Срив в работата на програмите от системата и нейните провокации

Здравейте скъпи приятели. Искаме да посветим днешната статия на такова явление като грешките, които извършва системата като програма. Това може да се сравни с работата на робот във фабрика, където всички действия са програмирани и шаблонни. Ако на такъв робот му е зададена програма да обработва определена заготовка за производството на необходимата част и изведнъж възникне ситуация, в която тази заготовка не бъде взета от механизма, то роботът ще извърши същите тези действия според програмата, сякаш заготовката е налична. От позицията на страничен наблюдател гледката е забавна и абсурдна, но абсолютно логична от страна на робота и програмата, която контролира действията му. Така работи и системата, често доигравайки сценария докрай, дори, ако в него вече няма никакъв смисъл.

В тази статия ще бъдат разгледани случаи как системата стартирайки своята игра, но не получавайки необходимия резултат, сама решава проблема, който е създала.

Ще бъдат разгледани показателни случаи на работата на системата в ежедневието и нейния стремеж да внесе по всякакъв начин негативна емоция сред хората, което води до нейното подхранване. Също така и какво се случва ако човек, противно на всички обстоятелства, запази вътрешно спокойствие и радост, независимо от на пръв поглед неблагоприятните външни условия.

Първи случай. Фалстарт на системата

Фалстарт на системата (Фалстарт – на английски: false start – „неправилно начало„). В спорта това – е ситуация, при която някой от състезателите стартира, преди да е даден сигнал за начало на състезанието. Това са действия, които тя като програма извършва, но които вече не са актуални или уместни.

Екип от участници, занимаващи се с един от проектите на движение „АллатРа“, в процеса на работа, планирал своите бъдещи действия: пътувания, срещи и т.н… Няколко души се срещнали и обсъдили, какво трябва да свършат. По време на обсъждането било планирано пътуване до един от градовете на Киевска област, за интервю от специалист по етнография. Тъй като не всички участници в проекта били на срещата, трябвало да се съобщи на едно от момчетата, което имало кола, за пътуването на следващия ден.

Обсъждането било доста активно и в екипа забравили да се обадят на своя приятел.

По това време младежът намирайки се в дома си, без да знае, че екипа обсъжда утрешното пътуване, започнал да наблюдава глас в главата си, който активно го убеждавал да не отива утре никъде с никой. Очевидеца на случващото се го поразил този факт, защото просто не смятал да ходи никъде. Той си записал мислите в своя тефтер. Всъщност гласът бил натрапчив и мислите ясно се откроявали от общия поток. Щом гласът в главата му тъй внезапно и натрапчиво се опитва да го убеди да не ходи никъде, той решил да отиде ако се появи такава необходимост. Станало му много интересно, какво реално се случва? Записал датата и часа на идване на мислите и решил просто да понаблюдава как ще се развият събитията. Същата вечер нямало никакви позвънявания или съобщения от единомишлениците.

Събуждайки се сутринта, той се заел с планираните дела, но около 10:00 ч. получил СМС, в който приятелите го помолили да им помогне и да ги закара на срещата. Това съобщение изобщо не го изненадало. Той отишъл на срещата с явен интерес защо системата го разубеждавала така? След като се срещнал и изслушал молбата им, той споделил с тях случката с гласа в главата. И най-интересното! Оказало се, че часът на обсъждане на необходимостта от пътуването съвпадал с времето, когато той регистрирал гласа в главата. Отивайки на срещата всички разбрали, защо системата толкова не искала, те да заснемат това интервю, тъй като то дало още един положителен тласък в разширяването на Знанията, изложени в книга „АллатРa“.

Какво е интересното в случая. Както виждаме, системата работи шаблонно. Дори когато в съзнанието на младежа липсвало информация за предстоящото пътуване, тя започнала предварително да го разубеждава за действията, които трябвало да се случат.

Добре, че в екипа използват простичкия и лесен инструмент за работа върху себе си – тефтера, където фиксират наблюдаваните мисли в съзнанието. В резултат на това човек може да оцени адекватно случващото се и да вземе правилното решение.

А сега си представете мащабите, с които системата заблуждава масите с помощта на мислите и гласове в главата, които преобладаващата част от населението приемат за свой „вътрешен глас“ и „свои мисли“. Под диктовката на тези мисли човек взима различни решения в полза на системата или дявола, както я наричали в религиите. Този прост пример показва как изучаването на работата й помага да се действа компетентно, адекватно и безгрешно. А това толкова не достига на днешното общество!

Втори случай. Задръстване на кръстовище, или спокойствие и само спокойствие!

Тази история се случила с един от нашите участници, който често шофира из града решавайки работни и лични ангажименти. Както самият очевидец споделя, по-рано, преди да се запознае с книга „АллатРа“ и Знанията изложени в нея, шофирането за него било много емоционално. Всъщност по пътя често се случват различни аварийни и опасни ситуации, които пораждат вътрешно възмущение и стимулират значителни изблици от негативни емоции с често използване на псувни.

Прочитайки книга АллатРа, той разбрал, че изблика на негативни емоции е изключително вреден за самия човек. Работейки върху реакциите си по време на шофиране, той започнал внимателно да следи своето емоционално състояние. И така, в един от дните, когато много бързал по задачи, стигнал до кръстовище. Още отдалеч той забелязал, че се заформя задръстване. Но тъй като нямало друг път до дестинацията му, бил принуден да влезе в задръстването.

Все още, без да знае, че веднага след светофара имало инцидент, той започнал да наблюдава в себе си нарастващо емоционално възмущение от бавното придвижване. Спомняйки си, че емоциите никога не водят до нищо добро, той се успокоил и въпреки факта, че може да закъснее за среща заради задръстването, решил да не реагира негативно на случващото се.

Стигайки кръстовището, за своя изненада видял, че инцидентът не се е случил само зад кръстовището, но и в лентата, по която се движи. Виждайки тази картинка, неговото съзнание отново се опитало да реагира шаблонно – така, както е свикнало: с емоции и ругатни. Преодолявайки желанието на своето Животинско начало и отстоявайки решението си да бъде на духовна вълна, той продължил движението.

На кръстовището ставало „каквото ставало“. Тъй като едната лента била блокирана, всички започнали да навлизат в насрещната лента. Тези, които шофирали по насрещната лента, започнали да използват своето предимство и не искали да пропуснат онези, които идват насреща. Пуснали го с голямо нежелание, защото всички, както винаги бързали. Атмосферата на кръстовището била изключително тежка и негативна. Отчетливо се чували псувни и клетви. Колоната от автомобили ставала все по-голяма и по-голяма. Виждайки как някои шофьори се опитват да заобиколят мястото на произшествието по аварийните ленти, правейки задръстването още по-голямо, той просто решил спокойно да изчака своя ред и да премине през кръстовището.

На кръстовището някои възмутени шофьори започнали да излизат от автомобилите, опитвайки се да ускорят процеса на движение, но всичко това довеждало само до още по-разгорещени страсти и изливане на негативни емоции. В един момент движението напълно спряло.

Нашият очевидец започнал да наблюдава в себе си мисли, които го изкушавали да ги послуша: „Нима ще наблюдаваш така спокойно и нищо няма да направиш?" Чувайки това, той разбрал, че съзнанието е активно и за да се отвлече от настойчивите предложения се потопил в динамичния Лотос и добро вътрешно състояние, стараейки се да не обръща внимание на възмущението на съзнанието. Той нямал намерение да се „поддава“ на ситуацията, както предлагало съзнанието. Решил, че щом в този момент никакви негови действия не могат да доведат до нищо добро, то просто ще се наслаждава на Живота в дадения момент.

Съзнанието започнало да налива още „масло в огъня“: „Ще закъснееш, какво ще си помислят за теб?“ На това предложение от съзнанието, той изложил своя контра аргументация, че може да направи видео на мястото, където се намира в момента и че наистина е в задръстване. Чувайки такъв аргумент, съзнанието просто млъкнало.

След миг той с изненада разбрал, че се чувства много добре на вътрешно ниво, че абсолютно нищо не го дразни, че напрежението и суетата навън изобщо не го засягат. Тъй досадното за съзнанието задръстване, се оказало най-красивото място. Той бил много радостен за случилото се, защото суматохата на ежедневието често отвлича от чувствата и вътрешното съзерцание.

Щом достигнал вътрешния комфорт и хармония, невероятното започнало да се случва. Изведнъж, сякаш с вълшебна пръчка, колите започнали да се разпръскват и той започнал да се приближава към кръстовището. Достигайки го и виждайки, че там просто се води война за придвижване, той си помислил, че в такова добро състояние може да си постои още. И тогава изведнъж, човекът видял, че колите се раздвижват и шофьорът от отсрещната страна на насрещното платно му маха да премине през кръстовището. С искрена изненада той минал през кръстовището, благодарейки на шофьора, който го пропуснал. Всичко се случило много добре, но най-важното, което го зарадвало било, че спечели малка победа над своето Животинско начало като не реагира с емоции на събитията на пътя.

Нека разгледаме случая от гледна точка на системата. Разбира се, всичко това може да бъде приписано на случайността, но тези, които изучават как работи тя, проследяват явните закономерности в нейната работа.

Системата винаги има интерес от изблика на емоции и колкото повече има от тях, толкова по-добре за нея, а пътищата са едно от любимите ѝ места за игра. Създаването на инцидентни ситуации са лесна работа за нея.

Кой принуждава водача да взема погрешни решения по време на движение? Мислите, които идват от системата в съзнанието! Те често карат участниците в движението да действат безразсъдно: превишена скорост, рязко изпреварване на неправилно място, преминаване през кръстовища на червено, неадекватно поведение на пътя – всичко това е следствие от неконтролираните мисли! А какво не обича системата? Спокойствието, радостта и реда.

В крайна сметка правилата за движение не са възникнали просто така! Спазването им гарантира безопасността на движението по пътищата, а следователно и запазването живота на участниците. Това от своя страна не позволява на системата да се нахрани, а на хората помага да запазят своя живот. Следователно, тя е постоянно заета да нагнетява емоциите във всички участници на движението.

Често дори гледайки изкривеното лице на водача на колата отсреща, без звук става ясно, какво казва на „нарушителите “ и какви думи и изрази използва.

В нашия случай ситуацията е била точно такава с единствената разлика, че очевидецът не избрал модела на поведение, който му предлагало съзнанието. И затова виждайки, че не е излива емоции и нарушава нейни планове, тя просто решила да го премахне от местопроизшествието, за да не „зарази“ със спокойствието си останалите участници в движението. Та нали чрез човека, който е в състояние на вътрешен мир и Любов действа Духовният Свят, а на Него никоя система не може въздейства. Според нейния план всички би трябвало да са горят от емоции, а тук такава „неадекватност"!

Системата често постъпва така: ако са нужни емоции, а човек не реагира, то тя сама решава проблема, който е създала. Но има още един нюанс – мнозина разбирайки това се опитват да решат по този начин ежедневните си проблеми. Важно е да не забравяме, че използването на духовните сили за постигане на материални цели е магия, което ни отдалечава от Бога.

Магията е присъствие на желания за решаване на материалните проблеми посредством духовните сили на човека. Едно е, когато човек неочаквано попадне в планирана от системата ситуация и остава спокоен, а друго, когато сам провокира ситуации и се опитва да ги разреши за сметка на спокойствието.

Ясно е, че във всяка ситуация е по-добре да останем спокойни, но главното е липсата на желания, защото всички желания идват от съзнанието: да се разреши ситуация или обратното – да се проточи. Всичко това е магия. Добре е да се прави всичко необходимо, но не си струва да желаем определен резултат. В противен случай, разбирайки, че има желание, системата определено ще се заиграе с него! В зависимост от ситуацията тя или ще даде желаното или не. Всичко зависи от това, колко ще получи насреща, но плащането от Личността ще бъде взето задължително.

В дадената ситуация човека се намирал в добро вътрешно състояние и отсъствие на желание да преодолее задръстването, но го преодолял. Системата решила да изхвърли от ситуацията този разрушителен за нейните планове елемент. Тъй като за нея е важно да има или желание, или емоция, но като правило двете вървят в комплект. Желание + емоция = подхранване на системата. Ако няма желание, няма емоции и обратно.

Трети случай. Опашка в банката

Следващият ни случай е подобен на предишния, единствената разлика е, че всичко се случило на опашка пред касата в банката. Двама участника в нашето движение отишли да извършат някакви плащания.

Влизайки в банката, те видели, че опашката пред касата е доста дълга, но тъй като плащането трябвало да се направи, решили да постоят. Освен това, както бе казал един човек, когато го попитали не се ли дразни от чакането, той отговорил, аз не чакам, аз се наслаждавам на Живота!

Нашите приятели също решили да се възползват от този съвет и просто да се наслаждават на вътрешната хармония. Освен това, намирайки се сред хора, винаги е интересно да наблюдаваш поведението и реакциите си, както и да изучаваш поведението на другите хора.

Всичко било, както обикновено, опашката се движела бавно, което естествено предизвиквало вътрешно раздразнение сред присъстващите. Но по принцип всичко било наред.

След известно време момчетата почувствали някакво негативно въздействие, което се отразило на работата на левите им същности, което те нямало как да не забележат. Поглеждайки един към друг, те започнали да наблюдават с интерес, за какво предупреждава този сигнал. И тогава, изведнъж един мъж не далеч от касата, както се казва му паднало пердето и се развикал, че опашката се движи бавно, после недоволството се насочило към увеличената комисионна такса на плащанията в банката, за повишението на режийните и некомпетентността на банковите служители.

На пръв поглед нищо ново, но изведнъж още няколко души подхванали тази вълна. Атмосферата в банката се нажежила, силното емоционално напрежение нараствало с всяка секунда. А нашите приятели просто спокойно наблюдавали случващото се, без да поддържат вълната и без да дават каквито и да било оценки.

Наблюдавайки своето съзнание, те отбелязали, че то се възмущава на това, че в помещението се вдигало шум, провокирайки ги да се намесят, за да спрат този произвол от системата. Служителите на банката се опитали да овладеят ситуацията, обяснявайки, че в момента втората каса не работи и нямат нищо общо с повишаването на тарифите, но никой не ги и слушал. Зад всичко това ясно се проследявал интереса на системата!

Все повече и повече хора се присъединявали към тази негативна вълна, но имало такива, които не искали да участват в нея и наблюдавали недоволстващите и онези, които оставали абсолютно спокойни, сякаш преценяли как да постъпят в дадената ситуация.

На опашката се образували два полюса – единият отрицателен и емоционален, вторият спокоен и положителен.

Момчетата почувствали усилен натиск върху енергийната си конструкция и в този момент жената, стояща пред тях, се обърнала и гневно възкликнала: „Вие така ли ще стоите, без да правите нищо?“ По този начин ги приканвала да се присъединят към недоволните.

Това между другото е интересен момент, защото се случва почти винаги. Ако системата не е успяла да убеди човека да направи нещото посредством мислите в главата, тя обикновено включва външни стимули. А точно преди това тя предлагала на момчетата да се включат в този спор, за да го спрат. Но всъщност предложението било не просто така, защото знаела, че тяхната намеса само щяла да влее масло в огъня и ще я нахрани още повече. Щом не са се поддали на провокативните мисли и не направили това, което им предлагала, тя решила да използва другия метод, да активирайки жената до тях, която бидейки проводник на системата, просто озвучила нейната воля на глас. Това се случило толкова бързо, че момчетата не могли да отговорят с нещо конкретно, просто се усмихнали и размахали ръце, без да губят вътрешното радостно състояние.

Създало се впечатление, че негативната вълна набирала скорост, но се разбила в тях като във вълнолом и започнала да отшумява. Хората отстрани забелязали случващото се и виждайки реакцията на младите момчета последвали примера им и започнали да се успокояват. След няколко минути прозорецът на втората каса се отворил и всички от опашката се успокоили.

Ето как с личния пример и без думи нагнетената от системата ситуацията била решена. Тя успяла да си „хапне“, но не толкова, колкото ѝ се искало. Не успяла за де насити, защото момчетата не се включили в конфликта, а избрали позицията на Духовното наблюдение, която се характеризира със състояние на без оценъчно наблюдение в добро вътрешното състояние и възприемане на случващото се, такова каквото е в действителност.

Между другото това е показателен момент. Обикновено в група от хора винаги се формират два полюса: единият положителен, другият отрицателен. Броят на активните хора, влизащи в единия или другия полюс обикновено е малък в сравнение с размера на групата. По-голямата част е в неутрално състояние, но е готова да застане на една от двете страни.

Ако хорта, които умеят да се противопоставят на злото не са много, то онези, които са способни да усилват позициите на доброто са практически всички. Всичко зависи от избора на човека. В такива случаи системата предлага на човека да стане герой.Системата често предлага на човека да стане герой и ако той налапа кукичката на горделивостта с аргумента „борба за справедливост“, тогава съзнанието започва борба с нея, което всъщност я подхранва. А усилването на позициите на доброто, системата представя като нещо незначително, често дори като нещо срамно. Въпреки че всички знаем, че най-добрият начин да усмирим съзнанието си и да победим злото в себе си, е като спрем да му обръщаме внимание. По-добре е да се култивира вътрешната Любов и доброта, т.е. с нашето внимание да усилваме доброто, тогава злото ще загуби своята сила.

Подготвяйки статията за публикуване бихме искали да отговорим на един въпрос, който естествено възниква в съзнанието: винаги ли всички въпроси трябва да се решават чрез очакване и външно бездействие? Разбира се, че не! Ако човек запази чувственото състояние и позицията на доброто, независимо от външните условия (както в предишните примери), това е действие на Личността по пътя към Дома.

Тези примери описват ситуации, създадени от самата система, стремяща се да привлече голям брой хора в ситуацията с помощта на мислите в главата, като по този начин увеличава подхранването си за сметка на нарастващите негативни емоции.

Но има и случаи, когато трябва да се действа, при това активно, но в тези случаи системата обезкуражава човек да направи правилната стъпка и му предлага да си стои. По този начин, слушайки и изпълнявайки командите в главата, човека ще й служи. Затова е толкова важно за всички, които искат да служат на каузата на Доброто, на първо място, да изучат работата на системата в себе си и в групата.

Както каза Игор Михайлович Данилов: „Изучавайки системата, ще действаш безпогрешно. Ако чувстваш, че действията ти са правилни – действай!“

За създаването на тази статия изказваме дълбоката си благодарност на участниците в движението МОД „АЛЛАТРА“, които споделиха наблюденията си за работата на системата и ни ги изпратиха по пощата. Всички, които искат да споделят своите наблюдения, моля да изпратят имейл на АллатРа Вести info@allatravesti.com, със заглавие: „Наблюдение за работата на системата".

Пожелаваме Ви всичко най-добро, успех в работата върху себе си!

allatra_detail04

Коментари

окт 5, 2019 | Публикувано от в Статии