Do you speak езика на дълбочинните чувства?

 

Не спира да ме поразява факта, когато се намирам в позиция на наблюдател от Духовното начало как информацията от различни области води до множество интересни вътрешни духовни открития. Така се случи и този път…

Реших да подобря знанията си по Английски език. На пръв поглед тривиална задача, навик от триизмерността, който изобщо не е свързан с духовното развитие, но в края на учебния процес, без да се усетя, направих невероятни открития. Между другото, бих искала да отбележа, че в подобно състояние необходимата информация се намира изненадващо бързо. Мисля, че много от хората са забелязвали този факт и в своя живот…

И така, търсейки, се натъкнах на интересна статия, където хората с ниво upper-intermediate споделяха своя опит и съвети за самостоятелно езиково обучение. Сред съветите бе и връзката към поредицата от предавания “Полиглот. Английски за 16 часа”.

Започнах да гледам предаванията, а след няколко дена започнаха да ме спохождат, една след друга, интересни асоциации, свързани с духовното развитие. Днес реших да споделя някои от тях.

Всичко започна с това как в първото предаване водещият Дмитрий Петров каза, че за него не е удивително, че човек може да научи чужд език и да започне да общува на него само за една седмица или 16 урока, но се удивлява как човек може да учи цял живот чужд език и да не може да общува на него. Затова в началото на предаването той попита участниците защо все още не говорят английски. Отговорите на учениците бяха повече от интересни. Веднага забелязах колко шаблонни са отговорите, защото аз самата си отговарях по същия начин. Участниците в предаването се оправдаваха с: липсата на време, изпуснатия шанс в училище, нежеланието да изучават езика, невниманието, изучаването на друг език, страха, липсата на мотивация или езикова практика (извинения, че не са могли да общуват с носителите на езика), липса на приоритет или че са нямали нужда да го говорят изобщо. А сега, няколко дни по-късно, когато на практика видях простотата в изучаването на езика, осъзнах, че същото нещо се случва с много хора в отношение на духовното развитие, в това число и с мен!

Започнах да проумявам. Стремежът ми към знания по английски се обуславяше от нуждата да науча езика. Оказа се, че процесът е лек и интересен, изобщо не е трудно. Е, все пак имам изградени навици от детството. Та нали в духовното развитие е същото! Там този език се нарича – езикът на дълбоките чувства. В края на краищата изобщо не е сложно езикът на най-дълбочинните чувства да бъде опознат, много по-трудно е да се самозалъгваме и да си измисляме извинения, за да го „учим” цял живот. Спомних си следния израз: „Много по-трудно е човек да стане субличност, от колкото Ангел“. Сега разбирам тези думи по нов начин.

Реално „условията” за изучаването било то на английския (както и всяко друго умение в материалния свят), било то предвижването по духовния път са до голяма степен идентични:

  • разбиране защо това ми е необходимо;
  • ежедневна практика;
  • използване на правилните инструменти в процеса на изучаване. В случай с духовно развитие това са: автогенната тренировка, медитациите, духовните практики, контрола на мислите, записване на мислите и т.н..

Най-важния „момент” в духовното развитие, който го отличава от материалните навици, е животът посредством чувствата, тоест развитието на чувственото възприятие.

В процеса на наблюдение и анализиране на моя сравнително лесен напредък, който сега наблюдавам на практика, се очерта един доста важен момент. Разбрах същината, защо до сега не съм говорила английски, при положение, че бях развила своите комуникативни умения още в училище. Причината бе страха. Страх от оценката на другите – тоест госпожа горделивост. „Какво ще си помислят другите за мен?” „Ами ако изтърся някои глупост? Ще си помислят, че съм глупава, неграмотна или ще ми се смеят.“ „Как ще изглеждам в очите на другите?“ и така нататък, и т.н.. Тоест, подсъзнателно мислех, че трябва да говоря или правилно, така че да ми се възхищават, или изобщо да не говоря. Между другото, водещият на предаването отбеляза, че страхът от неправилно говорене е често срещана грешка. Нали когато общувам с някой чужденец, който все още не говори много добре руски, нали не оценям познанията му за езика, както и неговата личност според начина, по който говори езика, не се смея ако прави грешки. Просто се опитвам да разбера какво иска да ми каже и да заформя диалог. Когато горделивостта изчезва и ситуацията се разглежда от различни ъгли, овладяването на новия език става много лесно. Сега ви предлагам да се опитате да пренесете тази асоциация в изучаването на езика на дълбочинните чувства… Интересно е, нали?

Разбира се, важна роля в усвояването на език играе начина на подаване на информацията, както и други умения. Водещият на предаването е професионален преводач и знае около 30 езика. Естествено, че си е изградил система за представяне на знанията в достъпна форма, така че човек, дори и за една седмица, да се научи да води обикновен разговор на чужд език. Правейки аналогия с нашата тема, а именно темата за духовното преображение, мога да отбележа, че имаме уникална възможност, когато Знанията за инструментите за постигане на непрекъснатия чувствен диалог ни се дават в чист вид – в книгите на А.Нових и в предаванията с Игор Михайлович Данилов! Без излишни неща, без прахта на времето и множество плевели. Просто трябва да приложите тези утвърдени инструменти на практика.

Също така, водещия на предаването, даде интересен пример. Когато децата се учат да говорят на родния си език, те не учат първо граматика и правилата на езика, те не се задълбават в теорията, а се учат да говорят според уменията и възможностите си. Учат се в процеса на практиката. От тук си направих извода, че не е нужно да изучавам всички теории, да чета купища литература, постоянно да си изяснявам нещо, намирайки се в изчакваща позиция, не. Трябва незабавно да премина към практиката и реалното опознаване на дълбочинните чувства като разширявам постепенно знанията си и овладявам практиките, потапяйки се по-дълбоко в тях.

Не трябва да се страхуваме да грешим, а да се стремим да говорим с Бога на езика на дълбочинните чувства сега, така както можем в момента, постоянно. Именно това е практиката.

Важен момент, валиден за всяка една област в нашия живот е постоянството По-добре по-малко, но постоянно. Защо? Защото така се практикува по-често, без да се чака някакъв конкретен момент. Благодарение на постоянството, новото се влива в живота на човека по един естествен начин и става негова неразделна част.

Накрая бих искала да отбележа още един интересен момент от предаването, който според мен може да се наблюдава и в духовното развитие. А именно, че в началото на изучаване на езика, на човек му се струва, че се претоварва и блокира, че едва успява да подрежда „блокчетата информация “ в главата си. Струва му се, че нещата не вървят добре… но след известно време, съвсем неусетно в човека нещо се променя и той констатира, че вече владее новия език. Разбира се, все още може да не знае много, но езика се превръща в част от неговия живот… Онзи единствен език – езикът на дълбочинните чувства – се превръща в негов Живот.

allatra_detail04

Коментари

май 11, 2019 | Публикувано от в Статии