Боговете и техните Чантички

Пролог

Убедени сме, че в човешката история има като минимум един забравен епизод – изчезналата цивилизация, която била унищожена от мощни катаклизми в края на ледниковия период. Множество обстоятелства свързват тази цивилизация с датата 10500г. преди н.е. Ние обаче разглеждаме възможността за още по-интересно стечение на събитията: Знанията, които притежавала тази цивилизация били спасени от оцелелите и предадени на бъдещите поколения, та до ден-днешен. Именно това обяснява факта, защо една и съща прецизна система на духовна инициация, използваща дуализма на небето и земята в търсенето на безсмъртието на Душата, система с неизвестен произход, се озовала в Древен Египет в епохата на великите пирамиди, в херметическите текстове на раннохристиянската епоха, в Камбоджа и Централна Америка в края на 10 в., а най-вероятно дори и в Микронезия и Великденския остров с неговите странни местни названия: Те-Пито-О-Те-Хенуа – „Пъпа на Земята, и Мата-Ки-Те-Рани – „Очи, гледащи към небето“

из книга „Огледалото на небесата. В търсене на изгубената цивилизация“

Какво носят в своите „чантички" Боговете?

За съжаление нито в преданията, нито в митовете се е запазила конкретна информация. Безусловно е имало обяснения, но днес, това разбиране е изгубено. Именно поради тази причина отговорът на въпроса „Какво носят в своите чантички Боговете“ не е възможно да поучи научно обоснован отговор, но имайки предвид Изконното Знание, което днес отново е в света в своята чистота и множеството идентични артефакти и символика в различните исторически епохи и континенти, можем да направим добре обосновано логическо заключение.

Днес се налага да разгадаваме „загадките“, увековечени върху камъните от нашите далновидни предци и съдейки по намерените отговори на някои прогресивни учени, започваме да разбираме, че древните хора изобщо не са били тези диваци, ловци и събирачи, както се опитват да ни втълпят традиционните историци. Очевиден е факта, че нашите прародители са имали коренно различни приоритети в своя живот.

Ще започнем от факта, че в древността хората предавали Знанията за бъдещите поколения под формата на изсечени в камъка рисунки и писменост. Нещо повече, в техните сюжети присъствал не кой да е, а като правило – Боговете. Благодарение на множеството запазили се артефакти можем уверено да заявим, че под Богове са се подразбирали определени Духовни същества, които посещавали триизмерната реалност и по-точно Земята с определена цикличност.

На търсещата Личност ще и направят впечатление множеството интересни аналогии, увековечени в камъка, които могат да се проследят в историята на човешката цивилизация ту тук, ту там на различните континенти. Нещо повече, при по-задълбочен анализ на културните летописи от учените, които търсят Истината, изниква въпроса – Каква е причината за внезапната поява и развитие, както на културата, така и на технологиите сред народите по света, без видими и продължителни еволюционни процеси? Защо ли официалната наука продължава да игнорира фактите, когато, съвсем неочаквано, практически от нулата, на дадено място се появява медицината, металургията, земеделието, животновъдството, писмеността и знанията за строителство на сложни архитектурни съоръжения. От всичко това изниква следния въпрос: „Благодарение на какво или по-точно на Кого, народите и културите достигали културен и технологичен разцвет, нерядко, оставяйки след себе си необясними до ден-днешен технологии и съоръжения? Според нас това е изключително сериозен въпрос, който ни кара да се замислим за прякото участие на Висшата Воля, а в нашия случай конкретни просветителски Същности, носещи духовни и практически знания на хората. Един от ярките примери безусловно е Древен Египет по времето на IV династия или времето на строителството на Великите пирамиди. Учените днес, с всички научни достижения, не са в състояние да разберат кой, защо и как ги е построил. Нещо повече, днес хората с техния научнотехнически прогрес са напълно безсилни да изградят съоръжения с подобна прецизност и мащаб.

Подобни примери има наистина много и камъните са наши мълчаливи свидетели. Търсещият човек и особено този, който се е запознал с информацията от книга „АллатРа“, разбира прекрасно, че ортодоксалната наука отдавна е закрила тези „бели петна“ с желязна завеса. Дори не се налага да обосноваваме тезата с политиката на Архонтите, а просто да поразсъждаваме чисто логически, на базата на събраната информация и артефакти как в продължение на човешката история се забелязва една и съща повтаряща се тенденция: Знанията се дават на хората и след известен период се загубват.

Нека да разгледаме и самите „чантички“ и една малка част от местата, където са намерени като Гьобекли-Тепе; Попол-Вух, Централна Америка; Гилгамеш; древно Мексико; Древен Вавилон; Шумерската цивилизация; Древна Армения; Асиририя; Уратру, Армения; Асирийската столица Нимруд; Еквадор, Месопотамия…

Какви са тези чантички? Да предположим чисто логически, че ако „Боговете взимат нещо в своите ръце“, под формата на чисто човешки асоциативни образи, то без съмнение това е нещо архиважно, а не някакво украшение. В една своя статия историкът Светослав Сергеев прави паралел между символизма на тези чантички и времената, когато в света било внасяно Изконното Знание. Нагледен пример е камъка на „лешояда“ в Гьобекли-Тепе.

Изводите:

Естествено, всичко това може да бъде обяснено като „случайност“, но ще бъде неразумно, тъй като количеството на „случайностите“ отдавна е надхвърлило критичната маса и е преминало в качествено изменение. И така, какво носили Боговете в своите „чантички“ ? Духовното Изконно Знание за безсмъртието на Душата и смисъла на човешкия живот в материалния свят.

allatra_detail04

Коментари

Dec 19, 2017 | Публикувано от в Статии