Катарите – истинните носители на учението на Иисус

Катарите – истинните носители на учението на Иисус

Движението на Катарите, съществувало в периода XI-XIV век се разпростирало в много страни от Западна Европа. Тяхното учение било най-силно разпространено в Северна Италия, Германия и Южна Франция, в историческата област Лангедок. Катарите били носители и пазители на останките от истинното учение на Иисус, тъкмо за това католическата църква и в частност инквизицията ги е преследвала жестоко до тяхното пълно унищожение в началото на XIV век. Примера, които са оставили на бъдещите поколения вдъхновява и сега.

Кой знае как би се разпространило това движение и как е щяло да повлияе на света ако не бе изтрито така цинично от лицето на Земята. Първите сведения за Катарите се появяват през XI век, по времето на Великия Светец и безвъзмезден лечител на Киево-Печьорската Лавра – Агапит Печьорски, който в ранните си години пътешествал по света и възраждал изгубените духовни знания. Съществуват легенди, че Катарите са свързани със Светия Граал донесен отново на хората през XI век, както и с Агапит Печьорски.
За Агапит Печьорски можете да прочетете в книга та Сенсей III, а за Граала в книгата Сенсей IV

Какво означава името „Катари“?

Катарите – истинните носители на учението на Иисус
Има няколко версии за произхода на това название. Едно от тях идва от гръцката дума καϑαρός (катарос), която означава „чист“. Споменава се, че при появата на Катарите в края на XI век, това название не се е използвало. През това време били наричани просто като „Добри хора“, това название изниква от думите на Иисус: „Аз съм добрия пастир“ (Евангелие на Йоан, стих 10,11). Но има и други обяснения. В някои исторически документи се споменава, че Катарите действително са били добри хора. Те вдъхновявали хората със силата на своя дух, човечност, милосърдие и доброта. Духовната сила, която излъчвали не се нуждаела от реклама и пищни церемонии. Те просто са се наричали: Църквата на любовта.

Тези хора, както мъжете, така и жените, се ползвали с огромно уважение сред населението на цяла Европа. Всички сведения разказват, че живота им е бил пример за скромност, благочестивост и духовна чистота.

Катарите – истинните носители на учението на Иисус

Кръстоносния поход срещу Катарите.

Изследователите на катаризма утвърждават, че движението на Катарите било най-силния противовес на Римокатолическата църква през този период. То се свързвало и с „Албигойския кръстоносен поход“ (наречен на името на град Алби, от където се разпространило учението), чийто главен инициатор бил Папа Инокентий III – яростен противник на „опасната ерес“, както сам е наричал катаризма. Кръстоносния поход срещу Катарите продължил почти 40 години и взел около 50 000 жертви. Движението било практически унищожено.
Във връзка с това възниква следния въпрос: Какво накарало Папа Инокентий III, неговите наследници и църквата да посеят толкова терор и страх, нарушавайки 10-тата божия заповед – „Не убивай“? Това били знанията, които притежавали Катарите. Знания, които правили човека истински свободен, които му разкривали смисъла на човешкия живот и илюзорността на този материален свят. Тъкмо това плашило толкова много църквата, която съществувала за сметка на свободата на десетки и стотици милиони хора. Най-поразителното е, че тази война се е водила „В името на Исус Христос“

Статуя на човек в позата Оранта (Ръце вдигнати нагоре и свити в лактите, изобразяващи полумесец). Едно от малкото останали изображения на катаризма.

Нека да приведем един много интересен исторически пример. Когато през 1209 година, по време на кръстоносния поход срещу Катарите, кръстоносците стигнали град Безие, те поискали да бъдат предадени 222 души обвинени в „ерес“. Но тъй като Катарите се ползвали с изключително уважение в града, в това число и сред католиците, на кръстоносците им било отказано. Тогава армията на „вярващите християни“ си устроила истинско клане в града. Тя не жалила нито Катари, нито католици и 10 000-ния град опустял. Тъкмо тогава била изречена една емблематична фраза, когато един от войните изразил своето недоволство от това, че заедно с катарите се избиват и „добросъвестните католици“, на което свещеника му отговорил: „Убивайте всички! Бог ще разбере кои са свои и кои чужди.“
Интересен е и факта, че Катарите смятали Папа Римски за самия наместник на Дявола на Земята. Интересно, за какъв още може да се смята, след подобни действия? Нещо повече, във връзка със своето управление Инокентий III писал: „Папите са поставени от Господа да управляват народите, да съдят, да унищожават, да създават и насаждат“.
Хората, които присъствали на екзекуциите на Катарите, били поразявани от тяхното мъжество и храброст, с което винаги понасяли мъките от огнената стихия на кладата и подобно на първите християнски мъченици не излъчвали никакъв страх и отрицание. Има исторически сведения, че някои от тях посрещали смъртта с усмивка. Всичко това показва колко свободни били от своята материална обвивка и колко здраво били свързани със света на Бога. За тях смъртта на тялото било само преход от ада към вечния живот на Духовния свят.

Катарите – истинните носители на учението на Иисус
Катарите – истинните носители на учението на Иисус

Как катарите възприемали Иисус.

Разбирането на Катарите за Иисус било различно от това на Християнската религия. Те смятали, че Той дошъл на Земята не за да изкупи греховете на хората, а да им покаже, че тяхното Царство, чийто господар е Сатаната, не се намира в този свят, а в невидимия свят на Бога, който е Светлина и Любов. Той дошъл в материалния свят от състрадание, с идеята да покаже, че на хората им е даден безценен дар – правото на избор, както да им посочи пътя за тяхното спасение, пътя към Дома. Съгласно учението на Катарите, душата се явява частица от Бога, частица от Цялото, която е затворена в материалната обвивка създадена от Сатаната. Според тях Бог не можел да наказва хората със смърт, защото смисъла на нашето съществувание е придобиване на вечен живот. Тъкмо това било в основата на тяхното отрицание на Иисус Христос като изкупителна жертва. Те не приемали символа на кръста – оръдието за неговата смърт като нещо свещено и достойно за поклонение, това за тях било пълен абсурд.

Катарите учили, че телесната обвивка на Иисус е нещо привидно, а истинския му облик е безплътен, не страда, не умира и не възкръсва. Иисус се подчинил на земните закони и се въплътил в човешка форма, за да притъпи вниманието на Сатаната, а след смъртта на тялото, се върнал обратно в духовния свят, оставяйки след себе си Църквата, в която се намирал Светия Дух, утешителя на пленените души.

Изкривеното учение на Христа.

Катарите били убедени, че дявола изкривил истинното учение на Христа и по този начин над Църквата Божия възтържествувала лъжливата „християнска“ църква, която в основите си изповядвала доктрината на дявола. Катарите смятали за своя Църква тази, в която пребивавал Светия Дух. Утвърждавали, че всички тайнства, обреди и ритуали на римската църква са капани на Сатаната, тъй като нито кръщенето с вода нито причастието с хляб не носят в себе си Светия Дух, защото са материя.
Много исторически документи доказват, че Катарите действително били последователи на много по-древна традиция и се явявали истински последователи на учението на апостолите. Тази информация има своята основа. До наши времена са достигнали само два катарски документа, датиращи от XIII век, които свидетелстват (за това е писал Жан Гиро в своята творба „Инквизицията пред съда на Историята“), че Църквата на катарите без съмнение е владеела древните знания, влизащи в първоначалната Църква.

Дуализма в учението на Катарите: духовното и материалното.

Катарите ясно разграничавали духовното от материалното. Те водели обикновен, аскетичен живот, не взимали подаяния и пожертвования за своята Църква, тъкмо обратното – помагали на бедните. Те носели в света вечните ценности: истинската чиста любов, искрената доброта, дълбоката мъдрост. Където и да ходили са се ползвали с уважение. Със своя пример Катарите демонстрирали връзката на човека с Бога без каквито и да било посредници, докато през това време, официалната църква напълно се отрекла това, което учило Евангелието и безсрамно нарушавала всички заповеди, които проповядвала на хората. Ето защо Катарите добили толкова голяма популярност сред народите в Европа. Всичко това никак не се харесвало на Ватикана, чието паство и доходи започнали да секват.
Един известен девиз на Катарите гласил: „Цялото злато в света е гноене на душата“. Истинския живот за тях бил на другата страна, в света на Бога.
Един от ключовите моменти на Катарите бил дуализма. Те знаели, че съществува света на Бога, невидимия свят и материалния свят, този, в който живеем и този, в който господар е Луцифер. Тук вече става ясно кое е било опасното в учението на Катарите за църквата. Тези знания правели хората истински свободни от този илюзорен свят, освобождавали ги от материалните окови и страха от смъртта. Такива хора било невъзможно да бъдат манипулирани и управлявани. Те не признавали земната власт, а за жреците това била реална заплаха да изгубят контрола над хората.

Катарите не смятали, че Бог е отговорен за злото, което съществува в света. Та нали всичко зависи от самите хора и от техния избор между своите две начала – дяволското и божественото. Те възприемали този свят като ада, който нямал нищо общо с вечността и който в края на времената ще престане да съществува. Края на времената според тях щял да настъпи тогава, когато всички души бъдат спасени и се върнат при Твореца.

Духовните практики и „тъченето на светлинните дрехи“.

Катарите – истинните носители на учението на Иисус

Изключително интересна е практическата информация за духовното развитие при Катарите. Техния път се изразявал в очистването на помислите от егоистичните желания и емоции, които пречили за духовното им развитие. Тяхната крайна цел била пълното освобождаване от всичко, което ги привързвало към земната природа. В крайна сметка човек се преобразявал, и в него започвал процеса на „тъчене на светлинните дрехи“ и вътре в старата форма на неговото тяло се зараждало тялото на Божествения човек, новия Ангел. Символът на това тяло се явявала чашата на Граала, която Катарите търсели в самите себе си. Те самите се превръщали в тази чаша и били способни да приемат излъчваната Светлина от Духа.
Основния компонент от духовните практики на Кататрите била ендура. „Ендура“ в превод от окситански език (разпространен в област Лангедок, Франция), като „пост“, „издържливост“, „устояване“. На практика това било разтварянето на небожествената (животинска) човешка природа в Духа. Човек свеждал всички свои физически потребности до минимум и се освобождавал от лъжовните удоволствия, които го държат в плен на телесната тъмница. Катарите намирали и пресичали всяка прояви на „животинското“ в себе си. Вътре в тях се пробуждало истинското „АЗ“, което до този момент се намирало в спящо състояние, егоистичните желания в човека постепенно губели своето влияние над него.

Реинкарнация на Душите и Ада.

Катарите притежавали и знания за прераждането на Душите (реинкарнацията), което съвременното християнство категорично отхвърля. Такава информация има в други религия и учения, което не е маловажен факт.
В понятията на Катарите ада като конкретно място не съществувал, те смятали цикъла на прераждания на Душата за своеобразен Ад. Прекалено дългата верига от прераждания можела да доведе до пълната анихилация на Душата.
Катарите вярвали, че човешките Души били закрепостени в телесни обвивки, за да получат опитност и да разберат какво е представлява Доброто. В крайна сметка човек се пробуждал, осъзнавал своята истинска природа и се връщал в света на Бога.
Катарите не строили храмове, а провеждали своите проповеди навсякъде, без да се привързват към конкретно място, защото смятали, че истинския Храм е вътре във всеки човек. С началото на кръстоносните походи и преследванията на инквизицията, започнали да провеждат своите беседи и проповеди на тайни места, основно в пещерите. Най-известната пещера, където са се събирали е Ломбрив в долината на река Ареж.

Интересно е, че Знанията, които са притежавали в огромната си част се припокриват с написаното в книга АллатРа. Знания, помагащи на човека да постигне това, за което е дошъл на този свят – да се върне в света на Бога като зряло духовно Същество:



“Ригден: „Пътят, способстващ за придобиване на вътрешна свобода винаги започва от първата стъпка. В началните етапи на познанието в човека има множество банални, земни желания, и ако му липсва реален духовен опит, му е много трудно да удържи това единствено желание, изникващо от неговото Духовно начало. Мнозина допускат грешката отнасяйки се към Духовното не като към своя основен път, а като към някакво допълнение в живота. Разликата е огромна: едно е човек реално да променя себе си и своите навици, а съвсем друго е само да желае да придобие някаква значимост в този свят, благодарение на тези знания. Когато човек не знае за своето духовно, всеки ден, капка след капка се изпълва със лоши мисли, гнетящи чувства и празни желания. В резултат, тази материална „кал" предопределя неговата по-нататъшна съдба. Когато обаче човек върви по духовния път, следи за чистотата на своите мисли, ден след ден изпълва своето съзнание с тях и отдавайки им своето внимание потвърждава своя избор, тогава неговото съзнание придобива навика да се концентрира само върху добрите мисли и чувства. Личността се превръща в млад зелен стрък, който по изгрев слънце събира кристално чиста роса, подхранваща го със своята влага и стимулираща неговия стремителен растеж. В последствие тъкмо това му позволява да се превърне в независимо, самостоятелно растение."



Много е важно да се отбележи, че Катарите се стремили да възстановят връзката с Бога именно в настоящия си живот, тук и сега, тъй като след смъртта на физическото тяло Личността изгубва този шанс, и душата отива към нова реинкарнация, където се заражда и нова Личност:


“Ригден: „Ако в течение на своя живот, човек се развие духовно толкова, че се случи сливане на неговата Личност с Душата, то тогава се образува качествено ново, зряло Същество, различно от човешкото, което отива в духовния свят. Точно това се нарича „освобождаване на Душата от плена на материалния свят“, „излизане в Нирвана“, „достигане до състояние на святост“ и т.н. Ако в течение на човешкия живот такова сливане не се е случило, то след смъртта на физическото тяло и разрушаването на енергийната конструкция, тази разумна Личност отива заедно с Душата към ново прераждане (реинкарнация), превръща се, да кажем условно за по-добро разбиране на същността, в субличност. Когато умира физическото тяло, човешкото същество продължава своето съществуване."



Катарите – истинните носители на учението на Иисус

Сега, когато в света отново са дадени Изконните Знания, които имаме възможност да открием в книгите на Анастасия Нових, на всеки един човек се дава уникален шанс да отдели плявата от зърното и да разбере за себе си смисъла на миналите и предстоящите събития. Притежавайки този Ключ, всеки човек, прочитайки и изучавайки кои да е религиозни, научни или философски трудове, може да намери скритата в тях Истина, което ще му позволи да разшири своя кръгозор и да разбере повече за света и за себе си.

Катарите са били пазителите на остатъците от истинното учение на Иисус. Очевидно не в пълен обем, но достатъчно, че да предизвикат сериозно безпокойство в политиците и жреците. И това не е удивително, та нали истинните Знания правят хората истински свободни, свободни от системата, навързвана ни от тези, които толкова много се страхуват да изгубят своята времена власт в този свят.

„Сега никой няма да може да се оправдае, че не е знаел, един вид „Господи, аз търсих, но не намерих“. По цялата земя започват да греят огънчета на Истината. Който търси ще намери“

Източник: МОД АллатРа

allatra_detail04

Коментари

сеп 18, 2015 | Публикувано от в Статии