Ангел или демон?

Кого от тях храним със своето внимание, решава всеки сам.

Една топла лятна вечер заедно с Мишо, моя 10 годишен син, излязохме да караме навън колелета. Качихме се ние в асансьора, излязохме от входа и едва успели да потеглим към нас се присламчи дворния пес, който понякога хранехме и който се бе загубил последните няколко дена. Та значи спряхме ние и започнахме да го галим и в този момент казвам на сина си:
– Знаеш ли, в хладилника има един престоял салам, ще пребягаш ли да го вземеш и да нахраним нашия четириног приятел?
– Добре. – отговори Мишо. Той ми остави своето колело на отговорно съхранение и хукна към входа. Седя си аз и чакам, а Мишо нещо започна да се бави. И знаете ли? Именно този момент чакаше моето съзнание.

Знаейки, че Мишо не пътува сам в асансьора, тъй като се страхува, а минава по стълбището, съзнанието рязко ми натика следната картина: детето ми бяга по стълбището да стигне по-бързо, спъва се и пада, удря си главата в едно стъпало, лежи облян в кръв и не може да извика никого на помощ. Аз се сепвам от гадната картина и разбирайки, че това е само игра на моето съзнание и се изсмивам, но все пак решавам да я разнищя до край. Мишо продължаваше да се бави. Аз отлично знаех, че времето необходимо, за да изтича до апартамента, да отключи, да вземе салама от хладилника и обратно бе по-малко, от колкото бе изминало. Тогава насочих своето внимание към своя „Лотос“ (Душата) и убеждавайки се, че всичко е спокойно, отново се върнах към театъра, който ми разиграваше съзнанието, един вид да му дам още един шанс да ми предостави убедителен отговор по интересуващият ме въпрос: Защо детето ми се бави толкова? А то отново по най-бруталния начин ми предостави същата ужасна гледка. Именно тук възникна своеобразния повратен момент – момента на избора, който би повлякъл след себе си сложна последователност от действия във външния свят и съответните изменения, които несъмнено щяха да нарушат покоя и чувството на радост вътре в мен. Та – да повярвам на съзнанието или на своите чувства?

Външно, ситуацията беше интересна, дори забавна, тъй като да се връщам обратно с две големи колелета бе доста неудобно, а да ги оставя на улицата никак не ми се искаше. Е, можеше да ги прежаля, както вече бяхме направили с баскетболната топка на Мишо – кое е по-важно, неговия живот или някакви си колелета. Изникна и желанието да помоля някоя от минаващите съседски майки да изчака малко до колелетата, докато притичам да видя какво става, но бързо го отхвърлих, тъй като щеше да се наложи да обяснявам на дълго и на широко ситуацията. А освен това, всички тези действия щяха да означават, че съм повярвала на лъжливата игра на съзнанието и съм се вързала като последната будала на неговите провокации. Затова просто реших да си остана на място и да дочакам Мишо, насочвайки цялото си внимание към нежно искрящото чувство на любов и благодарност от слънчевия сплит и да игнорирам напълно съзнанието и неговия фалшив театър.

Минаха още няколко минути преди да забележа гордо припкащия към мен и сияещ от радост синковец с торбичка със салам в ръка. Когато доприпка до мен веднага се поинтересувах защо се забави толкова. Отговорът му ме хвърли в неудържим смях, от което ми стана толкова радостно, защото получих безценен опит в работата над себе си. Той бе решил да нареже салама на парченца, за да може уличното куче да го изяде по-лесно. Именно това му действие бе отнело допълнително време.

А съзнанието ми за пореден път нагло ме излъга. Защо? Много просто, защото ако ми бе казало истината, нямаше да има шанс да ме завърти във вихъра на негативните емоции, а с тях, и моето Внимание, което да „прилапа“ сладко, сладко. Такова е естеството му, дебне денем и нощем как да улови Личността в своите мрежи.

Изводът: Когато съзнанието не е под наш контрол, когато не го натоварваме на макс с различни задачи – то банално започва да си шета както си знае и да ни прави на маймуни. Важно е също така да се знае, че това е свързано с една много важна негова функция, закодирана още от самото раждане – да направи всичко възможно да отвлече човека от Душата, неговия вътрешен свят, от покоя, радостта и любовта, от бъдещия Ангел. Защо? Защото без това негово своеобразно противопоставяне нямаше да имаме възможност за избор. А какво избираме, Ангела или Демона, зависи от нас самите.

allatra_detail04

Коментари

Apr 2, 2017 | Публикувано от в Статии