Древните артефакти и загадки (част 2)

В археологията има такъв термин – „неуместен артефакт“. С него се обозначават обектите с изкуствен произход, чието технологично ниво значително изпреварва съответния предполагаем исторически период. Подобни артефакти постоянно се откриват по цялото Земно кълбо. Всичко това не само слага под съмнение представата ни за развитието на науката и техниката, а доказва, че не само на Земята но и във Вселената има разумен живот със съответните технологии, при това от стотици милиони и милиарди години.

Два отпечатъка от човекоподобно същество – САЩ 400 – 500 милиона години

Древните артефакти

През 1968 година в щата Юта (САЩ) Уилям Майстер намерил два отпечатъка от ботушите на човекоподобно същество. Интересното е, че лявото стъпало е настъпило с петата си трилобит, чиито остатъци се вкаменили заедно с отпечатъците. Трилобитите са – членестоноги, сходни с днешните ракообразни, които обитавали нашата планета преди 400 – 500 милиона години…

Древен болт – Русия 300 милиона години

Древните артефакти
Преди 300 милиона години, когато на земята не е имало дори динозаври, вече се е движила техника. Или нещо подобно, в което са се използвали болтове, индукционни макари и различни непонятни метални топчета. За това свидетелстват резултатите от анализа на сензационната находка, направена от руски учени.

Камъкът бил намерен почти случайно в проведената експедиция на Центъра „МАИ-Космопоиск“ в търсене на осколки от метеорит на Юг от Калужска област. И ако не било зоркото око на Дмитрий Курков, който решил да огледа някакъв съвсем обикновен камък, то нямаше да се случи събитието, способно да обърне нашите представи за историята на Земята, а и Космоса като цяло.

Когато почистили калта от камъка, вътре в него ясно се виждало малко болтче с дължина около 1 см! Как се е озовало там? Паднало от някой трактор? Изгубено, стъпкано и влязло по някакъв начин в скалата? Но болтчето с такава гайка в края (или нещо подобно на макара със сърцевина и два диска) стояло стабилно в камъка, а следователно се озовало в камъка, когато той е бил просто утайка или глина.

Паднало от някой катер? Глупости – на кого му е притрябвало да вади камъка от дъното на реката и да го носи на някаква си нива в Калужска област?! И най-главното – както по-късно заявили авторитетните геолози, камъка бил на не по малко от 300 милиона години!

Имало и предположения, че болта влязъл в камъка след взрив по времето на Втората световна, но специалистите по взривовете заявили, че не се наблюдават никакви характерни за този процес деформации. Нещо повече, „болтчето“ се вкаменило! И това свидетелства, че се е намирало в земята стотици милиони години. Химическият анализ показал, че за цялото това време атомите на желязото проникнали в камъка на дълбочина от 1,5 см, а на тяхно място отишли атомите на силиций 51. В резултат на тази метаморфоза се образувал овален железен „пашкул“, който и сега се различава прекрасно. За палеонтолозите и геолозите това е съвсем обичаен процес, те знаят, че ако нещо се намира милиони години в камъка, то се превръща в него.
Но има още по впечатляващо доказателство потвърждаващо този феномен.
След рентгенов анализ снимките показали, че в камъка се намират и други, скрит от погледа болтчета! Освен тях имало още няколко технологични образувания, в това число и две странни микроскопични топчета с квадратни отвори.
И така, нещо на възраст от 300 милиона години, много преди появата на динозаврите, случайно попаднало на дъното на древния океан и впоследствие се вкаменило. Кой може да е замърсявал нашата планета по времето на палеозойската ера? Трудно да се даде еднозначен отговор. Ние имаме две хипотези:

1)Уфологична
Щом НЛО-тата в наше време летят, където и както си искат, то защо да не ги е имало и преди стотици милиони години? Във Вселената със сигурност са съществували цивилизации, способни да долетят до Земята и да си изхвърлят боклука на нея.

2) Теорията за космическия боклук
За да стигне до Земята някакъв обект, изобщо не е необходимо да бъде донесен от някого. На другите цивилизации им е било необходимо просто да излязат в космоса, а по нататък звездния вятър, за толкова милиона години, е разнесъл из галактиката болтовете и гайките от различни технологични устройства.

Древни пружини, винтове и метални елементи – Русия 20 -100 хиляди години

Древните артефакти

През 1991 година, била проведена експедиция в търсене на злато по поречието на река Нарада, в източната част на Урал, Русия. Участниците от експедицията открили необичайни, основно във формата на спирала, обекти. Размерът им варирал от невероятните 0.003 mm до 3 мм! Спиралките са един вид като надянати една в друга и винаги завъртени на ляво. Към днешна дата, са открити хиляди от тези необясними артефакти в различни места по поречието на реките Нарада, Кожим и Балбан, основно на дълбочина между 3 и 12 метра в земни пластове с възраст от 20 до 100 хиляди години. Обектите са изработени от различни метали: по-големите от тях са от мед, а малките и миниатюрните са от волфрам и редкия метал и молибден. Волфрамът има голямо атомно тегло и много висока плътност, топи се при 3410 ° С. Използва се главно в изработката на специални стомани, жичките на електрическите крушки и др. Молибдена също е с висока плътност и висока температура на топене 2650 ° С. Този метал също се използва в изработката на различни стомани, давайки им висока устойчивост на корозия, използва се в оръжейната индустрия в детайли с висока степен на износване, както и за брони на различни превозни средства. Всички проведени до момента изследвания показват, че тези обекти са с възраст над 20 000 години.

Алуминиев клин – Румъния 11 хиляди години

Древните артефакти

Този алуминиев клин е открит в Румъния през 1974 г., на брега на река Мурес, недалеч от град Аюд. Намерен е на дълбочина 11 метра, редом с костите на мастодонт , чиято възраст била 20 000 години. Самата находка напомня на главата на огромен чук. В археологическия институт в град Клуж Напока, където е изпратен артефактът, е установено, че металът, от който е изработен клинът, е алуминиева сплав, покрита с дебел слой оксид. Сплавта съдържа 12 различни елемента и находката е отнесена към разреда странни, тъй като алуминият е открит едва през 1808 г., а в промишлени количества е започнал да се добива едва през 1885 година. Възрастта на артефакта съобразно слоя, в който е открит, се определя на около 11 000 години.

Багдадската батерия – Ирак 4 хиляди години

Древните артефакти

При разкопки в Ирак бил намерен най-древния от всички галванични елементи, чиято възраст е на около 4 хиляди години. Вътре в керамичната стомна се намирал цилиндър от медна ламарина съединен със сплав от олово и калай, а вътре в него – желязна пръчка. Краищата на медния цилиндър били съединени с тази сплав, която едва в последното столетие започнала да се използва широко от електричарите и радиоинженерите. В качеството си на изолатор древните използвали битум. Електролита очевидно се е изпарил за толкова години, но когато в съда налели разтвор от меден сулфат, батерията веднага създала електричество… Между другото, отново в Ирак били открити първите образци на галваничните покрития. От къде древните можели да знаят за електричеството и очевидно да си служат с него доста умело?

Желязна колона – Индия ~1,5 хиляди години

Древните артефакти

Възрастта на тази колона е повече от 1500 години. Излята е от 99,72 процента желязо и не ръждясва. Както утвърждава ръководителя на департамента по приложни и хуманитарни науки от технологичния институт в Делхи, Индия професор А. П. Груп, по настоящем желязо с такава чистота може да бъде отлято само в промишлени условия, но при това ще съдържа магнезий и сяра, които отсъстват от метала на колоната. „Колоната била изработена 400 години преди най-големия леярски завод в света да може да я отлее“ – пише Джон Роулет в книгата си „Изучаване на творбите на древните и средновековни майстори“.

allatra_detail04

Коментари

ное 8, 2015 | Публикувано от в Статии