Авторитетът – препъникамък на духовния път

Искаме или не, в нашия живот постоянно се сблъскваме с авторитети. Но всъщност, какво представлява авторитетът? Какво разбираме, когато чуем тази дума?

Работейки усърдно над себе си (т.нар. себеопознаване) забелязах, че в моя живот авторитетите играят доста голяма роля, при това без да си давам сметка. Ще си призная честно, дори не бях разсъждавала на тази тема, докато не започнах да се самонаблюдавам. Забелязах как в различните ситуации и с различните хора се държа различно. Нещо повече, въздигането на някого, или пък себе си за авторитет се случва по един незабележим начин. Нека първо да разгледаме какво означава самата дума.
Авторитет (лат. Auctoritas – власт, влияние) – общопризнато значение, влияние; този, който се ползва с всеобщо признание, влияние.
Придаването на авторитет на когото и да било означава доброволно подчинение на чуждото мнение. А признаването за авторитет на самия себе си, означава тайно желание за власт над другите.

Как се появяват авторитетите в нашия живот, и каква роля играе за човека, вървящ по духовния път?

Сигурно всеки в своя живот е срещал хора, от които е имало много какво да научи, които вдъхновяват, знаят много, имат повече опит и са уважавани от другите. Хора, които споделят придобитите знания, помагат и подсказват в нужния момент, вдъхновяват и учат да обичаме. Те са истински пример, никога не парадират със своята позиция и не търсят изгода от нея – хора от Бога. Ние ще ги наречем „Вървящи пред всички“, тъй като знаят пътя и вървят смело напред. Общуването с тях безусловно носи нещо повече, помага ни да се развием като Личности, като Духовни същества, изпълва ни с радост, любов, вяра и помага да си отговорим на фундаменталните въпроси: „Кой съм?, Защо съществувам?, „Как да постигна най-главното в своя живот?“

Как такъв човек става за нас авторитет? Много просто, защото ние доброволно го признаваме за такъв. И защо се подлъгваме по тази красиво опакованата подмяна на нашето съзнание? Защото болшинството от нас не познават своята същинска природа и как работи съзнанието. Ние самите си изграждаме лъжлива представа за този човек с цел задоволяване на своя егоизъм, тогава образа на авторитета активира в нас подчинение, страхопочитание, подражание и поклонничество като много често това се случва на подсъзнателно ниво. Но ако успеем да разобличим тази подмяна, вървящия пред всички си остава просто човек с повече опит и знание, този, от когото се учим. Има един велик суфистки поет – Ибн ал-Фарид, той е написал прекрасното произведение – „Поема за пътя“. В нея има следния стих:

Не чакайки награда, без страх от огъня дори,
Върви след мен и истински ме обикни!

Авторитетът за нас е йерархията на материята, просто една от програмите в съзнанието. А вървящия пред всички е духовен човек, човек от Бога, този, който знае пътя и върви пръв напред. Ето още един откъс от „Поема за пътя“:

Не съм водач аз твой, а път, врата.
Влез в моя дух, знай външното е суета!
Аз ваше знание съм, истинна опора,
И целият съм ваш, за всекиго отворен.

Каква е причината за създаването на авторитети, кой е коренът на подмяната?

Поради непознаването на себе си и недоверието към вътрешното се случва подмяна на чувствата: уважението и благодарността към знаещия се превръщат в подражание и прехвърляне на отговорността. Освен това тя вирее в благодатната почва на собствената горделивост и мързел. Когато тези условия са налице, вниманието на човека се насочва изцяло на вън, губи се чувството за свободен и осъзнат избор, заражда се сляпата вяра, човек отказва да носи отговорност за своя избор, появява се недоверие към Бога. Отличителни белези на това състояние са:

– Оценката на вътрешните и външните качества на духовния човек.
– Сравнение на духовното с материалното, себе си с някого.
– Съмнението и недоверието в Бога, загуба на вътрешната опора.

Формирането на авторитета както казахме се случва, когато вниманието на Личността се насочва към външното, когато връзката Душа – Личност отслабва. Тогава затихват дълбочинните чувства и се активира съзнанието, което не е способно да опознае духовното. Една от най-големите грешки е когато асоциираме себе си с нашето съзнание. Тогава в човека започват да доминират:

– Горделивостта и тайното желание за власт.
– Страха за оцеляването. Човек е склонен да угажда, подмазва, прислугва, само и само да има покровител, тоест да бъде под негова защита.
– Завистта
– Доминацията. Изтъкването на себе си като по-добрия. Съзнателен и подсъзнателен контрол над действията на другите.
– Задоволяване само с уреждане на битовите аспекти от живота. Човек се приравнява със съзнанието и изпълнява само неговите програми и цели.

Недоверието към себе си и съмненията възникват от незнаенето на Истината. Незнанието на Истината от нежеланието да се надникне навътре в себе си, та нали там е Истината. Истината е Живот или Смърт. Страха пред истината, изникващ от Животинското начало я изкривява и отдалечава човека от нея. Но тя е неизбежна, независимо какъв избор направи Човек. Дори и тъмницата не е в състояние да лиши от свободата светлата Душа, и никоя земна власт не ще направи свободно животното, обречено на смърт.
Из книга „АллатРа

Замяна на диалога с Вечността и Любовта за моментен изблик на наслада.

Съзнанието оценя и сравнява кой е по-силния, та нали неговата цел е да оцелява, консумира, доминира и да властва напълно над Личността и силата, която тя ползва – вниманието. Ако съзнанието не може да вземе със сила своето, прилага хитрост, манипулации. За него всички средства са оправдани за достигането на целта!

Всичко това се случва за сметка на превключването на вниманието изцяло към потребностите и желанията на съзнанието. Например, то ни предлага да правим оценки, да обсъждаме, а не да чувстваме. Загубвайки вътрешната опора започва търсене, но тъй като вниманието на Личността е въвлечено в игрите на съзнанието, това търсене се пренасочва навън, към целите, които то реално преследва. Изходът от тази ситуация е много сложен, тъй като Личността се асоциира с него. Вечността, Живота, Любовта се изразходват за пусти и безсмислени неща. Човек доброволно се поставя в подчинена позиция и позволява на своя инструмент за опознаване на материалния свят да използва силата дадена ни от Бога за свои егоистични цели. Това е своеобразно предателство към Създателя и към доверието, с което ни е дарил. Съзнанието като разумна информационна структура трябва да знае своето място, то трябва да работи и служи на Личността, а не обратно!

Духовните инструменти трябва да се използват за саморазвитие и стремеж към висшето. Така че Знания в обществото има, не достига единствено превключването от доминиращото Животинско начало към Духовното. Не достигат стабилния ежедневен избор и самостоятелната работа над себе си. Докато човек сам не пожелае да се промени (лично за себе си, а не за да се хвали пред хората), той няма да получи практически опит от работата над себе си и съответно контрол на своите мисли и желания, а ще се лута в множество изопачени теории и осакатени до неузнаваемост практики, като в лепкава паяжина.
Когато човек се докосва до истинските духовни Знания, той открива за себе си тяхната простота, дълбочина и естественост. Но, както е известно, теорията е мъртва без практика. Не е достатъчно само да знаеш за нещо, трябва и да умееш да прилагаш това знание на практика. Духовната работа над себе си е многостранна във всеки ден. Тя предполага не само труд с помощта на духовните инструменти, но и работа върху чистотата на мислите, делата и постъпките, достойни за званието Човек.
Из книгаАллатРа

Създаването на авторитети ни лишава от живота, свободата и любовта. Затова, ако присъства твърдото намерение за духовно саморазвитие, трябва да игнорираме желанието за издигане на когото и да било за авторитет, както и самите ние да се вземаме за такива. Пред Бога всички са равни. Какви действия да предприемем за избягването на тези капани? Най-напред да бъдем честни пред себе си! Да разбираме своята истинна природа. Да осъзнаваме коя е най-важната задача в нашия живот и да не я изпускаме от поглед нито за миг. Да работим над своето духовно усъвършенстване като преодоляваме своите слабости и его. Да контролираме своите мисли. Да усилваме чувството на Любов и Благодарност към Бога и всички хора.

Източник „АллатРа вести"

allatra_detail04

Коментари

Jan 21, 2017 | Публикувано от в Статии