Гибелта на планета Фаетон

ФАЕТОН

„…– Такава вероятност естествено съществува. За цялото време от съществуването на тази цивилизация адаптивната формула на Първичния Звук се е давала шест пъти и слава Богу, не е била използвана глобално в отрицателен аспект, както например се е случило на Фаетон. В противен случай това щеше да означава преобръщане на монадата, а това означава пълно унищожение на човечеството и дори възможност за анихилация на цялата планета.
– Нима всичко е толкова сериозно? – замислено произнесе Николай Андреевич.
– Повече от колкото си мислиш.
– А какво се е случило на Фаетон? – с интерес попита Костик.
– Глупост,… – с горчивина отговори Сенсей. – Ако към днешния ден добавим още 43 дена, стават точно 5105 години от унищожението на една от най-красивите планети на нашата галактика – Фаетон.
Нашият Философ тутакси се захвана да изчислява в слух.
– Така, днес сме 28 Юни 1991 година плюс 43 дена и минус 5105 години. Това ще бъде…"
(книга „Сенсей IV“)

Тъй като не ни мързи, взехме и изчислихме коя е датата, на която се е случило събитието.

28.06.1991г (28 юни 1991г) + 43 дена = 10.08.1991 (10 август 1991г),
10.08.1991г – е 32 седмица или 222 ден на годината,
Ако извадим от тази дата 5105 години, ще получим:
10.08.1991г – 5105г = 10.08.-3114 години (10 август 3114г преди н.е.)

Интересно е да се отбележи, че 10 август е 32 седмица на земната година, а както знаем годината има 52 седмици. Та, ако определим съотношението на тези две величини ще получим:
32 / 52 = 0.615, а отклонението от коефициента на златното сечение (0.618) е 0.42%.

А сега да разгледаме календара на МАИТЕ.

Известно е, че текущия цикъл от дългото летоброене или Ерата на Петото Слънце е започнала на 0.0.0.0.0, 4 Ахау, 8 Кумку. Което е 11 август 3114г. преди н.е. при корелация 584283 или на 13 август 3114г. преди н.е. при корелация 584285. По този начин цикълът е изтекъл на 20 декември 2012г. 20 декември 2012г при корелация 584283 или 22 декември 2012г при корелация 584285.

Сенсей 4…

„…– Било е отдавна! – произнесе момъкът с тон, недопускащ възражения, очевидно за да спре Костик със своите философствания и да не пречи на другите да слушат.
На което Сенсей отговори:
– Защо да е отдавна? Това се е случило практически скоро. 5000 години са точно никакъв срок в сравнение с космическите мерки.
– Значи Фаетон действително е съществувал? – недоверчиво попита Николай Андреевич.
– Да, това е била петата планета на нашата Слънчева система. Нейната орбита се е намирала между Марс и Юпитер. Фаетон била доста голяма планета, по маса превишавала Земята практически 17 пъти. Това била великолепна планета, чиято атмосфера била много сходна със земната. На нея се намирали красиви океани, чудесна суша. Една година на Фаетон се равнявала на 260 фаетонски дена. Ако съпоставим това със земното време, то една година на Фаетон се равнявала на – 1898 дена.
– Тоест една година на Фаетон, се равнява приблизително на 5 наши години, – уточни Николай Андреевич.
– По-точно 5,2. Един ден на Файтон е равен на 175,2 земни часа. На тази планета денонощието се разделяло на 20 равни части, тоест на 20 часа, по земни мерки един техен час е равен на 8,76 земни часа или 525, 6 минути. По принцип Фаетон като планета притежавала огромен запас от енергия и можела да съществува и да съществува… ако не била глупостта човешка.
– На Файтон също ли е имало хора? – учудено попита Виктор. – В смисъл земляни?
– Ние не сме единствения вид, който се отнася към човекоподобните. Фаетон също бил населен с човекоподобни същества при това много по-рано от Земята.
– Как да го разбираме това – човекоподобни? – попита Славик. – Това са същества подобно на хората ли?
– Да. Простичко казано, това е разумен живот, който има човекоподобна форма и е създаден от смесването на духовното начало с животинското начало, тоест материалното. Човекоподобните могат леко да се различават едни от други по формата на материята, тоест тялото, но всички живеят по същите тези закони на синтеза между духовното и материалното.
– Тоест освен тяло имат и душа, – уточни Стас.
– Безусловно. Независимо от това заложено уникално съчетание, предполагащо значителни възможности в развитието и усъвършенстването, човекоподобните представляват висша форма на живот само в своята сфера. Но ако вземем мащабите на Вселената, то те са просто – една от низшите форми на разумен живот. Ако за нас низши са най-простите едноклетъчни, например амебата, паразитните ламблии или свободно живеещите радиоларии, хелиозоите и т.н., то в мащабите на Вселената за тези, които наричаме Висш Разум, човекоподобните практически представляват същото, както за нас амебата, тоест началото на разумната еволюция, не повече от това. Но за разлика от други низши форми на разумни живот, ние сме надарени с голям потенциал за духовен растеж.
– Нима има и по-висши форми на живот? – попита Андрей, очевидно опитвайки се да разбере нещо повече от Сенсей по дадения въпрос.
– Разбира се, че има висши форми на живот. Но те не засягат днешния ни разговор. Нека да го кажем така, във Вселената има предостатъчно най-разнообразни форми на живот. Що се касае човекоподобната форма на живот, то тя е сравнително млада и съществува във Вселената, по земни мерки само някакви си 400 милиона години. Това изобщо не е много в сравнение с космическите срокове. А в нашата галактика човекоподобната форма на живот се е появила преди 64 114 694 години. На днешен ден активните галактики са повече от 140 милиарда, а планетите, заселени с човекоподобни същества, по-малко от 100 милиарда. В нашата слънчева система човекоподобната форма на живот се е появила преди 1 252 758 години. И първата планета в нашата слънчева система, заселена с човекоподобни била Фаетон, а много по-късно и Земята." (книга „Сенсей IV“)

Ето и откъс от доклада „ИЗКОННА ФИЗИКА АЛЛАТРА" (79стр.)

„…Артефактите, свидетелстващи за това, че в древността, много преди съвременната цивилизация, съществували значително по-развити в технологично отношение човешки цивилизации има предостатъчно и с всяка година тази колекция от „неудобни“ за системата факти се попълва с нови открития и находки от различни кътчета на света. Например, днес има неопровержими материални доказателства, че 140 милиона години назад съществувала високоразвита цивилизация, която по своето технологическо ниво на развитие много кратно превъзхождала нашата съвременна цивилизация. Но ще променят ли тези факти съдбата на днешната система на потребителското общество? Не, тъй, като всичко ще завърши с банално потребителско любопитство от страна на „масите“ и желание на „върхушката“ да създаде нов инструмент на властта, плашило за подчинение на „масите“. И забележете, при това всеки един човек не се избавя от своите лични страдания, породени и преумножени от системата. Но всичко ще се промени ако хората започната да се пробуждат духовно и със своите ежедневни действия да променят както себе си, така и заобикалящия ги свят в посока духовно – нравственото развитие на обществото. Та нали вече са налични всички знания и възможности!…"

Продължаваме със Сенсей 4:

„…– В акъла ми не се побира, 100 милиарда планети населени с хора! – възхитено произнесе Виктор. – А ние си мислим, че нашата Вселена е безлюдна. До ден-днешен наблюдаваме, има ли живот във Вселената или сме единствените „вундеркинди“. Просто след толкова време на внушения, че човечеството е само във Вселената някак си не ми се вярва, че не сме сами.
– А какво се случва с нашите радиосигнали в космоса? – не без доза хумор произнесе Женя.
– Радиосигнали? – с усмивка произнесе Сенсей. – Ето ти такъв простичък пример. През 1974 година от обсерваторията Аресибо било изпратено радиопослание в посока кълбовидния звезден куп М13, което се намира в съзвездието Херкулес, тъй като в него се намират около милион звезди, подобни на Слънцето, и естествено има различни форми на живот. Но този сигнал ще стигне там едва след 25 000 години от деня на излъчване на сигнала. Но ако вземем предвид разширението на Вселената, към времето, когато този сигнал стигне назначеното място този звезден куп вече няма да е там, тъй като отдавна ще се е преместил на друго място. Това е първото. Второ, нашата цивилизация съществува около 12 000 години, при това на днешен ден, почти нищо не е известно за първите хилядолетия от нейното съществуване. Ценните знания са загубени заради човешката алчност и глупост, мания за величие и като следствие, постоянните войни за главната идея на Животинското начало – едноличното властване и управление на целия свят. Как мислиш, дали човечеството все още ще съществува в този си вид след 25 000 години ако по-голяма част от хората продължават да живеят с амбициите на Животинското начало?
Освен това човекоподобните се отнасят към временните типове цивилизации, които се изчерпват сравнително бързо, тъй като човек заради своето Животинско начало изначално е настроен на самоунищожение. В мащабите на цивилизациите на човекоподобните този стимул на Животинското начало се изразява в само ликвидация и ликвидацията на едни други. От жалките остатъци цивилизацията се заражда отново от нулата и историята се повтаря. Дори хората да успеят да се срещнат с други цивилизации благодарение на научнотехническия прогрес, как мислите, при такава доминация на Животинското начало в обществото, какво ще се опитат да направят на първо място? Естествено да завоюват и да покорят (а не да съществуват мирно едни с други), да подчинят и да си направят нова колония с роби. Ако хората на земята не могат да съществуват дружно и унищожават планетата, тогава могат ли да бъдат смятани за желани гости на другите планети, ако доминиращият принцип на днешното човечество при всичките му достижения и в културата, и в науката е да разрушават, а не да създават, или по-точно казано да създават за собствения егоизъм.
И трето, дори сега, гледайки към звездите виждаме само една картина от отдавна отминали събития, която е била преди милиони години. За това време ако на тези планети и системи е имало живот, то тя се е сменила много пъти. Висшето развитие сред човекоподобните цивилизации бива достигано само от единици. Доста по-разумните форми на живот, за които не представлява никаква трудност да прочетат този примитивен радиосигнал, да се намесват в живота на човекоподобните, още повече да встъпват с тях в контакт е все едно да се намесваш в живота на амебите. Но амебите, за разлика от човека просто си съществуват, допълвайки многообразието на природата, съответно не притежават мания за величие и не правят толкова глупости и вреда на всичко, което ги заобикаля, както хората.
– В какво тогава е смисълът на съществуването? – с дълбокомислен вид бавно произнесе Костик.
Сенсей, не без нотка хумор го попита:
– На амебите ли?
Костик се сепна и излезе от своето замислено състояние, отговаряйки:
– Не, тях… тоест нас…
Сенсей и Николай Андреевич се погледнаха един друг и се опитаха да скрият своите усмивки на този негов въпрос. Но след това Сенсей отговори напълно сериозно:
Целият смисъл на човека е в това, да успее да напусне сферата на влияние на Луцифер, имам предвид да напусне кръга от реинкарнации и да отиде в рая, да влезе в Нирвана, както искате така го наречете. А смисълът на социума като цяло е да се създаде такова общество, което вместо желания за унищожение и разрушение да опита да достигне духовна чистота, за да може духовното да доминира в него, и целият социум заедно да излезе от сферата на влияние на Луцифер. Но подобно нещо, разбира се, в историята на човешките цивилизации се случва много рядко. Защо? Защото в обществото, като правило, всеки човек се намира в своя стадий на развитие. Това е също както в космоса…."
(книга „Сенсей IV“)

Откъс от книгата Езоосмоз:

„…– Това е света на материята. И нейните закони са валидни както за микро, така и за макрокосмоса. За материята е характерна определена разумна организация, определени закони за оцеляване и ограничени срокове на съществувание. Материята има начало и край. Тъкмо за това няма нищо учудващо в това, че хората и звездите си приличат толкова…" (книга„Езоосмоз“)

„…Ако се потопим по на дълбоко във всичко това, не зная, поне няколко милиарда пъти. Направим всичко по-голямо. Тогава ще видим… Е ако увеличим в този мащаб, едва ли ще видим частички, а само молекули, нали така? Ще видим огромните разстояния между молекулите. Тоест ще видим Космос. Човекът фрактално ще представлява Космос. Не е ли така? Ако се потопим още повече, какво ще видим? Ще видим, че във всяка молекула, като в галактика се случват същите тези процеси…"

Продължаваме със Сенсей 4:

„…Цялата Вселена е разделена на своеобразни зони или сфери, всяка от които е със свое индивидуално развитие. Всяка човекоподобна цивилизация се развива в своята зона на своя етап на развитие, тоест намира се на своя вълна.
– Да не би да има такива човешки цивилизации, които успели да се откъснат от сферата на влияние на Луцифер? – със съмнение попита Виктор.
– Има. Но са много малко. В процентен еквивалент е далече под един процент, по-точно една стотна от него. Да излезе цялата цивилизация е сложно, но напълно реално. Като правило всички се спъват в едни и същи „аримански туфи“, особено на ранните етапи от своето развитие. Всичко се случва от глупаво до смешно. Например, нека вземем нашата цивилизация. Хората едва започнали да се сблъскват с понятието наука и да възприемат нещичко, когато знанията биват узурпирани от Архонтите, от малка групичка хора, навързващи на всички останали начин на живот по каноните на Животинското начало. Излиза, че нормалното, чисто духовно развитие може да се случи само в тайна от обществото като цяло. Налага се образно казано да се създават храмове в самите храмове. Дори ако определен кръг от хора с чисти помисли и духовни стремежи се обедини, то той трябва да се крие от същите тези хора. Иначе ще бъде унищожен от системата на Ариман заради възбуда в обществото на същата тази елементарна човешка завист, глупост и ненавист към тези хора, видите ли, защото не били като всички. Ето в кое е трудността и парадоксът.
– Да, действително е парадокс, – замислено произнесе Николай Андреевич.
Възникна малка пауза в разговора.
– Значи първата планета в слънчевата система заселена с хора била Фаетон, – напомни Стас, видимо изгарящ от желание да чуе нещо повече.
– Да. Последната цивилизация на Фаетон просъществувала 11 500 години по фаетонски мерки или по земни – 59 800 години до гибелта на планетата. И това била сравнително развита цивилизация, която многократно изпреварвала нашата в своето развитие. Хората от Фаетон нееднократно посещавали Земята и контактували със земляните, споделяли с тях своите знания, в това число и такива, фундаментално важни за разбирането на строежа на Вселената като Аллат. Нещо повече, земляните били свидетели и на анихилацията на Фаетон. В този ден на Фаетон загинали 7 милиарда фаетонци. При това не е имало взрив като такъв. Сферата просто се разпаднала.
– Какво значи разпаднала се? – с недоверчив поглед попита Николай Андреевич.
– Материята на Фаетон се свила, без да бъде отделяна енергия.
– Не разбрах, – с интерес произнесе Николай Андреевич. – Как така, без да бъде отделяна енергия?
– Това явление още не е изучено от съвременната физика и астрономия. Макар в някои от изследванията на космоса да се сблъсква с подобни засега необясними явления, където видимото вещество се трансформира в тъмна материя без отделяне на енергия. Всичко това е напълно естествено. Реално какво знаят хората за физиката днес? – Сенсей взе шепа пясък и ни показа разтворената си длан. – Ето това е цялата известна физика! А това, – той кимна към пясъчния бряг, влизащ в морето, – е това, което все още не им е известно. А скритото под водата е много повече от това, което днес все още не им е известно и което се намира отвъд границата на тяхното възприятие за материалния свят, отвъд границата на това, което човек може да разбере със своя ограничен мозък.
Сенсей замълча, автоматично пресипвайки пясъка от една ръка в друга. А Николай Андреевич отново обобщи казаното от Сенсей:
– Това означава, че на Фаетон видимата материя се е трансформирала в невидима, без да е имало взрив.
– Точно така. 92% от цялата маса на Фаетон практически преминала в тъмна материя без изблик на енергия, тоест случил се е един вид преход от една енергия в друга, своеобразен процес на неутрализация. А 8% от масата просто се отделила, от което и днес е съставен така нареченият астероиден пояс, разположен между планетите Марс и Юпитер. Но самите те не се явяват астероиди, тоест отделни „малки планети“, тъй като всички притежават мощна остатъчна енергия, сходни характеристики, разкриващи еднородността на техния произход и т.н. Тяхната енергийна маса е по-голяма, отколкото физическата, тъкмо затова всички тези остатъци все още не са се разпръснали, не са били притеглени от мощния Юпитер и до ден-днешен се движат по същата тази орбита, по която някога се е движил Фаетон с неговото мощно поле на привличане… След незначителното откъсване на маса се случило силно изхвърляне на фотони, пораждащо ярък блясък. Тези събития са се съхранили в паметта на хората и били запечатани, в това число и в преданията за Фаетон.
– О, нима има предания за Фаетон? – попита Костик.
– У древните гърци се е съхранил мита, който дошъл до тях от техните предци за сина на бога на Слънцето Хелиос, когото наричали Фаетон. Съгласно този мит, Фаетон не бил безсмъртен, за разлика от своя баща, тъй като бил роден от смъртнта нимфа Климена, дъщеря на морската богиня Фетида. Легендата гласи, че веднъж Фаетон помолил своя баща поне веднъж да му довери управлението на златната колесница на Слънцето, с която Хелиос пътувал ежедневно по звездния път. И Хелиос изпълнил молбата на своя син. Но Фаетон се изгубил сред небесните съзвездия, а огнените коне усетили слабата ръка на своя водач и се понесли без посока и път. Огнената колесница се приближила опасно до Земята и я обхванала със своя пламък. Горели горите, пукали се скалите от жегата, водата в моретата и реките завирала. Загивали животните, птиците и рибите. Загивали хората и цели градове. Излязла тогава Гея – богинята на Земята и помолила Зевс гръмовержеца, повелителя на боговете да я защити. И тогава Зевс поразил с мълнии колесницата на Хелиос, за да спаси Земята от гибел. Фаетон, обхванат от пламъци се понесъл по небосклона и паднал на края на далечната река Еридан. Ето такава е историята.
– Дам, – промълви Володя, – колко пъти каза, че масата на Фаетон надвишавала тази на Земята? 17 пъти? И ако тогава целия Фаетон се бе взривил, взрива му щеше да е толкова мощен, че съседните планети щяха да си го отнесат здравата, в това число и Земята.
– Съвършено вярно, – кимна Сенсей. – А така всичко се случило без изблик на мощна енергия. Фаетон отишъл в нищото… Ето какво означава адаптираната формула на Първичния Звук да попадне в лоши ръце, по-скоро глави. Получавайки власт над властта, им се приискало да си поекспериментират. Наиграха се хубавичко. Задоволиха манията си за величие. – Сенсей въздъхна тежко, помълча, а след това произнесе: – Така че независимо от високото развитие, с което хората от Фаетон ни изпреварвали значително, човешкият фактор изиграл своята лоша шега. И колкото и да е трагично, но една от най-прекрасните планети в нашата Галактика, която била населена с толкова високоразвита цивилизация вече не съществува.
– Така и не разбрах, поради какво се свила материята, какво точно се е случило? – никак не можеше да проумее Руслан.
Сенсей повтори:
– Поради глупостта човешка… – Той изсипа шепата пясък до себе си и я изравни с крак заедно с останалия пясък. – Защо си мислите, че Архонтите хилядолетия наред така усилено издирват това, което днес хората наричат Граала? Защото, получавайки тази власт над властта, няма да им е нужно никакво супер оръжие за сплашването на населението. При подобна доминация на Животинското начало в съзнанието на хора като Архонтите, дори и разкриването чрез Първичния Звук на достъп към истинския свят на Бога, няма да ги удържи от реализацията на низките им материални желания и мечти за абсолютна власт над себеподобните.
В разговора настъпи кратка пауза.
– М-да, – произнесе Николай Андреевич, – никак не ми се иска тази история да се повтори и със Земята.
– Всичко е в ръцете на хората, – акцентира Сенсей. – Те могат да унищожат планетата и да загинат или да възродят нейния първичен вид и да сътворят златен век.
– Аз например много бих искал да живея в златния век. Но как да го сътворим ако наоколо е такъв бардак, мизерия и несправедливост? Какво мога да направя сам-самичък? – развълнувано произнесе Андрей.
– Много! Понякога бъдещето на цялото човечество зависи от личния избор на един-единствен човек…
(книга „Сенсей IV“))

„…Светия Дух е сред хората и Той се намира във всеки човек. Затова се казва, че ще се излее в изобилие, тоест ще бъде даден свръх това. И намирайки се още тук, в своите тела, хората ще изпитат щастието на безкрайния свят. Но само тогава, когато се обединят наистина. Когато всички станат верни Богу. Всички. И това е възможно и лесно. Тъкмо за това говорихме сега. Мнозина са го чували. А от всеки един зависи да чуят всички. Всеки, който разбере своята същност може да сподели с ближния. А ако и те проникнат в смисъла, са способни на много. Всичко е дадено. И поддръжка ще получат, и ще бъдат укрепени, само да го поискат. И това е възможно…"

Продължаваме със Сенсей 4:

„…– Е, ако този човек оглавява някоя от силните държави в света, тогава съм съгласен. А от мен самия какво може да зависи? Та аз съм просто един обикновен човек!
– Всички хора са обикновени и са създадени от един и същ материал, но благодарение на личния избор, един става Хитлер, а друг – Буда. Така че ако искаш да живееш в едно по-добро общество, започни първо от себе си, стани Човек. Погледни вътре в себе си, поразсъждавай добре за какво живееш в този свят и кой си всъщност. Погледни с чист поглед на заобикалящия те свят, без пелената на Ариман. Следи за чистотата на своите мисли. Смени мисловно си злословене с добрословене, вместо да завиждаш просто се порадвай искрено на успеха на ближния, вместо празната злоба по-добре отиди и направи нещо добро за другите, тихо и безкористно. Вместо да желаеш зло на другия и да чакаш неговата смърт, по-добре сподели с него парченце от своя залък, седнете заедно и си поговорете за това, което лежи на душата на всеки, за живота, за Любовта, за Бога. Огрей с лъчите на своята добрина света, сподели чистите знания с другите и много души ще се стоплят от тази топлина. И гледаш как от една, нека да е малка, но чиста искричка се запалили две. А там, където са две, идва и третата. А когато тези искрички станат много, тогава ще се запали истински огън. Така че един-единствен човек може да направи много полезни и добри неща! И дори не може да си представи колко значимо ще е неговото деяние и колко ценен ще е трудът му пред Бога за благото на своята душа.
Опитайте се да разберете, че освен вас има още много други хора, които също както и вие самите искат да живеят щастливо. Та нали у всеки човек, колкото и лош да е той, има душа, нека да е силно смачкана и очукана, но я има. А душата се стреми към светлината, към доброто, към щастието и радостта. И ако се отхвърлят всички условности и глупости, които ни навързва Животинското начало и се разкрият духовните качества, и в нашето общество започне да доминира духовното, то никоя сфера на Луцифер не би могла да удържи това общество от неговия духовен пробив, а следователно от стъпването на по-високо стъпало в своето развитие. Отново повтарям, всичко е в ръцете на самите хора!
– Сложно, но възможно, – съгласи се с него Николай Андреевич.
– Дори ще ви кажа нещо повече. Ако всички хора на Земята, по едно и също време, поне два пъти в денонощието се молят за всички хора… Не за себе си, а за другите. Нека всеки се моли на своя Бог. Та нали Бог е един и стремежът на човешките души към Него е един и същ. Дори да си атеист, просто искрено пожелай на всички хора по времето на тези минути щастие и добро от все сърце. Който умее да медитира, нека медитира с искрено чувство на радост и с пожелание към всички хора за доброта и Любов. Но всичко това трябва да се прави синхронно, по едно и също време, поне един аллат на ден, – Сенсей моментално се коригира, – тоест 12 минути, тогава ви гарантирам, че в следващите три аллата, или 36 минути нито един човек на земята няма да умре.
– Искаш да кажеш, че ако се синхронизира духовният изблик на хората, то може реално да се повлияе не само за обединението на обществото на духовна основа, но и на света?! – възхитено произнесе Николай Андреевич.
– Нещо повече. Ако всички хора на Земята практикуваха това поне два пъти на ден по 12 минути, излъчвайки такъв положителен импулс във външния свят, то светът много бързо ще се промени към по-добро. Дори природата ще стане много по-благосклонна към човечеството… Днес огромна част от хората живее, отделяйки много негативна енергия – зло, ненавист, желание за мъст… А всичко това не е просто някаква си психическа емоция – това, на първо място е разрушителна енергия. Но всичко е в ръцете на самите хора, особено сега, когато идват времената на Кръстопътя.
– Какви са тези времена на Кръстопътя?
– Това са времената на общия избор на човечеството. Това са времена на промени в природата и в съдбата на цялата цивилизация. Прекалено много ще зависи от всеки един, тъй като всеки осъзнато или не ще внесе своята лепта в този решаващ избор. По време на Кръстопътя самият Ригден Джаппо ще се намира сред хората. Това са времената, когато отново ще бъде даден Граала. И каква посока ще избере човечеството – към доброто или злото, като цяло, който път избере на Кръстопътя, натам и ще се запъти, тогава ще бъде много трудно да се спре процесът или да се промени. И това време ще настъпи съвсем скоро. Така че, приятели, ще станете свидетели или на светлото бъдеще, или на печалния край.
– В света ще присъства самият Ригден Джаппо?! – отново уточни Виктор.
– Да. И жребият за Граала отново ще бъде хвърлен в света. Ще кажа нещо повече. Всеки човек благодарение на Ригден, ще получи изключителната възможност да се включи към духовната вълна на Владиката на Шамбала и да заяви, че е духовна същност…"
(книга „Сенсей IV“)

Ето описано математически доказателство за съществуването на Фаетон, законът се нарича „Закон на Тициус-Боде":

„…През 1781 г. Уилям Хершел открива планетата Уран, която се намира на 19,2 AU от Слънцето. В този случай, изчисленията според закона на Тициус-Боде предсказват, че разстоянието е 19,6 AU и законът изглежда се потвърждава. Това подтиква астрономите към търсене на неизвестната планета, съответсваща на числото 2,8. Тя би трябвало да се намира между Марс и Юпитер, а нейното отсъствие хвърля съмнение върху валидността на закона. На 1 януари 1801 г., италианският астроном Джузепе Пиаци открива планетата-джудже Церера, която е на разстояние 2,8 AU от Слънцето. Впоследствие били открити още много обекти в тази област, позната днес като Астероиден пояс…" („Уикипедия“)

Отново поглед към календара на МАИТЕ

Нека си припомним отново числата 260 и 20, които се явяваха основни в отмерването на времето на планета Фаетон. Работата е там, че се го има и в календара на Маите. Интересен е също така факта, че праните пространства между двете колела, формират символичен знак АллатРа.

„Цикълът от 260 дена няма никакво практическо приложение на Земята, както и календара с 13 дена и 20 месеца, на това отгоре илюстрирани с названия и символи, които нямат никакво отношение към заобикалящата ни действителност. Всичко си идва на местата само в един случай: календарът на маите се отнася за някакви богове отвъд Земята. „Богове", които познавали колелото, за които цикълът от 260 дена имал практическо значение, които били толкова образовани, че успели да изчислят до съвършенство не само земната година, но и да адаптират неговата „неудобна" продължителност към системата на целите числа без никакви загуби."

Логиката води към един отговор – фаетонците, които често идвали на Земята и споделяли знания с хората. Както виждаме знания за календара и космическите цикли.
Интересно е да се отбележи, че 260те дена са много близо до средната продължителност на бременността при жената.

ИЗВОДИТЕ:

  • При превъртането на монадата, се случва пълно унищожение на човечеството с вероятност за унищожение на планетата.
  • Анихилацията на планета Фаетон според календара на Маите се е случила по време на Петото Слънце (10.08. -3114г преди н.е.)
  • 10 август разделя годината на части практически идентични със златното сечение.
  • Фаетон бил петата планета в нашата Слънчева система. Неговата орбита се намирала между Марс и Юпитер. Фаетон бил голяма по размер планета, със 17 пъти по-голяма маса от Земята. На негово място сега има астероиден пояс.

  • Една година на Фаетон се равнявала на 260 фаетонски дни.
  • На фаетон едно денонощие се разделяло на 20 равни части.
  • Фаетон бил заселен с човекоподобни същества много по-рано от Земята.
  • Разумният живот с човекоподобна форма е създаден с цел симбиоза на Духовното с Животинското начало (Материалното начало).
  • Различията във формите и размерите между човекоподобните са незначителни, те живеят по едни и същи закони на синтез между Духовното и Животинското начало. Освен тяло и разум имат и Душа.
  • В мащабите на Вселената човекоподобните са една от нисшите форми на разумен живот. Но за разлика от другите нисши форми на разумен живот, човекоподобните имат огромен потенциал за духовен растеж.
  • Човекоподобната форма на живот е сравнително млада. Измерено в земни години тя съществува във Вселената от около 400 000 000 години. Според вселенските мащаби това не е толкова много.
  • В нашата галактика човекоподобните са се появили преди 64 144 720 години (считано от 2017).
  • На днешен ден активните галактики са повече от 140 000 000 000.
  • Количеството планети населявани от човекоподобни същества във Вселената са около 100 000 000 000.
  • Човекоподобните са се появили в Слънчевата система преди почти 1 253 000 години.
  • Съществуват неопровержими материални доказателства, че преди 140 000 000 години на Земята е съществувала високо развита цивилизация, в технологично отношение многократно по-развита от човешката. За артефактите можете да прочетете ТУК и ТУК.
  • Първата заселена планета в Слънчевата система била Фаетон и много по-късно Земята.
  • Днешната цивилизация съществува 12 000 години, при това практически отсъства информация за нейното ранно развитие.
  • Човекоподобните се отнасят към временните видове цивилизации, които се изчерпват много бързо.
  • Човек изначално е настроен на вълната на своето Животинско начало, именно заради това е склонен към самоунищожение.
  • В мащабите на човекоподобните цивилизации този стимул на Животинското начало се проявява под формата на самоликвидация или ликвидация на себеподобните.
  • Поглеждайки към звездите ние виждаме една картина от преди милиони и милиарди години. Ако по това време там е имало някакъв живот, то той отдавна е изчезнал и отново зародил много пъти.
  • Целият смисъл на човешкото съществувание е в това човек да напусни сферата на Луцифер… да излезе от кръга на реинкарнации, да отиде в Рая, Нирвана, Самадхи…
  • А смисълът на социума е да сътвори такова общество, което вместо жажда за унищожение, да развие духовното в себе си и да достигне такава духовна чистота, че да се изтръгне от сферата на Луцифер колективно.
  • Като правило всеки човек в обществото се намира на свой стадий на развитие. Това е също както в космоса.
  • Вселената е разделена на клетки или сфери, всяка от които има свое индивидуално развитие. Всяка човекоподобна раса се развива в своята клетка, на своето си ниво или се намира на своя вълна.
  • Фаетонците посещавали многократно Земята, контактували със земляните, споделяли своите знания с тях, в това число и фундаменталното Знание за Аллат и структурата на Вселената.
  • Земляните станали свидетели на анихилацията на планета Фаетон. В този ден на небето се появила ярка светлина, многократно по силна от полярната звезда, която била видна дори през деня. В него ден на Фаетон загинали 7 милиарда души.
  • Ако искаш да живееш в съзидателно общество, започни от себе си, стани Човек с главна буква.
  • Всеки човек, независимо какъв е, лош или добър, има Душа, нека дори притисната, очукана, но Душа. А Душата се стреми към светлината, към доброто, към щастието, към радостта.

Източник: „RGND"

allatra_detail04

Коментари

Jul 18, 2017 | Публикувано от в Статии