Да обичаш мама

Представяме на вашето внимание една поучителна случка, нека всеки сам си прави изводите…

Преди време моето детенце започна да произнася често фразата „бия мама“ (от руски: „бить маму“). Дори по време на най-милите моменти, когато двете си търкахме нослетата и бузките, тя често произнасяше тази фраза. Никак не можех да разбера от къде идва това, защо иска да ме бие? Дори се улових как се „обиждам“ и мръщя на тази нейна реакция. Задавах и спокойно въпроса: „Защо искаш да ме биеш?“ Казвах и че така не е хубаво и че ще си „отида“ ако се държи така. Понякога, когато не бях в настроение дори си „отивах“ и демонстративно затварях вратата, тя започваше да плаче и да ме вика, а аз след миг се връщах. Но на следващия ден всичко започваше отново.
Един ден излязохме на разхождка заедно с баба й. И тогава баба й произнесе: „Трябва да обичаш мама“ (от руски: „Надо любить маму“), „Трябва да я пазиш“.
В този момент разбрах, какво ми е казвала, не „бия мама“, а „обичаш мама“, просто не бе в състояние да произнесе думичката правилно. Тогава ми стана толкова срамно, че исках да потъна в дън земя. Веднага изплуваха всички ситуации, когато ми казваше така, как плачеше, когато я „оставях“… Такъв срам. Когато останахме двете се случи следния диалог:

– Та ти винаги си ми казвала че „Обичаш мама?“
– Да…
– И дори тогава, когато се „сърдех“ и си „отивах“, ти продължаваше да ме обичаш?
– Да…
– Затова ли толкова често го казваше?
– Да…

Тя търпеше моите „обиди“ и винаги казваше, че ме ОБИЧА.
Размишлявайки над този урок осъзнах, че така се случва и с нашия разговор с Бога. Той се опитва да ни каже, че ни обича, а ние си мислим, че ни бие… И чак по-късно, посредством различни посредници разбираме, че нещата изобщо не са такива, каквито си ги представяме, че всички проблеми са единствено в нашата глава… И за да осъзнае това, човек трябва да поработи доста сериозно над себе си.

allatra_detail04

Коментари

May 15, 2017 | Публикувано от в Статии