Древноиндийска притча за Истината

Древноиндийска притча за Истината

„Живеела в света жена – Велик Учител на име Видия (това име в превод от санскрит означава „знание“). Имала тя възпитаник, който се казвал Амрит („безсмъртен“). Когато възпитаникът пораснал, Учителя Видия му казала: „Ти вече възмъжа, умееш да контролираш своите мисли, умееш да сдържаш гнева си и да управляваш емоциите си. Тръгни по света. Ти си готов за търсенето и познаването на единното зрънце на Истината“. Амрит попитал: „Учителю Видия, аз съм ви много благодарен за вашите мъдри слова и добри дела. Те ме научиха на много неща. Но ви моля поне ми дайте намек, къде да търся единното зърно на Истината?“ Великият Учител Видия само се усмихнала и отговорила: „Слушай Душата си, тя ще ти подскаже вярната посока“.

Едва пристигнал в големия град, Амрит чул новината, че императора на държавата организира велико събрание на мъдреците, на което ще се водят дискусии и спорове на тема смисъла на живота. Победителя го очаквала императорската награда – сто крави, чиито рога били нанизани със злато. Амрит отишъл на събранието с надеждата да чуе там отговора, къде да намери единното зрънце на Истината. На събора се случило нещо неочаквано за него.

Когато на мъдреците бил зададен въпроса: „В какво е смисъла на живота?“, всеки от тях започнал да отговаря посвоему. Една мъдра жена казала: „Този свят за човека е временно пристанище. Човек се ражда със свити юмруци, мъчейки се да покори този свят. А си отива с отворени длани, без да успее да вземе от него и прашинка. Смисълът на живота е – в раждането на желанията в човека, творящи неговата посмъртна съдба“. Мъж от дискусията продължил: „желанията у човека са толкова много, колкото морския пясък. А делата му са единици, като гранитните камъни. Човешките дела изграждат неговия живот. Неговите добри или лоши дела стават неговата добра или лоша съдба. Смисъла на живота се крие в това, което човек прави тук и сега“. Друга жена сред мъдреците му отговорила: „Делата се явяват следствие от човешките мисли. Ако човек действа подтикван от зли мисли, то страданието го следва по петите, както колелото на каруцата подир краката на вола. Ако човек действа с добри мисли, тогава и радостта го следва като сянка от ярко слънце. Смисълът на живота се крие в човешките мисли“.

Дискусията продължила до пладне. Накрая един от знаменитите учители на своето време, славещ се със своите знания и начетеност, рекъл: „Мислите изникват от емоциите, като пожар от мълния. Този, който човек е бил вчера, вече не ще бъде. Умението да се взима поука от житейските уроци означава да се живее два пъти. Смисълът на живота е в промените, които се пораждат от тежкия труд и вълненията“. Сред мъдреците настанала тишина. И тъй като никой от тях не отговарял, Амрит, който стоял сред простолюдието решил да участва в дискусията и казал: „Човешкият живот преминава като сън. За да разбереш неговия смисъл е нужно да се събудиш. Промените във външното са полезни само тогава, когато извират от вътрешния свят на човека. Всичко, което го има и това, което го няма в света се намира – в човешката Душа. Познанието на тази Истина е самия смисъл на живота“. След изричането на тези думи простия народ започнал да ликува, а мъдреците одобрително закимали с глави, съгласявайки се с мъдрите думи на неизвестния юноша. Императорската награда била връчена на Амрит. Така за един ден той неочаквано получил и богатство и слава.

След събранието на мъдреците към Амрит се приближил знаменитият учител, който преди това побеждавал в споровете всички свои съперници и на когото юношата така неочаквано отнел победата. Той попитал Амрит какво го е довело в тези краища. И когато разбрал за единното зрънце на Истината, то радостен произнесъл: „О, юноша! На вас невероятно ви провървя. Днес вие придобихте не само богатство и слава, но и верен приятел и мъдър учител в мое лице. Всички ме знаят в окръга. Аз уча хората на различни науки, в които са скрити много зрънца Истина“. След разговора със знаменития учител, Амрит поискал да стане негов ученик и похарчил всичките си пари за обучение при него на всевъзможни световни науки. Той станал един от най-добрите му ученици, владеещ много езици и знаещ всички науки на своето време.

Преизпълнен с гордост за извършените дела Амрит се върнал в дома на Мъдростта. Великия Учител Видия в това време била в градината. Щастлив от срещата той започнал да разказва за своите странствания: „Когато излязох от дома на Мъдростта, се случил нещо неочаквано. В този ден императорът организира велик събор на мъдреците. Аз отидох там с надежда да получа отговор на своя въпрос. На събора се водеха спорове и дискусии на тема смисъла на живота. Аз изказах своето мнение. И съвсем неочаквано ми връчиха императорската награда. Тогава реших да похарча всичките си пари за обучение при знаменит учител, за да позная зрънцето на Истината. Сега придобих много знания в много науки и мога да разкажа за много зрънца на Истината във всяка от науките…“ И Амрит започнал да разказва това, което научил. Тогава Великия Учител Видия, след като изслушала неговия разказ за достиженията и придобитите знания, се усмихнала и казала:

„Ти показа колко си научил. Всичко научено в този свят – са знания от ума. Но това не означава, че си намерил и познал единното зрънце на Истината. Множеството се ражда от Единното. За да проникнеш в смисъла на Съкровеното, са нужни чувственост, осъзнатост и разбиране“. Великият Учител Видия вдигнала един плод от най-близкото дърво и показала на Амрит. „Ти си изучил това, от което е изтъкан видимия свят, но си изпуснал това, невидимото, от което е съставен и заради което съществува“. Тогава тя разделила плода на две части. Отделила семето и също така го разрязала на половина, показвайки колко е меко отвътре. „С помощта на ума ти опозна видимата сърцевина на семето, от която израства голямо дърво. Но само с помощта на своята чувствителност, можеш да опознаеш невидимото, тази животворна празнота, благодарение, на която израства голямо дърво. Семето е само съд, където се съхранява съзидателната празнота. Животворната празнота е изтъкана от единното зърно на Истината, от което е било сътворено всичко, и в което всичко ще се разтвори отново.

Когато започна Пътя, това знание беше в теб. Благодарение на него ти придоби богатство и слава. Но ти използва богатството, за да задоволиш потребностите на ума. Богатството се дава за постигането на отговорност. Богатствата на света принадлежат на този свят, където всичко е преходно и подвластно на смъртта. Ако беше използвал богатството за благото на хората, щеше да намериш и да опознаеш единното зрънце на Истината, частичка, от което се намира и в теб самия“. „Но какво да правя? – Тревожно промълвил Амрит. – Аз вече не притежавам богатство, за да поправя своята грешка“. На което Великият Учител Видия отговорила: „Продължи своя път от там, където си спрял, продължи го ръководейки се от своя опит. Ти си придобил знания за света, които хората ценят и така опознават видимия свят. Отиди и научи хората на тези знания, Но им покажи не само това, от което е изтъкан видимия свят, но и това, от което е съставен и поради какво съществува“.

Амрит се удивил: „Как ще покажа на хората това, за което самият аз не знам?“ Великия Учител Видия се усмихнала и отговорила: „Стани този, когото все още не познаваш, та нали в теб се намира частичка от зрънцето на Истината. Човек е само съд за Душата – източника на неговата Същност. Намери това Единното, опознай Го. Тъкмо това е и най-главното. Опознавайки единното зрънце на Истината, ще опознаеш и себе си“. Амрит попитал: „Но как да направя това?“ Великият Учител Видия му отговорила: „Използвай своя разум за благото на хората и натрупай опит. Когато делата ти, породени от чувствата заради самата Истина станат много повече, от колкото думите от ума заради Егото, тогава ще опознаеш единното зрънце на Истината“.

из книга – АллатРа.

allatra_detail04

Коментари

ное 24, 2015 | Публикувано от в Статии