Пробуждане

Пробуждане

„Джамшидената чаша дирих страстно,
Обиколих земята чак до края,
От старец мъдър разбрах аз, че напразно
Вървял съм толкоз, – във моята душа била е“.
Омар Хаям

В дадената статия ще споделя с Вас своя опит в работата над своите шаблони, който забавят значително предвижването по духовния път. Също така как една, попадналата съвсем на време фраза ми помогна в това дело. Анализирайки определен минал период забелязах следния детайл: доста често изпитвам чувство, че за времето през деня, когато разполагам изцяло със своето време не съм успял да направя достатъчно. Дните се изнизват, а времето подобно на ситен пясък изтича безвъзвратно между пръстите. Ето – току-що го имаше, а вече го няма. Потребността за добро дело присъства, и стремежа го има, както и опити да се изпълни замисленото, но защо ли, когато си давам ясна сметка, реално полезните и конструктивни действия и дела не са никак много.

Та нали всяка реализирана идея, завършено дело, всяко ползотворно действие, изпълнено кадърно и с чувство – е реална стъпка към Бога. Това е увереност в собствените сили, това е нашия „нетленен капитал“ по пътя към Вечността.

От време на време си припомням думите на Учителя от книгата „Сенсей II” на Анастасия Нових

„Умирайки да не се срамуваш от своите мисли и постъпки. И когато заставаш дори пред Бога, както казват християните, на Божия Съд, да имаш какво да кажеш. Кошницата ти с добри дела да бъде пълна, а с лошите да бъде празна. Ето какво означава да бъдеш Човек. И не просто външно, а вътрешно".

В първата книга от поредицата „Сенсей I” има следните думи:

„Който с благи мисли твори благо дело, не трябва да се тревожи за пропуснатото, тъй като придобива многократно по-голяма сила за познаването на своята душа, отколкото ако бездейства".

Колко ясно и достъпно е всичко! Именно такива простички думи намират отклик в моето сърце и ме подтикват към действие. Те ме карат да се замисля към онова Истинското, което живее в мен – Душата, която е винаги готова да раздава безкористно, да твори в името на общото благо. Та нали Тя е благодетелят в нас.
Тогава какво е това, което ми пречи за реализирането на моите идеи и проекти? Къде изтича времето, което катастрофично се изнизва и не достига за тези благи дела? След кратък размисъл стигнах до извода, че огромна част от времето се изразходва за незначителни дейности, чиято необходимост и полезност е много съмнителна. Това са гледането на различни видеа, достигнали до моето внимание благодарение на социалните мрежи или „горещо препоръчани от приятелите ми“, различни чатове и разговори по телефона уж за важни неща, а реално просто губене на време, четене на всевъзможни откъси информация от безкрайния глобален поток, чиято полза и смисъл далече не оправдават отделеното време. Дори когато замислям наистина добро дело и се мобилизирам да го изпълня в кратък срок, вниманието „изведнъж“ започва да се разпилява към различни всевъзможни малки дейности, нямащи особено значение относно реалното дело. На това отгоре всичко това се случва почти незабележимо за мен самия. Всяко малко действие по отделно не отнема много време, но ако ги събера се получава доста продължителен период от време. Веднага ми дойде на ум фразата: „дяволът се крие в подробностите“. Единното и масивното, разчупено на безброй части, се превръща в незначително и немощно.

Слава Богу, че под ръка винаги e книга – „АллатРа”, която много ми помага да се осъзная и да погледна отстрани ситуацията, книгата, която винаги има с какво да ме изненада и в нужния момент да ме вдъхнови с нужната информация. Четейки я за кой ли път, забелязах фразата, която ме порази със своята простота:

„Всичко, което го има и това, което го няма в света се намира – в човешката Душа.“

Когато пропуснах през себе си тази информация и я осъзнах, започнах с лекота да пропускам покрай себе си досадните мисли с техните „привлекателни предложения“. Разбрах, че истинният смисъл на всяка външна информация, било то филм, предаване, статия и дори книга, вече се намира в моята Душа. Тъкмо за това, когато мислите ми поднасят „гениалното предложение“ да изгледам един или друг филм, който „задължително ще ме приближи към просветлението“, аз като Личност имам следния отговор: „Да, напълно възможно, това е хубав филм, който вероятно съдържа в себе си зрънце от истината, но неговия истинен смисъл отдавна се намира в мен, записан на скрижалите на моята Душа“. А даденото време ще посветя на нещо наистина полезно: медитация или духовна практика, да напиша мнение или статия и да споделя Знанията, с които се докосвам. Или да съдействам в реализацията на някой обществено полезен, духовно-съзидателен проект.

Естествено, това не означава, че човек трябва да махне с ръка на всичко, отказвайки се от възможността да опознае още по добре света и да се затвори в себе със страх да направи крачка на ляво или дясно. Напротив, духовното развитие предполага всестранно развитие на Личността, в това число и интелектуално. Човекът, който отглежда и усилва в себе си любовта се стреми да сподели своите чувства и придобити Знания. Естествено, това става възможно при един активен начин на живот в различните сфери на човешката дейност. При правилното поставяне на житейските приоритети, тоест опирайки се здраво на своята духовна опора, всичко това само ще способства за достигането на главната цел в нашето съществуване – духовно освобождение и вечен Живот, своеобразен нов етап в нашата еволюция.

„Не разкази за спасението са нужни на хората, а действия“.

„Птици и камък”, А. Нових

„Благите мисли са – предвестник на благите деяния. Благите деяния – са същността на съзряващите души. Смелостта поражда силата на духа. Силата на духа сплотява в Единство. Единството удесеторява Силата, Единния Дух променя цикъла. Общия резултат зависи от усилията на всеки. Усилията на всеки от промяната на вътрешната честота. Честотата е скок на мига, водещ отвъд пределите на По“.

„Езоосмоз”, А. Нових

В предаването „ЕДИНСТВО“ Игор Михайлович разказва за това, че човек може да се пробуди, а пробуждайки се, той може да донесе Истината до другите. Наскоро чух следния въпрос от едно момиче, който ме накара да се замисля: „Кой е този пробудилия се човек? Какъв е?“ Тогава отговора дойде от само себе си.

Пробудилият се – е този, който действа. Който взаимодейства. Пробудилият се – е този, който е осъзнал ценността на времето и грижовно се отнася към всяка една минута от живота. Този човек се дисциплинира, за да може да си спечели повече време за духовните практики и реализацията на обществени проекти, способстващи реализацията на висши цели, обща мечта. Пробудилият се човек е честен пред себе си и не се размотава като скъсан вестник, отвличайки вниманието си към безбройните изкушения, подхвърляни от системата.

Пробудилият се човек, също, както и всеки друг, може да сгреши, да отстъпи назад, но в решаващия момент той се стяга като „юмрук“ и проявява силата на Духа, тъй като е верен на своя избор и е готов да го защити с пределна решимост. Той винаги чувства помощ и поддръжка от Бога в тези случаи и чувството на Единство умножава многократно неговата сила и увереност. Човека, който действително се е пробудил няма време за съмнения, тъй като всеки миг от живота му е изпълнен със смисъл.

„Избирайки духовния път, следвайте към Бога, без да се отвличате и без да се страхувате от нищо, тъй като всичко в този свят е временно и тленно. Запомнете, вие сте родени заради висшата Свобода! Да бъдеш истински Човек, да живееш в името на висшите духовни цели, да оказваш помощ на другите – ето това са истинските ценности, които можеш да придобиеш в този свят и да си заминеш с тях във Вечността".

„Сенсей IV”, А. Нових

allatra_detail04

Коментари

May 22, 2016 | Публикувано от в Статии