Няма въпроси без отговори

„Човек е двойствен. Едната част е човешката – Ангелската, а другата – животинската. Всичко това се знае и отдавна е общоизвестен факт…

Главният въпрос е: „Кой трябва да доминира: Ангелът да управлява звяра, или звяра да управлява Ангела?“ От отговора на този въпрос зависи вектора на развитие и бъдещето на човечеството.

Когато звярът управлява Ангела, когато, извинете ме, в това време Ангела като оскубана кокошка се е заврял в ъгъла и трепери от страх от бясното куче, което неспирно го ръфа… Човек се страхува дори да си помисли за Бога, единствено се сеща за Него, когато му трябва нещо. Защо? Защото доминира животинското. И когато Ангелът, тоест Личността, която се явява самия човек, се намира в състоянието на оскубаната и нахапана от дивия звяр кокошка, тогава за каква духовност може да се говори? За какво бъдеще на човечеството можем да говорим?

Но ако обърнем страните и Ангелът хване здраво на каишка бясното куче, което се явява неотменна човешка част, и започне да го управлява до степен послушно и изпълнително животинче, тогава човечеството ще се промени…“

Из предаване „Свобода от диктатурата на звяра вътре в теб”

Минаха около десет години, откакто за първи път отворих книгата на Анастасия Нових „Сенсей I. Изконният от Шамбала”. Това беше „глътка чиста вода” за умиращия от жажда човек. Четох и препрочитах книгите много пъти, гледах многократно предаванията с участието на И.М. Данилов и всеки път се изпълвах с чувството на Любов и Щастие. Но минаваха ден-два и отново в мен усещах празнота и тъга – бях просто като робот.

Един ден задавайки си въпроса „Къде чак толкова греша?“ разбрах и честно си признах, че просто не работя върху себе си, че препрочитам книгите и гледам предаванията, не за да се науча да Обичам, а за да се напълня със сила и да спра да се чувствам зле. В крайна сметка, когато дори малко се докосвам с родното, топлото и нежно чувство на Божията Любов – вътре в мен ставаше спокойно, хубаво и уютно… А после, когато Вниманието се превключи „по навик” към играта на артистите в главата, вътрешното състояние може кратко да бъде описано с думите на Игор Михайлович от предаването “Свобода от диктатурата на звяра вътре в теб” – като „оскубаната и нахапана от дивия звяр кокошка”. И ето къде била подмяната: желанието да се избегне това състояние, вместо искрения стремеж на Личността да Живее и чувства Любовта винаги!

Забелязах още един важен момент: по-рано, когато четях книгите или гледах предаванията, съзнанието ми подсказваше: „О! Това е също като при някой от моите познати, родители, близки, приятели. Касае именно нея/него”. Съзнанието със задоволство анализираше и правеше заключения, какви шаблони и поведенчески модели на животинското начало се проявяваха в хората около мен: „Този осъжда всички, другия е недоволен от всичко, трети иска да командва себеподобните, четвърти е егоист, пети постоянно се занимава с магия, без дори да се досеща, всички живеят в илюзии… Хубавото е, че аз не съм такава… Как да им обясня, че се заблуждават?"

Докато гледах „треската в окото на другия“, не виждах „собствената греда“ – нямаше честност. Осъзнах, че всички шаблонни проявления на Животинското начало трябва да се откриват предимно в себе си, а не в някой друг.

„Анастасия: Какво точно тласка човека да осъжда, когото и да било?

Ригден: На първо място, тези доминиращи качества от Животинското начало, които има той самия. На това си струва да се обърне внимание, когато се появят такива осъждащи мисли.”

Из книга „АллатРа“

Необходимо е да се научим да наблюдаваме как работи нашето съзнание. Не е възможно да „работиш над някого”, можеш да работиш само над себе си!

„Игор Михайлович: Самия ти стани по-добър, по-свободен, човек трябва да започне първо от себе си. Когато сам станеш примера, към който си се стремил, тогава ще учиш и другите на същото.

Татяна: Да, човек трябва да се труди над себе си.

Игор Михайлович: Разбира се, че над себе си, над съседа е безсмислено. Няма да има никаква полза. Съседът може и да се освободи, но на теб от това няма да ти стане по-леко.“

из предаване „СЪЗНАНИЕ И ЛИЧНОСТ. От изначално мъртвото към вечно Живото“

Започнах да „си“ задавам въпроси, на които съзнанието не можеше да отговори: „Какво означава да съм честен със себе си?” „Какво е да обичаш истински? Ако се карам на деца, излиза, че не ги обичам ли?”. Излиза, че за да се науча да Обичам трябва добре да се потрудя!

След честен анализ, това, което наричах любов, се оказа банална манипулация, желание за доминиране и комфортно съществуване на тялото… „Какви маски нося? В крайна сметка, ако се държа по различен начин с различните хора, следователно нося такива?”… Маските се оказаха много. Съзнанието се изпадна в ужас от количеството маски, особено от „маската на духовността“, която накрая разкри своя истински облик на корона… Вътре в себе си тихо ликувах и благодарих за това, че успях да видя подмяната.
Зададените навреме въпроси ми помогнаха да разоблича някои от работните модели на съзнанието, които искам споделя.

ЗА КАМЪНИТЕ

…Връщах се от работа в много добро и балансирано настроение. Когато влязох у дома, първото нещо, което видях, беше как децата се бяха пръснали по стаи и си играеха “на телефон”, което за моето съзнание означаваше “правене на глупости”. Второ: след закуската масата не бе почистена. Трето: в мивката купчина мръсни чинии. В тази ситуация стандартната реакция щеше да бъде изблик на емоции хубаво миксирани с мисли от рода: „Връщам се уморена от работа, а те не могат дори да измият чиниите и да почистят масата” – това е кратка версия. Цяла буря на възмущение се надигна вътре в мен. Може би поради факта, че контрастът между вътрешния мир и бързо нарастващото негативно състояние стана твърде явен, аз се усетих и си зададох следния въпрос: „Защо съм ядосана? Кой изпитва това раздразнение в мен? Наистина ли ми е трудно да измия чиниите?”

Въпреки вътрешната буря (а такива състояния се усещат като вътрешна буря с ясната обосновка (оправдание) от съзнанието „защо изпитвам такива негативни емоции“), реших да не атакувам деца с обвинения. Трябва да се отбележи, че дори и след тази “умствена контра аргументация”, докато миех чиниите, бурният и негативен поток вътре в мен не стихваше. Отне ми само няколко минути да въдворя ред… но вътрешното напрежение не стихваше.

В един момент, ясно и точно осъзнах, че това негативно състояние ми е натрапено от вън. Че претенциите, обвиненията и предразсъдъци към децата (а и към всеки друг човек!) ми е наложено от съзнанието.

„Грешно го направи, неправилно стана, грешно го каза, на криво ме погледна, грешно, грешно, грешно…” Съзнанието винаги ми казва – грешно! А къде съм Аз – Личността? Къде е моята любов към децата?!? Истинската и искрена Любов, без каквито и да е претенции? Тяхното собствено съзнание и без това ги „смазва“, на това отгоре и моето съзнание започва да играе ролята на „обидения авторитет“. Достатъчно! Моят избор е да бъда Любов! Вътрешното напрежение ме отпусна бързо и леко, сякаш изобщо не е съществувало… В този момент дойде разбирането на думите на Игор Михайлович, че първата стъпка по Пътя към Бога започва с пускането на камъка от стисналата го ръка.

Защо ли съзнанието свърза тези думи с отношението към Пророка, но не и с отношението към хората в ежедневието.
Та нали всеки ден, оценяйки, сравнявайки, осъждайки или очаквайки някакво действие от някого, аз всъщност събирам камъни, за да ги хвърля по ближния. И без значение кой е този ближен: член на семейството или напълно непознат човек. Съзнанието с удоволствие ще хвърли камъните по всекиго, ако не го спра навреме.

ОПРАВДАНИЯТА И ОБВИНЕНИЯТА

Съзнанието винаги иска да се оправдае. Няколко пъти за кратък период от време „се улавях “ как оправдавах мислено „своите“ действия. Чувствах оправданията като нещо чуждо. Възникна въпроса: „Защо се оправдавам?”. Та нали, когато си 100% сигурен в действията си, не може да има никакви оправдания. Просто знаеш защо си постъпил така, а не другояче. Ако оправдавам мислено някакви „свои“ действия, това означава, че не съм сигурна в тяхната истинност или се съмнявам. А всички съмнения идват от съзнанието.

Тоест, когато не контролирам какви мисли ми пробутва съзнанието (не че не ги контролирам, а оставам тясно свързана с тях!), тогава действам и говоря под диктовката на съзнанието, шаблонно, по навик…

Но като Личност чувствам, че съм постъпила неправилно. Тогава съзнанието моментално започва да подскача пред „очите” със своите оправдания, защо именно „аз“ съм направила точно това, каза онова и т.н. Оправданията винаги са тясно свързани с обвиненията. За да “се“ оправдая, задължително трябва да обвиня някого или нещо.

…Отидох в града да вземе дъщеря си със съпруга си. Намирах се в много добро вътрешно, изпълнено с Любов състояние. Когато се наложи да се направи обратен завой, видях автобус в насрещното платно, тогава съзнанието ми поднесе следната картинка: „Това е автобус, който сега ще спре на спирката. Можеш спокойно да обърнеш“… Съзнанието включи активира „неразбирането“, защо мъжа ми се възмущава „Какво правиш?”, “Автобуса ти сигнализира насреща!” и в последната секунда, в своето неразбиране скочих на спирачките: Автобусът продължи напред, без да спре на автобусната спирка, защото се оказа служебен, та той дори на външен вид изглеждаше по-различно от обикновените автобуси Шофьорът ме нареждаше през прозореца, а аз искрено се извиних. Продължихме… Съпругът ми каза (с обвинителен и претенциозен тон): „Ама че работа, много ни стъписа…„ Аз също бях меко казано удивена и му обясних спокойно, какво съм видяла и помислила… Но най-интересното действие започна буквално минута по-късно: мисли от рода: „Как можа да ти говори с подобен тон“, „Нима е пример за безупречно шофиране, че да ми говори така?”, „Нали не го направих нарочно?” И малко по малко започнах да се ядосвам на съпруга си… Но! Ясно е, че се е бе уплашил (причината за уплаха бе очевидна). А аз дори не успях да се изплаша, защото за дори не разбрах какво се случи. И тук, както се казва, ме осени: за да успее моето съзнание да замаже бързо-бързо нещата, то започна да ми пробутва натрапчиви мисли, колко било несправедливото отношението към „мен”, т.е. започна да обвинява съпруга ми, за да се оправдава!

ПОЛЗИТЕ ОТ ДНЕВНИКА

Минаха само няколко месеца след тези ярки събития и осъзнавания, но за да си възстановя тези „файлове” от паметта, трябваше да прелистя дневника и да го препрочитам. Въпреки че в момента на самото събитие и „прозрение” имах пълната увереност, че ще го запомня за дълго и подробно. Впоследствие се сблъсках с още един интересен момент: вечерта записвам в дневника си някакво ново осъзнаване, от което ми става радостно и леко, а „съзнанието изпада в ужас“ На следващия ден си спомням, че имаше някакво важно разбиране, но какво точно – не помня!

Анализа на ситуациите в дневника също бе доста интересен. След думите на Игор Михайлович в предаването „Свобода от диктатурата на звяра вътре в теб“, че именно съзнанието анализира (макар че в живата беседа „Съзнание и Личност. От изначално мъртвото към вечно Живото“ това също бе казано! “Но там не се казваше за водене на дневник и анализ” – опитваше да се оправдае съзнанието). Тогава изникнаха съмнения относно истинността на направените изводи. Когато препрочитам дневника и виждам как ден след ден, месец след месец и година след година се улавям в едни и същи капани, записвайки многократно едни и същи шаблонни изводи (при това, пишейки, имам усещането, че най-накрая разбрах! Ура! А след това, когато препрочитам и виждам, че съм направила същите изводи, както преди месец, преди шест месеца или преди една година пак са записани същите “ осмисляния”) се питам: кой е правил всички тези изводи?

Преди, когато препрочитах и откривах подобни моменти, ми ставаше тъжно, защото не разбирах: „Как е възможно отново да се случва? В края на краищата, толкова много пъти се е повтаряла ситуацията, правени са „правилните” изводи и… отново бягане в кръг, влизане в едни и същи „капани”. Къде греша?”

„Призракът приличащ на Мъдростта, само видимо прилича на нея. Празната суета води до смут. Този, който иска да стане Мъдрец, само за да се похвали пред другите, печално се лута в своята самота мечтаейки за слава. А неговият смисъл се явява празнотата в обвивката на Егото. Когато знанието идва от незнанието, въпросите нямат край.“

Из книга „Сенсей II. Изконният от Шамбала” на А. Нових

Например често след духовен подем се появяваше вдъхновение, имах желание да се направя „поне нещичко“… чистих, готвих, активно се занимавах с ръкоделие, а вечерта се чувствах опустошена. В дневника си правих извода: „Духовната сила се дава за духовно развитие и аз губя тази сила в правенето на домашните дреболии.” Тези изводи постепенно прераснаха в шаблон от съзнанието: „Седи си и не прави нищо в триизмерния свят… Какво от това, че не е почистено у дома? Това не е мързел, а духовност.” Анализирайки многократно подобни ситуации, стигнах до извода, че това се дължи заради прекомерната активност в материалния свят. В дадения момент успях да видя две подмени от съзнанието. Първата, в самия корен: желанието да направя „каквото и да било“ е изкривена интерпретация от съзнанието на стремежа на Личността да действа в своята искрена Любов и Благодарност към Бога… Втората: Игор Михайлович казваше, че съзнанието трябва да бъде заето с изпълнението на поставените задачи (ако не натовариш своето съзнание със задачи – то ще те натовари). Най-важното: Къде си ти? Къде е твоето Внимание? Тоест, опустошението се случваше не защото тялото правило нещо грешно, а защото влагах цялото Внимание на Личността в мисли от съзнанието за това какво още трябва да се направи, за разглеждането на картините-идеи в работата и т.н. А възползвайки се от липсата на опит на Личността, съзнанието измисляше удобно извинение за мързела.

АНАЛИЗИТЕ И ИЗВОДИТЕ НАПРАВЕНИ ОТ СЪЗНАНИЕТО – СА МЪРТВИ!

Те са приложими за това, което е смъртно и тленно, за това, което се отнася до съществуването на тяло в този материален свят (например, за анализиране на разстоянието до автобуса и състоянието на пътя и че пресичането е опасно за здравето на тялото или за анализ на наличните продукти в хладилника и преценянето, какво може да бъде сготвено от тях). Но анализите и заключенията му са смъртоносни за потенциално Живия – за Личността. Та нали съзнанието майсторски подменя чистото Знание, поставя своите акцентите, променя посоката на движение на Личността в обратна посока.

„Когато човек разчита на своето съзнание в духовни въпроси, той търси материалното, т.е. търси изначално мъртвото".

из предаване „За духовната Благодат”

Сега се изясни разликата между Живите осъзнавания на Личността и мъртвите разбирания и заключения на съзнанието. Живото е изпълнено с Любов и Радост. То е много просто. Мъртвото е куп логически вериги, анализи и заключения, трудни, объркващи и сложни.

ЧЕСТНОСТТА

Много често възникваше въпроса: „Как да бъда честна със себе си?” И веднага идваше отговора: „Ама аз съм си честен!” – ЛЪЖА! Едва тогава се появи разбирането, че честността е качеството на Личността. Когато знаеш Истината, не се нуждаеш от никакви аргументи, доказателства, логически обосновки. Съзнанието винаги изключва себе си от списъка на „причините“ за дадена ситуация. От друга страна, съзнанието е мъртва програма, която подхвърля на Личност куп мисли, ярки картини и предложения за емоции. И именно Личността прави Избора: да обърне внимание на всички тези натрапчиви „предложения” или да ги отмине. Съзнанието не носи отговорност за нищо – то вече е мъртво! Личността ще отговаря за направения избор! Справедливо ли е да обвиняваме съзнанието за всичко, което не се получава? За да оправдаем себе си – Личността… Личността ЗНАЕ, тя не се съмнява, не обвинява и не се оправдава. Кой тогава тъй упорито обвинява програмата, която е написана именно за тази цел? Нули и единици… В края на краищата, това е поредният трик на съзнанието, просто „игра на актьорите” в главата, която привлича Вниманието на Личността със своята „грижата за духовността” и я въвлича в борбата.

В Предаването „СЛУЖЕНИЕ” Игор Михайлович каза: „Няма въпроси без отговори!” Осъзнах, че отговори на „нерзрешимите” за съзнанието въпроси ИМА. Но само Личността може да ги види. Съзнанието много се плаши от тези отговори, защото рушат лъжата, която то с години е градило. А Личността с всяка (дори да е малка) стъпка постепенно придобива Свободата по Пътя към Дома.
Любовта – е Истината и Пътя към Дома.

allatra_detail04

Коментари

яну 29, 2019 | Публикувано от в Статии