Притча за светия разбойник

Притча за светия разбойник

Някога отдавна живеел разбойник, който се занимавал с грабежи и без да се замисля убивал хората, които се съпротивлявали. В същото време живеел и човек с име Нарада. Той бил поет и музикант и се славил със своята дълбока мъдрост. Хората го обичали заради добрите му съвети, благия нрав, шегите и великолепната музика, която свирел на своя инструмент.
Веднъж мъдрецът решил да отиде в съседното село. А пътят минавал през същата тази гора, където шетал разбойникът. И тогава хората започнали да умоляват Мъдреца да не минава по него път, защото било много опасно. Нарада само се засмял:
— Искам да погледна този, които е породил във вас този страх и ви е направил такива страхливци. Та той е само един човек, а е спрял движението по целия път.
Изричайки тези думи Нарада се обърнал и тръгнал в гората свирейки на своя инструмент.
Разбойникът чул музиката и излязъл на пътя. И за свое удивление видял един не въоръжен човек свирещ на своя инструмент, който изглаждал щастлив. За първи път в живота си той почувствал нерешителност. Тогава се обърнал към музиканта:
— Нима не виждаш, че е опасно да се минава по този път?
Нарада, без да спира да свири свил от пътя и седнал близо до разбойника, който през това време точил своя меч. Завършвайки своята мелодия той го попитал:
— Какво правиш сам-самичък в тази гора?
Той отговорил:
— Грабя хората, а сега ще вземе и твоите богатства.
Мъдрецът казал:
— Моите богатства са от друго естество — те са вътрешни. Аз самият бих бил изключително щастлив да ги разделя с теб.
— Интересуват ме само материалните ценности, — заявил разбойника.
— Материалните казваш? — попитал Мъдрецът и загребвайки шепа пръст я разпръснал по вятъра. — Това е само прах, илюзия, която изчезва на мига. Това е абсолютно нищо в сравнение с духовните богатства, които са нетленни. Кажи ми за какво са ти тези материални богатства?
Той отговорил:
— Заради моето семейство: моята майка, жена, деца. Ако не им донеса пари ще гладуват, а пък аз не умея да правя нищо друго.
Тогава Мъдрецът попитал:
— А ти попитал ли си ги дали им е нужна тази твоя жертва? Готови ли са да споделят с теб отговорността за тези грехове пред Бога.
За първи път в своя живот човекът, занимаващ се единствено с разбойничество се замислил.
— Не знам. Да си призная никога не съм мислил за това.
— Ами отиди и ги попитай, — предложил Мъдрецът. — А аз ще те почакам тук.
И той отново засвирил своята прекрасна мелодия.
Разбойникът така и сторил. Той се отправил у дома и попитал своята майка. На което възрастната жена отговорила:
— Защо трябва да деля твоята отговорност за извършените от теб престъпления? Аз — съм твоя майка, и твое задължение е — да ме храниш.
И жена му казала:
— От какъв зор ще отговарям за твоите грехове? Нищо подобно не съм извършвала и съм чиста пред Бога. Изобщо не знам как си изкарваш хляба, това си е твоя работа.
Гледайки лицата на безгрижно играещите си деца, разбойникът дори не посмял да ги попита. Натъжен той се върнал при Мъдреца:
— Никой не иска да раздели с мен отговорността. Каквото и да правя за своето семейство, излиза, че за всичко ще си плащам сам. Оказва се, че съм абсолютно сам. И какво да правя сега?
Той с тъга погледнал на безупречното лице на Мъдреца, а той му отговорил:
— Свали своята маска на крадец и я изгори в пламъците на своите добри дела. Изкупи сътворените от теб злини и стани Човек.
Човека напуснал тази тъмна гора на своите заблуди заедно с Великият Мъдрец… Минало време и хората започнали да го наричат Велик, и се прославил във вековете, като легендарен поет, автор на знаменитата древноиндийска епична поема „Рамаяна“.

Из книгиата на А. Нових – „Сенсей II”
allatra_detail04

Коментари

апр 18, 2015 | Публикувано от в Статии