на каквато и да е изгода и привилегии, власт, над когото и да е – там задължително рано или късно ще възникне съблазън и ще се прояви слабостта на човешкия дух.

Как изглежда това на практика? Ако човек се самоусъвършенства, придобива духовен опит и изпитва вътрешна потребност да разпространява духовни знания, то в свободното си време ще помага на хората, а те, учейки се, на свой ред също ще оказват помощ в тези въпроси на други хора, а те на следващи и т.н. Всички трябва не само да работят за благото на обществото, но и да притежават някаква гражданска професия, печелейки за насъщния със собствения си труд. А в свободното време, да се учат, да споделя опита си с другите хора, като равен с равен, като добри приятели, при това потискайки своето Животинското начало и ръководейки се от Духовното начало в действията си. Това е и реална помощ за хората и работа над себе си: разпознаване в себе си проявлението на Духовното и Животинското начало, строг контрол над мисли, изучаване на своята природа, духовно развитие. Не само растеш сам, но и помагаш на другите, в това е смисъла.

Разбираш ли кое е особеното на подобно разпространение на духовни знания? Човек споделя Знания за Бога с хората, отделя от своето лично време, сили и средства, без да получава нищо материално в замяна, никакви съблазни и облаги за своето Животинското начало. Единственото, което получава, е духовно преумножаване при безстрастното общуване с Души, които страдат, както и той самия. Каквото посееш, това в края на краищата ще пожънеш. Ако посееш духовното – ще пожънеш духовно, материалното – материално. Тоест човек поднася на духовния олтар на своя живот своята земна самодостатъчност – жертва амбициите на своето Животинско начало, а също и преумножава своите духовни „дарове“ от общуването си с хората. При това тези дарове не се явяват материални (пари, храна, вещи или хорски амбиции породени от горделивостта), а духовната съставна, която човек предава на другите хора посредством Духовното знание. Затова, разпространявайки Изконните духовни Знания, човек се противопоставя на Животинския разум и малко от малко помага на другите хора да опознаят и почувстват тази божествена същност, скрита в тях, която не се отнася към материалния свят. Материята е смъртна, а Душата – безсмъртна. Личността притежава свобода на избора: да бъде смъртна или да отиде във вечността. Ето в това е целият смисъл, от тук трябва да тръгва всичко.

Трябва да се помни, че Животинския разум е много силен, а човек, поради своята двойствена природа и колебания между избора на двете начала – слаб. Дори непоколебимо вървящия по духовния път е изложен на атаките на Животинското начало. Достатъчно е човек да се разсее малко, да се съблазни от материалното, и Животинския разум веднага може да завладее неговото съзнание, често побеждаващ в тези моменти от живота, когато Личностния избор е много важен. Затова се препоръчва човек да бди, да работи непрестанно над себе си, да не отпуска юздите на Животинското начало. Ако веднъж сте настъпили търмъка, следващия път се постарайте да го заобиколите. В разпространението на духовните Знания винаги има изкушение от Животинското начало за горделивостта човешка, в уподобяването на себе си с висше същество, в желанието за присвояване на Знанията и тяхната интерпретация посвоему, от своя ум в разговорите си с другите хора. Така обикновено произтичат изкривяванията от Животинското начало, смяната с материалистични понятия и резултатът е загуба на Изконните Знания. Човек трябва да разбере, че духовните Знания са дадени на всички хора. Човека не е Бог, не е ангел, не е херувим, не е и Светия Дух. Той е просто човек, както и всички останали, щом неговата Душа е закрепостена в многоизмерна енергийна конструкция, принадлежаща на материалния свят.

Анастасия: Има още един важен въпрос, който интересува читателите. Може ли човек да опрости нечии „грехове“, да прощава на някого нещо в духовно отношение от името на висшите Духовни Същества?

Ригден: Човек не може да освободи никой от неговите „грехове“, молейки се за някого, защото той самия е несъвършен. И на никого на Земята не е дадена властта да прощава от името на висшите Духовни Същества, още повече от името на Бога.

Опрощаването на „греховете“ е свързано с изповедта, за която вече споменахме в нашата беседа. Трябва да се разбере психологическата природа на появата на такова явление като изповедта в религията. Ефекта на прочистване/катарзис (от гръцката дума „catharsis“ – „прочистване“) е добре известен не само на религиозните служители, но и на психоаналитиците и психотерапевтите. Той е бил известен от дълбоката древност. Това е терапевтичен метод, при който човек си спомня вълнуващи моменти от своя живот, служещи като тласък към дълбоко преживяване на някакъв вътрешен конфликт или психо невротично разстройство. По същество това представлява за човека психологическо разтоварване, свойствено за всяка задушевна беседа, например, с приятел за своите неприятности или проблеми, след което в него изчезва състоянието на депресия и човека изпитва своеобразно психологическо разтоварване. Какво казват в народа – „споделена радост е двойна радост. Споделена мъка – половин мъка“. И при повечето случаи колкото по-горделив е човека, толкова по-трудно му е да признае някоя своя постъпка. Тази практика е била взета и от религиозните служители на въоръжение. Признанието за нещо извършено е започнало да се поднася като своеобразна жертва, за която обезателно следва възнаграждение – „прощаване на неправедните постъпки“, „опрощаване на греховете“. Така хората всъщност са се отучили да работят духовно над себе си, и възприели идеята, че ако човек се помоли подобаващо, тогава задължително ще получи опрощение. Това е чисто и просто психологическо приемане, основано на човешката вяра.

Но това, което искам да кажа по този повод е, че задушевната беседа, разбира се, е нещо хубаво, но тя помага временно на човека да преживее в даден момент едно от последствията на неговия вътрешен конфликт, тя не решава главното – отстраняването на причината за конфликта. Корените на последното се крият в ежедневния начин на мислене, в голяма степен, свързан с концентрацията на вниманието на Личността над мислите и желанията от Животинското начало. Причините за зараждането на подобни конфликти могат да се отстранят кардинално единствено от самия човек и никой не може да го направи вместо него. Самият той, чрез своя избор и вътрешни промени, умножавайки своите добри дела и работейки сериозно над себе си, може да се очисти духовно, да се развие като зряло Същество и да се измъкне от плена на материята, да освободи своята Душа. Само той, благодарение на своя духовен труд, може самостоятелно да премине в седмо измерение (на „седмото небе“, в „рая“, Нирвана), тоест да проправи своя духовен път към света на Бога. Всеки човек, истински вървящ по духовния път, работещ над себе си, в живот, в който доминира неговото лично, съкровено общуване с Бога, Любовта, връзката с Духовното начало, рано или късно сам ще достигне до това разбиране.

Хората трябва да се научат да разбират своята двойствена природа, да се разбират, да прощават един на друг своите грешки така, все едно те самите преминават този урок и това се е случило именно с тях. На всеки човек му е свойствено да извършва прегрешения. Обаче духовно силните хора не просто признават своите грешки, но и умеят да извлекат от тях поука. Те имат достатъчно смелост и търпение да осъзнаят допуснатите грешки и по възможност да ги премахнат. Не трябва да се тъгува за нещо, което не може да се поправи, но следва да се удвоят усилията към това, което неизменно ще донесе духовна радост не само на самия теб, но и на другите хора. Животът е истинско училище, където грешките – са уроци, а придобития опит – наставник.

Както се казва, в спокойно море не можеш да станеш опитен моряк. Придобивайки Мъдрост, благодарение на духовния опит, човек започва уверено и целенасочено да управлява своя кораб посред бушуващия океан на живота, избягвайки грешките от миналото, не позволявайки на стихиите да го размятат от една на друга страна, пораждайки вътрешни конфликти. Както са казвали древните мъдреци – удържането на житейския щурвал в бушуващия океан изисква преди всичко духовна работа над себе си. За такъв смел човек, водещ своя кораб през бурята на жизнените стихии, рано или късно ще настане ден, когато пред неговия вътрешен взор ще се открие съвсем нов, духовно чист свят, който по-рано не е познавал в себе си. Този свят поражда покой в Душата, позволява на Мъдростта да излезе победител от стихиите на материята и да се закотви на брега на Вечността.

Анастасия: Действително, не трябва да се дава повод за възникване и укрепване в съзнанието на мисли за различни материални съблазни на първо място за самия себе си – това е факт. Мисля, че на много хора им се иска да живеят и творят в общество, където вървящите рамо до рамо не се тъпчат един друг в мръсотията на егоистични амбиции, негативните емоции и други проявления на Животинското начало, а стимулират в обществото доброто, отнасят се един към друг с разбиране и уважение. Съдейки по историята на човечеството, това е тяхна отдавнашна мечта.

Ригден: Съвършено вярно. Затова, когато с духовните въпроси започне да се занимава самото общество и това се превърне в естествено и приоритетно, тогава ще настъпи и реда. За тази цел трябва да се създадат условия, в които по-голямата част от хората на тази цивилизация да живеят заради духовните цели, а не заради материалистичните приоритети, както е сега. Тогава и жреческите структури ще изчезнат от само себе си тъй като ще престане да съществува тайната структура на властта над хората, която се крепи за сметка на укриването на истинските духовни Знания. Хората сами ще бъдат отговорни за Истината и тя ще бъде достъпна за всеки.

Анастасия: Да, за качествените промени в обществото е необходима промяна на начина на мислене на самите хора, които изграждат това общество. Всичко това предполага иновативен начин на мислене, иновативна култура и поведение, при това приложени по инициатива на самото общество. Въпреки, че всичко ново е добре забравено старо. Хората отдавна мечтаят да създадат идеално справедливо общество, където да цари свобода и равенство. Но жреците и политиците използват това желание на народите и го включват в своите обещания, вършейки всичко, което е необходимо, това да не се случи. Затова „равенството“ винаги е било формално дори след като жреците и политиците инициират изгодните им обществени сътресения, реформи или революции, смяна на религии, партии или обществения строй с друг. Не е трудно да се забележи, че резултата от подобни смущения винаги е един и същ – жреците и политиците отново създават управленческа йерархия (елит с привилегии), тоест ситуацията в обществото, в основата си не изменя глобалното положение. Променя се само рекламната завеса и названието на обществения строй или доминиращата религия. Възможно е да се случва така, защото хората отдавна са забравили, какво означава истинското равенство и свобода.

Ригден: Хората гледат короната на дървото, но не виждат корените му. А същността се крие в следното: Всички хора са равни на първо място в това, че се намират в еднакви условия на закрепостяване в материалния свят, в характеристиките на своята Духовна и Животинска природа, в преходността на своя живот и времето на пребиваване в този свят! Всички хора се раждат и умират сами и всички имат своя духовна съдба, която формират посредством своя личен избор. Всички хора по природата на своето Духовно начало са добри, тъй като у всеки има Душа и в този смисъл всички се явяваме много близки един с друг, тъй като душите са единни – те са от света на Бога. И това обединява всички хора, независимо от социалния им статус, местожителство, вероизповедание и националността на техните тела. Затова хората (новите Личности) не са виновни, че им е предоставено тяло с определена генетична наследственост на една или друга раса, че някои са се родили китайци, други – англичани, трети – нигерийци и така нататък. Тоест тяхната биологическа, материална обвивка е била възпроизведена в една или друга етническа група.

Но забележете, въпреки някои физиологически различия, независимо от принадлежността си към една или друга раса, хората оценят себе си и другите, познати и непознати хора, по степента на човечност, затова у всеки народ съществуват понятията Добро и Зло. Тази оценка идва от полето на сражение в тяхното съзнание, от избора им между Духовното и Животинското начало. И главното за тях не се явява как изглежда тялото на ближния, а какъв реално е самия човек според своите вътрешни качества, каква е неговата „душевна красота“.

А тялото си е тяло. Реалните познания на болшинството хора за своето тяло се ограничават с израза: „Нещо ме боли ето тук“. Дори и идеалите за красота на тялото в човешкото общество са относителни, обусловени с рекламата на едни хора и подражанието на други. При това сред различните народи има различни представи за телесната красота: някои считат за красиво удължаването на врата още от детските години с пръстени, а някои – да имаш форми на подрастващ. Но работата не е в това. Душите на хората не са виновни, че са заключени в едно или друго тяло. Тялото на Личността, както и всички външни условия за неговото съществуване – са следствие от избраните приоритети, доминиращи желания и избори извършени някога от субличностите на предишните тела (в предишните животи).

И кой днес така усилено разделя хората, раздробява единното цяло, раздробява човечеството и неговите съставляващи на: раса, етнос, различни социални и религиозни групи? Политиците и жреците. Те определят посоката на развитие на науките в една или друга област, създават условия, с които хората да разширяват и задълбочават определени теми и, съответно, да ги внедряват в системата на образованието на младите поколения.

Например, кой изучава нацията и национализма? Политолозите. Те получават научни звания, различни поощрения за тези „изследвания“ и разработката на различни умозрителни концепции в определеното им общо направление, съгласно политическата поръчка. Затова дълбаят като къртици, измисляйки различни теории, та нали всички те искат да живеят добре, да имат достойна заплата, почит и уважение.

Световните политици, заради собствената си власт разделят народите и го правят с ръцете на самите хора. Например, същите тези представители на науката (осъзнато или без разбиране на глобалната същност), срещу парично възнаграждение, изпълняват техните програми и заръки, провеждайки в живота политическите решения и популяризирайки в обществото изгодните за властимащите концепции. При това всички тези теории се обосновават с многочислените исторически факти (под правдоподобния предлог на исторически факти), демонстриращи деструктивни модели от миналото, видите ли под лозунгите на обществено порицание, акцентирайки как „не трябва да се прави“. Фактически това си е демонстрация и налагане на поведенчески модели, стереотипи на поведение, варианти „как може още“, които способстват за още по-голямо разделение, тоест диференциация на обществата. Например, описват се идеите на класовата борба, неравенството, расовата дискриминация, социалната несправедливост, делението между хората на „висши“ и „низши“, на „елит“ и „стадо“, способи за отключване на войни и т.н. Вземете, който и да е учебник по политология, от която и да е страна в света. Та това си е нелепо нагнетяване на ксенофобия (от гръцки „ksenos“ – „чужд“ и „phpbos“ – „страх, боязън“), тоест отвращение, страх, ненавист на хората един към друг, нетърпимост към всичко чуждо, непознато, а това означава подсъзнателно и враждебно отношение към човека. Но в нито един учебник няма да напишат как стоят нещата реално във върховете на властта, над какво съвременните политици и жреци действително изграждат и укрепват своята власт, и как експлоатират в своите меркантилни интереси цели народи.

Така че разделението и раздробяването на обществото се стимулира от световните политици и жреци изкуствено! И за какво? За да се формира образа на враг в съзнанието на обществото и цялото общество да се държи в страх и покорство чрез този образ. За да може под предлога за борба с някого, обществото без колебание да одобри отделянето на огромни средства от държавния бюджет за „затягане на мерките за безопасност“ и други подобни разходи. С други думи, по този начин държавата усилва контрола и властта над хората. А кой представлява държавата? Групите политици – отделни хора със свои интереси. Те използват този изкуствено създаден и от тях самите спонсориран страх, за укрепване на своята власт и банално присвояване на бюджета под предлога за секретност и осигуряване на безопасност на населението.

Достатъчно е да видим какво се показва по телевизията – чисти сплашвания, как всичко в държавата е зле: убийства, взривове, грабежи, скандали, жертви на природни бедствия, тоест обичайно плашещи ситуации и произшествия. Коя нормална психика може да издържи подобно нещо? Защо се показва всичко това? Да не би в света да няма и положителни новини? Има, само че умишлено ги спестяват. Така налагат това, което е противно на духовната човешка природа, затова пък усилено активира Животинското начало в човека. На политиците и жреците всъщност им е изгодно човек да бъде като запряно животно, за да доминира животинския страх за живота му, а в масата – животинско раболепие и агресия към изкуствено създадения образ на врага. Тогава и властта над такива зомбирана маса става безгранична. И ето, резултатът за обществото е на лице: при желание на по-голямата част от хората за равенство, свобода и справедливост, политиците и жреците стимулират в света постоянни войни, разпалват расова, национална и религиозна вражда между хората.

Анастасия: Да, чисто и просто нагла измама. Това е равносилно на идеята да дадеш лопати на народите и те със собствените си ръце да копаят своя гроб, мислейки, че копаят основите за постройка на новия дом за своето многонационално семейство. Откъдето и да го погледнем, виждаме изкуствено разделение на човечеството. Но все пак цялата тази лъжа може да съществува до тогава, докато самите хора не решат да променят ситуацията.

Ригден: Точно така, всичко е в ръцете на хората, по точно в начина им на мислене. Истината е една, но ако човек допуска в съзнанието си нейното и най-малко изкривяване, тогава тя се превръща в една безкрайна пустота. Да знаеш Истината – не означава да разделяш и класифицираш всичко с ума си: „за“ или „против“. Да знаеш Истината – означава да постигаш чрез душата си нейната единна същност и безкрайна духовната свобода. От духовната природа произтича естествената потребност на човека да живее в равенство, братство, единство с цялото човечество, с осъзнаването, че всички хора на планетата се явяват родни и близки един на друг по своя духовен произход.

Когато в човека доминира Животинското начало, той изкривява тази потребност и започва да сравнява себе си с другите в потребителската форма на мислене, считайки се за равнопоставен на тези, които според него са с нещо „по-високо“ от него, и без да забелязва тези, които са с нещо „по-ниско“. Всичко това се използва успешно от политиците и жреците, включвайки подобни идеи в своите лозунги за равенство и братство, в религиозните писания, в политически концепции и закони на хартия.

Анастасия: Е, да, а после хората се удивяват как така, уж всички сме братя и сестри, един вид конституцията и международните конвенции издигат международно хуманитарно право, равноправието между всички хора, заклеймяват всяка форма на расова дискриминация и т.н.. Тоест, огласява се грижата за човека, неговите права, основани на принципа на паритета, а в действителност живеем в общество със силно изразено неравенство.

Ригден: Хората ги разединява материята и нейните потребности, тоест Животинското начало. Но ако хората се насочат към своето духовно начало, тогава могат да преодолеят колективно всички разногласия помежду си.

Хората на практика сами избират как да живеят, започвайки от всеки отделно взет човек, до колектива, от малкото до глобалното общество. Световните политици и жреци внушават на хората, че именно те като управленски апарат се явяват обединяваща сила, без която никой народ не може да направи нищо. Постоянно внушават и разединяват хората, иначе народите биха почнали да действат без тях, при това единно. Всичко се крепи на плещите на хората, именно те въплъщават плановете на жреците и политиците, изпълнявайки реални действия и програми в обществото. Няма и не може да има политик или жрец, ако не е подкрепян от самите хора. Ако политикът или жрецът се лиши от тази подкрепа, то той се лишава от авторитета и властта, тогава всички ще забравят за него и той ще стане обикновен член на обществото, както всички останали.

Анастасия: Разкажете, моля ви, какъв трябва да бъде модела на обществото, според вас? В днешни дни съществуват много форми на държавно политически устройства (управления на общества), политически режими, идеологии. Истината е, че когато започнеш внимателно да изучаваш коя да е отделно взета идеология или форма, разбираш как всичко е построено по законите на Животинския разум, а не по човешките. Дори да са изградили и написали красива теория, на практика, съдейки по историческите събития, се е получило както в пословицата „Написали го на хартия, а то взело, че се загубило по пътя“.

Ригден: Да, защото всичко, което изреди, е построено върху политиката, тоест върху управлението, властта, неделимото господство на политиците и жреците над обществото. Не си ли забелязала, че дори думите „държава и общество“ се изписват отделно? При това на държавата се гледа като на политическа надстройка над обществото, господство на властта над народа. Погледни етимологията на думата „държава“, на руски „государство“ – това е владение на „государя“ (управника). С древноруската дума „государь“ (управник) се е обозначавал както „конкретен човек, притежаващ власт“, така и „договорната формула“, например „Господин Велик Новгород“. Тази дума е свързана с думата „господарь“ (господар), както са наричали собственика, владетеля. А при персите в Древния изток определението е било още по-точно – „собственик на овце“ („gōspanddār“). А знаеш ли как е произлязла думата „политика“?

Анастасия: Е, доколкото ми е известно, от гръцката дума „politike (techne)“ – „изкуство да управляваш държавата“. А някои правят връзката, че тези думи произлезли главно от гръцките думи „poly“ – „много“, „techne“ – „изкуство“, „занаят“. Други считат, че от гръцките думи „polys“, както са наричали древните гърци своите градове-държави.

Ригден: Този отговор е напълно предсказуем. Дадената информация се внедрява в човешкото съзнание, благодарение на много учебници и книги. Но нека поровим в детайлите. Откъде Древна Гърция е получила такава форма на управление на обществото, още повече с название на висшите длъжностни лица в древногръцките полиси – Архонт? От Древен Рим – от формиращото се в тези времена опорно „гнездо“ на жреците на волните каменоделци, които са се занимавали с учредяване на религиозни култове, форми за управление на обществото за своите цели, занаятчийски цехове и т.н. Откъде се е появила формата на управление при гърците, като демокрацията (от гръцки „demos” – „народ“, „kratos” – „власт“, тоест „власт на народа“)? Оттам, откъдето и у римляните се е появила република (от латинската дума „res” – „дело“ и „publicus” – обществен; „res publica” – „обществено (общо) дело“). Всички тези форми на управление са разработили жреците на волните каменоделци (Архонтите) и са ги популяризирали сред народите чрез публични лица.

Ти се чудиш защо при тези така наречени „народни“ форми на управление и политически режими днес народите фактически са отстранени от управлението на собствената си държава. Въпреки че на хартия всичко е много красиво написано, в законите се разглеждат методи за колективно приемане на решения, включващи „равни възможности“, „придобиване от самите граждани на лични и политически права и свободи“ и така нататък. А на практика се осъществява реална окупация чрез местни и централни жречески и политически елитарни органи на управлението наречени „народна власт“ и техния произвол. Тези самоназначени „елити“ едва ли не открито си поделят общонародното имущество, експлоатират хората, пренебрегвайки интересите им, и използват държавните ресурси за своите лични или кланови користни цели, за банална печалба. А пък масите, както винаги, хранят с обещания от избори до избори. На практика обаче, тече задкулисна борба между финансово-политически групи, полуфеодални „князе“ и „сиви кардинали“, борещи се за разширение на сферата на влияние, тоест на своята „хранилка“. Това се случва по целия свят и най-вече в „цивилизованите“ държави. Това се отнася и за идеологическите модели на политическата власт, например, както либерализма (от латински „liberalis“ – „свободен“), с неговата реализация на индивидуалните свободи, социализма (от латински „socialis“ – „обществен“). Основан на публичните идеи за социална справедливост, свобода, равенство и тем подобни. Няма да взимам за пример агресивно насочените идеологии, политически режими и форми на власт, основани на едноличното управление – тирания (монархия) или власт на малцинството на – олигархията (аристокрация).

Тогава как такова явление намира място в съвременния свят? Ами защото всичко това изначално се е разработвало посредством два стимула за управление на масите – вяра и страх, по законите на материализма, или по-точно Животинския разум в полза на нисшите инстинкти в човека, неговата земна самодостатъчност, където формулираните на хартия духовни цели, служели (и служат и до ден-днешен) само за прикритие на действителната абсолютна власт на политиците и жреците. Именно затова днес всички само говорят за идеално, хуманно човешко общество. Но някой създава ли го реално на практика? А и самата постановка за създаването на идеалното общество неизменно е свързана не с обществото като такова, а с това каква именно ще бъде формата на държавна власт над това общество при съхраняването на същата глобална система за управление на народите от същите жреци и политици.

Анастасия: Това е точно така! Всяка власт за хората представлява постоянен избор между две злини.

Ригден: Така е. Нека се върнем към думата „политика“. Думата „полис“ произхожда от италиански „polizza”, означаващо „разписка“, „договор“. Архонтите са много големи любители на означаването на своите проекти с двусмислени думи. Считайки себе си за посредници между хората и боговете, те проектират жреческия модел на управление на обществото, по-точно на тази част от обществото, която по едни или други причини не е била подчинена на тяхната религиозната власт (например обхващат народи, които са пребивавали в други държави, вярвали са само в своите местни богове, имали са различна култура и т.н.). Думата „политика“ е образувана от двете гръцки думи „poly” – много и “Theos” – “Бог“ и не означавало нищо друго, освен власт на „много богове“ над обществото. Оттук са се появили и местните „богчета“ – политици, подчиняващи се на властовата система на Архонтите. Не е изненадващо, че днес много страни живеят по англосаксонския модел, а също и според континенталното право, които се явяват едни от най-разпространените световни правни системи. Но по онова време за тяхна основа е послужило римското право, разработено от жречеството на Древен Рим („кодекса на законите от дванадесетте таблици“ и други жречески документи за управление на народите, разписани в най-добрите традиции на Животинското начало).

Анастасия: Е, да, затова, както казва народа, политическото право, както и религиозното, винаги е наказателно. Въобще, нещата са доста печални, световното общество живее съгласно правилата, които установяват Архонтите, под техните агресивни знаци…

Ригден: Живеят така, защото хората реално не знаят кой и как ги управлява, а не знаят, защото не вникват дълбоко в тези въпроси. Ако хората се поинтересуват от световната история или дори от хералдиката (на средновековен латински „heraldus” – „глашатай“; наука за гербовете), то техните очи ще се отворят за доста любопитни факти, на които по-рано просто не са обръщали особено внимание. Ако разгледаме конкретно щандартите, знамената, гербовете на княжествата, на градовете, на държавите, които като правило са разработвани от подопечните на Архонтите и подпъхвани на нищо неподозиращите управници, то може да открием в тях знаци и символи, които въздействат на подсъзнанието и активират Животинското начало в човека.

Всичко това съществува и до днес, така, както и по-рано, предназначено за негласно влияние върху съзнанието на хората. Достатъчно е да обърнем внимание на официалната символика на съвременните страни по света, техните централни и местни органи на държавна власт, министерства, ведомства, служби, чиито символи са нанесени на паричните знаци на различните валути по света. Като цяло това са кръстове, с белег за блокиране на Предната същност (чрез знак или символ, най-често с атрибута на земната власт във вида на корона) и акцент върху Животинското начало, имам предвид страничните Същности на човека, които основно са изобразявани във вид на едни или други агресивни животни от двата края на централните символи. Достатъчно е да се вгледаме колко гербове са белязани със знаци или символи от волните каменоделци, започвайки от градове и страни и стигайки до международните организации и корпорации: лък и стрели (заедно и поотделно), брадва, сърп, чук, меч, шпаги, огнестрелно оръжие, пергел, лъв, леопард, дракон, орел, фригийската шапка, маслинова клонка (еврейско жречество). Дори няма да говоря за наличието в много случаи на определена числова символика във вида на звезда (6,13 и т.н.)

Гербове на различните държави

Рисунка 108. Гербове на различните държави
1)Гамбия; 2) Бутан; 3) Гайана; 4) Федеративна Република Германия; 5) Германска Демократическа Република (1949-1990); 6) Франция; 7) САЩ; 8) Холандия; 9) Френска империя (1804-1815); 10) Норвегия; 11) Грузия (1991-2004); структура от седем части (седем лъча, седем звезди) пример за сравнение с герба; 12) Грузия (от 2004); 13) Белгия; 14) Ватикана.

Тези агресивни знаци се прилагат в публичната символика, предназначена за масово тиражиране, тоест хората често ги виждат и използват, възприемайки ги за задължителна част от документи, сгради, дрехи, в средствата за масова информация и така нататък. Тяхното въздействие над човешката психика е подобно на капчица, която дълбае камъка – те стимулират подсъзнателно Животинското начало, агресията и пробуждат нисшите инстинкти. В резултат на всичко това способстват нарастването на общественото напрежение, подобно на метана в мината. В определен момент е достатъчна и една искра, тоест провокирането на агресия в определена маса хора и цялата държава да бъде залята с вълна от насилие и необратими разрушителни последствия, по-точно с предсказуеми неминуеми последствия.

Но цялата тази схема за тайно управление на народите ще работи до тогава, докато по-голямата част от хора не знаят за нея. Архонтите използват всяка възможност да поставят своите знаци и символи в „контролиранаата от тях територия“, така да се каже – своите „клишета“. И всичко това се прави „тихичко“, с формалното „участие на народа“ в подобни дискусии. Решението, като правило, се приема от тесен кръг чиновници, а за широката общественост се съчинява поредната тирада как именно тези символи и знаци са „изключително значими“ за жителите на дадения град и държава от гледна точка на историята, философията и културата за тази местност. В тези въпроси понякога се включват и учените, които имат задачата да се обоснове именно това мнение и никое друго. Но какво искам да кажа по този повод. Ако самите хора, независимо от кое да било мнение започнат да се интересуват от историята на своята страна и своя народ, от техните символи и знаци, и ако разширяват своя мироглед по тези въпроси, подхождайки към процеса на познание с отговорност, от позицията на Наблюдател от Духовното начало, тогава ще могат да бъдат измамени много трудно. Та нали става въпрос за местата, където живеят самите те, техните деца и внуци. С други думи, когато хората научат Истината, тогава сами ще въведат ред на различните места, Тъй като основната сила е в болшинството, в самото общество, а не в шепата жреци и политически им слуги.

Анастасия: Излиза, че Архонтите са си направили от световната политика лост за контрол на световното общество, а от държавите като такива – инструменти за насилие над народите и средство за обогатяване, както на тях, така и на контролираните от тях групи властимащи марионетки.

Ригден: Не е тайна, че във всяка страна истинската политика се извършва „зад кулисите“, където нейните решения и сделки по принцип не се обсъждат с избирателите.

Анастасия: Да, а в обществото негласно се популяризира модела, в който „силния унищожава слабия“, започвайки от взаимоотношенията в налкия колектив (семейство, фирма, организация) и стигайки до отношения между държавите, където силните страни поглъщат слабите и се конкурират една с друга. Тоест фрактално повторение на законите на Животинския разум.

Ригден: Точно така. Очевидността на тази изкуствено създадена от самите хора система, работеща като проводник на волята на Животинския разум, може да се наблюдава като се познават тънкостите на управлението в политика както в миналото, така и в настоящето. За по-добро разбиране ще приведа типичен пример от историята. Преди няколко столетия в средновековна Европа имало множество феодални княжества, които са се ръководили от управители. Всеки „княз политик“ имал свои войници, свои флагове, гербове, своя свита, нещо като правителство. Неговата княжеска наемна армия била наричана „банда“ (от келтски „band” – „връзка“). Така, с какво са се занимавали? Князете постоянно воювали помежду си и по този начин разширявали контролираните от тях територии, установявайки на завладените земи своето данъчно облагане на местните търговци, занаятчии, селяни. Тоест събирали от тях данък (такса) за своето покровителство и защита от другите князе, в действителност същите „разбойници“. И само посмей да се откажеш от такава княжеска „милост“, тъй като защитаващия и заплашващия е бил едно и също лице! Но работата е там, че такива „пазители“ на чуждо добро е имало много и сред князете е съществувала голяма „конкуренция“, така да се каже, за предоставянето на „военни (охранителни) услуги“ на населението. Днес един „княз политик“ устройва кървава конфронтация, утре друг. И всички желаели да бъдат застъпници на „унижените и угнетените“! А фактически се извършвал най-безскрупулен грабеж под формата на защита на населението. Както се казва, бандата си е банда.

Днес в световната политика нищо не се е променило. Само че, сега откритото насилие над народите се нарича „мирно облагане с данъци“, а системата на изнудване си остава същата. Такова насилствено мирно, доброволно принудително събиране на пари е грабеж на населението на планетата в малки и големи мащаби. Разликата е там, че днес всичко това се нарича с по-красиви думи – монополи на законно насилие (монополизиране на митническите такси, на храните, информацията и така нататък).

Анастасия: Това е така, в много страни от хората се събира такса дори за проста формална хартийка (за оформяне на документи, потвърждение за своите права, дори за приети за разглеждане жалби). От това живота на гражданите еднозначно не е станал по-лек…

Ригден: Ами да, бандитите си остават бандити, каквито са били, такива си и остават, само че обират населението в други мащаби на основание предписаните от тях закони… Въпреки, че всичко е в ръцете на самите хора, те са мнозинството, но бездействат, а Архонтите са малцинството, но действат непрекъснато и активно. Тук е и цялата разлика. Самите хора трябва да се пробуждат, да разширяват своя кръгозор, да участват активно в управлението на световното общество, да обединяват своите усилия, да дружат помежду си, независимо от своята националност, раса или местоживеене. Тогава като краен резултат човечеството ще достигне до този модел на справедливо общество, за което толкова дълго мечтае.

Архонтите направили така, че за политиката да работят много хора, тоест бил е задействан значителен човешки потенциал. Освен това иновационният ресурс на човечеството се намира под тяхна власт, тъй, както световната наука като цяло се спонсорира и контролира от подвластните им организации и фондове. Освен това, Архонтите инициирали създаването на различни науки, изучаващи и разработващи методи за управление на масите, за да могат самите хора да си изберат окови по мярка. Например, да вземем социологията (от латинската дума “societas” – „общество“, “logos” – „учение“), наука, изучаваща обществото и законите за неговото развитие, социалните групи, отношенията между Личността и обществото. А какво всъщност изследват учените в рамките на тези науки, изпълнявайки програмните задания на тези, които ги спонсорират и покровителстват? Социологията не се занимава с вътрешния свят на човека. Властимащите са прехвърлили това на психологията и я напъват, за да може приоритетите за нейното развитие под всички благовидни предлози да бъдат насочени към отглеждането на егоисти в обществото. А духовните въпроси са напълно в ръцете на жреците, хранещи се от религията. Всичко е разделено и усложнено, за да се убие желанието в хората да достигнат до същността: какъв е смисъла на живота, какво представлява всъщност човек, с какви колосални възможности реално разполага. Така че, социологията изучава поведението на големите маси, а също и различните взаимодействия в малките социални групи. С други думи, тези учени се занимават с наблюдение поведението на индивидуалното и колективното проявление на Животинския разум. Но кой точно използва резултатите и с какви цели? Същите жреци и политици, за да може по-лесно да управляват хората, да натискат нужните бутони в тяхното съзнание, активирайки Животинското начало.

Е, а за политологията въобще нищо няма да кажа. Смешно и горчиво е да обяснявам какви цели се поставят пред тази „наука“ и какво се изучава в нея. Например, да предсказва смяната на управляващите режими, изхода от борбата между политическите партии, да измислят и създават политически имидж на кандидатите, да се занимава с предизборни агитации, да сътворяват разни речи (не дела!), с които да предизвикват предпочитанията към един или друг кандидат по време на изборните кампании. Но политолозите, така, както и социолозите, психолозите, журналистите и други участници в това политическо шоу – са същите тези хора от народа. Политикът просто си плаща, за да може едни хора да създадат мит за него пред други хора, за да стъпи в голямата власт единствено заради собствените си интереси. Получава се, че сам по себе си той не представлява нищо – без поддръжката на народа, който със собствените си ръце осъществява неговото придвижване, нещо повече, след това сам изпълнява нарежданията на политика и отново страда.

В света, политическите избори отдавна са превърнати в еднократно политическо шоу под названието „народна власт“. Каква е неговата скрита цел, какво е въздействието му над народите? Какво виждат масите? Телевизионен кастинг на кандидатите с елементи на реалити шоу, с пикантни подробности от личния живот на „главните герои“, тяхната конкуренция помежду им с противоречиви заявления, безкраен поток от взаимни обвинения и така нататък. Тоест, прави се всичко, за да се стимулира в хората Животинското начало, да бъдат завихрени емоциите и мислите в един затворен кръг и в резултат на това тази маса да бъде по-лесно управляема, независимо от това кой от тези политически властимащи марионетки ще победи.

Кой създава вектора на развитие на световното общество в днешни дни? Архонтите, които манипулират световната политика като собствен инструмент за власт над народите. Архонтите са подчинени на системата на Животинския разум и въплъщават своите идеи чрез политиците. Но болшинството от хората са в неведение за тези неща, които се извършват „зад световните кулиси“. Специално им представят тези театрални действия, които се случват на политическата сцена в тяхната страна, като по този начин ограничават възможността да се види цялата картинка, стеснява се съзнанието, а следователно се лишават от своето желание да съпоставят и да анализират събитията в мащаба на световното общество. Затова хората виждат, как политиците разработват закони, по които е длъжно да живее обществото. Но в тях дори не възниква въпроса защо именно тези закони и именно тези политици осъществяват дадените проекти? Защо подобно нещо се внедрява или вече се е внедрило в политическата система на други страни и как се е отразило реално върху живота на хората, каква доминираща сила е активирало?

На хората в най-добрия случай им се позволява да разберат, че политиците в техните страни отстояват позицията на една или друга банда, която представляват. Но отново – кой въплъщава всички тези програми в живота? Управлението на текущите дейности на всяка държава се осъществява от чиновниците и служителите, принадлежащи към същия този народ. А кои са тези политици във всяка държава? Политиците – са хората от „елита“, по голямата част от които са дошли на власт, с цел да обезопасят своя бизнес и да задоволят манията си за величие. Такива хора, попадайки в зависимост и под властта на системата на Животинския разум вече не се задоволяват само с парите. На тях им се иска нещо по-голямо, например, възможност да управляват по-голям брой хора и тайно да се наслаждават на своето раболепие.

Много от тях дори не разбират, че се явяват просто проводници на Волята на животинския разум. Дали човек осъзнава това или не, неговата душа неминуемо страда от този избор на Личността и неразумната злоупотреба с жизнените сили, отдалечавайки я все повече от духовния свят. А животът лети толкова бързо, властта се дава за кратко време, но цената й е несъразмерно висока. Жизненият миг на човешка слабост се превръща в дълга агония на субличността и удължаване на душевните мъки в плена на материята. Твърде скъпо се заплаща за избора на тези илюзии, които като пара се появяват за миг и тутакси изчезват в мрака на битието.

Същите умни политици, на които им се отдава да разгадаят този глобален блъф и да прозрат днешната разрушителна посока на движение на световното общество в посока на „обратната свастика“, които осъзнават откъде изниква корена на злото, формиращ негативните световни събития, на свой ред, не знаят какво да направят. Те търсят отговор на въпроса как реално да се избавим от това „старо, болно дърво“ на властовата система на световните жреци, чиито заразени корени са оплели целия свят като октопод.

Но всъщност тук няма нищо сложно, ако разбереш инструментариума, използван от Архонтите, в ръцете, на които е съсредоточена голяма част от земния капитал. Задачата на Архонтите е да наложи поредната илюзия, идеологията на Животинския разум на възможно колкото се може повече хора, за да може масите да повярват в тях. Например, за да се убеди обществото в ползите от материалистичния начин на мислене, потребителската форма на обществени взаимоотношения, за да се всее страх сред хората от поредната световна криза, за да ги убедят в необходимостта от една или друга война или междунационални раздори, да сблъскат един срещу друг последователите на различните религии, да устроят кървави разпри, конфликти, цветни революции и така нататък. А когато масите се заразят от идеите им, тогава ги материализират, започвайки да извършват всички безобразия със собствените си ръце.

Най-важното за Архонтите е да активират Животинското начало в хората или по-точно техния колективен Животински разум. Те просто съставят сценария и спонсорират своите политици, а тяхната обща световна политическа мрежа изведнъж се явява активен инструмент за въздействие на масата. В крайна сметка кой е политикът? Актьорът, този, който изпълнява предписаната му роля. Неговата задача е да се явява често на телевизионните екрани и в пресата, да говори красиво и да представя на хората определени идеи. Политиката – това е изкуството на лъжата от Ариман, тя е била формирана от Архонтите изначално по този начин и до днес продължава да съществува в световното общество. Така че, политикът по същество представлява само един актьор. На публичната сцена на своята държава, политиците работят за Архонтите, представяйки идеите на своите жреци „сценаристи“ и „продуценти спонсори“, за съществуването, на които хората дори не подозират. Слушайки изпълненията на тези „актьори“, публиката си мисли, че всичко казано е „велика идея“ на самите тези политици, които така убедително призовават към война или към национални разпри, уж в името на „щастливото бъдеще на този народ“. Но никой от тях не споменава, че войната носи смърт, а всички разпри – нестабилност и икономически спад в обществото. Тълпата слуша и започва да вярва на илюзиите, заразява се от идеите, активиращи Животинското начало, които до голяма степен произлизат от програмите и шаблоните от Волята на Животинския разум.

Представете си, ако Архонтите започнат да излагат идеите си пред всеки здравомислещ човек на планетата поотделно обяснявайки, че трябва да отиде да воюва със своите братя заради по-комфортния живот на самите Архонти, то къде би ги упътил да ходят този здравомислещ човек? Правилно, на конкретен общоизвестен адрес. Кой умен човек би искал да унищожи мира и спокойствието на своето семейство, роднини и близки? А какво представлява войната за болшинството хора? Това е смърт, разрушение, мъка. А какво представлява провокираната война между народите за Архонтите? Това не е толкова метод за бързо забогатяване, колкото политическа игра, създаване на условия за усилване на контрола, разширението и утвърждаването на своята власт над населението на воюващите страни. Още повече, че по време на война воюващите страни изтощават не само своите ресурси. След приключването на дадена война останалите живи хора продължават да живеят в страх, а държавата – в политическа и икономическа зависимост от „силите на деня“. Народите от двете страни продължават да се страхуват един от друг, изпитвайки омраза дори и към новите поколения, родени след войната, с други думи, масите живеят в постоянен страх и заплаха от нова война.

Тоест всяка война е начин за разделение, раздробяване на обществото, метод за сплашване на народите. Не хората искат война, а жреците и политиците. Не едната държава напада другата, а шепата политици и жреци водят своята игра за сметка на животите на милиони обикновени хора. Но ако между народите започне да процъфтява дружба и хората способстват за това, то ще започне процес на обединение на цялото световно общество. Обединявайки се, хората ще могат да предотвратят всяка война, защото всички конфликти в съвременния свят първоначално се извършват информационно, тоест на първо място в главите на хората, световната общественост, а след това вече задвижват и сътворяват самата нея. Защото в началото е информацията, избора, промяната на съзнанието и след това като следствие на всичко това се явява действието.

Хората не само трябва да разберат това, но според своите възможности да се противопоставят активно на развързването на всяка война, особено на етапа на подготовка на общественото мнение в интернет и СМИ. В противен случай Архонтите ще продължават да използват ефекта на „зараза“ на тълпата чрез армията от свои политици и жреци, разигравайки публични спектакли, заплашвайки милиарди телевизионни зрители и поробвайки техния разум чрез страх и покорство пред материалната система.

Ако се пробуди активността на световното общество в посока самоуправление, а самия процес на управление и всяка, свързана с него информация се извършва открито, и най-вече да се отстранят тези Архонтски инструменти – политиката и жречеството като световни системи, чрез които те оказват своето влияние над масите, то обществения живот качествено ще се измени. Архонтите са жалка шепа в сравнение с цялото човечество, те живеят с една лъжа, която не може да съществува вечно, както и всичко мъртво. За този, който веднъж е предал себе си, своята духовна природа, Истината се оказва много нелицеприятна. Те живеят мамейки другите, но всъщност мамят самите себе си. Причината за лъжата не е в думите, а в желанието да измениш на своята природа.

Анастасия: Излиза, че в политиката ситуация е същата, както и с духовните аспекти на обществения живот. Ако в световното общество бъде елиминиран инструмента за влияние над масите наречен политика, то в него ще изчезнат явления като власт, длъжностите на „тунеядците“, тоест тези, които се възползват от благата на хората. А умните и честни хора, действително милеещи за живота и съдбата на народите не само на думи, но и на дела, които за съжаление, са критично малцинство в политическата система, с отпадането на институциите на политическа власт ще продължават също толкова добросъвестно и безкористно да помагат на обществото. Например, да обучават хора на основите на общественото самоуправление и контрол, и този опит да се използва за благото на обществото и т.н. Въпреки, че истинските хора в политиката, също както и „божите хора“ в религията, са единици, но все пак съществуват. За тях Честта, Съвестта, искреното служене на обществото, отдадеността и предаността на делото – не са просто думи, а начин на живот, където на олтара на служба за човечеството е поставен техния живот.

Ригден: Да, това е истински подвиг – да бъдеш в системата и въпреки това да останеш Човек. И помощта на тези честни и умни хора ще бъде значима за обществото. Промяната трябва да настъпи не в отделна страна, а повсеместно по целия свят, Тогава този процес трудно може да бъде спрян. Безусловно повечето хора по света трябва да вземат присърце тази идея, за да станат самите те по-зрели в Знанията и активно да участват в позитивното преобразуване на всички сфери от обществото, започвайки от своята страна и завършвайки със световното общество. Човечеството трябва да се обедини. Само сплотявайки своите усилия, хората могат да построят съвършено ново световно общество, където ще царува Истината и няма да има място за никаква власт като средство за насилие над хората. Тогава в това обединено световно общество няма да има нито жреци, нито политици, нито президенти, тоест тези хора, които властват над народите.

Между другото думата „президент“ също се е появила в общество благодарение услужливостта на Архонтите – любителите на двояките значения. Те не са именували тази длъжност да речем „ръководител на колектива“, или пък приембюл (от латинската дума „praeambulus” – „вървящ най-отпред“). Тази дума запазили за предвижването на своите дела и я използват в качеството на обозначение на встъпителната част на законодателните актове, декларации или международни документи, които се намират под контрола на волните каменоделци. А позицията на глава на изпълнителната власт, управляваща народа нарекли президент, което в превод от латински език означава „praesidens”, буквално преведено „седящ най-отпред“, всъщност, блокиращ движението на народа. Достатъчно е да погледнем колко президенти са се завъдили по света, на различни корпорации, компании, академии на науките, да не говорим за политиката. Но смисъла е същия. Както жреците реализират своята власт, прикривайки се зад името на Бога, така и политиците, намирайки се в президентските кресла на своите държави, осъществяват своята власт, прикривайки се зад името на народа. В началото Архонтите широкомащабно обнародвали думата „президент“ в съзнанието на народните маси в качеството на титла „глава на нацията“ в хода на войните за независимост на американските колонии. Нали помниш когато разказах за това?

Анастасия: Това е когато Архонтите режисирали и спонсорирали проекта за създаване на „най-свободната и демократична държава в света“? Да, разбира се, добавих тази информация в книгата „Сенсей IV”. Щателно обмислят своите операции, изчисляват много години напред и умело използват същите знаци и символи, дори названия, които оказват подсъзнателно въздействие върху масите…

Ригден: Когато повечето хора се ограмотят по тези въпроси, тогава проблемите от този тип ще изчезнат. Хората сами трябва да изключат във всички сфери от живота възможността за проявление на Животинското начало в човека, ограничавайки по този начин себе си и обществото от подчинението на Волята на Животинския разум. На човечеството трябва да бъде зададен духовен вектор на развитие чрез участието и усилията на всеки един човек. Тоест да бъдат създадени подходящи условия за регенериране на Духовното начало в човека и неговия разцвет, а също и за разпространение на духовно нравствените ценности в цялото световно общество. Когато самите хора и световното общество премахнат такива институции, които предполагат единствено понятието власт, то ще изчезнат много изкуствено създадени проблеми. Управлението на обществото трябва да принадлежи на самото общество, а не на Архонтите и техните представители. В обединеното общество не трябва да има никакви граници. Всички хора по света трябва да живеят в абсолютно свободно за придвижване пространство, тоест да имат всички възможности за придвижване по планетата, без ограничения. Не трябва да има условия за възникване на разпри между хората, в това число и междунационални. Има национални култури на народите по света, в които са събрани различни традиции и знания на човечеството. Но има и едно по-висше понятие – духовно, обединяващо хората от всички националности, което, например в руския език, е известно под думата „Человек“ (човек).

Между другото, само думата „Человек“ (човек) е доста сложна. „Чело“ изначално е означавало „висш“, поради това, че в старините с тази дума обозначавали „челото“. А думата „век“ – „сила“, първоначално означавало „изпълнен със сила“, „вечен“.

Затова всички въпроси трябва да се решават колективно от самите хора, започвайки от местните селски съвети и стигайки до световно ниво, като този процес трябва да бъде напълно отворен за всички участници в обществото. Съвременните технологии позволяват реализацията на тези условия на практика. При това всички въпроси относно живота на обществото трябва да се обсъждат и приемат в свободното от основната работа време. Такава система на самоуправляемо общество ще проработи тогава, когато самите хора поемат отговорност за подобрението на живота в цялото общество и изразят готовността си редовно да отделят от личното си свободно време за участие в обществените дела, в това число и колективно съзидателни. Това е равносилно на човек да контролира своите мисли и желания от Животинското начало, когато взима отговорност не само за контрола над самия себе си по тези въпроси, но и да работи за проявлението на добрите мисли, постъпки и дела от Духовното начало.

В обществото също така не трябва да съществува понятието „секретен режим“ в делата за самоуправление на обществото. На първо място това се отнася до финансирането, тоест разпределението на изразходваните средства. Днес в света голяма част от информацията за движението на финансовите потоци е скрита от хората. Като правило, това укриване в различните страни се мотивира с държавни тайни, засягащи въпросите за националната сигурност, икономически, политически и т.н. интереси. А хората остават в неведение къде всъщност отиват тези пари.

Защо става така? Всичко се случва, защото действат световните политически и жречески банди, съществува борба за власт и контрол на финансовите потоци. Под тази хитра „секретност“ политиците приемат изгодни за тяхната власт и бизнес закони и крадат от държавния бюджет. А народите отново живеят в недоимък. Същото се случва и на световно ниво между самите държави, само че това крадене се извършва в още по-големи мащаби. А ако институциите на политическа и жреческа власт в света бъдат премахнати, то и тайните ще изчезнат. Когато световното общество бъде единно в своите съзидателни процеси и духовни стремежи, понятието секретно ще изчезне. Просто самото общество ще решава какви разходи се явяват приоритетни и къде на първо място е необходимо да се вложат пари за подобряването на начина на живот. И всеки човек от световното общество трябва да има възможност да контролира къде именно отиват средствата, за какви нужди са похарчени, всичките до последната стотинка. Като цяло трябва да се създадат условия, в които да няма никакви странични вратички за кражба на обществени средства и използването им за користна цели.

Решението на въпросите за самоуправление в световното общество трябва да бъдат открити и прозрачни на всички нива. Днес хората не участват в този процес не само в световен мащаб, но дори в собствената си държава. Да вземем повече или по-малко близък пример със славянските страни. В настоящата система хората са делегирали своите „права“ на депутатите, които веднъж докопали се до властта, стоят там с години в „неприкосновеност“, получавайки куп ползи и привилегии. По-голямата част от тези депутати отстояват своите лични интереси или интересите на едни или други корпорации, принадлежащи на жреци или политици (властимащи). При това оперират с пълномощията на народа (действат от името на народа или както се твърди в негово име), който няма никакво отношение към решаването на тези въпроси. Между другото, самата дума „депутат“ също произлиза от мъртвия език (един от любимите на Архонтите) – латински. „Deputatus” (deputare) означава „указвам, предопределям“. Забележете, не избран, а назначен, предопределен („от горе“, от властимащите) човек! По принцип така е било по-рано. В Древна Гърция, например, „депутат“ бил наричан прислужника на жреца, който бил изпращан със „свещени заповеди“ в Делфи или на Олимп. А в древнохристиянската църква „депутат“ наричали едно от лицата на клира (свещенослужителите), който върви преди патриарха и разчистващ пътя му.

В новото световно общество, ориентирано към духовния вектор на развитие, „постоянни“, упълномощени като такива както днешните депутати и подобните на тях, не трябва да има. Ако трябва да се делегират упълномощени представители за обществените събрания, за да се съобщи мнението на хората от една или друга област, то заповядайте. Но тези хора трябва реално да се избират от народа, на базата на техните лични нравствени качества, ниво на отговорност, професионализъм, конкретните дела, които вече са направили за обществото. Тези представители трябва да бъдат лишени от всички ползи и привилегии, които познаваме днес. Да осъществяват обществена дейност за своя сметка, в свободното си време, без да получават никакво материално възнаграждение или каквито и да било преимущества по отношение на другите участници в обществото. И само тогава, когато този човек подобри условията на живот на всички участници в обществото, наравно с всички, той подобрява и своя живот. В резултат на създаването на такива условия, по текущите въпроси за живота на обществото ще се занимават честни, умни хора, които са готови да пожертват своето лично време не заради себе си, а заради служенето на обществото, което в известен смисъл е в ущърб на техния материален живот, не получавайки нищо в замяна. Естествено, че обществото ще контролира решението на подобни въпроси и ще формулира приоритети. А най-важните, жизненоважни въпроси трябва да се решават от цялото световно общество.

Между другото съвременните технологии позволяват в реално време да се провеждат такива открити обществени събрания, без скъпи пътувания и такси, спокойно да се решава всичко на място. Това не само спестява много време и средства, дава възможност за оперативни действия по текущите въпроси, но и предоставя много повече – откритост на тези „интернет събрания“ за обществеността, а също и елиминира ненужните масови „събирания“ и изключва задкулисните игри и лобирането на частни интереси, които са в ущърб на обществото.

Анастасия: Добре, гласуване, контрол над отчитането на твоя глас и проверка на данните, оперативно решение на въпросите, изказване на различни мнения – всичко това действително може да се направи дори чрез интернет. Но ако някой поиска да монополизира цифровите и интернет технологии в частни ръце и по този начин да си създаде инструмент за власт?

Ригден: Ако самото общество контролира и пресича всички опити за монополизиране в частни ръце на цифровите, интернет или други технологии и средства за връзка, то това няма да се случи. Та и въобще при създаването на такова световно общество трябва да се отчита, че всички стратегически, жизненоважни предприятия и техните ресурси трябва да принадлежат на самото общество. Това се отнася за енергетиката, финансовите учреждения (банки и така нататък), производството и продажбата на лекарства, медицинско оборудване, минно дело и добив на полезни изкопаеми, а също така едрите индустриални аграрни и научни предприятия. Всичко това трябва да принадлежи на цялото световно общество. Не трябва да се допуска всичко това да се управлява от частни капитали, тоест, всичко това по един или друг начин да бъде съсредоточено в частни ръце и да принадлежи на конкретни лица или група от лица. Само при такива условия е възможно отсъствието на корупция, ръст на цените и финансови кризи. Обществото ще определя само за себе си приемливите цени, качество на услугите и т.н.

В противен случай, ако не се промени нищо, то положението ще си остане такова, каквото е днес, ако не и по-лошо. Тоест ще процъфтява корупция, различни машинации, покупко-продажба на „въздуха“, немислими кредити, инфлация и всички останали капани на Животинския разум в сферата на „свободните пазарни отношения“. Достатъчно е да се вгледаме в съвременния свят. Всички резки спадове и повишения на националните и международни валути, различните световни икономически, продоволствени, политически и други кризи – всичко това е изкуствено, всичко това е дело на нечии човешки ръце. Просто някой създава условия за тях и натрупва невероятни капитали, а друг по време на тези изкуствено стимулирани процеси се лишава и от последното. Всичко това е недопустимо в едно нормално човешко общество.

Анастасия: Вие споменахте, че финансовите институции трябва да принадлежат на цялото световно общество. Следователно, това предполага, че хората все пак ще си имат работа с пари, облечени в една или друга форма.

Ригден: Парите – са еквивалент на обмяната. Еквивалент в значение на имащ сила (от латински “aequus” – „равен“, “valentis” – „имащ значение, сила“). Тази сила е производна на материалния свят и от нея не можеш да се скриеш. Човек живее в материален свят и се намира във физическо тяло. А последното е подчинено на триизмерния свят, тоест трябва да се храни, облича, да удовлетворява необходимите жизненоважни потребности, да се поддържа чисто, да се бори с болести и така нататък. За тази цел, естествено, са необходими продукти, лекарства, дрехи и други предмети от материалния свят. Следователно човек трябва да изкарва средства за насъщните жизнени потребности, които осигуряват неговото съществуване в тялото.

Анастасия: Но докато парите са в обръщение под каквато и да било форма, ще съществува разделение на бедни и богати, това е доказано от историята. Освен богатство, това предполага и наличие на частен бизнес, а това означава и собственост.

Ригден: Относно бедните и богатите… Обществото е длъжно да създаде такива условия за своето съществуване, че да изчезнат явления като бедност. При съвременното развитие на технологиите всичко това е напълно реално да се осъществи: и да се нахрани цялото човечество, и пустинята да се превърне в цъфтяща градина, дори да се почистят замърсените води и да се пригодят за употреба, да се използват алтернативни източници на енергия, вместо не възобновяемите ресурси. Всички тези технологии вече съществуват днес, но са достъпни само за единици. Голямата част от световното население не е запозната с този факт, тъй като тази информацията се скрива умишлено, изкуствено се задържа развитието на подобни прогресивни технологии по целия свят по нареждане на световните жреци. Защо се прави това? За да може тези Архонти да съхранят своята власт, политическите лостове за влияние в световното общество, да продължават да експлоатират милиарди хора, да нагнетяват напрежение в света, поддържайки в по-голямата част от тях страха да не останат зад чертата на бедността. Защото когато съзнанието на масите е заето с въпроси за оцеляването си, те много по-лесно могат да бъдат манипулирани и управлявани, да бъдат склонявани в избора си към реализацията на Волята на Животинския разум.

Затова при създаването на новото общество трябва да се направи така, че бедността като явление да не съществува на планетата. Трябва хората да са обезпечени с всичко необходимо, да съществува само средно и високо ниво на благосъстояние. Ако човек е работлив – моля, нека си печели. Честния частен бизнес е изцяло приемлив, например, да се доставят някакви услуги на населението, но не и чрез владение на „заводи, параходи“, тоест едри предприятия, монополи и цели отрасли, които обезпечават живота на обществото..

Трябва да съществуват ясни ограничения в богатството! Максималната капитализация на едно семейство като единица не трябва да превишава в паричен еквивалент (съгласно цената на днешна дата) с всичките движими и недвижими имущества десет милиона долара. И дори това е много! Споменавам твърда голяма цифра към днешна дата само за да не бъде шок за хората, които разполагат с много по-големи капитали. Тези средства са повече от достатъчни, за да се издържа едно семейство. А излишното, тоест доходите на семейството, които превишават тази сума, трябва да постъпват за нуждите на обществото. С други думи, човек няма да забогатява, а в същото време ще помага на другите хора. Все пак още от дълбока древност е известно, че истинските ценности на трудолюбивия човек са заключени в неговото духовно богатство. А в обществото, където доминират общочовешките духовни нравствени ценности, такива постъпки и примери на човека трябва да бъдат престижни.

В края на краищата какво мотивира богатите хора в съвременния свят, нима самата жажда за пари? Не. Тях ги движи баналното желание, произтичащо от Животинското начало, да се похвалят пред другите. Например ако има по-добра кола, по-добър дом и дори чорапите му струват много повече, отколкото съседа му изкарва за месец. Всичко това е смешно, всичко това са глупости, които са наложени от потребителското общество и модата, които са създадени от умните за измама на глупавите, за да могат по-лесно да им вземат парите. Неограничения капитал поражда в обществото агресия, провокира завист, желание за манипулиране на другите хора, насърчава доминацията на Животинското начало в човека. В нормалното цивилизовано общество не трябва да се допускат такива неща. Това е грозно и порицателно. А трябва да бъде „готино, солидно и престижно“ да се помага на обществото и хората, не просто някой да бъде еднократно нахранен или да му се подари играчка, а да се оказва реална, регулярна практическа помощ както на него, така и на селото, града, региона и т.н., тоест реална помощ за обществото.

Анастасия: А как ще се опазят хората от изкушението да използват своето положение на съответните постове?

Ригден: Елементарно. Изпълнителният чиновнически апарат, занимаващ се с текущите дела на обществото, трябва да бъде съкратен до необходимия минимум и максимално да бъде ограничен от всички възможности да използва своето служебно положение в лични и частни интереси. С други думи, трябва да се създадат такива условия за работата на хората на тези длъжности, които биха изключили всички възможности за съблазън от властта, положението и материалната изгода. И ще направим така, че народа да осъществява постоянен контрол (в това число и в реално време) върху дейността на апаратчиците, тоест на номенклатурните сътрудници на административните апарати. А самия процес на изпълнение на служебните задължения на чиновниците ще бъде толкова открит за обществеността, че тези хора няма да могат да проявят качествата на своето Животинско начало на своите постове. Тогава чиновникът наистина ще бъде служител, тоест ще служи добросъвестно на народа и честно ще изпълнява своите задължения.

Анастасия: Това, разбира се, е прекрасно. Но лично аз не мога дори да си представя как всичко това би изглеждало на практика.

Ригден: Не се притеснявай, има много умни, професионалисти във всяка една сфера от живота на обществото (и в тази също), които като попият общата идея могат да се обединят с единомишлениците (не само в своята страна), да обмислят заедно всичко – от минимума до максимума. Ако хората (всички, които не са останали равнодушни към тази информация) не стоят безучастно, а започнат да въдворяват ред поне в известните им професионални или други сфери от обществото, рано или късно всичко ще се получи. Хората сами ще създадат такава система, която ще блокира всички възможни вратички – входове и изходи, за проявление на всяка корупция в обществото, особено на ниво обществени постове. Имайки опит в работа на една или друга сфера, знаейки за нейните „подводни камъни“, следейки и контролирайки своето Животинско начало, те ще помислят как да се изключи всяка възможност, всички предпоставки за създаване на условия, които да съблазняват човека.

Анастасия: А как обществеността ще осъществява контрол и управление, например, в науката? В края на краищата науката е много разнообразна и в такива специфични въпроси действително трябва да има специалисти, за да разбират най-малкото за какво става въпрос и да избират перспективни направления за нейното развитие.

Ригден: Има специалисти и учени, които се занимават и развиват един или друг научен клон и коколко е по-важен и ефективен за цялото човечество днес, толкова повече средства ще отделя обществото за него. Обществото трябва, както грижовен стопанин да изразходва средствата за това, което е наистина необходимо. Така и в науката трябва да се изключат случаите на отпускане на средства на този, който жадува да притежава каквато и да е власт над хората, занимава се в науката, както казват в народа – „с търкане на стола“, и самият нищо полезно не прави. Науката трябва да се освобождава от подобни хора или да ги пренасочва към други дейности и там да се създадат условия, при които те ще бъдат от полза за обществото. Вече не еднократно споменавах, че науката – е процес по опознаване на Истината. Тя не трябва да бъде средство за достигане на власт. Специалистът трябва добросъвестно да изпълнява своите задължения и да има съответстващите условия, както за живот, така и за пълноценен професионален труд.

Въобще във всички отрасли и сфери на живота трябва да се създават такива условия, в които да не се дава възможност за проява доминацията на Животинско начало, цялата информация да бъде открита за хората, и обществото да взема важните решения заедно. Колективът трябва да се грижи за всеки човек, а всеки човек да се грижи за колектива. Трябва да се използва свойството на човешката природа – подражанието. Подражанието е инстинкт на Животинското начало в човека. От него не можеш да се избавиш, докато се намираме в материално тяло и живеем в материалния свят. Просто трябва да го използваме правилно. Например, когато в обществото стане модерно и популярно да се върши добро, да се помага безкористно на хората, безвъзмездно да се служи за благото на обществото, да се притежават такива качества като честност, отговорност, добросъвестност, като цяло да бъдеш Истински Човек – това ще накара много хора да последват този пример и да му подражават. Но най-важното е, че тези идеи ще обхванат новите поколения, за които подобни човешки стремежи, културно-нравствени ценности и доминиращо Духовно начало ще станат изцяло естествени норми на живот. А това означава, че новите поколения ще преодоляват по-леко своето Животинско начало, ще постигат лично духовно израстване, което, естествено, ще се отрази на самоусъвършенстването на световната общност.

Анастасия: Да, това действително е абсолютно нов модел на човечеството, идеал на гражданското общество, за който хората са мечтаели от древни времена. А реално са си представяли всичко това ограничено, в пределите на желанията от Животинското начало. Сега разбирам защо не са успявали да въплътят тази идея в живота. Хората са се опитвали да сътворят такова общество не от позицията на своята истина, духовна природа, а от позицията на материалистичната властова система и управление, която, така или иначе, се пресича с програмите и Волята на Животинския разум. В повечето случаи дори самата идея за нов обществен строй създавали с примеси от своите желания, породени от Животинското начало.

Ригден: Съвършено вярно. Но това, което искам да кажа по този повод е, че човечеството в наше време за пръв път в историята, за целия период на съществуването си, има такава уникална възможност – да създаде самоуправляемо обединено световно общество с духовен вектор на развитие. По-рано, преди някакви си 30-50 години, въплъщението на тези идея в световен мащаб би било немислимо, така, както не е имало технически условия и достъпност на болшинството хора до интерактивно общуване с помощта на вече познатите на много хора средства за комуникация, например мобилната връзка и интернет.

В своето историческо време отделните групи на посветени в изконното Знание са се опитвали да преобразуват обществото, имам предвид Имхотеп с неговите хора, също така и тамплиерите. И за известно време са успявали поне малко да подобрят живота на народите в своята страна и дори в няколко държави, давайки възможност на много Личности да се развиват духовно в своя кратък човешки живот. Но всичко това са частни случаи, практиката, на които в последствие не е получила необходимото развитие, защото всичко това се е случвало в условията на съществуване на политиците и жреците начело на обществото, а по-точно в условията на съществуване на изкуствено създадена жреческа система на управление на човечеството, съгласно програмата на Волята на Животинския разум.

Сега пред човечеството изниква единствения реален шанс за спасение на себе си и своето бъдеще. Днес Животинският разум е постигнал своя апогей и тържествува над човешкото мислене в обществото. Вижте с какви темпове се насажда потребителската форма на мислене по целия свят, още малко и ще бъдат подменени и унищожени всички духовни стимули както в обществото, така и в съзнанието на индивида. По принцип бързите темпове на повсеместно въвеждане сред народите по целия свят на достъпни технически средства за комуникация, популяризацията сред хората на „допустима минимална грамотност“ по тези въпроси – отново е работа на глобалните проводници на Животинския разум за организация на последващия тотален контрол над човечеството и подчинението му на животинската Воля. Но в това е и слабостта на Животинския разум. Човечеството има уникална възможност да използва тези инструменти и подготвената техническа база за самоорганизация и обединение, за пряко противопоставяне на Животинския разум и създаване на свободно световно общество. Сега имаме уникална възможност да обърнем монадата, в противен случай още съвсем малко и ще бъде късно. Защото всичко се крепи на човешкия избор!

Анастасия: Да, това наистина е реална възможност за преобръщане на монадата. Любопитно е, че принципът на власт и управление в обществото днес е под формата на пирамида с върха нагоре. В долната й част се намират болшинството хора, в действителност „оцеляващите“ в изкуствено създадените от политиците и жреците условия на нищета. А на върха се намират единици „надарените“ с власт от това общество, които живеят и ползват обществените богатства и имат всички блага и привилегии.

Но ако обърнете знака, тогава се получава триъгълник, чийто връх сочи надолу, на принципа на съзидателния Аллат, като символ на обществото, в което няма власт като такава, където всеки човек, се самоусъвършенства духовно, подобрява своя живот благодарение труда си в полза и на цялото човечество, където световното общество управлява само процесите на своя живот, движи се в духовна посока, използва всички блага и ресурси. Това е движението от по-низкото към по-висшето, това е истински прогрес и качествен еволюционен скок на човешката цивилизация!

Как да съградим ново, свободно и равнопоставено общество?

Рисунка 109. Пирамидата на човешкото общество:
Триъгълник с върха на горе – символ на властта на жреците и политиците над народите; триъгълник с върха на долу – символ на свободното и равноправно общество – Аллат на народите.

Ригден: Съвършено вярно, реално в това няма нищо сложно. Просто самите хора трябва да се включат активно в процеса на преобразуване на обществото и да създават според своите възможности необходимите условия за просвещение на народите, обединявайки световното общество и повеждайки човешката цивилизация по духовния вектор на развитие.

Основни условия за създаването на такова общество:

1. Повишаване на духовната и интелектуална грамотност на хората;
2. Духовно самоусъвършенстване на човека и неговото активно участие в обществения живот;
3. Самостоятелно обединение на народите в единно световно общество;
4. Премахване на световната система на власт на жреците и политиците;
5. Твърдо ограничаване капитализацията на индивида;
6. Управлението на обществото трябва да принадлежи единствено и само на самото общество като цяло;
7. Най-главното – това е идеологическо преобразяване на обществото, което е неразривно свързано с доминацията както у човека, така и в обществото на нравствените ценности и Духовното начало.

Както всеки човек е длъжен да проследява в себе си проявлението на негативни мисли, произлизащи от Животинското начало, така и обществото като цяло трябва да контролира своите „обществени, публични мисли“. И тъй като за основни източници на последните служат средствата за масово информация във всички нейни форми, то за тази „чистота“ трябва да следи самото общество.

Тоест трябва да има развита култура на популяризиране на духовно нравствените ценности, знанието, добротата, съвестта, приятелството между хората, позитивните и съзидателни модели, примерите за начин на мислене, най-добрите човешки постъпки, както на Личността, така и на Колектива. Трябва да отсъства отрицателната и негативна пропаганда, наложена от Животинския разум – войните, насилието, убийствата, разприте, омразата и т.н. При това от самото общество трябва да произлиза инициативата и делата за популяризиране на съзидателната идеология, а също така да се предотвратяват всички опити за налагане на разрушителната идеология над хората. Тези условия са основа за формиране на единна световна общност с духовен вектор на развитие.

Тук е важно да се разбере колко значима роля в човешкия живот играе изкуственото информационно поле, което самите хора създават, явявайки се или проводник на Животинския разум, или на Волята на Духовния свят. В днешно време не е тайна, че благодарение на средствата за масова информация в света се формира определена комуникационна човешка маса, която по численост надвишава неколкократно, която и да е била физическа маса. Но и в това изкуствено информационно поле също се създават, разпространяват (по пътя на заразяването и подражанието), функционират различни модели на еднотипно възприятие, начин на мислене и поведение на хората, които всъщност формират тази невидима единна маса. Тоест, случва се масовизация на съзнанието и поведението на множеството индивиди, принадлежащи към обективно несвързани социални групи и култури. Наличието на комуникация свързва различните хора. Но кое е интересното, че за разлика от физическата тълпа в тази голяма маса всеки човек индивидуално, по своя собствен избор, се включва в едни или други информационни потоци, от който, в крайна сметка, е съставено цялото разнородно информационно поле. Тези потоци като хиляди ручеи имат своето направление, разширение, усилване и вглъбяване в програмите обединяващи ги в едни или други информационни канали. В пределите на материалния свят съществуват само два противоположни информационни вектора – от Животинския разум и от Волята на Духовния свят, всеки от които формира свое информационно поле и съответно своя „критична маса“. Последната, като явление, подчиняващо се на физическите закони на материалния свят (но в глобални мащаби), е същата тази маса, необходима за началото на самоподдържаща се верижна реакция в човешкото общество със задействането на колосално количество енергия. По този начин, когато се случи явен превес, благодарение на човешката комуникационна маса, в глобалното доминиране на едно от двете информационни полета (от Животинския Разум или от Волята на Духовния свят), то монадата се преобръща.

Анастасия: Тоест външно (илюзорно), се съхранява максимално възможната степен на индивидуализация на хората. И човека един вид има свобода на избора в получаването на информация – например да слуша радио, да чете вестници, списания, да гледа различни телевизионни канали (а след това да ги обсъжда с другите хора) или да отделя внимание на различни съобщения или развлечения в интернет. Но се оказва, че такава свобода реално няма и всичко е само илюзорна индивидуализация. В действителност, избирайки нещо от предложенията на цивилизацията, човек се свързва с изкуствено създаденото информационно поле, което, може да се каже, формира тази маса. В крайна сметка, повечето хора гледат едни и същи телевизионни канали, четат еднакви вестници, слушат еднакво радио, влизат в едни и същи сайтове, общуват в едни и същи социалните мрежи в интернет. И степента на канализиране на активността на тази маса постоянно се наблюдава и контролира с помощта на рейтингите на същите тези телевизионни канали, посещаемостта на сайтове, популярните статии в пресата и т.н.

Та това си е истинската масовизация на психиката, която по-рано практикували шаманите с дайрета, маговете с помощта на обреди и тем подобни чародейци пред публиката. Само че, днес същият този древен механизъм за въздействие върху човешкото съзнание се осъществява чрез нови инструменти при това в глобални мащаби. Но принципите остават същите. В началото аудиторията е обезпечена с нужната информация, създава се единна система за възприемане от масата, единно устройство, ценностни ориентации. Съвременният комуникатор подава съобщенията, които предизвикват внушено вцепенение, безкритично подражание и сляпо подчинение – т.е. общо за цялата аудитория емоционално психологическо състояние. В крайна сметка това води до създаването на определен мисловен и поведенчески шаблон формиран от подадената информация на човешката комуникационна маса и насочването на нейното внимание, а това означава и действие в закодираната посока, при това незабележимо от индивида, който влиза в състава на тази маса.

Ригден: Абсолютно вярно. Това въздействие върху човешкото съзнание е известно от древността, но днес се използва по съвършено нов начин. И глобалната разлика е в това, че в изкуственото информационно поле, транслиращо чрез хората проводници Волята на Животинския разум, при цялото разнообразие от информация, стимулираща Животинското начало у човека, фактически не оставя избор на индивида. За Личността това е задънена улица в духовното развитие, колкото и информация да е получил човека от този източник. Защото цялата информация ще концентрира вниманието му върху удължаване живота на Животинския разум.

А ето, че в изкуствено създаденото в човечеството информационно поле, провеждащо чрез хората проводници Волята на Духовния свят, избора у човека остава. Защото получавайки Истината, благодарение на тиражирането и в чист вид от такива хора чрез същото това изкуствено информационно поле, на всеки човек се дава възможността да опознае себе си, да стане Наблюдател от Духовното начало. Тоест да се свърже с глобалното информационно поле, което по своята същност в никакъв случай не може да бъде сравнявано с изкуствено създаденото в материалния свят информационно поле от хората. А това означава, че човек ще способства за духовното израстване на своята Личност и нейната качествена духовна трансформация в ново същество и тук е основната разлика.

Анастасия: Вие казахте съвършено точно – ограничено, изкуствено създадено информационно поле. Чрез СМИ (на първо място телевизия и интернет) за масовото съзнание се създава и активно се поддържа мит, който формулира определено светоусещане, създава шаблони, които в своето многообразие способстват за взаимното усилване на информацията. Този мит затвърждава в съзнанието на индивида измислената причинно-следствена връзка между реалните обекти пораждащи легенди за събитията и публичните личности в миналото и настоящето, формира или представя в готов вид измисления модел на отношение към действителността. Това е фрагментарно познание за света, но се поднася в красива обвивка като мит, в масите се поражда илюзия за цялостно познание за света и събитията, които се случват. При тях сработва същия този принцип на лъжливо възприятие, както и с публиката по време на сеанса на фокусника: „видях го, значи е истина“. В действителност, хората дори не анализират самостоятелно получената информация, не се опитват да разберат причините, на кого и защо е необходимо това. По този начин масите отдават на тази информация своето внимание, което зацикля в тесен материален спектър на триизмерния свят. При цялото външно многообразие от информация, хората всъщност биват отучвани да мислят самостоятелно, техните възприятия се пренастройват и мисленето на аудиторията протича по определен начин. Цена няма клиповия поток на различните съобщения, където се преследва главната цел – емоционална възбуда и привличане на вниманието към едно или друго съобщение.

Ригден: Бих казал, че основната цел е не да привлече, а да отвлече вниманието на човека от негово вътрешно духовно развитие. Освен това ако се вгледаш в цялото многообразие на днешния информационен поток, то в неговата основа може да се открие единен материалистичен корен и активиране на Животинското начало в човека, където всичко се основава върху предизвикването на определени емоции и формирането на определен начин на мислене на тълпата под въздействието на различни източници на информация.

Анастасия: Действително, ако човек пребивава на вълната на Животинското начало, той реално няма никакъв избор, защото не осъзнава, че се явява обект на външни манипулации, той възприема тези образи и мисли като свои собствени идеи, без да се замисля за истинския източник на техния произход. А когато човек се явява Наблюдател от Духовното начало, той има база за сравнение, притежава реалната възможност за избор, разбира как му въздейства Животинския разум, разбира какво е Духовния свят, колко е мимолетен живота и колко важно е духовното му самоусъвършенстване.

Ригден: Да, всичко това е точно така. За съжаление много хора дори не се замислят откъде възникват в тях едни или други мисли, защо им отдават внимание и поддържат в себе си живота на едни или други програми. На кого и защо му е необходимо да прави така, че голямата маса хора (в чийто обем както прашинка стоиш и ти) да вижда този или онзи впечатляващ сюжет, филм, шокиращи съобщения, да прочете емоционално наситена статия. Хората не се замислят за първоначалния източник, който носи в себе си дадена информация и на кого служи всъщност тя. Какво се крие зад това изкуствено създадено информационно поле, на което човека отдава своето внимание, изразходвайки за него своето ценно жизнено време.

Бих искал да приведа прост пример от живота на средностатистическото съвременно семейство, което вечерта след трудовия ден си почива вкъщи. Всички като правило са заети със своите информационни развлечения. Те прекарват време в интернет, отделяйки внимание на съобщения, игри, развлечения, които най-много привличат вниманието им и ги вълнуват. Достатъчно е да видим официалната статистика и наименованието на най-посещаваните сайтове, за да се види какви кукички на Животинското начало задържат вниманието на хората, формирайки определен тип маса със своите характеристики. Другите членове на семейството например слушат музика и изпитват съответните за мелодиите емоции. Трети гледат телевизия, съпреживявайки на героите от филмите или предаванията, участвайки мисловно заедно с тях във виртуалното действие. Четвърти пък са заети с работа в дома, но също така превъртат някаква информация в ума си, например за психологически преживени моменти, събития от деня, новини видени в медиите или с текущи лични проблеми.

Но при абсолютно всички изброени се констатира еднакво вглъбяване на вниманието в своето увлечение, което, всъщност, има материалистичен вектор и е свързано със силата на Животинския разум.

Фактически всички тези „занимания“ са празни, тъй като са информационно отвличане, губене на жизненото време. А живота тече бързо – като пясък между пръстите. Човек уж не е сторил нищо лошо, но в същото време и нищо добро. Животът в същността си се оказва празно място, като клас на вятъра, клатейки се напред-назад, и в крайна сметка изгнил до корен, без да даде духовно семе. Така и тук, всички като класове се отвличат от външната информация, от своето духовно развитие. Съзнанието на хората до такава степен се свива и зацикля на една или друга емоция – мисли, породени от животинското начало, че никой в тези моменти не се замисля за духовното, да не говорим за сериозна работа върху себе си. А всъщност духовното развитие се явява най-съществената част от живота на всеки човек – смисъла на неговото съществуване.

Човек съпреживява емоционално и отделя много внимание на празните илюзии, които не му носят нищо, защото не го обогатяват духовно. За това пък изпомпват емоцията (силата) от сформираната маса хора. Всичко, което индивидът получава след това е, спомена за участие в експанзивно (натрапчиво, импулсивно, несдържано) илюзорно представление, носещо – опустошение, засилване на мислите, емоциите и желанията от Животинското начало, един вид отрова за Душата. Формираната по този начин маса, увлечена по една или друга информационна заблуда, водеща всеки до своеобразно илюзорно забвение и караща го да игнорира всеки намек за човешкото духовно развитие е невидимо контролирана и управлявана от Животинския разум. Всеки ден хората несъзнателно му отдават своята жизнена сила и внимание, превръщайки се в донори, които постоянно подхранват и умножават силата на този нисш разум.

Но пробуждайки се духовно, човек започва да се замисля над тези толкова важни за него въпроси – започва да разбира, че досега е бил просто подвластен елемент за възпроизводство на тази маса и ретранслатор на информацията от Животинското начало. Пробуждайки се духовно, работейки над себе си, човек всъщност прави своя истински избор. Той се превръща в активен проводник на Волята на Духовния свят, способствайки за разпространението на истината в съществуващото изкуствено създадено от хората информационно поле. И Истината се превръща в сила, която многократно умножава неговите възможности.

Анастасия: Да, Истината се оказва много проста… Оказва се, че Животинския разум на този етап активно създава система, която цели да обхване глобално съзнанието на повечето хора на планетата.

Ригден: За съжаление това е вярно. Сега активно се усъвършенстват инструментите, в който са включени всички суперефекти на новите масови комуникации. Този инструмент е вече добре познат на повечето хора на планетата – имам предвид Интернет, като едно от най-ефективните средства за масовизация на психиката в днешни дни. Днес Интернет, стремително заменящ телевизията, активно се внедрява в различни страни по света. Прави се всичко възможно да се осъществи масов достъп на различни народи, т.е. да се привлекат максимално количество хора към световната мрежа. Преимуществото на интернета пред телевизията, печатните издания, в това число и радиото е, че той съчетава в себе си всички тези средства за масова комуникация и се явява по-евтин, следователно по-достъпен за масата. Той запазва степента на индивидуализация на човека, но най-вече в него е внедрена тенденцията за възпроизводство и тиражиране на информация по целия свят за сметка на най-организираната маса от хора, а също така и за сметка на „Лидерите на мнения“ и активните хора. Но в тази глобална технология се крие слабото място на Животинския разум и умните хора трябва да обърнат внимание на това.

Ако по-рано човек, намирайки се във физическа тълпа, разбирайки целия абсурд на извършените от нея действия, практически е можел да направи съвсем малко, за да измени ситуацията, то днес на всеки активен човек се предоставя такава възможност. С други думи, благодарение на новите технологии човек и сам в полето е войн, защото сам носи Духовната истина на много хора. Всеки човек днес получава възможност за възпроизводство на информация и нейното бързо предаване и разпространение. И на всеки получил тази информация му се дава правото да извърши своя осъзнат избор: да продължи да служи на разрушителната Воля на Животинския разум или да въплъти съзидателната Воля на Духовния свят.

Днес са се сформирали такива уникални условия, при които човечеството може да използва своя шанс и да пробърне монадата в страна на духовно развитие на цивилизацията. То може да създаде абсолютно ново обществено устройство на света, използвайки инструментите за информационно въздействие на Животинския разум върху хората, но в съвършено противоположно направление и цели – развитие на човечеството в духовно съзидателна посока. Личният принос на всеки един човек в общото дело на духовното преображение на обществото е много важен. Може да се каже, че всяко, дори на пръв поглед „незначително“ и малко действие, извършено с цел разпространението на Истината, в крайна сметка се отразява на глобалната ситуация в обществото и формира неговото бъдеще. Така, както морето е образувано от множество поточета и реки, така и глобалното съзидателно информационно поле се формира от мислите и постъпките на множеството хора, които са възприели Истината и са станали негови активни проводници. Ако човек, разполагайки с цялата тази информация, пожелае да я разпространи, му е необходимо: 1) да предостави на хората целия обем от Знания, изложени в тези книги, като се стреми да ги разпространи до максимално много хора по целия свят; 2) да съдейства за процесите на обединение на хората, основавайки се на тази информация, която неизменно води до промяна в поведението, формиране на нови ценности и духовно самовъзпитание на обществата. В условията на реализация на тези задачи неизбежно ще се сформира критична маса в световното общество, която ще бъде способна да се самоорганизира и да решава важни въпроси и да претворява взетите решения в живота. Активната комуникация на всеки участник само ще засилва и разширява въздействието от тази информация, предавайки емоционално-психически тонус на другите хора, заразявайки ги с примера на поведение, общи идеи и действия. Като цяло няма нищо сложно. Най-важното е информацията да се предаде до хората в чист вид, да бъдем активни участници в процеса на образуването на новото общество и неотлъчно да работим над себе си.

За такова общество хората мечтаят от както свят светува, наричайки го в своите легенди „Земя на Доброто“, „Страна на блаженство“, „Златно хилядолетие“, „Справедлив свят“, „Милениум“, тоест бъдеще, към което можем да се приближим чрез божествена намеса, но достигнато благодарение на човешките действия. Например, в концепцията на Християнството, понятието „Милениум“ принадлежи към есхатологията (на гръцки „eschatos“ – „последния Край“, „logos“ – „слово, учение”), т.е. към религиозно учение за края на съдбата на човека и света, за последните етапи на управление на Животинския разум в човечеството. Есхатологията разглежда темите за „бъдещото хилядолетно царстване на Христос след второто пришествие – възвръщане на земята и победата Му над Сатаната“, за Армагедона – последната битка между доброто и злото, където ще вземат участие „владетелите на цялата земя обитаема“. Но кой всъщност е този, който в християнската концепция наричат Сатана? Животинския разум на материалния свят.

Достатъчно е да се погледне наоколо, за да се види какво се случва: борба за власт, жреческо, политическо, икономическо насилие от Архонтската банда над народите, доминирането на пазара, потребителските отношения, които формират у хората чисто материалистично мислене, взаимоотношения, основани на животинските инстинкти. Тече същинска агресивна информационна атака на човешкото общество от страна на Животинския разум – в действителност информационна война. Съвременният човек често прави избор в страната на материалното, дори без да излиза от собственото си Животинско начало, собствения егоизъм. Навързвайки същият модел и на останалите, без дори да забелязва, че сам се намира под властта на чуждата на Духовното му начало Воля. Това е силата на „Облика на Сатаната“, на Животинския разум, който е поробил човечеството и се разхожда сред него без маска.

Но възможността да промени всичко това е в ръцете на човека! Хората чакат божествената намеса, но това е същото като общуването на човека с Бога. Това може да бъде постигнато само чрез избор, действия и истинско духовно преображение на самия човек! В библията има такива думи на Иисус, отправени към учениците му: „И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъде с вас вовеки, Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда и не Го познава…“ Знанията вече са дадени и само от човека зависи неговия избор и действия! А чрез действията на всеки един човек се осъществява промяна на цялото световно общество! За всички живи хора това е реално последния останал шанс да спасят духовно себе си и цивилизацията.

Изграждането на такова общество – е необходимост, тъй както се явява единственият модел, който ще позволи на човечеството да оцелее в бъдеще. Това може да се изгради много лесно. Основите са дадени, съвместното изработване на този нов модел ще бъде лесно за хората. Вече има много грамотни и умни личности, които реално могат и искат да променят съвременното общество и да го направят свободно и равноправно при това не на хартия под лозунгите на Архонтите, а реално в живота, от позицията на доминиращото Духовно Начало в човека. Изграждането на такова общество зависи от действията и личния избор на всеки. Архонтите са научили хората да бездействат и пасивно да чакат някой да дойде и да направи всичко. А „Робската свобода“ в тяхната система е ограничена в рамките на дивана, където може свободно да плюе и псува политиците и жреците, и без това никой няма да го чуе. Но всеки човек може лесно да разруши тази наложена илюзия вътре в съзнанието си. Просто трябва да спре да стои със скръстени ръце, трябва да преобразува себе си и обществото, превръщайки се в мирен вестоносец в пълния смисъл на думата.

Анастасия: Вестоносец? Всъщност много точно казано. Вестоносецът – та това е изначално този, който носи знанието! А в съвременния свят така наричат действащото лице в класическите трагедии, който разказва за това, което се случва извън пределите на сцената. Като се има предвид всичко казано, вестоносец на мира – е този, който знае и пояснява скрития смисъл на случващото се на всички хора, наблюдаващи спектакъла на световната сцена.

Ригден: Всички ние, намирайки се в тяло, участваме в театъра на материята. Спектакъла е шокиращ, но е и назидателен. Пред очите на едни се открива истината, а другите са погълнати от действието. Единствената разлика е в това, на коя страна е твоето съзнание в това място на илюзорни зрелища.

Вестоносецът е способен да предаде истината на много хора: на приятели, роднини, познати и непознати. Той е в състояние да предизвика в тях желание да се разказва за Истината в тяхното обкръжение и така на други. Така посланието ще полети по света като сокол в стремителния си полет. От самите хора и от усилията на всеки вестоносец, зависи колко бързо тази информация ще се разпространи в обществото. Колкото повече са хората, в които прониква Истината, толкова повече ще бъдат тези, които ще започнат да променят ситуацията в световното общество според своите възможности. За разпространението на информацията могат да се използват всички възможни и достъпни средства – устно предаване, средствата за масова комуникация, в това число радио, преса, телевизия, както и основния лост на масовата комуникация в съвременните дни – интернета. Ако всеки приложи към това своето действие, ум и чистотата на намеренията си, тогава изначалната информация бързо ще се разпръсне по света и за кратък промеждутък от време тази идея ще обхване болшинството от хората. А болшинството е реалната сила! Когато хората получат и вникнат в тази информация, те сами ще разберат всичко – как да се подобри живота на обществото, изхождайки от своите реални възможности, тогава ще се образува вълна от всеобщо обединение. Така че, от един човек зависи наистина много, главното е да не стои и да чака милост от Архонтите!

Истинската духовна страна на човека в обществото се проявява в искрените му намерения и безкористните му действия за благото на обществото. Обединявайки се в това намерение, хората могат да достигнат нещо повече – да създадат условия за формиране на качествено нова цивилизация – човечество ръководещо се от същността на думата АллатРа.

Тайната на тази Дума някога била пазена в кръговете на духовно посветените хора, противопоставящи се на властта на Животинския разум във всяко негово проявление. Това са истинските воини на Светлината, пазители на Изконното Знание. За техния подвиг невиждан е открита Истината: „Няма по-висша сила от Духовната! Притежавайки Изконните Знания, притежаваш и силата. Притежавайки силата, въздействаш със словото, което е слава, име и зов. Славата възвестява Истината в сиянието на безсмъртието за тези, които с чест са венчани за близост с Единния. Та нали името проявява знака на Изконния, който е и основата и ключът към разбирането на събитията. Вечният зов е Изначалният Звук, Звукът на Съзиданието. Той изпълва знака със силата на Аллат и го прави могъществен в творението. Защото Аллат е самото проявление на Божията Воля, вездесъща сила, Прамайка на всичко, сътворено по Неговата Воля. Достойният върви по вечния зов на Душата, огласявайки вика на Нейната победа: АллатРа! Всеки чуващ е Призван, а всички заедно притежаваме сила да променим целия свят“. Съзидателната сила, произлизаща от Бога, това е

АллатРа



Източник: книга „АллатРа"
allatra_detail04

Коментари

апр 26, 2015 | Публикувано от в Статии