Съдът на Озирис

Символиката на древните египтяни почива на много солиден фундамент от Изконни Знания. Още преди повече от 5000 години в Древен Египет знаели за човека и неговия вътрешен свят, организацията на материалния свят, какво се случва след смъртта на физическото тяло и много др. За всеки, който поне малко се е докосвал до тази невероятна култура и се вълнува от съдбата на своята Душа, тази информация ще се превърне в истинско откритие.

Съдът на Озирис в Книга на мъртвите
Сцена от съдния ден в „Книга на мъртвите"

Ригден: Древните египтяни го наричали „задгробен Съд на върховния бог Озирис“ (напомням, че за негова жена е считана богиня Изида). Веднъж вече разказах за Озирис. Името му означава „този, който се намира на върха“. Той е смятан за господар на задгробния свят, който Съди Душата на всеки човек след живота му на земята, решавайки по-нататъшната и съдба. В съвременната версия на превода на текста от папируса, в който се разказва за „задгробния Съд“, наименованието на човека, който влиза в този „Съд“, звучи доста комично – „току-що споминал се“. Както се казва, както човек разбира живота, така и превежда на други езици. Древните египтяни вярвали, че животът продължава и след смъртта на физическото тяло, но в различна форма и в друго пространство. И това виждане се е облягало на Знанията, които някога са се давали на всички хора. Мястото на Съда (преходното състояние на човека след физическата смърт) в „отвъдния свят“ древните египтяни наричали „Великия Дворец на Двете Истини“. Озирис в Съда като Същество от висшия духовен свят символично е изобразяван като Седящ на кубичен „трон“, с опиращи крака върху квадратна основа. Той осъжда от върха на куба, който както обикновено указва белязания ъгъл на куба. На съда (във Великия Дворец на Двете Истини) също така присъстват четиримата защитници на трона на Озирис …

Анастасия: Спомням си как веднъж ни показахте копие на папируса с образа на Съда на Озирис. Там бяха и четиримата защитници на трона на Озирис в отвъдното, които стояха на лотосов цвят пред Съдника.

Ригден: Правилно. Според легендата те се явяват синовете на Сина на Озирис – Хор („Този, Който е от Небето“). Всеки от тях се намира под закрилата на определена богиня, изобразена като крилата жена. Имената на синовете са: Амсет, Хапи, Дуамутеф и Кебексенуф (Квебехсенуф). Амсет има човешки облик, Хапи е изобразяван с глава на маймуна, Дуамутеф – с глава на чакал, Кебексенуф – с глава на сокол.

Съдът на Озирис в Книга на мъртвите
Схема на древноегипетско изображение на папирус; VI в. пр. н.е., „Книга на мъртвите“; музей „Ермитаж“, г. С. Петербург, Русия

Тази основна четворка се споменава постоянно в „Текстовете на пирамидите“, и в „Текстовете на саркофазите“, и в „Книга на мъртвите“ и в друга религиозно-магическа литература на древните египтяни. Разбира се, вече много от духовните знания са претърпели промени и нарушения в резултат на тълкуването от ума с доминиращ материалистичен мироглед, но въпреки това все пак са останали някакви знания.
В изначалния духовен смисъл, това са четирите основни човешки Същности. Това е част от структурата на човека, реалните „Очевидци“ на невидимия свят, които, подобно на черни кутии на самолет, записват всичко за скритите и явни дела на Личността, мислите, избора и предпочитания в текущия живот. Задната същност – Амсет била изобразявана в човешка форма, като символ на човешкото минало – миналите животи на различните Личности (субличности) в земните въплъщения на Душата (при Йоан е казано: „звярът имаше лице като на човек“). Дясната същност – Хапи била изобразявана с глава на маймуна (гамадрила) като символ на необузданост, стадност, проява на животинските инстинкти, сила, гняв и агресия (при Йоан е „животно подобно на теле“ – стадно животно). Лявата същност – Дуамутеф – с глава на Чакал, като символ на високоразвито животно, мълниеносни реакции, ловкост, интелигентност и хитрост (при Йоан е „животно подобно на лъв“). Като цяло, трябва да се отбележи, че древните египтяни, по един асоциативен начин, много точно забелязали в чакала основните характеристики на Лявата същност по време на нейните атаки към човека посредством съответните мислеформи. Чакалът също така тихо и ловко се прокрадва към жертвата си и я грабва рязко. Той се отличава със своята дързост и наглост, както и с изненадващите си нападения. Способен е дори с висок скок да хване птица, издигаща се във въздуха. Освен това е и много писклив. Този звяр издава плачлив писък, когато отива на лов и толкова силно пищи, че животните в околността също започват да му отговарят.
И, накрая, символа на Предната същност – Кебексенуф с глава на сокол (при Йоан е казано: “животно, подобно на орел летящ“, орела вече е подмяна от жречеството). Соколът наистина е бил символ на духовната свобода на човека, стремящ се към духовния път (нагоре в Небето), към освобождението на Душата си, вдъхновението, изкачването през всички нива, победата над материята. В Египет именно сокола бил Царят на Птиците, небесното начало, едно от първите проявления на бог Ра като символ. А сред много други народи, като например инките, бил и соларен (слънчев) символ, пазител на човешкия духовен път, укрепващ духа му. Това олицетворявало способността му да лети дълго и на голяма височина, бидейки „близо до слънцето“.
В „Книга на мъртвите“ тези четири Същности са наречени „повелителите на Правдата и Истината“, „върховни принцове, стоящи зад гърба на Озирис“, „стълбовете на Шу“ (Шу според космологичната легенда – „Този, който някога вдигнал небето от земята и го удържа; бог на въздуха, разделящ Небето и Земята“; в сакралните предания за човека – обозначение на неговата „сянка“ в невидимото пространство). Същностите се намирали върху лотосов цвят, а по-късно – от двете страни на трона, зад него или пред него (при Йоан – „В средата на престола и около престола“).

Съдът на Озирис в Книга на мъртвите
Четирите Същности на Съдът на Озирис. (фрагмент от изображението «Съдът на Озирис»):
1) Задната същност (Амсет) с глава на човек;
2) Дясната същност (Хапи) с глава на маймуна (грамадила);
3) Лявата същност (Дуамутеф) с глава на чакал;
4) Предната същност (Кебексенуф) с глава на сокол.

Анастасия: Още тогава споменахте, че пред „Седящия на куба“ (Озирис) на „олтара“ се намира символично изобразения Животински разум като лъв, както и прецъфтял лотосов цвят. От последното на практика е останало само една семенна кутийка, върху която, по мое мнение стоят тези четири Същности.

Ригден: Вярно, както вече казах, лотосът в тази форма обикновено е изобразяван като символ на духовния резултат от жизнения път на Личността след смъртта на нейното тяло. Лотосът с листа е символ на активния живот, а когато листенцата окапват, остава същността – духовните семена, които човек е намерил в живота си. На рисунката върху папируса символично е показано, че на тази „основа“ като Свидетели стоят четирите основни Същности. Те представляват, един вид информация за всеки изживян човешки ден, така да се каже, дори по секунди. Наименованията над тях като правило показват символичните обозначения на броя на „мислите и делата“ човешките (грехове), фиксирани във всяка Същност. Това е своеобразен условен указател на количествения еквивалент на активната доминация на всяка от Същностите за изживяния от Личността живот. Не можеш да скриеш нищо, всичко тайно става явно. Тези четири Същности се превръщат в „безмълвни Свидетели“, които никога не лъжат. Всички човешки деяния, мисли, емоции, чувства, всички съблазни, на които се е поддал и всички негови избори в живота му – всичко е налице пред Съдника.

Съдът на Озирис в Книга на мъртвите
Безмълвните Свидетели пред Съдията, стоящи на лотосов цвят (фрагмент от рисунката „Съдът на Озирис“)

Анастасия: Интересното е, че на древния египетски папирус е показано ясно, че човешката Душа не участва в този процес, тя просто чака своята участ според резултатите на свидетелството на четирите Същности, намирайки се на чашата на везните.

Ригден: Да, обикновено близо до нея (до чашата) изобразявали допълнително Предната същност (фигурата с глава на сокол), указвайки на нейното участие в претеглянето, асоциативно показвайки доколко е била активна в живота на човека. А една от Същностите на Животинското начало (Задна, Дясна и Лява) обикновено поставяли близо до противоположната везна, на която била изобразявана фигурата на богинята на Справедливостта и Истината (Маат) или нейния главен атрибут – перцето. Тук е била изобразявана доминиращата сред Същностите от Животинското начало, показвайки, че е била най-активна през живота на човека. Най-често на това място била изобразявана именно Лявата същност (фигура с глава на чакал), считана за най-старата (оглавяваща Задната и Дясната същности) и за най-умната, ипостас на Животинското начало в човека.

Съдът на Озирис в Книга на мъртвите
Претегляне на Душата (фрагмент от рисунката „Съдът на Озирис“): там, където се държи фигурата с глава на чакал (Лявата същност; Дуамутеф) се намира статуйката на богинята на справедливостта и Правдата (Маат); а там, където се държи фигурата с глава на сокол (Предната същност; Кебексенуф) се намира древноегипетския символ за изображение на Душата; върху везната се намира бог Тот (бог на Мъдростта, четмото и писмото, „владиката на времето“, който у древните египтяни се е изобразявал във вид на павиан; съгласно легендата Тот записвал дните на раждане и на смъртта на хората, водил запис, а по време на Съда записвал резултата след претеглянето на Душата на всеки човек)

Анастасия: Ако разгледаме това, изхождайки от духовните Знания излиза, че дадените Същности отначало провокират едни или други мисли в човека през неговия живот, а после въз основа на неговия Избор, определят върху какво е отделял най-голямо внимание и на какво отдавал жизнената си сила. А след смъртта „предават“ на този Съд неговата Личност, така да се каже, „от петите до ушите“?

Ригден: Така е. Истината е, че този Съд не протича така, както хората си мислят, обяснявайки си един на друг процесите от невидимия свят чрез асоциативни образи, разбираеми за хората, жители на триизмерния свят. Това са просто неизбежни за всяка Личност процеси, протичащи… да кажем, на енерго информационно ниво, които я очакват след смъртта на физическото тяло.

Анастасия: Следователно, ако по време на живота си Личността е правила своите избори предимно в посоката на Животинското начало, активирайки преимуществено своите задна и странични Същности, то след това, в действителност, тя става „запечатана“ като субличност, а Душата отново била спускана в материалния свят на Животинския Разум, т.е. протичал процеса на реинкарнация и отново е била затваряна в материално тяло…

Ригден: Точно така, Душата отново била заключвана, казано на езика на религията, в „ада“. В Древен Египет това символично било изобразявано, като изяждане (поглъщане) на Душата от чудовище на име Амат. Това чудовище олицетворявало в своя образ животинската природа на Разумната материя, при това посочваща триизмерния свят, в който Душата била отпращана. По-специално, Амат имал чертите на три животни: крокодил, лъв и хипопотам. Простичко казано, Душата се е прераждала, попадайки отново в земния живот на триизмерния свят.
И ако „надделявала“ активността на Предната същността по време на човешкия живот, то „Душата се е освобождавала“. Според древноегипетските вярвания са я изпращали на „слънчева лодка“, която също наричали и „Лодката на вечността“, „Лодката на милионите години“ в Иару (Иалу; полята на блажените, „рая“), т.е. в духовния свят.

Анастасия: И ако добавим, че древните египтяни, както и други народи като Триполската цивилизация, изобразявали „слънчевата лодка“ като знака „АллатРа“ (полумесец с кръг, „усмивката на Ра“), то това ще бъде доста интригуващо сравнение. Този, който някога е давал тези Знания, очевидно е знаел за измеренията на Вселената и духовния свят много повече, отколкото впоследствие е отразено в религиозните концепции и вярвания на тези народи.

Ригден: Всичко това го има и винаги го е имало. Всичко това е символика на реалните енергийни процеси, които се случват, когато Личността заедно с Душата напускат тялото след физическата му смърт. Просто това се е обяснявало на все още духовно незрелия човек, с логиката на материалния разум, с асоциативни примери от триизмерния свят, разбираеми за обществото по това време.

Анастасия: Да, излиза, че „там“ вече не може да се промени нищо! Каквото си избрал тук, това и ще получиш според заслугите си „там“. Животът – е наистина много отговорно нещо. Реално се дават жизнени изпитания (бреме) по силите на човека, и нищо повече от това. И най-главното е, че за мен наистина не представлява трудност да контролирам себе си тук и сега и да игнорирам тези провокативни нашепвания от задната и страничните Същности. В края на краищата, всичко е в моите ръце! Аз избирам дали да се вслушам в тях или не! Просто трябва малко по-голям контрол от моя страна: появи ли се качество от Животинското начало – просто не трябва да допускам неговото развитие с повече концентрация върху положителни мисли, творчество и духовно съзидателни дела. За това се е говорело от век на век. Нека си спомним дори неотдавнашната епоха. Например, да вземем редовете от библейската „Проповед на планината“ от Иисус: „“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено.“; „… Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“.

Ригден: Абсолютно. „Жънещият получава награда и събира плода за живота вечен, така че и сеещият и жънещият да се радват заедно“.

из книга АллатРа

allatra_detail04

Коментари

дек 8, 2015 | Публикувано от в Статии