Силата на благодарността

Какво е за мен благодарността?
Просто учтивост или искрено чувство?
Колко често изпитвам благодарност или приемам всичко като даденост? Умея ли да благодаря, лесно ли ми се отдава? Ценя ли това, което ми дава живота и хората около мен? От кого ми е най-трудно да приемам благодарност? На кого благодарността е нужна повече – на даващия или приемащия?
Ето такива въпроси изникнаха в мен, намирайки се в прекрасно състояние породено от чувство на благодарност. От тук и изникна потребността да споделя своите открития с вас.

Какво зная за благодарността?

  • От прагматична гледна точка е доста изгодно да си благодарен, тъй като отношенията с хората ще носят приятни преживявания и устойчиви приятелства.
  • Когато човек изпитва благодарност, той спира да се концентрира върху собствения образ, а насочва вниманието си към другите.
  • Благодарността дава сили, въодушевява, показва, че човека отсреща признава твоя труд.
  • Благодарността радва, когато е искрена.
  • Да се благодари е лесно, когато ти се случва нещо хубаво съвсем случайно.
  • Благодарността може да се изразява с думи, дела, подаръци, със своето отношение.
  • Благодарността може да се чувства дълго или да бъде забравена бързо.
  • Ако не благодариш за сторената добрина към теб, съвестта ти започва да те гложди.
  • Понякога благодарността се появява тогава, когато започваш да осъзнаваш ценността на това, което си получил или когато вършиш някаква работа и започваш да разбираш, колко много усилия е коствало на другите да я вършат.
  • Благодарността изисква от човека разбиране за ценността на полученото.
  • Когато това, за което ви благодарят е извършено от добра воля, безкористно, то това усилва благодарността и в двете страни.

Благодарността е чувство

Благодарността като искрено чувство е много трудно да се разграничи от любовта, тъй като ако това се случи тя вече няма да е благодарност, а търговия – ти ми даваш това, а аз ти благодаря. Просто емоционален изблик, който изчезва много бързо. Благодарността заедно с Любовта са чисто, радостно чувство, което се заражда между хората като равен към равен. Дори хора да заемат различни постове или статуси, истинската благодарност е винаги от равен към равен, от човек към човек, а не от статус към статус, иначе се превръща в инструмент за покровителстване свише или признаване на статуса на подчинен.

Каква е разликата между благодарността и признателността? Признателността е свидетелство за значимостта на стореното от човека, която се съпровожда от чувството за дълг за полученото. Благодарността извира от дълбокото чувствено съпреживяване и осъзнаване на ценността на полученото, просто така, като естествен отговор към добрината. Тази благодарност се усеща заедно и с чувството на безусловна любов.

Любопитен е и факта, че и тези две чувства учените са успели да фиксират в своите изследвания:

филма „Вода“

Чувствата са нещо съвсем различно от емоциите, чувствата винаги са дълбоки, всепроникващи, необятни, равни, тихи. Те извират нейде дълбоко в човека и се съпровождат от усещането за радост и покой. А емоциите винаги са шумни, кратковременни, пораждат се от различни външни обстоятелства, често се люшкат от негативни към позитивни и обратно. След силни емоционални преживявания човек изпитва опустошеност и умора, тъй като организмът е изразходвал много сили за създаването и отделянето в кръвта на коктейл от биохимични вещества, който предизвикват емоционалните изблици.

В моментите, когато човек изпитва благодарност той не може да се ядосва и обратно, когато се ядосва той не е способен да изпитва благодарност. Искрената благодарност не е съвместима и с емоциите и това е свързано с факта, че по време на емоционалните изблици, човешкото съзнание е фокусирано върху собствената персона. А чувството на благодарност е обръщане на внимание към достойнствата на другите, към хармонията на света.

Когато човек успокои емоционалния фон, той започва да възприема реалността много по-широко, вниманието му се разширява и започва да изпитва умиротворение и тиха радост. Тогава се ражда чувството на благодарност, което се лее равно и тихо.

Благодарността изцелява.

Опирайки се на практиката на психолозите можем да говорим за силния терапевтичен ефект на благодарността. Когато сме благодарни за получените уроци или за стореното добро все едно се лее мехлем върху нашата душа. Това ни помага да пребиваваме в хармония със себе си и заобикалящия ни свят и способства за нашето духовно развитие. Има такъв метод като „Дневник на Благодарността“, в който всеки ден можем да си записваме за какво сме благодарни: за радостта, жизнените сили, спокойствието, откритостта, срещите, уроците, натрупания опит. Има дори и практика, когато човек започва и завършва деня, припомняйки си с благодарност за всичко, което цени в живота си. По този начин той поддържа позитивния начин на мислене и разширява чувството на благодарност като свое вътрешно качество. От тук, като следствие, идва по-доброто самочувствие и позитивните отношения с околните. Човекът, който насочва своето внимание към позитивните страни на живота става устойчив на стреса, бързо и ефективно намира най-правилните решения на една или друга ситуация.

Този позитивен начин на живот също така удължава младостта в човека и способства на крепкото му здраве. Подобни изследвания са правени през 90-те години на миналия век и били наградени с нобелова награда. Животът на всяка клетка в нашия организъм завършва със зараждането на нови клетки благодарение на енергията, която се освобождава вследствие разпада на ядрото. Но ако в човека доминират отрицателните емоции, се подава команда за разлагане на клетките, които се превръщат в развъдници на болестотворни бактерии. Избирайки позитивните или негативни мисли, емоции или чувствата, човека прави избор между живота и смъртта.

Благодарността ни дарява с много преимущества. Благодарение на нея изчезва всичко негативно. Под нейните лъчи се топят гнева и ревността, изпаряват се страха и безпокойството. Благодарността разчиства пътя ни към Любовта.
Невропсихолог и доктор по философия Роджър Уолш (Roger Walsh)

Несучайно още преди психологията да се превърне в наука, в религията се е предписвало деня да се започва с благодарност към Бога. Та нали тя прочиства вътрешния свят на човека, развива благородните чувства. Благодарността е богатството на човешката душа. На нея са посветени безчет трудове на философи, психолози, учени от различни области.

15. Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички.
16. Винаги се радвайте.
17. Непрестанно се молете.
18. За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса.
19. Духа не угасяйте.
20. Пророчествата не унижавайте.
21. Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте.
22. Въздържайте се от всякакво зло.
Библия: Първо послание до Солуняните 5:15-22

Благодарността има особено значение в традициите и религиите на всички народи

Първата благодарност е тази за Живота, тъй като без нея всичко губи смисъл. Докато сме живи имаме шанс да постигнем много. Една от главните цели в живота ни е да се научим да обичаме. А от къде можем да почерпим Любовта? Единствено черпейки я с благодарност от Бога, от своята душа. И животът ни се изпълва с любов.

Не е възможно да изискваме от някого любов, не е възможно да търгуваме с нея, още повече с Бога. Любовта е свободна. Тя се разкрива на този, който е способен с благодарност и смирение да се разтвори за нея и да стане неин източник. Благодарността е ключ към Любовта, а тя е ключ към единство с Бога, към духовното преображение (Спасението на Душата, Нирвана, Святост, Сатори, сливане с Дао).

Отново в християнството постигането на висшето духовно състояние наричат „Благо“, то се счита за универсална ценност, пределна граница на човешките стремежи в движението, с която е свързана благостта като лично свойство на Светия Дух.
АллатРа – Ригден Джаппо

Главния обред в християнското богослужене – причастието или евхаристията, което в превод от гръцки означава „благодарност“. Раннохристиянските автори наричат евхаристията „лекарство на живота“. Това тайнство символизира общуването с Бога, благодарността, единство с Всевишния или приобщаване към Божията Любов. При ранните християни тайнството на благодарността към Бога се провеждало заедно с вечерите на Любовта – агапите.

Отношенията между човека и Бога се основават изключително на дълбочинните, лични чувства на човека от съприкосновението му с духовния свят, неговата искрена Любов и благодарност към Бога. Именно тези истинни, дълбочинни чувства на човека към Бога са най-истинската, единствена ценност, която духовния свят може да възприме от човека. При това тези отношения с духовния свят се осъществяват, без каквито и да е посредници.
АллатРа – Ригден Джаппо

В исляма качеството благодарност е присъщо на Всевишния Алах. Хората, които са му благодарни биват дарявани с Неговата милост:

Ще ви накаже ли Аллах, ако сте [Му] благодарни и вярвате [в Него]? Та нали Аллах е благодарен, знаещ.
Коран, 4:147

Ако сте благодарни, аз обезателно ще преумножа [милостта] за вас.
Коран, 14:7

А милостта на Всевишния е висшето благо за човека, което се намира отвъд предела на човешкия живот. В Исляма съществуват три вида благодарност: Благодарност на езика, сърцето и всички органи. И всички те се доказват с праведните, духовно-нравствени дела на човека, които са в единство с Волята на Аллах.

Няма друга цел в живота, освен радостта и благодарността.
Сидхарта Гаутама – Буда

В помощ на човека, който се грижи за своето духовно усъвършенстване е и медитацията „Любов и Благодарност“. Това е една от разновидностите на древната духовна практика „Лотосов Цвят“, която помогнала на Буда да достигне духовното си освобождение.

– Тази медитация също се отнася към „Лотоса“. Тя е много ефективна в такива случаи. И най-главното – достъпна, за който и да било „давещ се“ в океана на Животинското си начало. Нейният смисъл е следният. В началото, както обикновено се съсредоточаваме върху слънчевия сплит, проявяваме в него лотосовия цвят и концентрираме върху него цялата своя любов, тоест изпълняваме медитацията „Лотосов цвят“. След като успокоиш своите мисли и се съсредоточиш над положителното, започваш да си представяш, че твоето тяло се състои от множество миниатюрни сфери или пък атоми, клетки, като цяло докъдето ти достига въображението. Много е важно да видиш строежа на своя организъм и да си представиш всяка една негова клетка. Виждайки тези конгломерати взимаш всяка една сфера или клетка, както ти е удобно, и визуално изписваш върху нея, една по една всяка буква, изключително силната духовна формула, състояща се от две прости думи: „Любов и Благодарност“. При това не е важно на какъв език пишеш тези две думи, важна е тяхната същност. Тази формула работи на принципа на Граала. Та нали Любовта и Благодарността са единственото нещо, което човек може да даде на Бог.
Книга Сенсей 4

Благодарност към Бога

Силата на любовта и благодарността освобождава блокираните в човека от негативните програми жизнени сили. Появява се лекотата, чувството за ценността на живота. Аз почувствах това, когато успях да произнеса искрено в себе си: „Благодаря Ти господи, за това, че опознах доброто и злото, за житейския ми опит. Благодаря Ти, че винаги Си с мен“.

Всяка опитност, получена благодарение на свободния избор е подарена на човека от самия Създател. Именно в това е ценността на живота: опознаването на света в неговите проявления благодарение на личния опит ни дарява с възможността да растем и да ставаме по-мъдри. Личният опит ни помага да направи своя избор и да го затвърдим. Така човешкия дух расте, укрепва и става свободен. Мъдростта е дар от небесата, чувствено озарение по време на духовния ни ръст, дар, с който се достига просветлението.

Духовната свобода е пространство на любовта. За човека, който придобива тези висши ценности, благодарността е естествена реакция. Благодарността е естествено състояние на човека, който е изпълнен с дълбочинни чувства и се намира в непрекъснат диалог с Бога. Мъдрият винаги е благодарен на Бога.

Моето изследване, какво е благодарността ми разкри повече, от колкото предполагах. Следващата стъпка в моето духовно развитие е ново, по-дълбоко чувствено разбиране на силата на благодарността. Вместо да правя оценки на всичко, което ми попада в полезрението, ден след ден развивам чувството на благодарност в себе си.

Благодаря на всички, чиято помощ ми помогна да достигна до по-дълбоко разбиране на благодарността, на всички житейски уроци, които ме подтикнаха към търсенето на отговорите. Благодаря и на вас драги читатели, за вашето незримо присъствие.

allatra_detail04

Коментари

Feb 20, 2017 | Публикувано от в Статии