Силата на Творчеството. Творчеството и духовността – епизод 1

Здравейте приятели!

В края на тази не лека година нашият екип стартира предаване „Силата на Творчеството".
Неговата цел е да ви вдъхнови и мотивира да проявите своите таланти, а също така да поднесе нови разбирания в областта на творчеството за всички, които се стремят да развиват тази своя изконна способност.

„Днес стартираме предаване с заглавие „Силата на творчеството“. Самата идея дълго се въртеше в ефира, честно казано, тя се появи и в моята глава преди десетина години, но сега всички обстоятелства се стекоха в едно и заедно с моите приятели решихме да я реализираме, разбира се, не без съвета на много близък човек, когото уважавам безкрайно много.

Нека обаче първо се представя. Казвам се Виктор Мъжлеков, живея и творя в България. Започнах да рисувам още от своето най-ранно детство, буквално бях отгледан с боички и моливи, за което съм много благодарен на родителите си. Това отношение неизменно остави в моя живот мощен отпечатък и го превърна буквално в едно творческо приключение, изпълнено с безкрайно вдъхновение, жажда за творчество, усъвършенстване и стремеж да радвам хората, които се докосват с моето изкуство.

В нашият първи епизод ще ви разкажа за онази невидима, тънка нишка, която свързва творчеството и духовността, през призмата на моя опит и разбиране.

И така, започваме!

Много хора се питат какво е творчество и свързано ли е с духовното развитие на човека? Определено да. Дори ще кажа повече, това са двата най-важни вектора в нашия живот. Сега ще разкажа по-подробно за всеки от тях, за да разберете по-дълбоко същността на тяхната взаимовръзка.

Нека започнем с духовността. Мое лично убеждение е, че духовното развитие е най-важното нещо в живота, то ми дава възможност да се развивам духовно и да проявявам своите най-добри човешки качества. В книга „АллатРа“ на писателката Анастасия Нових е написано, че човек се състои от две начала – Духовено и Животинско. Изобщо, във всички учения и религии се говори за двойствената природа на човека. От една страна стоят Душата и Личността, явяващи се Духовното начало, а от друга – Съзнанието и Тялото, части от Животинското начало. Всички тези компоненти образуват едно единно цяло – човека. Тази двойствена природа ни дарява с възможността за избор – да се доверим на своята Душа или на съзнанието. Душата говори чрез нашата съвест и животворния поток от дълбочинни чувства, а съзнанието постоянно ни замеря с купища мисли и картини.

И така, щом в нас има Духовно начало, то трябва да се проявява по някакъв начин в този свят и трябва да има някакъв смисълът от това проявление, нали така? Нека разгледаме какви могат да бъдат проявленията на Духовното начало в човека? Това е всичко най-добро, което живее в нас като: добротата, уважението, благодарността, любовта, щедростта, искреността, честността, които се проявяват в живота чрез нашите мисли, действия и дела. Но има още една ярка проява на нашата духовна природа – това е творчеството.

Ето че стигнахме до втория основен вектор в нашия живот. От всичко казано по-горе става ясно, че творчеството е производно на Духовния вектор, но не отстъпва по красотата и силата на въздействието от всички най-добри човешки качества. Всички те се проявяват в света, който ни заобикаля, благодарение на нашия избор. Тоест ние като Личност решаваме да проявим или не някаква характеристика на нашето Духовно начало. Проявата на тези характеристики е наша вътрешна потребност, но от друга страна имаме и съзнание, което в по-голямата си част ни замеря с купища изгнили картофи и вкиснали домати под формата – негативни мисли, гняв, завист, егоизъм и много други не особено вкусни, но силно миришещи производни. Тук има един много интересен момент – творчеството може да се проявява, когато човек се намира страната на съзнанието. В този случай, той може да бъде отличен художник, музикант или писател, той ще избира красиво думите, цветовете или звуците, но неговото изкуство няма да носи душевна радост на зрителя, а в най-добрия случай повърхностно, бързо отминаващо удоволствие и емоции с негативен оттенък.

А какво ще се случи, ако човек твърдо е избрал Духовното и прояви своите творчески способности?

Тук ще добавя малко уточнение – всеки човек има способността да твори, тъй като всички сме създадени по образа и подобието на нашия Творец, а творчеството е едно от най-великите Му проявления. Просто различните хора имат различен потенциал и различен житейски опит – един е роден в семейство на художници, а другият изобщо е останал сирак в ранното си детство. Ето защо самата среда играе огромна роля в развитието на творческите способности на ниво съзнание. А за онези, които не вярват, че човека е сътворен, а смятат, че е случаен сбор от атоми, предлагам да погледнат в огледалото – има това, което виждат е случайно съвпадение? Тук бих искал да ви покажа една много интересна снимка:

В нашето тяло има поне 37 трилиона такива клетки. Направо невероятно. Освен това всички те си взаимодействат перфектно като едно единно цяло. И ако сега човек продължава да твърди, че е случаен сбор от атоми и няма Създател, тогава спокойно може да не гледа по-нататък предаването ни. А за всички останали ще разкажа какво се случва, когато човек твърдо е избрал Духовното и проявява своите творчески способности.

Същото, когато избира съзнанието, тоест Животинското начало, но с една фундаментална разлика – творчеството му ще е изпълнено с прекрасни чувства, резониращи с Душата на зрителя. Неслучайно се казва, че „картината е акумулатор на чувства“, същото важи и за всички други форми на изкуството. Когато човек се развива духовно и твори, тогава изкуството му е пълно с живот и това се усеща много, независимо какви са техническите му умения. В този ред на мисли наивистът е способен да нарисува картината си с такъв позитивен заряд, който никой майстор на академичната живопис не ще успее да сътвори през целия си живот. Излиза, че в творчеството най-важното е да се влага онова невидимото, идващо от Душата, отколкото създаване на красива (според разбирането на съзнанието) обвивка.

И така нека обобщим, какво е творчество? Творчеството е проява на вътрешната потребност, онази невидима светлина, която изниква от Душата и се проявява в триизмерния свят. А съзнанието играе ролята на визуализатор, който преобразува тази светлина във форми, знаци и звуци, разбираеми за човешките сетива. Творчеството далеч не се ограничава до сферите на изкуството, които познаваме като: живописта, музиката, литературата. То може да се прояви във всяка дейност на нашия живот, стига да има желание да творим. Относно тази тема ще разкажа в следващото предаване, а сега ви пожелавам много вдъхновение и до нови срещи. Благодаря!"

Ще се радваме да чуем вашите отзиви и мнения в коментарите или на нашата поща.

Пожелаваме ви всичко най-хубаво в идната 2021 година. Нека всеки от вас намери, а също така дари повече щастие, любов и усмивки. А всички заедно допринесем за един по-добър свят и най-накрая построим Съзидателното Общество – най-прекрасният подарък за идните поколения.

Бъдете благословени!

allatra_detail04

Коментари

дек 31, 2020 | Публикувано от в Статии